Р E Ш Е Н И Е

449

гр.Плевен, 03.07.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Николай Господинов

                                                                                   Цветелина Кънева

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 501 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 228 от 20.03.2018 г., постановено по НАХД № 245 по описа за 2018г. Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление № 15-0000652/17.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Викинг Николов“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Т. Н. Т., за нарушение на чл. 415 ал.1 вр. с чл.128, т. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 и във връзка с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 3000 / три хиляди/ лева.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен, чрез юрисконсулт Р.И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушението е установено по безспорен начин, като е налице единство в описанието на извършеното нарушение между АУАН и НП и правната му квалификация. Счита се, че районният съд е постановил своето решение без да прави задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Твърди се, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при спазване на процедурата по чл.40 ал.2 от ЗАНН, след което е изпратен за връчване по пощата, съгласно изискването на чл.416 ал.3 от КТ на адреса посочен за кореспонденция от дружеството в ТР. Твърди се още, че на този адрес АУАН е връчен на лицето Б., положила подпис за упълномощено лице. Счита се, че не е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като с получаване на НП от него също е възможно да се запознае с констатираното нарушение и доказателствата, които го подкрепят. Счита се също за неправилно виждането на районния съд, че е приложим чл.43 ал.6 от ЗАНН при връчване на акта на трудовото законодателство, тъй като е налице специален закон – КТ, чиито разпоредби са с предимство пред разпоредбите на останалите нормативни актове. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

            В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт И. с надлежно пълномощно, която поддържа касационната жалба по наведените в нея основания и моли за отмяна на решението на районния съд.

            В съдебно заседание ответникът – „Викинг Николов“ ЕООД гр.София  не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като разпоредбите на КТ и по-специално чл.416 ал.3 е с предимство пред нормите на ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена документална проверка на 20.10.2017г. в офиса на ДИТ-Плевен по изпълнение на предписанията, дадени в протокол от предходна проверка с изх.№1734725/28.09.2017г. на „Викинг Николов“ ЕООД е констатирано нарушение на трудовото законодателство, а именно „Викинг Николов“ ЕООД в качеството си на работодател към 13.10.2017г. не е изпълнил задълженията си по чл.128 т.2 от КТ като не е изпълнил предписания №1,2,3,4 дадени от ДИТ-Плевен с посочения протокол, с краен срок на изпълнение 13.10.2017г., като при документалната проверка на 20.10.2017г. не е установено изплащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите от обект на охрана с.Телиш, за месеците април, май, юни, юли 2017г. В НП е посочено още, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му на посочената в поканата за съставяне на акт дата, без да е налице обективна причина на това. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.415 ал.1 вр. с чл.128 т.2 от КТ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства следва извода, че дружеството е извършило вмененото му нарушение на разпоредбите на КТ. Независимо от това, съдът е приел, че в хода на връчване на АУАН е допуснато съществено нарушение на правилата за това, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Посочил е, че липсва надлежно връчване на акта, доколкото същият не е връчен лично на нарушителя при спазване на разпоредбите на чл.43 от ЗАНН. Посочил е още, че е нарушена и разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ, доколкото изпратеното съобщение не е на адреса на управление на дружеството, а на адреса посочен за кореспонденция с НАП, като е връчено на лице, за което няма данни дали има представителна власт.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснато в хода на административно-наказателното производство нарушение на процедурата по връчване на АУАН, което е опорочило и издаденото НП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:

По делото не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. В тази връзка следва да се посочи, че поканата по чл.40 ал.2 от ЗАНН е изпратена с писмо с обратна разписка не на адреса, на който е седалището на дружеството, а на адреса за кореспонденция с органите на НАП, където разписката е получена от лице, за което не е ясно дали има представителна власт. Т.е. може да се направи  и извод, че нарушителят не е надлежно поканен за съставяне на акта. Не са спазени и изискванията на чл.43 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта, като в нея е разписано, че той се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Ал.4 на същия чл. 43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, но когато е съставен в отсъствие на нарушителя, като редът за извършването на тези две действия - предявяване и връчване е чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. С ал.5 се урежда подписването на акта и връчването на препис от него на нарушителя срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Т.е. ЗАНН изисква задължително съставеният акт да бъде предявен и връчен препис от него на нарушителя. По делото не са приложени доказателства за предявяване и връчване на съставения акт на представляващия ЕООД. Представени са доказателства, че съставеният вече акт е изпратен по пощата за връчване, но на адреса за кореспонденция, където обратната разписка е получена отново от лице, за което няма данни да е с надлежна представителна власт. В тази връзка следва да се посочи, че предявяването и подписването на АУАН е не само формален акт, тъй като от този момент нарушителят има правото да организира защитата си, но след като се запознае със съдържанието на акта, като има право на обяснения и възражения. Въпросните права нарушителят не би могъл да упражни без да е запознат с обстоятелствата на нарушението и неговата правна квалификация.

Действително с разпоредбата на  чл. 416, ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис. Както се посочи по-горе, АУАН е изпратен за връчване по пощата, но не на адреса на управление, както изисква специалната норма от КТ, а на адреса за кореспонденция с органите на НАП, т.е. съставения АУАН от контролния орган, не е връчен редовно дори и по специалния ред, уреден в  чл. 416, ал.3 от КТ. Не са представени и доказателства, че връчването е извършено чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган. Във връзка с изложеното и в негова подкрепа следва да се отбележи, че издаденото, въз основа на съставения АУАН, наказателно постановление вече е изпратено за връчване на представител на дружеството на неговият адрес на управление, видно от приложената по делото на районен съд справка от ТР. И срещу НП е подадена жалба в законоустановения срок.

За пълнота следва да се посочи, че по делото не са събрани и достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на извършеното нарушение. На л.17 от делото на Районен съд Плевен е приложена само първа страница от дадените задължителни предписания с изх.№1734725/28.09.2017г., за чието неизпълнение е съставен акта и издадено наказателното постановление. От тази част от протокола не се установя какви са дадените предписания и какъв е срокът за тяхното изпълнение, което е съществена част от елементите от състава на нарушението.

Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228 от 20.03.2018 г., постановено по НАХД № 245 по описа за 2018г.  на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.