Р Е Ш Е Н И Е
№ 525 /
10 Септември
2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На пети септември 2018 г. в публично съдебно заседание
в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
С участието на прокурор: Иво Радев от Окръжна
прокуратура – Плевен
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 517/2018г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на М.Н. ***, чрез адв. Ил. Ц.
*** срещу ИААА - София с правно основание чл. 1 ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 350
лв. за причинени имуществени вреди,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по НАХД № 538/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, завършило с отмяна на НП
№ 35-0000029/31.01.2018г. на Началника на ООАА - Плевен. Претендира присъждане
на направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – ИААА – София, чрез юрисконсулт И. в депозирания писмен отговор признава иска за
основателен в частта за обезщетяване на вреди във връзка с изплатения
адвокатски хонорар в размер на 350 лв. по отмененото НП по НАХД № 538/2018г. на
РС - Плевен. Относно направените в настоящото производство разноски се позовава
на хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК. Предвид направеното признание на иска моли да
се постанови решение съобразно чл. 237 ГПК, в случай, че ищецът изрази съгласие
за прекратяване на съдебното дирене.
Прокурорът дава заключение за основателност на
исковата молба и предлага да бъде уважена.
Като съобрази
становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София,
която е юридическо лице и пасивно легитимирана страна по иска на осн. чл. 205
от АПК, тъй като издател на отмененото
НП е Началника на ОО „АА“ – Плевен.
Исковата молба е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
НАХД № 538/18 по описа на РС – Плевен е приобщено като
доказателство по настоящото дело. С Решение № 331 / 24.04.2018г. по НАХД № 538/2018г. Плевенски районен съд е
отменил като незаконосъобразно НП №
35-0000029/31.01.2018г. на Началника на ООАА - Плевен, с което на М.Н. *** на
осн. чл. 178а ал.7 т.1 пр.1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. Решението не е
било обжалвано и е влязло в сила на 17.05.2018г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. И.Ц. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 29.03.2018г. срещу договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 350 лв., платени в брой на същата дата.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления е преценена като вид административна дейност по
смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ съгласно мотивите в съвместно Тълкувателно
постановление № 2/2015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС. Тълкувателното
постановление има задължителен характер за съдилищата. Според него делата по
искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. Счита се, че дейността на администрацията по
налагане на административни наказания също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, което е акт на държавната
администрация, в резултат на възложената й със закон
административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение за съдебната инстанция в размер
на 350 лв. реално е било платено изцяло
и в брой при сключването на договора за правна защита и съдействие, за което представянето
му по делото е достатъчно доказателство, защото има характер на разписка между
страните. В този смисъл е т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда
присъждане на разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела, както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, когато бъде отменено НП,
по същия начин както и не предвижда присъждане на разноски за процесуално
представителство за учреждението - ответник, когато е защитаван от юрисконсулт
или адвокат, в случай, че наказателното постановление бъде потвърдено.
Но с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
е посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление,
отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е
заплатил хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер.
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36 ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната
за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която
и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на платеното адвокатско възнаграждение по повод обжалването на отмененото като
незаконосъобразно НП, които са пряка и непосредствена последица от него, защото
издаденото незаконосъобразно НП е причина ищецът да направи разноски за правна
защита и съдействие пред съда, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно НП.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 350 лв. за първа инстанция е
в разумен, обоснован и справедлив размер. То не надхвърля съществено
определеното минимално възнаграждение за защита по административно-наказателни
дела за една съдебна инстанция съгласно чл. 18 ал.2 вр. чл. 17 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
се определя според защитавания материален интерес, а именно в зависимост от
размера на санкцията. В случая размера на наложената с обжалваното НП глоба е
1500 лв. и съответно минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лв. плюс 7% за горницата над 1000 лв. или - 335 лв.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв. е
основателен и доказан, признава се от ответника и следва да се уважи.
Искането за плащане на направените разноски е
предявено за пръв път с подаването на исковата молба в съда, признава се от
ответника и въпреки отправената от него писмената покана, ищецът не е посочил
сметка, по която да бъде преведена сумата.
Ето защо съдът счита, че ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, поради което съобразно
чл. 78 ал.2 от ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца, а претенцията
за присъждане на направените деловодни разноски за настоящото производство се
явява неоснователна.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
София на основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на М.Н. *** обезщетение в
размер на 350 лв. за причинени
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 538/2018г. по описа на Районен съд –
Плевен, завършило с отмяна на НП № 35-0000029/31.01.2018г. на Началника на ООАА
– Плевен като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :