Р Е Ш Е Н И Е

№ 9

гр.Плевен, 5 Януари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №505 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Т.Н. *** против Решение №2153-14-49/09.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-27/10.05.2017г. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-185#5/26.04.2017г. на Ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, тъй като трудовият стаж за периода 09.01.1984г. до 16.07.1997г. неправилно е приет за трета категория, а не втора категория труд, съобразно ПКТП (отм.). Изразява се надежда за справедливо съдебно решение.

От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмено отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв. В.И. ***, с пълномощно по делото, която моли да се уважи подадената жалба срещу Решение №2153-14-49/09.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Счита решението за неправилно, поради противоречие с материалния закон. Счита, че по делото безспорно е установено, че през цялото време от м.април 1979г. до края на м.юни 1995г. Н. е изпълнявал една и съща длъжност като ел.монтьор и е полагал труд само и единствено в цеха за производство на прежди в гр.Пордим и е отговарял за поддръжката на производствените машини там. Твърди, че мястото на работа е било вътре в цеха за производство на прежди, където Н. е бил изложен на същите вредности наред с останалите работници, каквито са прах, шум, миризми и т.н. Позовава се на свидетелските показания и твърди, че оспорващият е изпълнявал едни и същи трудови функции като ел.монтьор и през цялото време е бил осигуряван за втора категория труд. Счита, че трудът като ел.монтьор в цех за прежди е втора категория съгласно чл.66и от ПКТП (отм.). В заключение моли да се приеме, че са налице условията по чл.69б от КСО. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Р., с пълномощно по делото, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че в решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен са изложени подробни аргументи защо спорният период от 1984г. до 1997г. е зачетен като трета категория труд. Твърди, че за този период са налични официални удостоверителни документи – трудова книжка №162 и писмо от Архивен център гр.Тетевен, от които е видно, че Н. е полагал труд като ел.техник и ел.монтьор – две длъжности, които са коренно различни една от друга. Сочи, че едната длъжност попада в категория втора (ел.монтьор), а другата е трета категория (ел.техник). Счита, че свидетелските показания не са достатъчно годно доказателство за оборване на официални удостоверителни документи, каквито са налице. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски за вещо лице в размер на 75лева, съгласно представен списък.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-49/09.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 14.06.2017г. от Анна Нешкова (л.28). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 15.06.2017г., видно от поставения печат на административния орган /л.3/, като е заведена с рег.№1012-14-27#5 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№2113-14-185/22.02.2017г. Д.Н. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. В заявлението е посочено да се изиска служебно обр.УП-2 за периода 01.01.1987г.-31.12.1989г. от завод „Саня“.

Във връзка с подаденото заявление, с писмо от 01.03.2017г. до ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА“ гр.Тетевен, е поискано издаване на обр.УП -15 за периода 01.01.1987г. – 31.12.1989г. за Д.Н., което да послужи за три годишен базисен период, както и е посочено, че е необходимо за периода 09.01.1984г. – 16.07.1997г. да се извърши проверка за цеха („Филтрико“ ЕАД –Пордим/Завод Саня-Плевен, цех Пордим), в който е работело лицето, което е от значение за правилното категоризиране на осигурителния стаж.

В Уведомително писмо вх.№2113-14-185/17.03.2017г. от Началник отдел „ООА“ гр.Тетевен при ТП на НОИ-Ловеч е посочено, че видно от разплащателните документи, удостоверяващи стаж и доход на „Филтрико“ АД гр.Пордим, приети в Архивен център гр.Тетевен Д.Н. е положил трудовия си стаж както следва:м.01 – м.03.1984г. – ел.монтьор в „ненормени работници конфекция“; м.04.1984г.-м.01.1988г. – ел.техник в „ефектни прежди ненормени работници“; м.02. – м.05.1988г. – ел.техник в „ОГМ и ОГЕ“; м.06. – м.12.1988г. – ел.монтьор в „ОГМ и ОГЕ“; м.01.1989г. – м.02.1991г. – ел.монтьор в „общоклонов персонал ненормени работници“; м.03. – м.05.1991г. – ел.монтьор в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“; м.06.1991г. – м.11.1993г. – ел.техник в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“; м.12.1993г. – м.03.1994г. – ел. техник в „конфекция ненормени работници ІІ-ра категория“; м.04.1994г. – м.06.1995г. – ел.техник в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“; м.07.1995г. – м.11.1996г. – пазач „невъоръжена орхрана“; м.12.1996г. – м.07.1997г. – ел.техник в „ненормени работници“.

Издадено е и Удостоверение обр.УП-15 за периода 01.01.1987г. – 31.12.1989г., съгласно което за посочения период Н. е изпълнявал длъжността ел.техник в „ефектни прежди ненормени работници“( м.01.1987г. – м.01.1988г.); ел.техник в „ОГМ и ОГЕ“(м.02 – м.05.1988г.); ел.монтьор в „ОГМ и ОГЕ“ (м.06. – м.12.1988г.); ел.монтьор в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“ (1989г.).

На л.15 от делото е приложена и декларация от Д.Н., с която лицето заявява, че не може да представи заповеди или други документи доказващи категория труд от 01.04.1984г. – 30.06.1991г.

С Разпореждане №2113-14-185#5/26.04.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“, на основание чл.69б от КСО и чл.10 от НПОС, на Д.Т.Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето отговаря на изискването за навършена възраст, но не отговаря на условието за най-малко 10години осигурителен стаж от първа категория труд или най-малко 15години осигурителен стаж от втора категория труд. Посочено е още, че стажът за периода 09.01.1984г. – 16.07.1997г. от „Саня“-Плевен /“Филтрико“ ЕАД гр.Пордим, като ел.монтьор и ел.техник е зачетен от трета категория, тъй като по представените документи и допълнително изисканата от обединен осигурителен архив информация (уведомително писмо изх.№5512-10-176/16.03.2017г. на ТП на НОИ-Ловеч, ОО“-Тетевен, вх.№2113-14-185/17.03.2017г. при ТП на НОИ-Плевен), няма достатъчно данни за категоризиране на положения труд. Разпореждането е получено на 05.05.2017г.

В едномесечния срок е подадена жалба по административен ред, в която се изразява несъгласие с продължителността на трудовия стаж от втора категория, като се твърди, че за периода от 09.01.1984г. – 16.07.1997г. е работел в цех гр.Пордим към завод „Саня“ гр.Плевен на длъжност ел.техник и ел.монтьор, която е втора категория труд, за което твърдение е приложено обр.УП-3 №46/24.11.2005г.

С Решение №2153-14-49/09.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган е посочил, че общият осигурителен стаж на Н. е зачетен въз основа на представени осигурителни документи и е 04години 08мес. 11дни от ІІ-ра категория и 34години 00мес. 22 дни от ІІІ-та категория, поради което не отговаря на изискванията на чл.69б от КСО за 15години при условията на втора категория труд. За периода 09.01.1984г. – 16.07.1997г. е приел, че лицето е работело като ел.монтьор и ел.техник в цех Пордим при завод „Саня“, но обстоятелството, че в писмото от Архивен център гр.Тетевен е отразено „работници ІІ-ра категория“ не може да послужи като основание за категоризиране на труда от втора категория, тъй като в разплащателната ведомост, от където е извлечена информацията, не се посочва основанието за категоризиране на труда, а единствено длъжността и работното място, в които е положен. Посочено е още, че от текста на т.66и от ПКТП (отм.) не може да се направи категоричен извод, че длъжностите „ел.техник“ и „ел.монтьор“ попадат в обхвата на тази разпоредба, за да се категоризират от втора категория труд. В заключение е приел, че правилно трудът за спорния период е зачетен за трета категория и жалбата на Н. е отхвърлена като неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява още, че съгласно обр.УП-3 №00046/24.11.2005г., издадено от Община Пордим, за периода 01.03.1991г. – 01.07.1995г. Д.Н. е изпълнявал длъжността ел.техник, като е осигуряван за втора категория труд, а данните са от разплащателната ведомост на завод „Саня“ гр.Пордим намираща се на съхранение в Община Пордим (л.23).

По делото е приобщена трудова книжка №162 (л.36-39), от която се установява, че от 09.01.1984г. до 01.01.1989г. Н. е работел в завод „Саня“ /“Филтрико“ ЕАД, вид дейност: вълнен трикотаж, на длъжност ел.монтьор; а от 01.01.1989г. до 16.07.1997г. е бил на длъжност ел.техник, като всичкото прослужено време във „Филтрико“ ЕАД гр.Пордим е 13години 6мес.7дни.

По делото са разпитани трима свидетели. Св.М. П. заявява, че познава Д.Н., тъй като са работели заедно в цех „Саня“ за периода до 1988г., като той е бил началник цех, а Н. му е бил подчинен и е работил като ел.монтьор. Сочи, че задължението му е било да отстранява ел.неизправностите по машините в цеха, като мястото на работа е било в самия цех. Твърди, че в цеха са произвеждани ефектни прежди и е имало запрашеност, шум, миризми от преждите. Заявява, че основната работа на Н. е била като ел.монтьор да отстранява повредите по машините, но ако е имало повреда по осветлението и по трафопоста той го е отстранявал, за да може да продължи работата.

Св.Я. Я. заявява, че познава Д.Н. от завод „Саня“, където той е работел в периода от 1983г. до 1990г. като секционен майстор, а Н. е работел като ел.монтьор и е изпълнявал и длъжността на ел.техник. Сочи, че Н. е работел вътре в цеха, където е било шумно и запрашено от преждите.

Св.Д. И. заявява, че с Н. са работели в завод „Саня“, където тя е била касиер от 1975г. до 1991г. Сочи, че Н. е работел като ел.монтьор по поддръжката на машините в ефектни прежди, като мястото му на работа е било вътре в цеха, в самата производствена работа. Заявява, че Н. е осигуряван през цялото време за втора категория труд, като от м.март 1991г. е водена отделна ведомост за работниците от втора категория труд, но и преди това са осигурявани като втора категория, но са били в обща ведомост.

За изясняване на фактите по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема за компетентно, обективно и безпристрастно. Според вещото лице длъжностите „ел.монтьор“ и „ел.техник“ в завод „Саня“, цех гр.Пордим не са включени в обхвата на т.31 от ПКТП (отм.). Посочено е в заключението, че в обхвата на т.66и от ПКТП (отм.) е включена длъжността електромонтьор работещ в цехове (без работещите в конфекционните цехове на трикотажната и шивашката промишленост). Направен е извод, че длъжността „ел.техник“ не попада в обхвата на т.66и от ПКТП (отм.), а за изпълняваната длъжност от Н. като „ел.монтьор“ по конкретни периоди е посочено, че няма категорични данни дали дейността е била свързана с постоянно пребиваване в производствен цех, поради което не може по категоричен начин да се приеме, че положеният от лицето труд за 2години 7мес. 0дни е от втора категория. В допълнително заключение, след изслушване на свидетелските показания и въз основа на писмото от Архивен център Тетевен, вещото лице посочва, че в периода от 09.01.1984г. до 30.06.1995г. трудът полаган от Н. попада в обхвата на т.66и от ПКТП (отм.) е и втора категория труд, а в периода от 01.07.1995г. до 16.07.1997г. е трета категория. Въз основа на тези данни вещото лице прави извод, че общия трудов стаж на Н. е 16години 02мес.03дни от втора категория труд и 22години 07месеца 00дни от трета категория.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-49/09.06.2017г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

Спорът се свежда до това каква категория труд следва да се признае на Н. за изпълняваните от него длъжности за периода 09.01.1984г. – 16.07.1997г., а именно „ел.монтьор“ и „ел.техник“ в завод“Саня“, цех гр.Пордим. Следва да се отбележи, че в осигурителния архив няма запазени трудови договори, длъжностни характеристики и трудови досиета, поради което характера на извършваната работа и условията на труд не могат да бъдат установени по достоверни писмени доказателства. Данните са изведени от разплащателни ведомости.

За този спорен период по делото са приложени трудова книжка, удостоверения издадени от осигурителен архив гр.Тетевен и от Община Пордим.

Според вписванията в представената по делото трудова книжка за този период Н. е работел в завод „Саня“ /“Филтрико“ ЕАД, цех Пордим, вид дейност: вълнен трикотаж, като в периода от 09.01.1984г. до 01.01.1989г. е работел на длъжност „ел.монтьор“; а от 01.01.1989г. до 16.07.1997г. е бил на длъжност „ел.техник“. В трудовата книжка е отразено, че данните са взети от разплащателните ведомости.

Налично е по делото и издадено от ТП на НОИ-Ловеч, отдел „ООА“ Тетевен, Удостоверение обр.УП-15 за периода 01.01.1987г. – 31.12.1989г., съгласно което за този период Н. е изпълнявал длъжността ел.техник в „ефектни прежди ненормени работници“( м.01.1987г. – м.01.1988г.); ел.техник в „ОГМ и ОГЕ“(м.02 – м.05.1988г.); ел.монтьор в „ОГМ и ОГЕ“ (м.06. – м.12.1988г.); ел.монтьор в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“ (1989г.). Посочено е в удостоверението, че данните са взети от разплащателните ведомости на „Филтрико“ АД гр.Пордим.

Приобщено е по делото и Уведомително писмо вх.№2113-14-185/17.03.2017г. от Началник отдел „ООА“ гр.Тетевен при ТП на НОИ-Ловеч, според което Д.Н. е положил трудовия си стаж както следва:м.01 – м.03.1984г. – ел.монтьор в „ненормени работници конфекция“; м.04.1984г.-м.01.1988г. – ел.техник в „ефектни прежди ненормени работници“; м.02. – м.05.1988г. – ел.техник в „ОГМ и ОГЕ“; м.06. – м.12.1988г. – ел.монтьор в „ОГМ и ОГЕ“; м.01.1989г. – м.02.1991г. – ел.монтьор в „общоклонов персонал ненормени работници“; м.03. – м.05.1991г. – ел.монтьор в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“; м.06.1991г. – м.11.1993г. – ел.техник в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“; м.12.1993г. – м.03.1994г. – ел. техник в „конфекция ненормени работници ІІ-ра категория“; м.04.1994г. – м.06.1995г. – ел.техник в „общоклонов персонал ненормени работници ІІ-ра категория“; м.07.1995г. – м.11.1996г. – пазач „невъоръжена орхрана“; м.12.1996г. – м.07.1997г. – ел.техник в „ненормени работници“. Посочено е в писмото, че данните са от разплащателните документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход на „Филтрико“ АД гр.Пордим, приети в Архивен център Тетевен.

От страна на Н. пред административния орган е представено и удостоверение обр.УП-3 №00046/24.11.2005г., издадено от Община Пордим, за периода 01.03.1991г. – 01.07.1995г., според което за този период той е изпълнявал длъжността ел.техник, като е осигуряван за втора категория труд, а данните са от разплащателната ведомост на завод „Саня“ гр.Пордим намираща се на съхранение в Община Пордим.

Според свидетелските показания, за този период Н. е изпълнявал функциите на „ел.монтьор“ в цех- ефектни прежди гр.Пордим към завод „Саня“, като когато е било необходимо е извършвал и дейности свързани с длъжностна „ел.техник“. За този период лицето е било осигурявано за втора категория труд.

При съпоставка на вписванията в трудовата книжка, удостоверенията обр.УП-3 и обр.УП-15, данните от осигурителния архив и с оглед констатираните значителни разминавания в тях по отношение на част от периодите и длъжностите, които е изпълнявало лицето през тези периоди, следва тези писмени доказателства да се анализират съвкупно с данните събрани от свидетелските показания. При съвкупна преценка на доказателствата се налага извода, че Н. за периода от 09.01.1984г. до края на м.юни 1995г. е работил в завод „Саня“ /“Филтрико“ ЕАД, цех Пордим, вид дейност: вълнен трикотаж, като „ел.монтьор“ в производствен цех-ефектни прежди, като работата му се е състояла в това да отстранява ел.неизправностите по машините в цеха, а при необходимост е изпълнявал и функциите на „ел.техник“ като е отстранявал и повреди по осветлението и по трафопоста. Изложеното позволява характерът на извършваната от лицето работа да се категоризира като втора категория труд по т.66и от ПКТП (отм.), но действащ за процесния период. Тази категория се признава за работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) във: памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т.31. В този смисъл е и заключението на вещото лице. За периода от м.юли 1995г. до 16.07.1997г. доказателствата дават основание на съда да приеме, че положеният труд е трета категория.

Неправилно пенсионният орган е приел, че няма достатъчно данни, за да се даде категоричен извод, че изпълняваните функции от Н. за периода от 09.01.1984г. до края на м.юни 1995 не попадат в обхвата на т.66и от ПКТП (отм.), както и че отразяването в писмото на Архивен център Тетевен за длъжностите „ел.монтьор“ и „ел.техник“ „работници ІІ-ра категория“ не може да послужи като основание за категоризиране на труда, тъй като в разплащателната ведомост не се посочва основанието за категоризиране на труда, а само длъжността и работното място, в което е положен. В тази връзка е необходимо да се отбележи, доколкото е предвидено в чл.40 ал.1 от НПОС, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5 ал.4 от КСО, че според ал.3 на същия член, документите по ал.1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията във вторичните документи трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. В конкретния случай са налице противоречиви данни в трудовата книжка, удостоверенията и писмото от Архивен център Тетевен, като всички те се позовават на данните от разплащателните ведомости. Предвид последното съдът допусна и събиране на гласни доказателства за установяване на характера и условията на работа на Н., които са от значение за определяне категорията труд за спорния период. Предвид всички доказателства в своята съвкупност настоящият състав достига до единствения извод, че периодът от 09.01.1984г. до 30.06.1995г, а именно 11години 05мес.22дни следва да се зачете като втора категория труд. С прибавянето към него на стажа признат от органа за втора категория, а именно за периода 06.04.1979г. – 25.12.1983г., който е 04години 08мес.11дни, стажът втора категория на Н. е повече от 15години – 16 години 02мес.03дни, а стажът трета категория е 22 години07мес.00дни. Т.е. оспорващият има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Няма спор, че Н. е отговарял на изискването за навършена възраст. Лицето отговаря и на последното изискване за сбор от осигурителен стаж и възраст-100т. след превръщането на осигурителния стаж от втора категория към трета категория труд съгласно правилото на чл.104 от КСО (42години 09мес.22дни) и прибавянето на навършената възраст от 58години 03мес.17дни (към датата на подаване на заявлението) надхвърля 100т.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на Н., при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, съдът намира, че ТП на НОИ-Плевен следва да бъде осъдено да заплати в полза на Д.Т.Н. *** направените по делото разноски в размер на 405лева, представляващи 75лева депозит за първоначална СИЕ (л.50), 30лева за допълнителна експертиза (л.81) и 300лева договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат (л.43).

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №2153-14-49/09.06.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него Разпореждане №2113-14-185#5/26.04.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което на Д.Т.Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Плевен за ново произнасяне по заявлението на Д.Т.Н. *** за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО, при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ- Плевен да заплати на Д.Т.Н. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 405.00лева /четиристотин и пет лева/.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: