РЕШЕНИЕ № 510

гр. Плевен, 24.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 504/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на В.В.С. *** срещу Решение № 2153-14-38/08.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-14-39/12.04.2018 г. и е потвърдено Разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

Жалбоподателят посочва, че за периода от 20.08.1985 г. до 05.08.1992 г. е работил във „ВИТ“ АД – Плевен /бивш Домостроителен комбинат – Плевен/ като шлосер, монтьор, оксиженист към РМЦ по поддържане и ремонт на машините и съоръженията в цеховете за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Посочва, че ведомостите за този период са предадени в Осигурителния архив и трудовия стаж не му е признат за втора категория труд по т. 66и от отменения ПКТП от 1990 г., поради което на основание чл. 118, ал. 1 от КСО обжалва Решение № 2153-14-38/08.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт Е. Р. с пълномощно на л. 49 от делото. Моли да бъде потвърдено Решение № 2153-14-38/08.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено разпореждането, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд. Счита, че всички събрани доказателства правилно са преценени от административния орган, в частност трудовата книжка, Удостоверението УП 13 и изричното писмо на ликвидатора на дружеството и въз основа на тях административният орган е взел правилно решение, а именно, че трудът на жалбоподателя за спорния период не може да се класифицира от второ категория при условията на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./. Моли да бъде потвърдено решението.

С определение № 692/29.05.2018 г. /л44 от делото/ съдът се е произнесъл относно допустимостта и редовността на жалбата, като е приел че същата е депозирана в срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Жалбоподателят е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 29.01.2018 г. г. /л.л.9-12 от делото/ и е приложил необходимите документи към заявлението, приложени от л.13-22 от делото.

По посоченото заявление е постановено разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване, като на заявителя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че заявителят не отговаря на условието на чл. 69б, ал.2 от КСО за минимум 15 години стаж от втора категория труд. В допълнение е посочено, че съгласно чл. 68, ал.1 от КСО за 2018 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст мъжете придобиват при навършени 64 години и 01 месеца и осигурителен стаж от 38 години и 06 месеца и заявителят няма навършена изискваната от закана възраст.

Жалбоподателят е роден на *** година и към датата на подаване на заявлението за пенсия /29.01.2018 г./ има навършени 61 години 11 месеца и 23 дни, признат му е стаж при втора категория труд от 09 години 07 месеца и 00 дни, а от трета категория 26 годни 07 месеца и 01 дни, което прави общ осигурителния стаж от 38 години 06 месеца и 24 дни съгласно чл. 104 от КСО.

При осъществения контрол от по-горестоящия орган това разпореждане е намерено за правилно и законосъобразно, като по същество е потвърдено с решение №2153-14-33/08.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен. Ответникът е изложил мотиви, защо стражът на лицето от 20.08.1985 до 05.08.01992 г. или 06 години 11 месеца и осем дни от ВИТ АД Плевен /бивш Домостроителен комбинат/ не е зачетен като труд от втора категория. Изтъкнат е мотива, че е извършена служебна проверка и е издадено удостоверение обр. 13 като няма данни за длъжността на жалбоподателя, а е установено, че същият е полагал труд в Ремонтно-механичен цех, но последният не представлява цех за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия и поради това не може да се квалифицира по т. 66и от отм. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.

Спорът се свежда, именно до правилността на този извод на ответника и не признаването на посочения стаж, като такъв натрупан при условията на втора категория труд.

Ответникът действително е извършил проверка, по повод която е издадено удостоверение обр. 13 от 08.06.2017 г. /л. 23 – 26 от делото/, от което се установява, че жалбоподателят е полагал труд в Вит АД Плевен в периода – месец 08 1985 година до месец 08 1992 година, като няма отразена длъжност, но е посочено че трудът е полаган в ремонтно механичен цех. Ответникът е направил запитване и до Вит АД, гр. Плевен като е изискал данни към коя категория труд спада този положен от В.С. в периода 20.08.1985г. - 05.08.1992 г. Вит АД са изпратили писмо до ответника изх. 10/06.06.2017 г. /л 28 и сл./, в него е представена структурата на предприятието, като са посочени всички видове цехове и дейности, извършвани в тях и още че в предприятието са работили лица, както при втора, така и при трета категория. От писмото се установява, че ремонтно механичен цех е самостоятелно звено на предприятието, в което се осъществява производство на детайли за подмяна и ремонт на технологично оборудване, а специалистите, който работят в него са шлосери, стругари, фрезисти и заварчици. Данните от това писмо и данните от трудовата книжна на жалбоподателят съвпадат, като в последната е отразено, че той е полагал труд като шлосер, монтьор и оксиженист. Налице е и признание от негова страна в жалбата срещу първоначалното разпореждане /л 5 от делото/, че е работил в „ремонтно механичен цех в Комбината по поддържането и ремонта на машини и съоръжения …“ . При тези данни правилно ответникът е стигнал до извод, че цехът, в който е работило лицето не е бил за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия и следователно не попада в приложното поле на т. 66и от отм. Правилник за категоризация на труда при пенсиониране, която сочи: „ … инженерно-технически работници до началник на цех включително в цеховете за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия…“. Ремонтно механичния цех е част от предприятие, в което са се произвеждали на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, но този цех не е бил свързан пряко с тяхното производство и следователно работата в него не е свързана със същата вредност и тежест на труда и не може да бъде определена като такава от втора категория.

Налага се извод, че правилно ответникът е установил фактите и правилно е заключил, че стажът на жалбоподателя придобит в периода от 20.08.1985г. до 05.08.1992 г. във „Вит“ АД /бивш домостроителен комбинат/ не е от втора категория и правилно е зачетен като такъв от трета категория. При това положение правилно е и крайното заключението, че В.С. не е придобил право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО.

Безспорен е и изводът, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 29.01.2018 г., жалбоподателят е имал навършени 61 години, 11 месеца и 23 дни и следователно не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.1 от КСО за 2018 г., който изисква навършени 64 години и един месец, както и 38 години и 06 месеца осигурителен стаж.

Налага се извода, че ответникът е издирил и приложил правилно материалния закон към точно установени факти и е издал правилен и съответен на материалния закон административен акт.

Оспорваният акт е издаден от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ Плевен в качеството му на ръководител по смисъла на чл. 117, ал. 3 вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, в предписаната от закона писмена форма и при спазване реквизитите на съдържанието, като е спазен едномесечният срок за произнасяне, считано от датата на подаване на жалбата /12.04.2018 г. л 5 от делото/ против първоначалния административен акт. В решението са посочени подробно фактическите и правни основания за издаването му, който само потвърждават извода и мотивите на първоначалното разпореждане.

С оглед изложеното, оспореното решение е правилно и законосъобразно, както и първоначалното разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г., а жалбата срещу тях като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.С. *** срещу Решение № 2153-14-38/08.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-14-39/12.04.2018 г. и е потвърдено Разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/