РЕШЕНИЕ № 484

гр. Плевен, 19 Юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 516/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Образувано е по искова молба от М.Н. ***, чрез адвокат И.Ц. ***, с пълномощно на л. 5 от делото, срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с цена на иска 350 /триста и петдесет/ лева, като претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 35-0000028/31.01.2018 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. Плевен към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, отменено със съдебно решение, постановено по н.а.х.дело № 537/2018 г. на Районен съд – Плевен, влязло в законна сила на 27.04.2018 г.

Ищецът посочва, че на 20.12.2017 г. му е бил съставен АУАН Серия А-2017 № 240348 от Инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ – Плевен, за това, че на 21.10.2017 г. около 10:30 часа в гр. Плевен, бул. „Русе“ № 122 в пункт за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на фирма „Викахи“ ЕООД, като председател на комисия за извършване на периодична проверка на МПС за техническа изправност е допуснал нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от същата Наредба. Сочи, че на същото основание на 31.01.2018 г. административнонаказващия орган е издал НП № 35-0000028/31.01.2018 г., с което за констатираното в АУАН нарушение на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева, като НП е обжалвано в предвидения от закона срок пред РС – Плевен, където по повод депозираната жалба е образувано АНД № 537 по описа на съда за 2018 г. Сочи, че с Решение № 248/22.03.2018 г. съдът е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП. Посочва, че във връзка с обжалването на издаденото НП пред РС – Плевен М.Н. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оказаното му процесуално представителство и защита по н.а.х.дело № 537/2018 г. на Районен съд – Плевен в размер на 350 лева, които вреди са в пряка връзка и са непосредствена последица от отмененото, като незаконосъобразно НП № 35-0000028/31.01.2018 г. на Началник ОО „Автомобилна администрация“, гр. Плевен към ИА „Автомобилна администрация“. Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът ИА „Автомобилна администрация“, да заплати причинените на ищеца М.Н.Н. имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева във връзка със съдебното производство по н.а.х.дело № 537/2018 г. по описа на РС- Плевен. Моли на основание чл. 78 от ГПК да бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер от 310 лева /300 лева съгласно договор за правна защита и съдействие и 10 държавна такса/, като е представен и списък на разноските /л.23 от делото/.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат И.Ц. с пълномощно на л. 5 от делото. Счита, че са налице всички условия по чл. 204, ал. 1 от АПК за допускане на иск за реализиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи, че административният акт е отменен по съответния ред, в случая съдебен, като причинените вреди, които са имуществени са пряка и непосредствена последица от увреждането, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ и тъй като няма друг способ от възмездяване за платеното възнаграждение за адвокатско представителство, както е отразено в Тълкувателно решение № 2 от 2009 г. на ВАС по Тълкувателно делото № 7 от 2008 г. на същия съд, са налице всички предпоставки за завеждането на настоящото дело. Счита, че са налице всички обстоятелства за претендиране на претенцията за овъзмездяване на вредите, както по вече постановеното и отменено решение на Районен съд – Плевен, така и направените по настоящото дело разноски свързани с адвокатско възнаграждение, което е в минимален размер съгласно тарифите за минимално адвокатско възнаграждение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответника ИА „Автомобилна администрация“ да заплати причинените на М.Н.Н., имуществени вреди представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева по н.а.х.дело № 537 по описа за 2018 г. на РС - Плевен, както и направените деловодни разноски по настоящото дело, включително и адвокатско възнаграждение, за което представя списък за разноските.

Ответникът – ИА „Автомобилна администрация“, редовно призован, не изпраща представител. Представил е писмен отговор, с който признава предявения иск по основание и по размер. Оспорва се искането за присъждане на направените в настоящето съдебно производство разноски, като се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата молба, поради което е налице и хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК. Излага доводи, че не е постъпвало искане от страна на ищеца за заплащане на обезщетението, а след Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" била създадена практика за доброволно плащане на разноските за изплатени адвокатски хонорари по отменени наказателни постановления при направено искане и при условие, че възнагражденията са съобразени с минималните адвокатски хонорари за този вид процесуално представителство.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС, което гласи, че при предявените пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразни наказателни постановления за изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалване на отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, поради което счита, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.

