РЕШЕНИЕ
№ 523
гр.Плевен, 06.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова административно
дело № 511 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 65 от Закона за
общинската собственост.
Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ
„Кристин-Л.А.“, чрез представляващия Л.К.А., седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ж.к *** чрез адв В. И., съдебен адрес:*** срещу заповед №
РД-12-203/21.05.2018 година на кмета на Община Плевен, с която се нарежда да бъде освободен имот-публична
общинска собственост на ул. „Васил Левски“ № 171 в гр. Плевен върху който е
поставена лятна градина към стопанисвания от търговеца обект кафе-сладкарница
„Лаваца“ и да предаде владението на имота на Община Плевен.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на
заповедта, тъй като е подписана от М. Я. „за кмет“ съгласно заповед № РД-10-679/16.05.2018
година и не ясен обемът на представителната власт и компетентност да подписва
заповеди по чл. 65 от ЗОС. Счита, че ако
съдът не приеме, че заповедта е нищожна, то намират я за незаконосъобразна и се
моли за нейната отмяна. Посочва се, че нито в мотивите на заповедта, нито в
нейния диспозитив е индивидуализиран имотът, който следва да бъде освободен
доброволно и който при липса на доброволно изпълнение ще бъде предмет на
принудително изпълнение – липсват площ, съседи и т.н.. Счита се, че от така
формално посоченото в мотивите и диспозитива на заповедта „общински имот –
публична общинска собственост“ не става ясно кой е общинският недвижим имот следва
да бъде освободен. Счита се, че при издаване на оспорената заповед е нарушена
разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от АПК. Посочва се, че е безспорно
обстоятелството, че заповедта от 21.05.2018 г. на кмета на Община Плевен е
изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК и като такова, при
нейното изпълнение следва да бъдат спазени изискванията на чл. 274, ал. 1 от
същия нормативен акт, а в конкретния случай с т. 2 на заповедта е определен 3
(три) дневен срок за изпълнение. Молят съда да постанови решение по
силата, на което да прогласи за нищожна
заповедта или да бъде отменена като
незаконосъобразна. Претендира заплащане на разноски по делото. Направено е
искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, по което съдът се е произнесъл с определение
№ 698/29.05.2018 година, което е обжалвано пред Върховен административен съд и
е оставено в сила.
В съдебно заседание оспорващият - ЕТ „Кристин – Л.А.“ се
представлява от Л.К.А. и от адв. В.И., който поддържа жалбата и намира
заповедта за незаконосъобразна, тъй като липсва определяне на предмета на
изземване. Посочва, че е представено разрешение № 76-г от 13.07.2018 година за
поставяне на лятна градина от гл. архитект и фактура за платена държавна такса
и не е налице основание за изземване на обекта. Намира, че в случая е доказано, че заповедта е подписана от лице
без представителна власт.Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът – Кмет на Община –
Плевен, гр. Плевен, пл. „Възраждане“ № 2 се представлява от юрк С., който
намира заповедта за законосъобразна, тъй като имотът се държи без правно
основание и издаденото разрешение за поставяне на лятна градина е неотносимо, тъй като към датата на
постановяване на акта, липсва основание за ползване на имота. Намира, че в заповедта е допусната техническа
грешка при посочване на заповедта за упълномощаване на зам. кмета за периода на
отсъствие на кмета и с оглед представяне на заповед от 16.05.2018 година , то е
налице компетентност на органа. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с
правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Оспорената заповед № РД-12-203/21.05.2018 година на
кмета на Община Плевен е приложена на лист 46 по делото. В същата е посочено, че Л.К.А.,
представляващ ЕТ „Кристин – Л.А.,*** държи без правно основание общински имот –
публична общинска собственост, което представлява пречка за упражняване в
пълнота на правомощията на собственика Община – Плевен по управление и
стопанисване на общинското имущество, дадени му от Закона за местното
самоуправление и местната администрация и налага неговото изземване. Предвид
същото, е необходимо търговецът да освободи доброволно недвижимия имот –
публична общинска собственост и да предаде на Община – Плевен владението му,
като в противен случай, имотът ще бъде иззет принудително. Определен е 3 (три)
дневен срок от съобщаване на заповедта, за доброволното й изпълнение, като в този
срок ЕТ“Кристин – Л.А.“ чрез представляващ Л.К.А. следва да освободи общинския
имот от намиращото се върху него движимо, недвижимо имущество, съоръжения и
други.
В констативен протокол от 23.04.2018 г. (лист 49) по
делото е отбелязано, че на същата дата, при извършена проверка от служители към
звено „Инспекторат“ при Община – Плевен на кафе-сладкарница „Лаваца“ в гр.
Плевен, ул. „Васил Левски“ № 171 е установено, че пред обекта е разположено
преместваемо съоражение – лятна градина без разрешение за поставяне и схема за
разположение, изискуеми съгласно Наредба № 15 на Община Плевен. Представен е
документ за внесено заявление от 15.03.2018 г..
Със заявление № ТСУиС-70-1028-1/15.03.2018 г. (лист 40
по делото) от ЕТ „ Кристин – Л.А.“ се
иска да бъдат издадени схеми за разполагане и разрешение за поставяне на лятна
градина пред обект за хранене и развлечение в имот – публична общинска
собственост, с адрес: ул. „Васил Левски“ от 49,12 кв.м. пред обект кафе
„Лаваца“ за периода 01.04.2018 г. – 15.10.2018 г. включително.
Представени са договори с търговци относно мотивиране
на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед - договор
за рекламни услуги от 12.03.2017 г. между „Кока-кола Хеленик Ботълинг Къмпани
България“ АД и Л.К.А., договор между „Загорка“ АД и ЕТ „Кристин – Л.А.“ , маркетингови
споразумения със „Софсток ЛТД“ ООД от 08.09.2017 г. и договор за банков кредит
с „Прокредит банк“ АД за кредит в размер на 30000 евро.
По делото е представено разрешение № 64-г/21.06.2017
г. (лист 43 по делото), издадено на
основание чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 11 от
Наредба № 15 на ОбС – Плевен и одобрена схема (лист 44 по делото) по чл. 6 от
същата Наредба от 20.04.2011 г. от гл. архитект , с което на ЕТ „Кристин – Л.А.“
представляван от Л.К.А. е разрешено да постави преместваем обект „лятна
градина“ с площ от 49,12 кв. м. към кафе-сладкарница „Лаваца“, с
административен адрес ул. „Васил Левски“ № 171 в гр. Плевен със срок на
валидност от 21.06.2017 г – 15.10.2017г.
По делото са представени заповед № РД-10-679 от
16.05.2018 година на кмета на Община Плевен, с която нарежда за периода на
отсъствие от 17.05.2018 година – 20.05.2018 година да бъде заместван от М. К.
Я. – заместник –кмет на Община Плевен, както
и заповед за заместване с № РД-10-680 от 16.05.2018 година за периода от
21.05.2018г. – 23.05.2018 г.във връзка със служебно пътуване в състава на
делегацията, придружаваща Президента на РБ в Руската федерация.
На л. 78 по делото е прието като доказателство
разрешение № 76-г от 13.07.2018 година на гл. архитекта на Община Плевен за
лятна градина към търговски обект, с което за периода от 13.07.2018 година до
15.10.2018 година се разрешена на оспорващия да постави лятна градина към
кафе-сладкарница „Лаваца“ на адрес гр. Плевен, ул. „В.Левски“ № 171, но същото
е за период, след издаване на процесната заповед.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 65,
ал. 4 от ЗОС, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган - заместващият
кмета за периода 21.05.2018 г – 23.05.218 г. М. Я. –заместник-кмет на Община
Плевен съгласно заповед № РД-10-680 от 16.05.2018 година на кмета на Община
Плевен, тъй като съгласно чл. 65, ал. 1
от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината. Заповедта е постановена в хипотезата на заместване и посочването в
оспорения акт на друга заповед за компетентност, а именно заповед № РД-10-679
от 16.05.2018 година на кмета на Община Плевен, с която нарежда за периода на
отсъствие от 17.05.2018 година – 20.05.2018 година да бъде заместван от М. К.
Я. – заместник –кмет на Община Плевен, не прави същата нищожна, тъй като в съдебно
заседание ответникът приложи заповед от същата дата, с която е надлежно управомощен Я. за 21.05.2018
година като зам. кмет да упражнява правата на кмет на Общината и да подписва
заповеди по ЗОС. Съдът намира, че не е налице акт, издаден от орган без времева
компетентност и неоснователни са доводите за нищожност на оспорващия.
При издаването на акта са спазени
административно-производствените правила, като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за постановяване
на акта - съставен е констативен
протокол на 23.04.2018 година, в който се индивидуализира обектът, предмет на
изземване – лятна градина пред обект кафе-сладкарница „Лаваца“ в гр. Плевен,
ул. „В.Левски“ № 171, тъй като не е представено разрешение за поставяне, като
този констативен протокол е посочен като основание за издаване на оспорената
заповед и неоснователен е доводът на оспорващия, че липсва индивидуализация на
обекта в заповедта.
Съдът намира, че актът е издаден и в съответствие с материалния
закон и са налице фактическите основания.
Материалните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от
Закона за общинската собственост са: 1. имотът да е общинска
собственост и 2. наличие на някоя от алтернативните предпоставки - имотът се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала. Не се спори относно обстоятелството, че
лятната градина е разположена върху обект публична общинска собственост на
адрес гр. Плевен ул. „В.Левски“ № 171 .
Налице е и втората
предпоставка - ползване/държане на имота
без правно основание, тъй като не са ангажирани доказателства относно правното
основание въз основа на което оспорващият ползва пространството пред обекта, върху който е поставена лятна градина. Представеното
предходно разрешение от 2017 година за разполагане на лятна градина е със срок
до 15.10.2017 година т.е. то е с изтекъл срок и не доказва основанието за
поставяне на лятна градина. Съдът намира, че представеното разрешение от
13.07.2018 година също не доказва годно правно основание за държане на лятната
градина към датата на издаване на заповедта, тъй като именно към 21.05.2018
година – датата на издаване на акта следва да се извърши преценка за
съответствие с материалния закон, а към тази дата липсва разрешение за
разполагане на преместваемо съоражение. Разрешението от 13.07.2018 година е
издадено за период от 13.07.2018 г. -15.10.2018 г. и към момента на издаване на заповедта –
21.05.2018 година оспорващият няма разрешение за разполагане на лятна градина,
каквато е установено, че е разположена и правилно е постановено, че следва да
бъде иззета.
Неоснователен е и доводът на оспорващия, че
предоставеният срок за доброволно изпълнение следва да е 14 дневен, а като е посочен
по-кратък срок, това прави заповедта незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с чл. 274, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на цитираната правна норма
не предвижда срок за доброволно изпълнение, но дори и да е налице такова
изискване, то това не се отразява на законосъобразността на акта ,тъй като в
случай, че определеният от органа срок е по-кратък от този, посочен в закона,
то приложим е именно законовият срок.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна, а жалбата
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски в размер на
200 лева – юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът намира, че ЕТ
„Кристин – Л.А.“ представляван от Л.К.А., със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. Плевен, ж.к. ***, вписан в търговския регистър към АВ с ЕИК
114585159 следва да заплати на Община Плевен разноски в размер на 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение..
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на ЕТ „Кристин-Л.А.“, чрез представляващия Л.К.А.,
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к *** , съдебен адрес:*** срещу
заповед № РД-12-203/21.05.2018 година на кмета на Община Плевен, с която се нарежда да бъде освободен имот-публична
общинска собственост на ул. „Васил Левски“ № 171 в гр. Плевен върху който е
поставена лятна градина към стопанисвания от търговеца обект „кафе-сладкарница
„Лаваца“ и да предаде владението на имота на Община Плевен.
Осъжда ЕТ „Кристин – Л.А.“ представляван от Л.К.А.,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Плевен, ж.к. ***, вписан в
търговския регистър към АВ с ЕИК 114585159 да заплати на Община Плевен разноски
в размер на 200 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се оспорва
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: