Р E Ш Е Н И Е

№ 498

гр.Плевен, 23.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Николай Господинов

Катя Арабаджиева

при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 500 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 345 от 27.04.2018 г., постановено по нахд № 395/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-001751 от 19.04.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, в частта, в която на Р.Д.Д., с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.ІV т.7 пр.І-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за това, че на 6.04.2017 г. в гр.Плевен, ул. „Българска авиация“ срещу м-н „Диана“ в посока КАТ – Плевен, управлявал лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег.№ ххххх, регистриран в Кралство Швеция, без поставен по време на движение обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила – нарушение на чл.137А ал.І от ЗДвП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.Д.Д. чрез адвокат К.К. ***, който оспорва същото и моли съда да го отмени, както и да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Сочи, че в съставения АУАН не са посочени имената и точните адреси на свидетелите, както и че в акта за нарушение е вписан само един свидетел при изискване на закона за повече от един такъв, предвид употребата на множествено число. От друга страна сочи, че на единствения вписан в АУАН свидетел е посочен служебен адрес.На следващо място счита, че посочената в НП форма на изпълнително деяние-управлява без поставен обезопасителен колан, не съответства на законовата формулировка на посочената като нарушена норма, която вменява нарушение за неизползване на обезопасителен колан.Твърди, че приложената по делото заповед, даваща правомощия на полицейските служители да съставят актове и да издават НП, не оправомощава, а упълномощава същите, който инсититут е характерен за гражданското право, регламентиран в чл.36 и сл. от ЗЗД.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.К., поддържат жалбата на подробно изложените в нея основания. Сочи, че сезираният съд не се е произнесъл по цялото оспорване, предвид, че с НП са наложени три наказания за три нарушения, а с оспореното решение съдът се е произнесъл само по едно от вменените с НП нарушения, като е потвърдил същото, без да е налице произнасяне по жалбата в частта относно останалите две нарушения.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 6.04.2017 година около 13:00 часа полицейските служители Т. и П. изпълнявали служебните си задължения, свързани с осъществяване контрол на автомобилния транспорт в гр.  Плевен. Двамата се придвижвали със служебен автомобил по ул. „Българска авиация“ в посока КАТ, когато забелязали, че водачът на управляваното пред тях МПС - лек автомобил „Сеат Толедо“ с чужда регистрационна табела е без поставен обезопасителен колан по време на движение. Подали звуков сигнал и водачът на лекия автомобил „Сеат Толедо“ Д. спрял в дясно. В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че освен, че не ползва обезопасителан колан по време на движение, с какъвто автомобилът бил оборудван, същият не представил СУМПС и контролен талон към него. За констатираните нарушения, актосъставителят Т. в присъствието на свидетеля П. съставил против Д. АУАН №751/06.04.2017 година, в който сред описаните нарушения е и нарушение по чл. 137А, ал. І от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН на 19.04.2017 година било издадено наказателно постановление затова, че на 6.04.2017 година в гр. Плевен, ул. „Българска авиация“ срещу магазин „Диана“ в посока КАТ-Плевен управлявал лек автомобил „Сеат Толедо“, регистриран в Кралство Швеция без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. І от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. ІV, т.7, пр. І-во от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът приел с доверие показанията на актосъставителя Т. и свидетеля П., като логични, убедителни и непротиворечиви досежно релевантните за делото факти. Посочените свидетели са очевидци на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, вниманието им е било насочено конкретно към спазване правилата по ЗДвП от водачите на моторни превозни средства с оглед изпълняваните служебни функции, имали са добра видимост поради местоположението им и дневната светлина и не са налице основания да се приеме, че същите са предубедени и/или заинтересовани. Според РС полицейските органи категорично и недвусмислено твърдят, че Д. не е ползвал обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е бил оборудван автомобила. Показанията на актосъставителя и свидетеля кореспондират изцяло и с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Дадените от жалбопосателя обяснения, съдът приел като средство за защита и след като ги преценил самостоятелно и ги съпоставил с останалия събран по делото доказателствен материал, намерил, че са изолирани и неубедителни поради което не ги кредитирал с доверие.

Съдът приел за неоснователно тълкуването от страна на пълномощника на жалбоподателя на сочената за нарушена законова разпоредба, съдържаща се в чл. 137А, ал. І от ЗДвП в смисъл, че същата не въвежда задължително изискване за ползване на обезопасителен колан. Цитираната законова норма според решаващия съд въвежда задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. При тази установеност на фактите, съдът направил извод, че Д. е автор на нарушението по чл. 137А от НК. Приложимата санкционна разпоредба - чл.183, ал.ІV, т.7, пред. І-во от ЗДвП предвижда санкция в размер на 50,00 лева за лицата, които не изпълняват задължението за използване на предпазен колан. В случая съдът приел, че административно-наказващият орган правилно е определил и наложил наказание на Д., което съответства, както по вид, така и по размер с предвиденото от законодателя.

За неоснователно приел възражението, че по делото не е установено, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал. ІІ от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Представена е заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която в т.2 са определени длъжностните лица, които да издават наказателни постановления, като под т.2.11 фигурират и началниците на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – на обслужващата територия. Наказателното постановление е издадено за нарушение, извършено на територията на гр. Плевен от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Плевен, който се явява компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия. Безспорно по делото е с оглед приобщеното към доказателствения материал по реда на чл. 293 от НПК Удостоверение (стр 40 в делото) е че към релевантния момент ст. инспектор Кесарски е заемал длъжността началник на група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.

Съдът не констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да предпоставят отмяна на обжалваното НП. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни, поради което съдът счел, че същият не е „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП единствено в частта за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, предвид, че в останалата част Д. не е поддържал жалбата си за извършените още две административни нарушения. Видно е от протокола от съдебно заседание на 3.04.2018 год., че жалбоподателят Д. е заявил, че обжалва НП само в частта досежно наложената глоба за управление на МПС без поставен обезопасителен колан. Ето защо и на това основание, поради неподдържане на жалбата против НП в останалата част, РС правилно се е произнесъл единствено по заявеното оспорване.

Касационната инстанция преценява оспореното решение като правилно и обосновано на събраните по делото доказателства.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че на процесните дата и място Д. е управлявал автомобил, като при управлението на същия е бил без поставен обезопасителен колан. Актосъставителят Т. е категоричен при разпита си в съдебно заседание, че движейки се с полицейския автомобил в посока КАТ, при кръговата връзка на ул „Г.Кочев“ и ул.“Българска авиация“ са забелязали, че пред тях се движи Сеат Толедо“ с чужда регистрационна табела и са възприели водача, който е бил без поставен обезопасителен колан. В същия смисъл са и показанията на св.П., който съобщава в съдебно заседание, че Д. не е поставил обезопасителен колан „по образец“, като разяснява пред съда, че съчетанието „по образец“ се отнася към вида на конкретния колан, с който е оборудван автомобилът-триточкови, петточкови, като в масовия случая коланите са триточкови и се закопчават пред гърдите на водача. Свидетелят П. е категоричен, че към момента на подписване на акта не е имал съмнения, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан. Показанията и на двамата полицейски служители са еднопосочни и категорични относно възприятието, че в деня и на мястото на констатиране на нарушенията, описани в АУАН, са възприели водача да управлява автомобила без поставен колан. Именно последното възприятие е провокирало актосъставителя да подаде звуков сигнал, посредством който да спре за проверка водача. Вярно е, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано като управление на МПС „без поставен обезопасителен колан по време на движение“, а посочената като нарушена правна норма използва друга терминология –„ водачите и пътниците в моторни превозни средства …. използват обезопасителните колани…..“ В случая двете словосъчетания/части от изречения, макар да не изпълняват една и съща синтактична служба, носят идентична информация, поради което те се явяват синтактични синоними. Те смислово налагат на практика един извод, а именно-че предпазният колан в автомобила не е използван, защото не е бил поставен от водача. Описването на нарушението в АУАН и в НП чрез използването на изрази/части от изречения, които са смислово идентични с използваните от законодателя, не сочи на нарушение на административонпроизводствените правила и не нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице, който е разбрал какво деяние му се вменява и е организирал адекватно защитата си. Неоснователно е и другото оплакване във връзка с вмененото нарушение, че нормата на чл.137а от ЗДвП не въвежда задължение да се използват обезопасителни колани, а само дава такова право на водача. Посочената като нарушена норма гласи : „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. Начинът на формулиране на правилото и използваното глаголно време налагат извод, че употребата на процесните колани не зависи нито от външни фактори, нито от волята на водача или друго лице. Достатъчно е пътното превозно средство да се движи и да е оборудвано с колан, за да възникне задължението за водача на този автомобил да постави колан от момента на привеждане на автомобила в движение. В противен случай законодателят би използвал например израза „могат да използват“ или „могат да поставят“. Използваният в чл.42, т.7 от ЗАНН израз, че в АУАН следва да се посочат „имената и точните адреси на свидетелите…“ не налага извод, че в акта следва да бъдат посочени няколко свидетеля, а че в АУАН следва да се посочат всички свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като в случаите, когато е присъствал само един, се вписват само неговите имена. Използването на множество число в случая е с цел да се подчертае, че в случаите, когато деянието е извършено или установено в присъствие на повече от един свидетел, имената на всички следва да се впишат в АУАН, с цел, при възникване на спор, да се установят и посредством техните показания, да се издири обективната истина, действителното фактическо положение. Затова вписването на имената само на един свидетел в случая не съставлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на НП. Записването на адреси на свидетелите в АУАН има същата цел-при необходимост за целите на административнонаказателното производство и евентуално съдебно такова тези свидетели да могат да бъдат издирени и призовани. Затова щом с посочването на служебен адрес се постига тази цел на закона ( в конкретния случай свидетелите Т. и П. в производството пред РС са призовани на служебните им адреси и са се явили за съдебното заседание, за да бъдат разпитани), не съставлява нарушение на процедурата невписването на техните постоянни/настоящи адреси по лична карта. Възражението във връзка с упълномощаването на длъжностни лица от МВР да съставят актове за нарушения и да издават наказателни постановления, е неоснователно. АУАН е съставен от полицейски служител, заемащ длъжността младши автоконтрольор и съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП и приложената по делото заповед рег.№8121з-746/1.06.2017 год., с която са определени служители на МВР, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да издават наказателни постановления, е компетентен да осъществява контролна дейност и да съставя актове за нарушения по ЗДвП. С посочената от касатора заповед Министъра на МВР не е нито оправомощил, нито упълномощил процесните служители, а ги е определил, разпоредил е кои длъжностни лица в какво качество могат да извършват контролна дейност по този закон и съответно да съставят актове и да издават НП. Съставителят на акта и издателят на НП по силата на тази цитираната заповед –т.1.3 и т.2.12 и с оглед представеното от ответника Удостоверение рег.№316000-9796/21.03.2018 год. на л.26 от делото на РС, което като официален свидетелстващ документ, неоспорен от страните, се ползва с материална доказателствена сила, са компетентни да издават АУАН и НП. Обстоятелството, че в оспореното НП е използван терминът „упълномощен“, е въпрос на техника при изписване и не променя характера и съдържанието на задълженията, за осъществяването на които са определени полицейските служители с приложената на л.11-12 от делото на РС заповед.

Ето защо оспореното решение, в което са направени същите правни изводи, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345 от 27.04.2018 г., постановено по нахд № 395/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.