Представено е цялото дело н.а.х. дело № 537 по описа на Районен съд Плевен за 2018 г. От същото се установява, че ищецът е провел успешно оспорване на НП № 35-0000028/31.01.2018 г., издадено от Началника на ОО „Автомобилна администрация“, гр. Плевен, като това НП е отменено, като незаконосъобразно и съдебният акт е влязъл в сила на 16.04.2018 г.

Установява се още, че настоящият ищец е бил представляван от адв. Ил. Ц. *** в съдебното производство пред Районен съд Плевен и е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено в брой възнаграждение в размер от 350 лева /л.21 от н.а. х. делото/. Упълномощеният адвокат е участвал активно в проведено съдебно заседание /протокол от 12.03.2018 г. л.л. 33-34 от н.а.х. делото/ и е представил писмено становище /л.л. 29-32 от н.а.х. делото/ по съществото на спора.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено НП, изразяващи се в направените в хода на а.н.д. № 537/2018 год. по описа на РС – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Искът е предявен срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическо лице, към чиято структура се числи административно наказващия орган, издател на отмененото НП. Следователно налице е надлежен пасивно легитимиран ответник по арумент от чл. 205 от АПК вр. чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно наказателното постановление, от което се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени вреди.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Плевен, който е компетентният съд и по двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер по отношение на претендираната главница от 350 (триста и петдесет) лева. За да достигне до този извод, съдът счита:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата, на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направените разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт за органите на съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно НП следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

НП следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното а.н.д. № 537/2018 год. на РС - Плевен, че НП е отменено с решение на РС-Плевен, което не е било оспорено пред касационната инстанция в законовия срок и е влязло в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на а.н.д. № 537/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 350 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат.

Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 350 (триста и петдесет) лева, по следните съображения: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Съгласно чл.18, ал.2 от същата Наредба №1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая адвокатът се е явил в съдебно заседание, като е задавал въпроси на свидетеля по АУАН и е пледирал по делото и е представил подробни писмени бележки. Уговореният и заплатен хонорар – 350 лева, е малко над минималния – 300 лева, и съдът приема че същият отговаря на сложността и характера на правния спор. Ето защо съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. по а.н.д. № 537/2018 г. по описа на РС - Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт – отмененото НП и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП а.н.д. 537/2018 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 350 лева, платена за адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 537/2018 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена на ищеца.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и по основание, и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по а.н.д. № 537/2018 год. по описа на РС – Плевен.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски общо в размер на 310 лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за воденото исково производство общо в размер на 310 лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно преводно нареждане на л.4 и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съразмерно с изцяло уважения иск, в размер на 300 лева, съгласно адвокатско пълномощно на л.9 от делото и с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. Следва да се посочи, че така заплатеното адвокатско възнаграждение е минималното по дело с материален интерес в размер на 350 лева, каквото е настоящето, поради което не може да бъде намалено.

Относно искането на ответника за прилагане на чл. 78, ал.2 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Приложението на посочената правна норма е неприложимо, защото отговорността за разноските в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е предмет на специална правна регламентация – чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, която дерогира общите разпоредби на ГПК, възражението на ответника за прилагането на чл. 78, ал.2 от ГПК.

За пълнота: За да се възложат съдебните разноски върху ищеца, независимо от уважаването на исковата му претенция, чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда наличието на две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Действително с отговора на исковата молба ответникът е признал иска. Същият обаче с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като в периода от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение, същият е можел да предложи на ищеца споразумение, да покани същия да му плати претендираната сума- на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквото същият не е сторил. Самото признание на иска, без по-нататъшни действия по реално заплащане на сумата, не са основание при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с адрес гр. София, ул. „Ген. Гурко “ № 5, да заплати на М.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 537/2018 год. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с адрес гр. София, ул. „Ген. Гурко “ № 5, да заплати М.Н.Н., ЕГН ********** *** разноски по настоящото дело в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/