Р Е Ш Е Н И Е

№ 486

гр.Плевен, 20.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №509 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Ц.М.М. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000069/11.03.2018 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се навеждат доводи, че принудителната мярка е приложена спрямо водача затова, че на 11.03.2018 год. около 15,20 часа в гр.Червен бряг, на ул „Златна мина“, като водач на МПС „Фолксваген голф“ с рег.№СА***МР, управлява МПС след употреба на упойващи вещества (тетрахидрокарбинол), с което е нарушил виновно чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Твърди, че горното нарушение не е установено по предвидения в закона ред. Счита още, че въпросът за отговорността му е решен със споразумение по нохд №89/2018 год. на РС-Червен бряг, с което на основание чл.343Г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на фактическото изземване на свидетелството за управление на МПС. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д., преупълномощена от адв.А., с пълномощни на л.49-50 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед. Твърд, че в заповедта е посочено, че М. е управлявал МПС след употреба на упойващо вещество и е изпробван с техническо средство, на което не е посочен номера, поради което не би могла да се осъществи проверка на годността. Сочи, че въпросът за отговорността на водача е решен със споразумение по нохд, вкл.отговорността да управлява МПС. Моли за отмяна на заповедта, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Акт за установяване на административно нарушение фабр.№532632/11.03.2018 год., съставен от мл.автоконтрольор в РУ-Червен бряг е повдигнато административно обвинение срещу Ц.М.М. ***, с ЕГН ********** затова, че на 11.03.2018 год. около 15,20 часа в гр.Червен бряг, ул „Златна мина“, пред бензиностанция „Юриеви“, управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№СА ***МР, собственост на С. Р. Б. с ЕГН **********, след употреба на упойващи вещества (тетрахидроканабинол). Изпробван с Дрег чек анализатор 3000, издаден талон за медицинско изследване №0003616.

Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000069/11.03.2018 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В оспорената заповед е описано нарушението, установено с акта за нарушение, като се съдържа позоваване и на самия съставен акт.

Видно от приложения на л.5-8 от делото Протокол №32/27.03.2018 год. по нохд №89 по описа на РС-Червен бряг за 2018 год., съдът е одобрил постигнато между настоящия жалбоподател и РП-Червен бряг споразумение, по силата на което М. се е признал за виновен в това, че на 11.03.2018 год. около 15,20 часа в гр.Червен бряг, ул „Златна мина“, пред бензиностанция „Юриеви“, управлява моторно превозно средство-лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№СА ***МР, след употреба на наркотично вещество-тетрахидроканабинол, установено по надлежен ред с показание на полеви наркотест (анализатор) „Дрегер Драг чек- 3000“ с фабр.№REF 8325554 LOT ARKM-0261-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. На основание чл.343б, ал.3 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК следва да изтърпи шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години; на основание чл.343б, ал.3 вр. чл.54 от НК му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева; на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от датата на фактическото изземване на МПС-11.03.2018 год.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на РУ-Червен бряг при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, със Заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.29-30 от делото.

При постановяването на заповедта са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт. В заповедта подробно е описана и изброена нарушената от жалбоподателя разпоредба като водач на МПС, не само текстово, но и чрез своето цифрово изражение. Фактическата обстановка е описана чрез възпроизвеждане на нарушените правила от акта за нарушение. Установеното в мотивите на заповедта нарушение е описано точно и съответства на правната разпоредба на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. От друга страна, фактическите констатации са изложени подробно и в съставения АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Изложените мотиви в заповедта сочат на основание по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, така, както е отразено в нея. Както заповедта, така и АУАН (на основание чл.43, ал.2 от ЗАНН) са надлежно връчени на жалбоподателя. Допуснатото нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изразяващо се в това, че в акта за установяване на административно нарушение не е посочен фабричния номер на техническото средство, с което е извършена проверката на М. за употреба на упойващи вещества, е формално и заради него не може да се приеме, че наличието на констатираното упойващо вещество не е установена по надлежния ред, предвиден в Наредбата, още повече, че видно от протокола по нохд №89/2018 год. на РС-Червен бряг М. не само не е оспорил годността на техническото средство и констатираните със същото резултати от изследването, но се е признал за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което не може да се счете, че с непосочване номера на техническото средство в документите от административната преписка е нарушено правото на защита на лицето.

Процесната заповед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби на закона. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в конкретния случай е установена по надлежния ред употреба на упойващи вещества (ТНС-тетрахидроканабинол).

