Решение по Административно дело 499/2018г.

РЕШЕНИЕ № 461

гр. Плевен, 11 Юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 499 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Г.Г. *** срещу решение № 126/14.02.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 33/2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0256-000701/20.11.2017 г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ – Долна Митрополия, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г., с което на М.Г.Г. на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Касатърт посочва, че РС – Плевен е възприел за доказано „мястото на извършване на нарушението“, като се е позовал изцяло на дадените свидетелски показания по време на разпита в откритото съдебно заседание, проведено на 05.02.2018 г. Счита, че допълването на фактическата обстановка едва в съдебно заседание е недопустима, същата се разминава с възприетото от наказващия орган, респективно от касатора като посочен за нарушител и е недопустимо едва в съдебно заседание да се прави конкретизиране на „мястото на извършване на нарушението“. Счита, че възприемайки горното допълване и изясняване, къде е извършено нарушението, едва в съдебно заседание, РС – Плевен е допуснал нарушение на материалния закон, като вместо да приеме, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, той е допълнил посочения реквизит в НП, като по този начин се нарушава правото на защита на касатора, тъй като същият разполага с една съдебна инстанция да се защити. Посочва, че не е съгласен и с приетото от РС – Плевен, че не е представил доказателства, оборващи доказателствената сила на АУАН и не е подал такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, при условие, че доказателствената тежест е за административнонаказващия орган и при условие, че не подаването на възражение срещу АУАН не следва да се вменява във вина на нарушителя. Счита, че неупражняването на това право не означава, че в един съдебен процес не могат да се отправят възражения и след като РС – Плевен е приел обратно казаното, че щом не е възразил първия път при получаване на АУАН, то той е загубил вече тази възможност, това не съответства на закона и възприетото в този смисъл е незаконосъобразно. Счита, че РС – Плевен е могъл да извърши служебна проверка и да установи, че завод „Слънчев дар“ се намира в индустриалната зона на гр. Долна Митрополия, т.е. намира се в града, където не се изисква винетен стикер и не е необходимо поставянето му, като в този смисъл твърденията на касатора, че мястото на извършване на нарушението е важно се явяват напълно основателни. Предвид горното счита, че в НП е допусната съществена нередовност, която не може да бъде преодоляна дори със свидетелски показания и която нередовност води до отмяна на НП, като приемайки обратното РС – Плевен е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Счита, че му е отнето правото да организира ефективно защитата си защото не е могъл да съпостави фактическата обстановка при съставения АУАН съответства ли на тази, описана в обжалваното от него НП, поради видната нечетливост на АУАН, като приемайки обратното РС – Плевен е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът – РУ – Долна Митрополия към ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че РС – Плевен е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че като водач на лек автомобил /индивидуализиран в НП/ на 13.11.2017 г. около 14:15 часа в община Долна митрополия на път трети клас № 3004 е управлявал автомобила без последният да има залепен валиден винетен стикер. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, за което е наложено наказание съгласно чл. 179, ал.3, т.4 от същия закон.

Решаващият съд е приел, че събраните писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение и вината на нарушителя, както и че санкциониращият орган правилно е издирил и приложел материалния закон, а при установяване на нарушението и постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е потвърдил НП.

Решението е правилно и съответства на събраните по делото доказателства и закона.

Основното възражение по касационната жалба се отнася до това, че РС не е отчел същественото процесуално нарушение, допусната при издаването на НП, а именно че липсва място на извършване на нарушението и че РС е допълни НП, възприемайки свидетелствате показания на актосътавителя.

Правилно съдът е приел, че в НП точно е посочено мястото на извършване на нарушението. В НП като място на извършване на нарушението е посочено: „в община Долна митрополия на път трети клас № 3004“ и е допълнено още „срещу Слънчев дар в посока с. Опанец“. Описанието е достатъчно точно и конкретно. Правилно съдът е заключил, НП отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН и съдържа описание на нарушението, дата и място на извършването му, както и че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Касаторът не е лишен от възможност да прави възражение пред съда. Решаващият съд само е посочил, че лицето не се е възползвало от правото си по чл. 42, т. 8 от ЗАНН, както и по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Липсата на възражение по акта или на такова допълнително в 3 -дневен срок от съставянето на акта, не се тълкува във вреда на нарушителя, нито ограничава други негови процесуални възможности.

ЗДвП е въвел оборима презумция, че редовно съставения акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила за фактите и обстоятелствата отразени в него. Това води до разместване на доказателствената тежест, като именно нарушителят следва да докаже, че фактите или обстоятелствата отразени в редовно съставения акт са различни. В случая е налице редовно съставен акт за установяване на административно нарушение. Същият отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и при съставянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решаващият съд се е произнесъл по направените възражения относно акта, като изложените мотиви са правилни и се възприемат и от настоящата инстанция и тя не следва да ги преповтаря. В тежест на касаторът е било да посочи какви според него са фактите и обстоятелства относно твърдяното нарушение и да поиска събирането на доказателства в тази връзка. В жалбата, поставила начало на съдебното производство пред РС, не са посочени различни факти или обстоятелства относно извършеното нарушение, по-скоро само да посочени пороци на процедурата, които според лицето водят до незаконосъобразност на НП. Не са направени доказателствани искания. Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил, депозирал е заявление /л.11 от делото/, че не може да се яви и не възразява делото да бъде гледано в негово отсъствие, посочил е още че няма доказателставни искания и няма да сочи доказателства. Така делото е било изяснено от фактическа страна само със събраните служебно от съда доказателства, които са потвърдили изцяло фактическата обстановка, описана в НП.

С оглед изложеното, оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира че решението е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/14.02.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 33 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.