РЕШЕНИЕ № 18

гр. Плевен, 10 Януари 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 506/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Г.И.С. *** чрез адвокат Д.К. от САК срещу Решение № 2153-14-41/26.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен /ТП на НОИ/, с което е потвърдено Разпореждане № 145-00-594-8/12.04.2017 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица в ТП на НОИ-Плевен.

Жалбоподателката иска оспореното решение да бъде отменено. Посочва, че претендираното за възстановяване парично обезщетение за безработица е отпуснато с разпореждане № 145-00-594-3/26.02.2016 г. в резултат на подадено от жалбоподателката заявление, като при постановяването на това разпореждане ТП на НОИ – Плевен е извършил проверка за наличието на всички изискуеми съгласно чл. 54а от КСО предпоставки за отпускане на обезщетение, в това число и изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. Сочи, че последното трудово правоотношение, по което жалбоподателката упражнява трудова дейност преди да подаде заявлението за получаване на парично обезщетение за безработица, е с търговско дружество от Великобритания и трудовата дейност също се осъществява във Великобритания, поради това ТП на НОИ – Плевен изисква компетентната институция във Великобритания да изпрати информация, от кога до кога заявителката се осигурява във Великобритания. Посочва, че в резултат на запитването компетентното ведомство в Обединеното кралство изпраща формуляри CED U002 и CED U004, от които недвусмислено се потвърждава, че жалбоподателката осъществява трудова дейност във Великобритания до 23.07.2015 г., така въз основа на тези документи и след като се установява категорично, че изискването на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО е изпълнено и няма данни лицето да осъществява трудова дейност, е отпуснато обезщетение за безработица от следващия ден – 24.07.2015 г. Посочва, че в рамките на друго производство пред НОИ за отпускане на лична пенсия на Г.С., посоченото по-горе ведомство във Великобритания изпраща друг формуляр Е205 UК от 15.11.2016 г., като в този документ вместо да бъде посочен точния период, в който лицето е осигурявано във Великобритания, с начална и крайна дата, е посочен списък на данъчните години, през които лицето е полагало труд във Великобритания. Посочва, че данъчната година във Великобритания започва на 06.04 през текущата година и завършва на 05.04 следващата година и по този начин тези периоди са отразени във формуляра, но те не съвпадат изцяло с времето, през което лицето се е осигурявало там. Сочи, че по същество отразената информация в този формуляр потвърждава, че именно през тези данъчни години жалбоподателката полага труд във Великобритания, но неуточняването на началната и крайната дата на осигуряването относно жалбоподателката води до погрешен извод, че лицето е осигурявано през целия посочен период, като във въпросния формуляр от 15.11.2016 г. се съдържат и други фактически грешки, като например погрешно изчисляване на общия брой седмици в т. 8.1. Посочва, че е налице друг формуляр Е205 UК, издаден няколко седмици по-рано - на 27.09.2016 г., и копие от който прилага към жалбата, в който коректно е посочен действителния период на осигуряване на жалбоподателката във Великобритания и който формуляр отново е изискан от НОИ, потвърждава тезата за грешно удостоверяване на стажа в издадения в последствие документ от 15.11.2016 г., като тези данни се подкрепят и от изисканите в производството по отпускане на обезщетение за безработица документи CED U002 и CED U004, издадени през предходната година. Сочи, че данните се подкрепят и от издадения на 18.11.2015 г. от същото ведомство във Великобритания формуляр S041, като всички изброени документи, с изключение на формуляра от 15.11.2016 г., посочват недвусмислено като крайна дата на осигуряването 23.07.2015 г. Сочи, че въпреки очевидното несъответствие на формуляра Е205 UК от 15.11.2016 г. с всички издадени от същото ведомство формуляри до този момент и с останалата документация по преписката, ТП на НОИ – Плевен приема за достоверна информацията от този формуляр и постановява разпореждане за възстановяване на получените суми, като това несъответствие поставя под съмнение истинността на фактите и обстоятелствата, които административният орган е посочил в мотивите на процесното разпореждане. Счита, че така този административен акт е издаден в нарушение на принципа за истинност, регламентиран в чл. 7 от АПК. Посочва, че от всичко изложено не става ясно как ТП на НОИ – Плевен мотивира и обосновава решението си да поиска възстановяване на изплатените суми с информация, съдържаща се в един единствен документ, игнорирайки значението и доказателствената сила на множеството други документи, съдържащи различни данни за същото обстоятелство, при това част от тях издадени от един и същ административен орган. Сочи, че видно от приложените документи жалбоподателката не е извършвала трудова дейност в периода, за който и е изплатено обезщетение за безработица и няма нарушение на разпоредбите, но от друга страна тези разпоредби регламентират различна от претендираната в разпореждането хипотеза. Посочва, че в обжалвания административен акт не става въпрос за новонастъпило обстоятелство, а се излагат твърдения, че още от датата на отпускане на обезщетението лицето упражнява трудова дейност и в този смисъл посочването на тези разпоредби като нарушени е незаконосъобразно. Сочи, че основанията и предпоставките за прекратяване на изплащането и за възстановяване на вече платени суми са различни и посочването им в едно и също разпореждане за едно и също действие или бездействие е не само неуместно, но и неправомерно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави доказателствени искания – да се издаде съдебно удостоверение, въз основа на което от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на НОИ да се изискат формуляри за осигуряването на жалбоподателката от компетентното осигурително ведомство във Великобритания. Прави и искане за спиране на предварителното изпълнение на разпореждането, потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ.     По последното съдът се е произнесъл с определение №694/27.06.2017 г. /л.91, 92 от делото/.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки предоставената му с Определение №823/25.07.2017 г. възможност /л.102 от делото/. В съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, се сочи, че по искане на АССГ е изпратена административна преписка и на тях, по идентична жалба, подадена пред АССГ. По отношение на доказателственото искане сочи, че е направено искане за изпращане на съответните формуляри от осигурителния орган във Великобритания, но същите още не са получени, като при получаване ще бъдат представени по делото.

Жалбоподателката е била редовно призована за откритото съдебно заседание, се явява лично и се представлява от адв. Д.К. от САК с пълномощно на л. 12 то делото. Поддържат жалбата на изложените в не я основания и молят да бъде уважена, а оспореното разпореждане отменено, както и да им бъдат присъдени направените в производството  разноски, за което прилагат списък – л.210-213 от делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Плевен, редовно призован, не се явява представлява се от юрисконсулт Р. с пълномощно на л. 208 от делото. Счита, че новите удостоверителни документи, предоставени от осигурителния орган във Великобритания, оборват констатациите на административния орган, направени в оспорения административен акт, и същият вече се явява неправилен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 15.09.2015 г. жалбоподателката е подала да ТП на НОИ Плевен заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО /л.14/. Декларирала е определени факти, включително че правоотношението и с работодателя от Великобритания е прекратено, считано от 23.07.2015 г., че има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта от 20.08.2015 г., и че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. Приложено е писмо на работодателя /л.15/, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС със CED U002, в което е посочен периодът на осигуряване, институцията, към която се е осигурявала, и осигурителният и номер /л.16/. От ТП на НОИ Плевен е изпратено писмо /л.18/ до Дирекция “Европейски регламенти и международни договори“ на НОИ, за съдействие относно издаване на CED U002/U004 от компетентната институция на съответната държава. До получаването на тези удостоверения производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно /разпореждане на л.19/. Същите удостоверения са получени на 22.02.2016 г. /л.л.20-25/, като от тях е видно, че С. е осигурявана във Великобритания от 23.06.2003 г. до 23.07.2015 г. След получаването им производството по отпускане на обезщетение за безработица е възобновено с разпореждане, приобщено на л.27, а част от преписката е и служебна бележка, че С. не е регистрирана като земеделски производител /л.26/. С разпореждане № 145-00-594-3 от 26.02.2016 г. /л.28/ е отпуснато парично обезщетение за безработица от 24.07.2015 г. до 23.07.2016 г. в размер на 69,20 лева дневно. На 23.06.2016 г. С. е подала декларация пред ТП на НОИ София град /л.29/ за отпускане на пенсия, в която е посочила, че има стаж, придобит по законодателството на Великобритания в периода 23.06.2003 г. - 22.07.2015 г. С решение от 29.07.2016 г. /л.30/ е прекратена регистрацията и в бюрото по труда с оглед придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/. С разпореждане № 145-00-594-4 от 04.07.2016 г. /л.31/ е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица поради изискан формуляр във връзка с отпускане на пенсия за ОСВ от компетентна институция във Великобритания. С последващо разпореждане /л.32/ изплащането на обезщетението е възстановено. До ТП на НОИ Плевен е изпратено писмо от ТП на НОИ София град /л.35/, с което ги уведомяват, че С. е получавала обезщетение за безработица в периода 27.07.2015 г. - 23.07.2016 г, а през периода от 05.04.2015 г. до 05.04.2016 г. е работила и се е осигурявала на територията на Великобритания. Приложен е формуляр E205UK от 15.11.2016 г. /л.л.36-38/, съгласно който от 06.05.2015 г. до 05.04.2016 г. С. е била наета във Великобритания за 53 работни седмици. Съгласно разпореждане от 20.02.2017 г. на ТП на НОИ София град /л.л.42,43/, на С. считано от 26.06.2016 г. е отпусната пенсия за ОСВ, като за сметка на Република България се изплаща сумата 103,95 лева месечно. Съгласно приложени справки /л.л.44-45/, обезщетението за безработица, което е изплатено на С. за целия период от 24.07.2015 г. до 23.07.2016 г. е в размер на 17438,40 лева. С разпореждане №145-00-594-6 от 12.04.2017 г. /л.48/ е отменено разпореждане №145-00-594-3/26.02.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на С. поради представени нови документи – формуляр E205UK от 15.11.2016 г., удостоверяващ положен стаж на територията на Великобритания за периода от 05.04.2015 г. до 05.04.2016 г. С разпореждане № 145-00-594-7 от 12.04.2017 г. /л.49/ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на същото основание. С разпореждане № 145-00-594-8 от 12.04.2017 г. е разпоредено Г.С. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица в размер на 17438,40 лева главница и 1726,44 лихва до датата на издаване на разпореждането. Като фактическо основание е посочено упражняването на трудова дейност на територията на Великобритания съгласно формуляр E205UK от 15.11.2016 г. Посочено е, че обезщетението е било изплатено в нарушение на чл.54д, ал.1, т.1 и ал.3 от КСО, поради което на основание чл.54ж, ал.3 вр. чл.114, ал.1 от КСО следва да възстанови получената сума и лихвата върху нея, изчислена съгласно чл.113 КСО. Разпорежданията от 12.04.2017 г. са връчени на 20.04.2017 г., видно от обратната разписка на л.50, гръб. Междувременно, на 18.04.2017 г. от директора на ТП на НОИ Плевен е поискано от дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ на НОИ да се окаже съдействие относно уточняване верността на издадените документи CED U002 и E205UK, доказващи правата на лицето /л.51/. На 26.04.2017 г. С. подава жалба пред директора на ТП на НОИ Плевен срещу разпореждане № 145-00-594-8 от 12.04.2017 г. /л.л.52-54/, в която твърди, че документът E205UK никъде не сочи, че упражнява трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване през периода 06.04.2015 г. – 05.04.2016 г. Счита, че същият документ сочи годишният осигурителен период, а не конкретния период, в който тя е осигурявана. В подкрепа сочи, че в същия формуляр неправилно е посочена дата на начало на осигуряването 06.04.2003 г., доколкото тя е влязла на територията на Великобритания на 10.06.2003 г. Твърди, че липсва адекватен превод на формуляра. Твърди, че издадените от същата институция формуляри CED U002 и CED U004 ясно са посочени началната и крайната дата на осигуряването – 23.06.2003 г. и 23.07.2015 г. По тези причини счита, че издаденото разпореждане е немотивирано, противоречи на материалния закон и процесуалните правила. По жалбата е постановено процесното решение № 2153-14-41/26.05.2017 г. /л.л.75-79/. В същото след подробно излагане на посоченото в жалбата и фактите /аналогични на посочените по-горе/ е посочено, че ТП на НОИ Плевен няма основание да се съмнява в данните, вписани в официалните документи, издадени от компетентна институция във Великобритания, а именно във формуляр E205UK от 15.11.2016 г., в който периодът от 06.04.2015 г. до 05.04.2016 г. е посочен като пълен период на осигуряване - 53 седмици. С. не е имала право на обезщетение за безработица, тъй като не е било налице кумулативно изискуемото условие на чл.54а, ал.1, т.3 от КСО – да не упражнява трудова дейност, включително по законодателството на друга държава, и изплатеното обезщетение се явява получено неоснователно и без правно основание. Същото е и недобросъвестно получено, доколкото С. не е изпълнила задължението си по чл.54д, ал.3 вр. ал.1, т.1 от КСО да декларира настъпването на обстоятелства, които водят до прекратяване на изплащането, като едно от тези обстоятелства е започването на трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава. Правилно е наредено да се възстанови главницата, като лихвите са правилно изчислени съгласно чл.113 КСО. На тези основания жалбата до горестоящия административен орган е отхвърлена. Решението е съобщено на 31.05.2017 г. /л.74, гръб/, а на 12.06.2017 г. е подадена жалбата чрез органа, видно от копието на пощенския плик на л.13. Към жалбата е приложено удостоверение E205UK от 27.09.2016 г. /л.л.8-11/, съгласно което С. е осигурявана във Великобритания в периода 10.06.2003 г. – 23.07.2015 г.

С определение № 694/27.06.2017 г. /л.л.91,92/ съдът е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на потвърденото с решението разпореждане.

В хода на съдебното производство са получени нови удостоверителни документи от Великобритания, от които се установява, че  началната дата на осигурителната заетост на жалбоподателката е 23.06.2003 г, а крайната такава е 23.07.2015 г

С оглед изложеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Процесното решение № 2153-14-41/26.05.2017 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган съгласно чл.54ж, ал.3 КСО, видно от заповед №1015-14-148/23.06.2016 г. Компетентен да се произнесе по жалбата е именно директорът на ТП на НОИ-Плевен, доколкото в ТП на НОИ Плевен са подадени съответните документи и е издадено предходно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, което видно от събраните доказателства е отменено и с потвърденото от процесното решение разпореждане е наредено връщане на недобросъвестно получените суми.

Оспореното Решение е в изискуемата писмена форма, издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО, като е надлежно мотивирано.

Вярно е, че с предходно /понастоящем отменено/ разпореждане № 145-00-594-3/26.02.2016 г. е отпуснато парично обезщетение за безработица в резултат на подадено от жалбоподателката заявление, като при постановяването на това предходно разпореждане ТП на НОИ – Плевен е извършил проверка за наличието на всички изискуеми съгласно чл. 54а от КСО предпоставки за отпускане на обезщетение, в това число и изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО. Въз основа на представените към онзи момент доказателства – формуляри от осигурителната институция във Великобритания е било прието от орагана, че лицето не упражнява трудова дейност и  е безработно. В последствие пред ТП на НОИ Плевен са представени нови доказателства, от които е видно, че не е било налице прекратяване на осигуряването, че лицето продължава да упражнява трудова дейност. Фактът, че това доказателство - формуляр Е205 UК от 15.11.2016 г., е представен в рамките на друго производство пред НОИ - за отпускане на лична пенсия на Г.С., не се отразява на неговата доказателствена стойност. Въпреки че същото удостоверение е по данъчни години във Великобритания,  в него се сочи, че в периода 06.04.2015 г. – 05.04.2016 г. С. непрекъснато е била осигурена като наето лице, като за този едногодишен период осигуряването и е било за 53 седмици.  Административният орган е изискал нови удостоверителни документи от компетентния орган във Великобритания. Последните са получени едва в рамките на  съдебното производство. Последните удостоверяват, че началната дата на осигурителната заетост е 23.06.2003 т, а крайната такава е 23.07.2015 г

Този нов формуляр е приет като доказателство по делото и не е бил оспорен от страните по предвидения от закона ред. По тази причина съдът приема, че не е оборена неговата доказателствена стойност по отношение на изложеното в него факти, че осигурителната заетост на жалбоподателката  е 23.06.2003 т, а крайната такава е 23.07.2015 г Издадените по-рано документи, не могат да опровергаят този нов документ, с оглед на факта, че до отразяване на осигуряването минава известно време, по-старите документи не отразяват продължаването на осигуряването, и затова съдът приема, че последният по време документ отразява най-точно и пълно осигуряването на лицето. С оглед на този документ  оспореното решение и потвърденото с него разпореждане се явяват издадени при неправилно установена фактическа обстановка и от там при неправилно приложение на материалния закон.

По отношение твърдението, че посочените в решението и потвърденото с него разпореждане разпоредби регламентират различна хипотеза, тъй като в обжалвания административен акт не става въпрос за новонастъпило обстоятелство, а че още от датата на отпускане на обезщетението лицето упражнява трудова дейност, съдът съобразява следното: В разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, посочена като правно основание за издаване на разпореждането, потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. От съществено значение за преценката относно законосъобразността на разпореденото възстановяване на полученото парично обезщетение за безработица е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаване на обезщетението. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. В този смисъл е Решение № 13262 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2014 г.

В конкретния случай не е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателката. Тя е декларирала точно обстоятелствата, включително  че „не упражнявам трудова дейност, за която подлежа на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава“ – т.4 от подаденото от нея заявление за отпускане на обезщетените за безработица. Това се потвърждава от последно получените удостоверителни документи от съответния компетентен орган от Великобритания.

С оглед посоченото не са налице основанията на  чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО за прекратяване на паричното обезщетение за безработица, поради което  оспорения административен акт следва да бъде отменен.

При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, като са доказани разноски в размер 1166 /хиляда сто шестдесет и шест/ лева, от които 1050 лева договорено и платено възнаграждение за адвокат / договор за правна защита и съдействие л.12 гръб/ и разноски за превод на документи 116 лева / представени фактури/. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-41/26.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 145-00-594-8/12.04.2017 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Плевен  да плати в полза на Г.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1166 /хиляда сто шестдесет и шест/ лева, като разноски по административно дело № 506 по описа на Административен съд – Плевен за 2017 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България  в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: /П/