На първо място следва да се посочи, че конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение серия Д, бл.№532632/11.03.2018 год., съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН съставлява част от административната преписка. В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК от страна на жалбоподателя, включително и тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението от водача на МПС след употреба на упойващи/наркотични вещества, установено по надлежния ред съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

От граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, съдът намира, че материално правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството водач на МПС и да управлява МПС след употреба на упойващо/наркотично вещество , установено по надлежния ред. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и управлявало ли е след употребата на наркотично вещество, установено по надлежния ред. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно наказателното/наказателното производство, което се развива пред РС. Този извод съдът прави с оглед посочения в разпоредбите на чл.171 от ЗДвП израз-до решаване на въпроса за отговорността на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго, не и в настоящото производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не приложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУ на МВР- Червен бряг е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Независимо от изложеното, настоящият състав на съда приема, че жалбоподателят не е оборил по надлежния ред констатациите в АУАН, поради което съдът намира, че са налице предпоставките за издаване на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая жалбоподателят М. е имал качеството водач на МПС, при управлението на което е употребил наркотично вещество-тетрахидроканабинол и употребата на това вещество е установена по надлежния ред-с дрег чек анализатор. Ето защо Началникът на РУ-Червен бряг е доказал по несъмнен начин наличието на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В този смисъл, мярката по чл. 171, ал. 1, б "б" от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС”, но за не повече от предвидения в разпоредбата срок и следователно има временен характер. Целта на прилагане на превантивната принудителната административна мярка е да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния/наказателния процес, в който именно ще се реши въпросът по същество извършил ли е жалбоподателят вмененото му административно нарушение/престъпление, при което му се наложи следващата се санкция.

Настоящият състав на съда намира, че е спазена и процедурата във връзка с издаване на оспорената заповед. В административната преписка липсват доказателства за уведомяване на М. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочнатото производство по прилагане на ПАМ. Със съставянето на АУАН, обаче, следва да се счита, че лицето е уведомено, че спрямо него се започва административно производство по прилагане на ПАМ. Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и правилен.

Оспореният административен акт съответства и на целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка-осуетяване на евентуално противоправно поведение чрез осуетяване възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението.

Възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради факта, че въпросът с отговорността му е решен с влязло в сила споразумение по нохд №89/2018 год. на РС-Червен бряг, е неоснователно.

Съгласно  чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца". Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието "Лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземване на свидетелството за управление. Съгласно чл. 20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията за отнемане на СУМПС са - влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "Лишаване от право да се управлява МПС", наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на ПМС, съставен АУАН в предвидените от закона случаи, респективно основанията за връщане на отнетите свидетелства са регламентирани в чл. 24 от наредбата, като едно от тях е изминаване на 18-месечен срок от отнемането на свидетелството от водач, за който е установено, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество-до решаване на въпроса за отговорността му.

Съвместното тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението, превантивно свидетелството се отнема от водача на МПС на основание на наложената ПАМ до влизане в сила на издаденото НП, присъда, споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след влизане в сила на НП/присъда, споразумение, отнемането на свидетелството продължава във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание -лишаване от право на правоуправление. Крайният момент, до който отнемането може да продължи по аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредба е изтичане срока на наложеното наказание, в случай, че НП/присъда/споразумение влезе в сила в рамките на 18-месечния срок от отнемането или изтичането на 18-месечния срок от отнемането, ако в рамките на този срок НП/присъда/споразумение не влезе в сила. Следователно, под израза "до решаване на въпроса за отговорността му", употребен в  чл. 171, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДвП законодателят е имал предвид до влизане в сила на НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение, или влизане в сила на присъда/споразумение, или изтичане на срока на наложено с присъда/споразумение наказание „лишаване от правоуправление“.

Установено е, че в конкретния случай е налице споразумение по нохд, по силата на което М. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месец;а, считано от 11.03.2018 год., с оглед на което ПАМ следва да се счита за отпаднала на датата на настъпването прекратителното условие, с което е обвързано действието й, а именно-на 11.09.2018 год., когато изтича срокът на лишаването от право да се управлява МПС.

Независимо от горното според настоящия състав на съда, решаването на въпроса за отговорността на водача в административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а само е основание за отпадане на наложената принудителна мярка.

Ето защо жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.М. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000069/11.03.2018 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: