Р Е Ш Е Н И Е

№ 509

гр.Плевен, 24.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №505 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Н.М.К.-Л., ЕГН **********, майка на М. М. Л. с ЕГН **********, с адрес *** Цветков 11, ет.2, ап.30 срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3597 от 23.04.2018 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен. С тази заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен е отпусната на Н.М.К.-Л., ЕГН **********, майка на М. М. Л. с ЕГН ********** на основание чл.10, ал.4 от Закона за семейните помощи за деца и чл.4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, във връзка с чл.8д, ал. 1 /този номер на алинията не е добре четлив/ и ал.7 от Закона за семейните помощи за деца, еднократна месечна помощ в размер на 350 лева за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. и в размер на 350 лева за периода от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г.

С жалбата се иска отмяна на заповедта, като са наведени доводи, че същата е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че първоначално е издадено Експертно решение /ЕР/ № 0756 от 044/09.03.2017 г. на ТЕЛК, първи състав, към „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД. Обжалвала го е и с оглед на това е постановено Експертно решение № 0556 от 051/22.03.2018 г. на НЕЛК, специализиран състав по вътрешни и белодробни болести. С последното специализиран състав по вътрешни и белодробни болести НЕЛК отменя Експертното решение на ТЕЛК по „оценка степен на увреждане“ като определя 50 % степен на увреждане без чужда помощ и потвърждава по останалите поводи. Счита предвид на това, че заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен е следвало по отношение на началния момент, от който да се изплаща дължимата месечна помощ да се съобрази със сочения в Експертното решение на ТЕЛК, а именно от месец март 2017 г., а не сочения начален момент на изплащане в обжалваната заповед – 01.03.2018 г. Счита, че в заповедта директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен неправилно е определил началния момент, от който следва да се изплаща дължимата месечна помощ – от 01.03.2018 г., вместо посочените дати и срокове в Експертно решение № 0756 от 044/09.03.2017 г. на ТЕЛК първи състав към „УМБАЛ д-р Георги Странски“ ЕАД. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен не е изпълнил задължително за нея разпореждане на по-горестоящ орган и не се е съобразил с Експертно решение № 0556 от 051/22.03.2018 г. на НЕЛК специализиран състав по вътрешни и белодробни болести на сина й – М. Л. да се изплаща месечна помощ, считано от месец март 2017 г. Твърди, че в заповедта не е посочено изрично, а е оставено непопълнено основанието за издаването, а именно в текста: „На основание чл.чл.10, ал.4 от Закона за семейните помощи за деца и чл.4 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, във връзка с чл.8д, ал. ….. и ал.7 от Закона за семейните помощи за деца“ /не е изписано изцяло основанието, а е оставено многоточие, което дава възможност за незаконосъобразно допълване или изменяне на основанието/. Това представлява съществено процесуално нарушение при издаване на заповедта и същевременно с това и нарушаване правото на защита – на жалбоподателката и на детето и. Счита, че в конкретния случай срокът на изплащане трябва да започва от месец март 2017 г., а не от месец март 2018 г. Уредбата на ЗСПД е насочена към това да се осигури непрекъснатост на подпомагането от съответния вид за целия период на съществуване на правото на такова, тъй като само в този случай помощта е навременна и реална. Да се откаже подпомагане на семейството/майката поради причина, която дори не е посочена и е изцяло по вина и неизпълнението на ЕР на НЕЛК и такова на ТЕЛК на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Плевен е в противоречие с целта на закона. Моли след отмяната, преписката да се върне на административния орган за издаване на нов акт, с който да се отпусне месечна помощ от определената в Експертното решение дата на инвалидност – считано от месец март 2017 г. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката Н.М.К.-Л. се явява лично. Заявява, че в ТЕЛК Плевен са дали 40%, обжалвала е, в София са дали 50%, тъй като детето наистина е болно и има нужда от лечение. Моли да се уважи жалбата. В представени в о.с.з. писмени бележки допълнително твърди, че в заповедта дори не е посочена причината за отказ от изплащане на помощта от март 2017 г. до март 2018 г.

Ответникът в настоящето производство - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В постъпила молба на л.39-40 сочи, че не възразява срещу даване ход на делото, и оспорва като неоснователна жалбата. Уточнява, че заповедта е издадена на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД във връзка с чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД. Твърди, че началната дата на отпускане на помощта - 01.03.2018 г., е правилно определена, тъй като по ЕР №0756 от 09.03.2017 г. не е имало плащане. Твърди, че е приложима разпоредбата на чл.24а, ал.4 от ППЗСПД. Въз основа на същата е определена началната дата на отпускане. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Същата е мотивирана, съответства на материалния закон, и при издаването й не са нарушени административно производствените правила. Моли да се отхвърли жалбата. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

М. М. Л. с ЕГН **********, син на Н.М.К.-Л., ЕГН **********, е бил първоначално освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 0425 от 26.01.2015 г. /л.20/. Определена е оценка на работоспособността 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, по причина общо заболяване - астма с преобладаващ алергичен компонент. Определена е дата на инвалидизацията -12.12.2014 г. Във връзка с установеното увреждане е била отпускана месечна добавка, а от 01.01.2017 г.- месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, видно от приложената заповед на л.42. Срокът на определения % ТНР по това ЕР на ТЕЛК е 1.01.2017 г., а от заповедта на л.42 е видно, че помощта е отпускана до 31.01.2017 г. Детето е било преосвидетелствано, като с ЕР на ТЕЛК № 0756 от 09.03.2017 г. /л.5/ е направена оценка на работоспособността -40 % вид и степен на увреждане, като заболяването и датата на инвалидизация са същите, както при предходното ЕР на ТЕЛК. Видно от ЕР на ТЕЛК № 0756 от 09.03.2017 г., молбата за преосвидетелстване е подадена на 16.12.2016 г. и по - късното освидетелстване не е по вина на пациента. Това ЕР на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК, като с ЕР №0556 от 22.03.2018 г. на НЕЛК /л.6,7/ ЕР на ТЕЛК № 0756 от 09.03.2017 г. е било отменено по оценка степен на увреждане и потвърдено по останалите поводи. Определени са с ЕР на НЕЛК 50 % степен на увреждане без чужда помощ, със срок до 01.03.2019 г. На 20.04.2018 г. настоящата жалбоподателка е подала заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8а от ЗСПД по отношение на сина си М. ./л.21/. Към същото са приложени ЕР на ТЕЛК от 2017 г. и ЕР на НЕЛК, описани по-горе. По така подаденото заявление е извършен предварителен контрол за законосъобразност /л.27/, и е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3597 от 23.04.2018 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен /л.15/, с която е отпусната помощ по чл.8д, ал.1 /този номер на алинеята е нечетлив/ и ал.7 от ЗСПД за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г. По преписката е приобщена справка от НБД „Население“ от дата 20.04.2018 г. /л.28/, от която е видно, че Н.М.К.-Л., ЕГН **********, е майка на М. М. Л. с ЕГН **********.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед /л.4/ е била връчена на 15.05.2018 г., видно от отбелязването на самата нея. Жалбата срещу нея е депозирана на 17.05.2018 г., видно от поставения вх.№ на съда /л.13/. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен, като административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност на основание изричната разпоредба на чл. 10, ал.4 от ЗСПД.

В заповедта липсват фактически и правни основания за издаването й, включително и по отношение на началната дата на отпускане на помощта. От правна страна административният орган се е позовал на чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД.

Съгласно § 1, т.6 от ДР на ЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.

В случая няма спор, че жалбоподателката като родител, който отглежда дете с трайни увреждания, има право на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД, предвид представените по делото справка от НБД „Население“ и ЕР на НЕЛК, постановено по повод обжалване на ЕР на ТЕЛК, с което отменя експертното решение на ТЕЛК по оценка степен на увреждане и дава ново, съгласно което на детето М. Л. се определя 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ, като потвърждава по останалите поводи със срок на определения % на степен на увреждане – за две години, до 01.03.2019 г.

Това право на жалбоподателката е признато и от страна на административния орган, който с обжалваната в настоящото производство заповед е отпуснал месечна помощ по чл. 8д, ал.1 от ЗСПД в размер на 350 лева, но считано от 01.03.2018 г.

Съгласно чл. 8д, ал.7 ЗСПД месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Ал.8 на същата разпоредба сочи, че месечната помощ по ал.1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаване на заявлението-декларация е 50% от размера на помощта, определен по реда на ал.3 за съответната година. Същевременно  чл. 24б ал.4 ППЗСПД е регламентирано, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Приложима в случая е именно разпоредбата на  чл. 24б ал.4 от ППЗСПД, тъй като проведената медицинска експертиза за преосвидетелстване е свързана именно с вече осъществено изплащане на добавка по чл. 8д ЗСПД, съответно с прекратяване и поради изтичане на срока. Т.е преосвидетелстването на детето не е свързано с първоначално възникване на правото да бъде изплащана такава месечна помощ.

Следва да се отбележи, че между страните в настоящото производство няма спор относно вида на експертизата, че в случая се касае именно за преосвидетелстване, така както е записано и в ЕР на НЕЛК, а не за ново освидетелстване.

В случая основанието за отпускане на месечна помощ е отпаднало на 01.02.2017 г., съобразно Заповедта от 20.01.2017 г. на Директор ДСП – Плевен, с която на Л. е отпусната месечна помощ по чл. 8д ЗСПД за детето М. Л.в размер на 350 лв. със срок до 31.01.2017 г. Както бе посочено по-горе, на 09.03.2017 г. с ЕР на ТЕЛК детето е преосвидетелствано, като му е определена 40 % степен на увреждане. ЕР на ТЕЛК е отменено от НЕЛК с ЕР от 22.03.2018 г., а заявлението – декларация за получаване на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД е подадено от майката на 20.04.2018 г., т.е. в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на НЕЛК. В случая няма и промяна в степента на трайното увреждане, която с ЕР на ТЕЛК от 26.01.2015 г. и ЕР на НЕЛК от 22.03.2018 г. е определена 50%.

За пълнота следва да се отбележи, че чл. 112, ал.1, т.3 от Закона за здравето предвижда, че решенията на ТЕЛК могат да се обжалват пред НЕЛК от заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) в 14-дневен срок от получаването им. А съгласно чл. 113, ал.3 от същия закон решенията на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички само при положение, че срокът за обжалване е изтекъл или редът за обжалване е изчерпан. След като в случая ЕР на ТЕЛК от 09.03.2017 г. е оспорено, то не представлява стабилен административен акт, няма допуснато по закон или с акт на органа негово предварително изпълнение, поради което несъответни на закона са твърденията в писмената защита на ответника, че преди обжалването пред НЕЛК детето е било с определени 40% степен на увреждане и същото не е имало правото да получава помощта.

В случая с решението на НЕЛК от 22.03.2018 г. на детето М.Л. се определя 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок на определения % на степен на увреждане – за две години, до 01.03.2019 г. По делото няма данни цитираното ЕР на НЕЛК да е оспорено по съдебен ред, следователно именно то е стабилния административен акт, подлежащ на съобразяване, вкл. и от органите на ДСП - Плевен.

При тези факти и с оглед разпоредбата на чл. 24б, ал.4 от ППЗСПД, и отчитайки обстоятелството, че актовете на органите на медицинската експертиза са постановени в производство по преосвидетелстване, което обаче поради осъщественото обжалване е приключило с окончателен акт на НЕЛК едва на дата 22.03.2018 г., с който частично е отменен акта на ТЕЛК от 09.03.2017 г., то следва да се приеме, а и по делото липсват данни, закъснението за преосвидетелстване да е било по вина на родителите на малолетното дете М. Л.. В отмененото по отношение на % ТНР ЕР на ТЕЛК изрично е посочено, че молбата за преосвидетелстване е подадена на 15.12.2016 г., и по-късното преосвидетелстване не е по вина на пациента. ЕР на ТЕЛК не е отменено в тази му част, и не е оспорено пред настоящия съд. При това положение и на основание чл. 24б, ал.6 ППЗСПД месечната помощ следва да се предостави по реда на ал.4, а именно от 01.04.2017 г. - една година назад от месеца на подаване на заявлението, доколкото същото е подадено през април 2018 г. Същата следва да се предостави и в пълен размер съгласно препращането на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД. Според настоящия състав на съда разпоредбата на чл.24а, ал.4 от ППЗСПД не е приложима, доколкото е налице специална уредба, уреждаща случая, когато детето е преосвидетелствано, какъвто е настоящия случай. Тази уредба е в чл.24б, ал.4 и ал.6 от ППЗСПД, и като не е съобразил тези разпоредби, органът е постановил неправилна по отношение на началната дата на отпускане на помощта заповед.

Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на заповедта в частта относно определяне на началната дата и с целта на закона. ЗСПД е специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с трайни увреждания 50% или над 50%. Целта на закона е да бъдат подпомогнати и родителите/осиновителите/, които полагат допълнителни грижи за своите деца с трайни увреждания, именно да се осигурят средства в пари, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване, като с окончателен административен акт - ЕР на НЕЛК е установено, че състоянието на детето не се е променило, определен е същият процент на намалена работоспособност, при който детето има нужда от подпомагане. Целта на закона не е лишаване на правоимащите от помощта за дълъг период от време, през който тече административната процедура по произнасяне и обжалване, а напротив - да не се създават затруднения на родителите, да бъдат улеснени грижите им за дете, което се нуждае от по-специални такива. Специалното отношение и грижа на държавата към децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на закона.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното: нечетливото изписване на разпоредбата на чл.8д, ал.1 от ЗСПД в титулната част на заповедта не е съществено процесуално нарушение, доколкото въпреки нечетливото изписване е налице четливо посочване на разпоредбата по-долу, при посочване на основанието за отпускането на помощта. Определеният срок на ТНР по ЕР на НЕЛК обхваща е две години, като е до 01.03.2019 г., т.е. същият обхваща периода от месеца, в който детето е преосвидетелствано от ТЕЛК, и целия период на обжалване на ЕР на ТЕЛК.

С оглед изложеното жалбата на Л. срещу оспорената част на Заповедта на Директор ДСП - "Плевен" се явява основателна, което обосновава и извода за отмяната и, но само в частта, с която е определена началната дата на отпускане на помощта за дете с трайно увреждане като незаконосъобразна и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, на основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган, за ново произнасяне по подаденото в срок заявление-декларация от 20.04.2018 г. на Н.Л., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174 от АПК му се определи 7-дневен срок за издаване на акта, считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено. Такива са направени само за платена държавна такса в размер на 10 лева /л.34/, и само те следва да бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3597 от 23.04.2018 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен в частта й, с която месечната помощ се отпуска от 01.03.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за постановяване на нова заповед при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да заплати на Н.М.К.-Л., ЕГН ********** сумата 10 /десет/ лева като разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: