Р Е Ш Е Н И Е

№ 545

гр.Плевен, 25 Септември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №518 по описа на Административен съд-Плевен за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е въз основа на искова молба от М.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв.И.Ц. ***, офис 4, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Й.В.Гурко“ №5, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 350 лева, както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2017 год. на Н. е бил съставен АУАН серия А-2017 №240308 затова, че на 20.10.2017 год. около 14,39 часа в гр.Плевен, бул „Русе“ №122 в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на МПС на фирма „Викахи“ ЕООД, като председател на Комисия за извършване на периодични проверки на МПС е допуснал нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 год. на МТИТС във връзка с чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата. Въз основа на съставения АУАН е издадено НП №35-0000032/31.01.2018 год., с което за констатираното нарушение , на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500лева. Н. е обжалвал НП пред съда, където е образувано анд №541/2018 год. поописа на РС-Плевен. С Решение №269/29.03.2018 год. съдът е отменил оспореното НП. Твърди, че във връзка с оспорването на НП пред съда, Н. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита по анд №541/2018 год. в размер на 350 лева, които вреди са в пряка връзка и са непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт-НП. Позовава се на ТР №1/17.03.2017 год. на ВАС и моли съда да бъде постановено решение, с което Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София да бъде осъдена да заплати причинените му имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление №35-0000032/31.01.2018 год. на Началник ОО“АА“-Плевен в размер на 350лева, както и да му бъдат присъдени направените разноски за водене на настоящото дело.

От ответника по делото е депозиран писмен отговор, в който оспорва предявената искова молба по основание и размер, като счита същата за неоснователна, необоснована и недоказана. Оспорва размера на претендираната имуществена вреда от 350 лева и твърди, че липсват доказателства, че поетата адвокатска защита по жалбата срещу издаденото НП действително е била осъществена, както и че действително е платена сумата за възнаграждение за наетия адвокат. Моли да се отхвърли исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Ц. с надлежно пълномощно на л.5, който поддържа депозираната искова молба, която счита за основателна и доказана. Излага подробни съображения във връзка с нейната основателност.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Депозирал е чрез упълномощен юрисконсулт писмено становище, в което изразява становище за неоснователност на исковата молба, предвид, че липсват доказателства за плащане на договорената сума от 350 лева на упълномощения адвокат. Сочи, че сумата не е вписана като платена в представеното адвокатско пълномощно пред ПРС.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да бъде уважена.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление №35-0000032/31.01.2018 год.на Началника на Началник Областен отдел „АА“-Плевен, за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства №Н-32/16.12.2011 год., издадена от МТИТС, във връзка с чл.30, ал.1, т.4 от Наредбата, на М.Н.Н. с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Против горното НП Н. ***, където е образувано анд №541/2018 год., който се е произнесъл с решение №269/29.03.2018г., с което е отменено Наказателно постановление №35-0000032/31.01.2018 год.на Началника на Началник Областен отдел „АА“-Плевен. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание на 6.03.2018г., в което Н. се е явил лично и е бил представляван от адв.И.Ц.. На л.19 от делото на РС-Плевен е приложено пълномощно за представителство пред РС-Плевен и Договор за правна защита и съдействие №00005275 от 6.03.2018г., сключен между М.Н. и адв.И.Ц. за осъществяване на защита и процесуално представителство по анд №536/2018 год. на РС-Плевен, а не по образуваното анд №541/2018 год. като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350лева, като в графите „Платена сума“ и „от които в брой“ не е посочено нищо, графите не са попълнени. Упълномощеният адвокат е представил по делото пред РС-Плевен писмени бележки, приложени на л.24-27 от делото. Решението на РС-Плевен не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен и е влязло в законна сила на 17.04.2018 год., видно от отбелязването върху него на гърба на л.31.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-град София , съгласно чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.3 от Закон за автомобилните превози и чл.2 от Устройствения правилник на ИААА, е юридическо лице. Ето защо ИА“АА“-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на Н..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд №541/2018 год. по описа на РС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба за присъждане на обезщетяване за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е неоснователен. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г.,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд №541/2018 год.. на РС-Плевен, че НП е изцяло отменено, като решението на РС-Плевен е влязло в законна сила на 17.04.2018г. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.  

В хода на анд №541/2018г. на РС-Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие №00005275 от 6.03.2018г., сключен между М.Н. и адв.И.Ц. за осъществяване на защита и процесуално представителство по анд №536/2018 год. на РС-Плевен, приложен на л.19 от делото на РС. Видно от договора е, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 350лева, като в графите : „Платена сума“ и „от които в брой“ не е посочено нищо, графите не са попълнени. Т.е. липсва отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено, още по-малко , че същото е заплатено в брой или по друг начин.

На първо място, приложеното адвокатско пълномощно според записването в самото него, е за осъществяване на защита и процесуално представителство по анд №536/2018 год. на РС-Плевен, а не е предназначено за процесуално представителство и защита по делото, по което е приложено-анд №541/2018 год. Поради което следва извод, че за процесуалното представителство по анд №541/2018 год., на което адв.Ц. се е явил и е представлявал Н., изобщо не е бил надлежно упълномощен.

На второ място, дори да се приеме, че се касае за грешка от техническо естество в приложеното пълномощно, следва да се има предвид следното: Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,  разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Този извод не противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА), който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.

По –нататък в т.1 от горното Тълкувателно решение е разписано, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

 В процесния случай такова отбелязване (че възнаграждението е заплатено в брой) в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото на РС, не е направено, нещо повече-не е отбелязано, че възнаграждението изобщо е заплатено по някакъв начин, поради което съдът приема, че не може да се направи извод, че е налице реално заплатена сума за осъществена правна защита в това производство, т.е. не е доказано от ищеца, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт, развило се пред Районния съд. Ето защо по отношение на претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи разноски възнаграждение за адвокат, представлявал ищеца в производството по анд №541/2018 год. пред РС-Плевен, предявеният иск се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски, заплатени за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, предявена чрез адв.И.Ц. ***, офис 4, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София 1000, ул „Й.В.Гурко“ №5, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за вреди в размер на 350 (триста и петдесет) лева, от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред РС-Плевен по анд №541/2018 год. по обжалване на НП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на направените по настоящото дело разноски.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: