Р Е Ш Е Н И Е

772

гр.Плевен, 21 Декември  2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 510 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.78 от Закона за водите (ЗВ).

Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ „Еврокварц-И.В.“***, представлявано от управителя И.В., против Решение №ПВ1-00001/02.03.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №13120043/21.04.2012г. за ползване на воден обект-река Вит, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на мобилна миячно-сортировъчна инсталация в землището на с.Рибен, общ.Долна Митрополия, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен в полза на ЕТ „Еврокварц-И.В.“***.

В жалбата се твърди, че административният орган неправомерно е отказал да продължи срока на действие на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, тъй като не са налице предпоставките за това, а именно не е нарушена разпоредбата на чл.78 ал.2 от Закона за водите. Сочи се, че промивната инсталация, за която се извършва водовземането, е с определена характеристика на водното количество и по-голямо количество от това не може да обработва, съответно това са максималните количества, които зауства и за които е издадено разрешителното, като това са и количествата, за които се заплащат таксите за използваната вода. Сочи се още, че за монтирането на измервателно устройство трябва да има условия за нормалната му работа, като се счита, че такива условия, след промивната инсталация, практически е невъзможно да се създадат. Твърди се, че монтирането на такова измервателно устройство струва от порядъка на 10000лв.-15000лв., което значително покачва цената на произведената продукция, прави я непродаваема и обезсмисля работата на инсталацията. Счита се също, че е неоправдано да се измерва водата и с измервателно устройство, при положение, че се знае колко е. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“.

От ответника в придружителното писмо, с което е представена административната преписка, е изразено становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че чл.78 ал.2 от ЗВ въвежда три кумулативни предпоставки като условие за удовлетворяване на молбата за продължаване срока на действие на издадено разрешително. Твърди се, че една от тях не е налице, а именно не са изпълнени условията на издаденото разрешително, тъй като липсва монтирано измервателно устройство. Сочи се, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност при прилагане на чл.78 от ЗВ и при констатиране неизпълнение на една от трите предпоставки е задължен да откаже продължаване срока на действие на разрешителното. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ЕТ се представлява от адв.Д. *** с надлежно пълномощно, която моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски в размер на адвокатски хонорар и платена държавна такса. В указания срок не представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Х., която моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че безспорно е установено неизпълнение на конкретно посочено условие в разрешителното, което е доказано и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на разноски в размер на 100лева депозит за вещо лице.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че от събраните по делото доказателства и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е видно, че издаденият административен акт е законосъобразен.

            Административен съд - Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспореното Решение е изпратено от органа с писмо от 13.03.2018 г. /л.19/  и е получено от ЕТ на 21.03.2018 г. /обратна разписка на л.17/. Срещу същото с вх.№ ЖИАА-7/30.03.2018 г. е подадена жалба по административен ред (л.л.15-16), която е изпратена в МОСВ с писмо от 16.04.2018г. (л.13). В МОСВ жалбата е заведена с вх.№Ж-50/20.04.2018г. и е налице произнасяне в предвидения 14-дневен срок, като с Решение №59/02.05.2018г. /л.л.11-12/ жалбата е отхвърлена. Последното е получено от ЕТ на 09.05.2018г. (л.63), като жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 22.05.2018г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

ЕТ „Еврокварц-И.В.“*** е титуляр на Разрешително №13120043/21.04.2012г. (л.44-52) за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, с което е разрешено ползването на воден обект р.Вит, поречие Вит, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект:Мобилна миячно-сортировъчна инсталация за промиване на инертен материал. В раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване“, подраздел „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“,  в т.3 е поставено задължение „Ежегодно до 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното да представя в Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен информация, необходима за изчисляване на дължимата такса и включваща: резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.“; в т.5 е поставено задължение „До монтиране на работещо и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, таксата се изчислява на базата на посочения в разрешителното максимален годишен воден обем на заустените отпадъчни води“, като в т.6 и т.7 е посочено „При повреда на измервателното устройство таксата се изчислява на базата на посочения в разрешителното годишен воден обем на заустените води, съгласно чл.194а ал.2 от ЗВ“  и „При повреда на устройството, съгласно чл.194а ал.3 от ЗВ, титулярът на разрешителното е длъжен незабавно да уведоми БДУВДР-Плевен и да отстрани повредата в срок до един месец“. В раздел „Условия, при които се предоставя правото за използване“, подраздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ е поставено Условие №1 (точка 1) „Да се осигурява надеждно и точно измерване на количеството заустени отпадъчни води. Срок:Постоянен.“. Срокът на действие на разрешителното е от 21.04.2012г. до 21.04.2018г.

От ЕТ до Директора на БДДР е подадено заявление вх.№ПВ1-00001/10.01.2018г. за продължаване на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, към което е приложено документ за платена такса (л.38-41).

С писмо изх.№ПВ1-00001/19.01.2018г. на Директора на БДДР до РИОСВ-Плевен, на основание чл.19 ал.3 от Наредба №2/08.06.2011г.  е поискано да бъде предоставено становище във връзка с чл.151 ал.4 от ЗВ относно изпълнение на условията в действащото разрешително. Такова е предоставено с писмо от 24.01.2018г. (л.36), в което е посочено, че последната проверка от РИОСВ-Плевен е извършена на 12.06.2017г., при която не са констатирани нарушения водещи до съществени отклонения от нормативните изисквания и може да бъде продължен срокът на разрешителното.

С писмо изх.№ПВ1-00001/08.02.2018г. на Директора на БДДР, ЕТ е уведомен, че във връзка с чл.78 ал.2 от ЗВ е необходимо в срок до 01.03.2018г. да се представят допълнително информация и документи, а именно да представят ново заявление съгласно утвърден образец с попълнени в него всички изискващи се данни и да носи подпис на заявителя и печата на фирмата; да представят информация има ли монтирано устройство за измерване на количеството отпадъчни води зауствани във водоприемника; да представят протокол за извършения собствен мониторинг през 2015г.; да представят данни има ли промяна в записания в разрешителното номер на имот и ако има такава да се представи актуална скица. ЕТ е уведомен, че при не представяне на документите, БДДР ще се произнесе съобразно разпоредбите на ЗВ.

С писмо вх.№ПВ1-00001/21.02.2018г. (л.23-33) до БДДР от ЕТ са представи заявление за продължаване срока на разрешително с отстранени пропуски, протоколи от собствен мониторинг през 2015г., скица на имота, в който е изграден обекта и план на точките за водочерпене и заустване и схема на разполагане на МСИ и съоръженията към нея. В подаденото заявление е посочено изрично, че не е монтирано устройство за измерване на количествата отпадъчни води (л.25).

С Решение №ПВ1-00001/02.03.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, на основание чл.68 т.4 вр. с чл.78 ал.2 т.3 и чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ, е отказано продължаване срока на действие на Разрешително №13120043/21.04.2012г. за ползване на воден обект-река Вит, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на мобилна миячно-сортировъчна инсталация в землището на с.Рибен, общ.Долна Митрополия, издадено в полза на ЕТ „Еврокварц-И.В.“***. Като мотиви за отказа административният орган е приел, че в раздел „Условия, при които се предоставя правото за използване“, подраздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ е поставено Условие №1 (точка 1) „Да се осигурява надеждно и точно измерване на количеството заустени отпадъчни води. Срок:Постоянен.“, като в БДДР няма налична информация за монтирано измервателно устройство за отчитане на количествата на заустените в р.Вит отпадъчни води. Посочил е още, че с писмо от ЕТ от 21.02.2018г. изрично е отбелязано в подаденото заявление, че „не е монтирано устройство за измерване на количествата отпадъчни води“. В тази връзка е приел, че Условие №1 от раздел „Условия, при които се предоставя правото за използване“, подраздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ на Разрешително №13120043/21.04.2012г. не е изпълнено и поради неспазване на чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ искането не може да бъде уважено.

Именно това Решение е предмет на настоящето съдебно производство.

По жалбата подадена по административен ред от ЕТ, министърът на околната среда и водите се е произнесъл с Решение №59/02.05.2018г., с което е отхвърлил жалбата, като е приел, че не е монтирано устройство за измерване на количествата отпадъчни води и не са представени документи, доказващи осигуряване на надеждно и точно измерване на количеството заустени отпадъчни води, с което не е налице една от предпоставките по чл.78 ал.2 от ЗВ, а именно спазване условията на разрешителното.

Във връзка с твърденията в жалбата, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно изготвено. Според вещото лице, видът на водомерното устройство е в зависимост от съоръжението, с което се отвеждат отпадъчните води и водното количество, което ще се отвежда, като в случая отвеждащото съоръжение е открит земен канал, а водното количество, което ще се отвежда не надвишава 2,33л/сек, поради което най-подходящо е изграждане на водомерно съоръжение-триъгълен преливник с ъгъл 90 градуса. Вещото лице е посочило как се монтира такъв преливник и какво представлява той, като в заключение е приело, че е наличен прав участък с дължина 9,00м., където да се монтира измервателното устройство, и с което ще се гарантира нормалната му работа. Вещото лице е посочило също, че съгласно чл.26 ал.1 от Наредба №2 за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти, контролът по изпълнение условията в разрешителното за заустване включва и дейността отчитане на количеството на заустените отпадъчни води, което се извършва чрез монтирано измервателно устройство. Вещото лице е посочило още, че няма деференциране на обектите (промивна инсталация или др.), за които да има изключение за монтирането на водомерно устройство, като пречиствателните съоръжения се експлоатират при спазване изискванията на ЗВ, т.е. задължително е монтирането на измервателно устройство.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

            Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.78 вр. с чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ, а именно Директора на Басейнова дирекция Дунавски район, който е издал и първоначалното разрешително  за ползване на воден обект-река Вит, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на мобилна миячно-сортировъчна инсталация в землището на с.Рибен, общ.Долна Митрополия. Решението е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване на акта     , а именно неизпълнение условията по издаденото разрешително, като изчерпателно и конкретно е описано кое условие от тях не е изпълнено. Спазени са и административно-производствените правила, като на ЕТ е дадена възможност да отстрани направените пропуски при първоначалното подаване на заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното.

Относно съответствието с материалния закон и целта на закона съдът съобрази следното:

В чл.78 от ЗВ (в относимата редакция преди изм.в ДВ бр.98/2018г.) са посочени предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително – молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително.

В случаят отказът е мотивиран с неизпълнение на условия по разрешителното от 2012г., което не се оспорва от ЕТ, че не са изпълнени. В раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване“, подраздел „Задължение за заплащане на такса за заустване на отпадъчни води в повърхностни води“, в т.3 е поставено задължение „Ежегодно до 31 януари на следващата година титулярът на разрешителното да представя в Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център Плевен информация, необходима за изчисляване на дължимата такса и включваща: резултатите от собствения мониторинг; показанията на измервателните устройства и резултатите от извършения през годината контрол.“; в т.5 е поставено задължение „До монтиране на работещо и отговарящо на нормативните изисквания измервателно устройство, таксата се изчислява на базата на посочения в разрешителното максимален годишен воден обем на заустените отпадъчни води“, като в т.6 и т.7 е посочено „При повреда на измервателното устройство таксата се изчислява на базата на посочения в разрешителното годишен воден обем на заустените води, съгласно чл.194а ал.2 от ЗВ“  и „При повреда на устройството, съгласно чл.194а ал.3 от ЗВ, титулярът на разрешителното е длъжен незабавно да уведоми БДУВДР-Плевен и да отстрани повредата в срок до един месец“. А в раздел „Условия, при които се предоставя правото за използване“, подраздел „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ е поставено Условие №1 (точка 1) „Да се осигурява надеждно и точно измерване на количеството заустени отпадъчни води. Срок:Постоянен.“ Измервателно устройство не е монтирано от ЕТ, като това изрично е посочено в подаденото от него заявление за продължаване срока на действие на разрешителното, както и се установява от назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Доводите на оспорващия, че реално заустената вода се измерва чрез характеристиката на помпата на инсталацията и няма условия за нормална работа на измервателно устройство, както и че монтирането на измервателно устройство няма да покаже съществена разлика с измерванията свързани с работата на инсталацията, са неотносими към настоящето производство, тъй като при издаване на разрешителното през 2012г. са установени условия и срок за изпълнението и следва същите стриктно да бъдат изпълнени. Обстоятелството, че се измерва по някакъв начин отвежданото водно количество не води до отпадане на условията да се монтират измервателни устройства, съответстващи на Закона за измерванията. По тези съображения към датата на подаване на заявлението за продължаване срока на действие на издаденото разрешително, респективно към датата на постановяване на оспореното решение, цитираните условия на издаденото разрешително за ползване на воден обект-река Вит, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на мобилна миячно-сортировъчна инсталация, не са изпълнени, поради което не са налице условията по чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ за законосъобразно продължаване срока на действие на издаденото разрешително. Доколкото органът действа при условията на обвързана компетентност, при липсата на кое да е от изброените в чл.78 ал.2  от ЗВ законови предпоставки той отказва продължаването срока на действие на разрешителното. Именно това е сторил с процесното решение Директорът на БДДР.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на Директора на БДДР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, при съобразяване с материалния закона и целта на закона, поради което жалбата на  ЕТ „Еврокварц-И.В.“*** като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ответника следва да се присъдят поисканите и направени по делото разноски в размер на 100лева, представляващи внесен депозит за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза (л.93).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, IV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Еврокварц-И.В.“***, представлявано от управителя И.В., срещу Решение №ПВ1-00001/02.03.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“.

ОСЪЖДА ЕТ „Еврокварц-И.В.“***92218, представлявано от управителя И.В.,  да заплати на Басейнова дирекция „Дунавски район“ направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                                          СЪДИЯ: