Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 476

 

17 юли 2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на десети юли  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 513 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от М.Н. ***, подадена чрез процесуалния му представител адв. И.Ц. ***, с която е предявен иск против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по съдебно обжалване на отменено наказателно постановление (НП) № 35-0000030/31.01.2018г. на началника на Областен отдел – Плевен на  ИААА. С молбата е предявена и претенция за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящето производство.

В исковата молба се твърди, че за оказаната правна помощ и процесуално представителство пред РС – Плевен  по АНД № 539/2018 година, ищецът е направил разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д.№ 2/2016 година на ОСС на ВАС, подлежат на обезщетяване от ответника, тъй като с постановеното по посоченото по- горе административно дело е било отменено издаденото против ищеца НП № 35-0000030/31.01.2018г. на началника на Областен отдел – Плевен на  ИААА. Няма направено искане за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение.

Ответникът по иска е изпратил писмен отговор чрез процесуален представител, в който признава основателността на иска – в частта за претърпените имуществени вреди от обжалването на НП пред съд. Счита исковата претенция за присъждане на разноски в настоящото производство за неоснователна, защото с действията си не е дал повод за завеждане на иск по ЗОДОВ. Заявява, че в решението на РС – Плевен няма осъдителен диспозитив за заплащане на разноски на жалбоподателя, а ищецът или негов представител не са правили изявление пред ИААА, че следва да им бъдат заплатени направените разноски. От друга страна в самата агенция вече има създадена трайна практика за доброволно плащане на разноски за адвокатски възнаграждения, направени в съдебни производство по обжалване  на НП.  Поддържа, че в тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Ц., който поддържа предявения иск по посочените в исковата молба основания. Претендира присъждане на деловодни разноски за настоящето съдебно производство и представя списък на същите.

Ответникът не се представлява и не ангажира допълнителни доводи.

Прокурорът пледира да бъде уважен предявеният иск като основателен.

Административен съд – Плевен, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледан по същество тя е основателна.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 35-0000030/31.01.2018г. на началника на Областен отдел – Плевен на  ИААА, на основание чл.53 ЗАНН във вр. с чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП, на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

След проведено обжалване от М.Н.,  с решение № 340/27.04.2018 година по н.а.х.д. № 539/2018 година на РС- Плевен издаденото НП е отменено. Решението на РС е влязло в сила на 18.05.2018 година.

В процеса пред районния съд настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер на 350 (триста и петдесет) лева, които се признават от ответника - ИААА.

След влизане в сила на решението на РС няма данни ищецът или негов процесуален представител да е отправял искане или покана до ответната администрация, да му бъде възстановена сумата, която е заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на производството пред РС – Плевен по обжалване на НП.

По настоящото дело е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 28.05.2018 година, според който ищецът е заплатил на адвокат И.Ц. сумата от 300 (триста) лева за изготвяне на искова молба до АС- Плевен, във връзка с претенция по чл.1 от ЗОДОВ срещу ОО“АА“- Плевен, основана на НАХД № 539/18г. по описа на РС- Плевен- л.5.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на РС е отменено НП, издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита производството по обжалване на наказателно постановление пред РС.

Съдът намира за основателна претенцията за присъждане в полза на ищеца на направените в настоящето производство разноски и счита за неоснователни доводите на ответника за недължимост на същите на основание чл.78, ал.2 от ГПК. Тази законова разпоредба би била приложима в хипотезата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, но само за неуредени в специалния закон въпроси, а този с разноските не е такъв. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК.

 Съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Извън горното следва да се посочи, че дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, то за да бъдат възложени разноските върху ищеца е необходимо ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По делото няма данни да е извършено плащане от страна на ответника преди завеждането на ИМ, а несъмнено на същия е било известно решението по НАХД  539/18г. по описа на РС- Плевен, респ. обстоятелството, че по него ищецът е направил разноски. Няма и данни ответникът да е заплатил претендираната от ищеца сума след получаване на препис от ИМ, а несъмнено с факта на получаване на същата той /ответникът/ вече е бил известен за горната претенция, но отново не е извършил плащане. Ищецът няма нормативно установено задължение да отправя покана за доброволно плащане преди да предяви претенцията си по съдебен ред, а и като не е осъществено такова от страна на ответника, то същият е дал повод за завеждане на делото, респ. не може да се ползва от привилегията на чл.78, ал.2 ГПК.

Ето защо съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса за образуване на делото, съобразно представения списък на разноските от адв. Ц..

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, II- ри състав

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София, ул. „Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на М.Н. ***, ЕГН **********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ, сума в размер на 350 лева (триста и петдесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД  539/18г. по описа на РС- Плевен.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София, ул. „Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на М.Н. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящето производство и сумата от 10 лв. внесена държавна такса за образуване на настоящето дело.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                          

 

                                                                           СЪДИЯ: