РЕШЕНИЕ

№ 485

гр. Плевен , 19.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №498 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от И.Д.Н. в качеството му на управител и представляващ ЕТ „И.Н.-Ивида“ с ЕИК 114060827, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Димитър Константино“ №29, вх.А, ап.4, чрез адв.П.П. ***, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-София, бул „Княз Ал.Дондуков“№3, София 1000, предявен на основание чл.1, ал.1 вр. чл.4 от ЗОДОВ, с която се претендира заплащане на сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, заплатени за възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП, което е било отменено от съда, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че на ЕТ е била наложена имуществена санкция в размер на 300лева за извършено нарушение на чл.52 от ЗЗБУТ и чл.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите. Санкцията е била наложена с НП №15-1502623/2.08.2013 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –София. НП е обжалвал пред РС-Плевен, където е било образувано нахд №3396/2017 год. и отменено с решението по делото. Твърди се, че в производството пред РС-Плевен ЕТ е бил представляван от адвокат, на когото е заплатен хонорар в размер на 50 лева за изготвяне на жалбата против НП, като заплатеното възнаграждение за адвокат е минималното такова по Наредба №1/2004 год. Този хонорар представлява имуществена вреда, която е основание по чл.1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I и II колегия на ВАС. В заключение моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено възнаграждение за адвокат, който е изготвил жалбата против НП, което е било отменено, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.П. с пълномощно на л. 3 от делото, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло.Претендира разноски за производството, за което представя списък.

Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно на л.15 от делото, която оспорва исковата молба като неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен И. Шарков дава заключение за основателност на предявената искова претенция, като се позовава на постановеното Тълкувателно решение №1/15.03.2017 год. по тълк.дело №2/2016 год. на ОСС на I и II колегия на ВАС.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложената административнонаказателна преписка по нахд №3396/2017 год. на РС-Плевен, приложено към настоящото, се установява, че с АУАН №15-1502623/12.06.2013 год. и издадено въз основа на него Наказателно постановление №15-1502623/2.08.2013 год.от Изпълнителния директора на ИА“ГИТ“-София, на ЕТ „И.Н.-Ивида“ с ЕИК 114060827, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“ №29, вх.А, ап.4, представлявано от И.Д.Н. в качеството му на работодател на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 /триста/ лв., за това, че при извършване на 07.06.2013г. в 14:20 часа на проверка на място на строителен обект, намиращ се в гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ и при осъществена на 11.06.2013г. документална проверка в Д „ИТ“ е констатирано, че ЕТ „И.Н.-Ивида“ в качеството си на работодател, не е застраховал за сметка на работодателя за риск „трудова злополука“ работещите във фирмата; Със заповед №01865 от 30.10.2012г. на Министъра на труда и социалната политика коефициентът на трудовия травматизъм на икономическата дейност "строителство на сгради" е определен на 1.37 при среден за страната Ктт – 0.75; Датата на направената застраховка е след 7.06.2013г., при което е установено извършване на реална трудова дейност от Б. Й. В. с ЕГН **********, както и на другите работещи във фирмата, описани в констативен протокол – нарушение на чл.52 от ЗЗБУТ /ДВ бр.124/1997г./ и чл.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работещите и служителите. Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал ЕТ, който е подал жалба против НП пред РС-Плевен, където е образувано нахд №3396/2017 год. По делото е постановено Решение № 1216/28.12.2017 год., с което наказателното постановление е отменено. Последното е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, който се е произнесъл с Решение №237/17.04.2018 год. по канд №157/2018 год., с което е оставил в сила оспореното решение на РС-Плевен.

В развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат П.Л.П. *** с пълномощно на л.5 от делото на РС, с оглед изготвяне на жалба до Районен съд-Плевен против наказателното постановление, което е индивидуализирано с номер и издател. По делото се е провело едно съдебно заседание на 21.12.2017 год., на което жалбоподателят е бил представляван от адв.П., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание на л.28. Видно от представеното на л.5 пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на упълномощения адвокат е било заплатено възнаграждение в размер на 50 лева. Пред касационната инстанция няма приложено адвокатско пълномощно, като страната не е била представлявана от адвокат.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от ЕТ, който е физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на нахд 3396 по описа на РС – Плевен за 2017 год. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по и по седалище на увредения, и по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен , поради следните съображения:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд №3396/2017 год. на ПРС и канд №157/2018 год. на Административен съд-Плевен, че НП е отменено с решението по административнонаказателното дело и съдебното решение е влязло в законна сила след осъществен инстанционен контрол, на 17.04.2018 год., видно от отбелязването върху същото. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд №3396/2017 год. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.5 от делото на РС, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 50 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 50 ( петдесет) лева, предвид, че се касае за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата. В случая разноските се претендират за изготвянето на жалба против НП, каквото отбелязване се съдържа в приложения договор за правна защита и съдействие . Претендираната сума от 50 лева е минималната предвидена такава в чл.18, ал.1 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП нахд №3396/2017 год. по описа на РС – Плевен. Пред касационната инстанция не са направени разноски за адвокатско възнаграждение и такива не се претендират. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 50 лева , платена за адвокатско възнаграждение по нахд №3396/2017 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-23.05.2018 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София като издател на отмененото НП от една страна, и от друга, поради качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на ИА“ГИТ“.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание и размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по нахд №3396/2017 год. по описа на ПРС.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, както следва: 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото и 300 (триста) лева възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото е доказан с платежно нареждане на л.4 от делото и следва да бъде присъден на ищеца на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. В приложения на л.3 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие е отбелязано договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300лева, което е поискано своевременно и което е минимално предвиденото за този вид дела в разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-София, бул „Княз Ал.Дондуков“№3, София 1000 да заплати на ЕТ „И.Н.-Ивида“ с ЕИК 114060827, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“ №29, вх.А, ап.4, представляван от И.Д.Н. сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по нахд №3396 по описа на ПРС за 2017 год.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-София, бул „Княз Ал.Дондуков“№3, София 1000 да заплати на ЕТ „И.Н.-Ивида“ с ЕИК 114060827, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Димитър Константинов“ №29, вх.А, ап.4, представляван от И.Д.Н. разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат-300лева, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство, и държавна такса за образуване на делото-10лв.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: