Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 432

 

гр. Плевен, 21.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи юни две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА                                       

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно дело № 515/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК вр. § 19 ал.1 от ПЗР на ЗИД на  АПК (ДВ- бр. 39/2011г.).

Образувано е по касационна жалба на „Агро Маркс“ ЕООД – Плевен, представлявано от управителя Х.И.Т. срещу Решение № 841/18.05.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 8188/2016г. по описа на съда.

С решението си съдът е отхвърлил жалбата на „Агромаркс“ ЕООД – Плевен срещу Заповед № РД – 12-514/13.10.2016 г.  на Кмета на Община Плевен, с която на осн. §15,ал. 3 от ПЗР към ЗИД  на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 61 от 11.08.2015г.),  чл. 37м, ал. 4,т. 2 и т.4 във вр. с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ е прекратен Договор № 16 от 22.03.2013 г. между Община Плевен и  оспорващия, с предмет - отдаване  под наем на земеделски земи-пасища и мери – общинска собственост в землището на с. Пелишат.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209 т.3 от АПК. Излага поддържаните и пред районния съд аргументи за незаконосъобразност на заповедта. Сочи, че сключения договор е подчинен на правилата на ЗЗД и не предвижда възможност за едностранно прекратяване. Счита, че основанието за прекратяване на договора, произтичащо от разпоредби на ЗИД на ЗСПЗЗ противоречи на правото на ЕС и вътрешното право и затова не може да породи правни последици. Разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е противоречива и незаконосъобразно й е придадено обратно действие спрямо вече сключените при други условия договори.  При сключване на договора е поел ангажимент да поддържа наетите площи – „пасища и мери“ в добро агроекологично състояние за срок от 5 години, а не да отглежда животни. А с горецитираната разпоредба се променят едностранно условия по сключения договор като му се вменява задължение да отглежда животни, за да продължи да ползва поддържаните пасища и мери, които е привел в съответствие с изискванията на мярка 214 „Агроекология“ и Регламент (ЕС) № 1698/2005г. А при неизпълнение на поетия ангажимент ще бъде санкциониран. Сочи, че разпоредбата противоречи на общи принципи и в други регламенти за равнопоставено третиране на земеделските стопани. Оспорва законосъобразността на проведената процедура, тъй като при съставянето на предхождащия заповедта протокол на комисията са допуснати съществени процесуални нарушения като не са изяснени съществени факти, а посочените не отговарят на действителността. Протоколът представлява индивидуален административен акт, но не съдържа необходимите реквизити. В него не е посочена необходимата за всеки кандидат площ пасища, начина на определянето й, данните въз основа на които това е направено, липсва посочване на площите и начина на разпределение, включително и в съседни землища до достигане на нормата по чл. 37и ал.4 от ЗСПЗЗ. Задължителна част от процедурата е комисията да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 според броя притежавани животни. Моли да се отмени съдебното решение.

Ответникът – Кмета на Община Плевен, чрез юрисконсулт Й. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се отхвърли по подробно изложени в писмения отговор съображения като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Районният съд е отговорил на всички доводи на жалбоподателя, поддържани и в касационната жалба, като изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят от настоящия касационен състав и е ненужно да се преповтарят.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, издаден с правно основание § 15 ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (61/11.08.2015г.), чл. 37м ал.4 т.2 и т.4 вр. чл. 37и ал.1 от ЗСПЗЗ, като е прекратен сключения между „Агро Маркс“ ЕООД и общината договор за наем на земеделски земи – пасища и мери, поради това, че договорът не е приведен в съответствие с изискванията на ЗСПЗЗ, изразяващо се в липса на регистрация на ползвателя в Интегрираната информационна система на БАБХ като собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни селскостопански животни.

С §15 ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ са въвежда задължение за ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015г. в срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите с изискванията на чл. 37и ал.1 и 4 ЗСПЗЗ, а именно да регистрират животновъден обект с пасищни селскостопански единици, за да продължат да ползват пасищата съобразно броя притежавани животни. Непривеждането на договорите с изискванията на закона в определения срок е основание за прекратяването им от кмета на общината съгласно § 15 ал.3 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ.

         „Агромаркс“ ЕООД – Плевен е сключил с Община Плевен Договор № 16 от 22.03.2013г. за временно и възмездно ползване на поземлени имоти – пасища, мери – общинска собственост в землището на с. Пелишат. Договорът е сключен при действието на чл. 37п от ЗСПЗЗ (отм.), който е давал възможност земеделските земи – общинска собственост да се отдават под наем или аренда, както на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, така и на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок от 5 години. Договорът с дружеството е сключен при условията на втората хипотеза, без задължение за отглеждане на пасищни животни. 

         Жалбоподателят е ангажирал доказателства за поетите в тази връзка ангажименти по схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители от ДФЗ. Но този въпрос е неотносим към процесната административна процедура, която за заварените от изменението на закона договори се развива съобразно § 15 ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ като урежда тези правоотношения съобразно изменените разпоредби. В ал. 6 на § 15 се съдържа изрична разпоредба, че договорите за наем или аренда по ал.3 не се смятат за правно основание за подпомагане по чл. 41 ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Т.е. това е правноизключващо условие за подпомагане. Разпоредбата е идентична с условието залегнало и в чл. 37и ал.5 от ЗСПЗЗ. Т.е. прилага се еднакъв правен ред както занапред, така и към заварените от изменението на закона правоотношения по сключените вече договори.

         Жалбоподателят е уведомен, че следва да приведе договора в съответствие с изискванията в указания срок – до 1 февруари 2016г. Извършена е проверка от комисия за изпълнение на условията на чл. 37и ал.1 и ал.4 ЗСПЗЗ, към чиито изисквания препраща § 15 ал.1. При проверката, разписана  в чл. 37м от ЗСПЗЗ за спазване на условията по чл. 37и ал.1 и ал.4 за сключените договори за наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд е изискана информация от информационната система на БАБХ за животновъдните обекти, собствениците и ползвателите на тези обекти и пасищните селскостопански животни в тях. Протоколът на комисията няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване, той има само подготвително действие и съдържа мотивите, които са възпроизведени в оспорената заповед на кмета на общината. Съдържащите се в протокола от проверката констатации относно останалите ползватели на общински земи са неотносими към процесната заповед и не подлежат на обсъждане, защото не са послужили като мотиви и основание за прекратяване на договора с „Агро Маркс“ ЕООД - Плевен. От справката е установено, че „Агро Маркс“ ЕООД към 01.02.2016г. има регистрирано едно пасищно животно, като животновъдният обект е на територията на с. Брестовец. Т.е. в землището на с. Пелишат няма регистриран животновъден обект и не отглежда пасищни животни, както правилно е приел кмета на общината. Следователно не е привел договора си в законния срок с изискванията на чл. 37и ал.1 и 4 ЗСПЗЗ, а именно да регистрира животновъден обект с пасищни селскостопански единици, за да продължи да ползва пасищата съобразно броя притежавани животни в землището на с. Пелишат. Неизпълнението на това условие е основание за прекратяване на договора съгласно § 15 ал.3  ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ от кмета на общината. Поради това изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед е правилен.

За пълнота следва да се отбележи, че към момента на влизане в сила на заповедта, правата на жалбоподателя на подпомагане от ДФЗ по поет 5-годишен ангажимент няма да бъдат засегнати, тъй като договорът за наем е със срок на действие до 22.03.2018г. (изтекъл към момента на постановяване на настоящото решение), а оспорената заповед не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, не е допуснато такова и с разпореждане на административния орган.

         По изложените съображения, решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

         При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 ГПК, вр. чл. 144 АПК в размер на 200 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция.

 

         Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 841/18.05.2017г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 8188/2016г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Агро Маркс“ ЕООД – Плевен, представлявано от управителя Х.И.Т. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.