Р Е Ш Е Н И Е

№ 496

гр.Плевен, 23.07. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №496 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Делото е образувано по жалба от Й.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/226 от 02.05.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Левски. С тази заповед на основание чл.8д от Закона за семейни помощи за деца и чл.25 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца е прекратена изплащаната на Д. еднократна/месечна помощ за 1 дете: В. С. Д., ЕГН **********, основание: чл.8д, ал.1 от ЗСПД – месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания; размер на помощта – 0 лв., от 01.04.2018 г. Изложени са мотиви, че е налице хипотезата на чл.8д, ал.1 ЗСПД -– месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания: промяна в семейното положение, родителските права относно В. С. Д., ЕГН ********** са присъдени на бащата С..

В жалбата са наведени доводи, че Заповедта е неправилна, незаконосъобразна и нецелесъобразна. Издадена е при съществено нарушение на процесуалните правила, липса на мотиви, невъзможност да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на закона и затова се претендира да се отмени. Оспорва мотивите, съгласно които е налице „Промяна в семейното положение, родителските права са дадени на бащата С. Д.“. Сочи, че административният орган дължи преценка на случая, както и излагане на мотиви за избраното разрешение. В случай на съдебен контрол на постановен в такава хипотеза акт, по мотивите в акта съдът следва да прецени дали административният орган не е излязъл извън пределите на оперативната си самостоятелност и дали е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона. Сочи, че към датата на издаване на заповедта между страните спорът относно предоставянето на родителските права за детето В. С. Д. не е решен с влязъл в сила съдебен акт, предвид че против Решение № 16 от 10.01.2018 г. по гр.д.№ 1276/2017 г. на РС – Мездра, с което на бащата са предоставени за упражняване родителските права по отношение родените по време на брака деца А. С. Д., роден на *** г., В. С. Д., родена на *** г. и Н. С. Д., родена на *** г., на бащата С. В. Д. от гр.Мездра, ЕГН **********, а на майката Й.Н.Д. е определен режим на лични отношения и в срок пред ОС – Враца е подадена въззивна жалба вх.№ 1710 от 22.02.2018 г. По цитираната въззивна жалба е образувано и е висящо към момента в.гр.д.106/2018 г. по описа на същия съд.Сочи се, че с определение 207/15.03.2018 г. по в.гр.д.106/18 г. ОС – Враца се е произнесъл на основание чл.323, ал.1 от ГПК с привременни мерки относно родените по време на брака деца А. С. Д., роден на *** г., В. С. Д., родена на *** г. и Н. С. Д., родена на *** г. Позовава се на нормата на чл.323, ал.1 от ГПК, съгласно която по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. Твърди, че по делото от всяка от страните има молби за постановяване на привременни мерки за децата, както и има спор между родителите относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на децата. Определението, с което ОС – Враца се е произнесъл, не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд. Заседание по делото е насрочено за 18.05.2018 г. от 10,00 часа, в което заседание може да бъде изменено определението в частта относно упражняването на родителските права и те да бъдат предоставени на майката. Счита, че не са налице фактическите и правни основания за започване на производството. Позовава се в жалбата на чл.6 ал.1 от АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и на чл.6, ал.3, според който, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях. Моли да се отмени изцяло Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/226 от 02.05.2018 г. и да се присъдят направените разноски в настоящото производство.

Ответникът-Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен, в становище на л.л.2-3, приложено към писмото, с което жалбата е изпратена в съда, сочи, че жалбоподателката е подала по настоящ адрес Заявление- декларация по чл.8д от ЗСПД с вх.№ ЗСПД-Д-ЕН-Л-226 от 22.02.2018 г. В нея е декларирала, че е омъжена за С. В. Д. и е декларирано дете В. С. Д., за което се иска отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД. Извършената проверка от служител на ДСП-Левски в служба ГРАО е установила, че Й.Д. е омъжена. В законоустановения 14-дневен срок заявление-декларацията е обработена, изготвено е мотивирано предложение за отпускане и със Заповед № ЗСПД-ЕН-Л/226 от 06.03.2018 г. на основание чл.10, ал.4 от ППЗСПД във връзка с чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8 от ЗСПД. На 02.05.2018 г. е получено писмо – информация с приложено копие от Определение № 207 от 15.03.2018 г. на Врачански окръжен съд от Директора на ДСП – гр.Мездра с изх.№ 30-41613 от 02.05.2018 г. до Директора на ДСП гр.Левски, в което е посочено, че има подадено заявление-декларация в ДСП Мездра от С. В. Д. с вх.№ ЗСПД Д-ВР-М647 от 19.04.2018 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД. Децата са при него, учат в гр.Мездра, а най-малкото дете посещава детска градина. Към заявление-декларацията е приложено Определение 207/15.03.2018 г. на Врачански окръжен съд за привременни мерки, с които са му предоставени упражняването на родителските права на трите деца – В. С. Д., Н.С. Д. и А. С. Д.. Получената информация от ДСП гр.Мездра и определените привременни мерки относно децата А. С. Д., В. С. Д. и Н. С. Д., предоставят упражняването на родителските права на бащата С. В. Д. от гр.Мездра. На база получената информация и дублирането на подадените заявления- декларации от двамата родители по едно и също нормативно основание за едно и също дете в ДСП гр.Левски и ДСП гр.Мездра, Директорът на ДСП гр.Левски е прекратил със Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/226 от 02.05.2018 г. подпомагането с месечна помощ по чл.8д от ЗСПД на Й.Д. по отношение на детето В. С. Д., тъй като се взема предвид Определение № 207 на Врачански окръжен съд на основание по чл.323, ал.1 от ГПК- привременни мерки, предоставени на бащата.

В съдебно заседание жалбоподателката Й.Н.Д. се явява лично. Заявява, че е получавала детските, децата не са при нея, оставили са ги при бащата. Има документи, с които всеки месец - ако има нещо да се купи за децата, тегли парите и купува заедно с него това, което е необходимо. Има бележки. Има месеци, в които му е превеждала цялата сума. Децата са три. Второто ѝ дете – В., за което води делото, получава добавка, защото е с ТЕЛК, а другите две деца получават само пенсии. Тези пари въобще не ги е харчила за лични неща, всеки лев е отишъл за децата. Иска да се харчат по предназначение, което вижда, че не е така, затова води това дело. Моли съда да отмени заповедта.

Ответникът в настоящето производство - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Левски се явява лично в съдебно заседание. Заявява,че детето има право и си получава парите, но чрез другия родител. Отказали са тази помощ, защото детето има друг постоянен адрес и друг родител, който упражнява родителските права. Колегите в Мездра са приели това решение на Врачанския съд и от 01 април 2018 г. са започнали изплащане там. За детето В. тази помощ се получава в Мездра от бащата. Уведомили са ги с писмо, че бащата е подал там заявление от 19 април и те са започнали начисляване на тази помощ на името на бащата. Моли да се потвърди заповедта.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.02.2018 г. настоящата жалбоподателка Д. е подала заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8а от ЗСПД по отношение на дъщеря си В. Д., приложено на л.22. Към същото е приложено експертно решение на ТЕЛК, съгласно което същата е с 80 % вид и степен на увреждане с чужда помощ - л.23-24. По така подаденото заявление е извършен предварителен контрол за законосъобразност -л.21, и е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/226 от 06.03.2018 г. на л.20, с която е отпусната помощ по чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД за периода от 1.01.2018 г. до 31.12.2020 г. По преписката са приобщени справки от НБД „Население“ от дата 22.02.2018 г. на л.25-26, от които е видно, че Й.Д. е омъжена за С. В. Д., и имат три деца – А. С. Д., В. С. Д. и Н. С. Д..*** е изпратено писмо на л.11 от директора на ДСП-Мездра, с което го информира, че в ДСП-Мездра е подадено заявление по отношение на В. Д. (както и по отношение на другите две деца) от С. Д.. Към заявлението е приложено определение № 207/15.03.2018 г. на Врачанския окръжен съд за привременни мерки, по силата на които му е предоставено упражняването на родителските права на трите деца. Информацията е с цел да се предприемат мерки по компетентност. Приложено е посоченото определение на ОС на л.12-19, 35-38. Със същото съдът на осн. чл. 323, ал.1 ГПК е определил привременни мерки относно децата, като е предоставил упражняването на родителските права на бащата С. В. Д. от гр. Мездра, определил е местоживеене на децата при бащата на адреса в гр. Мездра, определил е режим на лични отношения на майката Й.Н.Д., осъдил е майката да заплаща месечна издръжка за децата. Така определените привременни мерки важат до приключване на производството пред всички съдебни инстанции като определението за привременните мерки е окончателно и не подлежи на обжалване. По делото е приобщено и решение №16/10.01.2018 г. на Мездренския районен съд по гр.дело 1276/2017 на л.39-41 по предявен иск за развод между родителите, с което решение бракът се прекратява. Срещу Решението на РС е подадена въззивна жалба от настоящата жалбоподателка на л.43-48. Видно от удостоверението на л.49, по подадената жалба е образувано в.гр.д №106/2018 на ОС, което е обявено за решаване, но по него все още не е постановен съдебен акт.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/226 от 02.05.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Левски. С тази заповед на основание чл.8д от Закона за семейни помощи за деца и чл.25 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца е прекратена изплащаната на Д. еднократна/месечна помощ за 1 дете: В. С. Д., ЕГН **********, основание: чл.8д, ал.1 от ЗСПД – месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания; размер на помощта – 0 лв., от 01.04.2018 г. Изложени са мотиви, че е налице хипотезата на чл.8д, ал.1 ЗСПД -– месечна помощ на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания: промяна в семейното положение, родителските права относно В. С. Д., ЕГН ********** са присъдени на бащата С..

Оспорената заповед на л.6 е била връчена на жалбоподателката на 08.05.2018 г., видно от служебната бележка на л.8. Жалбата срещу нея е депозирана на 17.05.2018 г., видно от поставения вх.№ от органа на л.4.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Левски, като административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност на основание изричната разпоредба на чл. 10, ал.4 от ЗСПД.

Заповедта е обективирана в писмена форма и в нея се съдържат фактически и правни основания за издаването й. От правна страна административният орган се е позовал на чл.8д, ал.1 от ЗСПД, а от фактическа страна като основание за прекратяване е посочено определение на окръжен съд, с което като привременна мярка на бащата са възложени родителските права върху детето.

Съгласно §1, т.1 б,"б" от Допълнителните разпоредби на ЗСПД в сила от 28.07.2015 г. "Семейството" включва: съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по - късно от навършване на 20 годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак).

Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗСПД лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. Съгласно чл. 6, ал.1 и ал.2 от ППЗСПД, в случаите по чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца или в резултат на служебна проверка за установяване на промяна на условията, при които са отпуснати месечните семейни помощи, директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за спиране, възобновяване, изменение или прекратяване на отпуснатите помощи по чл. 7, 8 и 8д от Закона за семейни помощи за деца, считано от първо число на месеца, следващ месеца на настъпване на промяна в обстоятелствата.

Видно от приобщените като доказателство съдебно решение на РС и определение на ОС, Димитров е завел дело пред компетентния съд за прекратяване на сключения между него и жалбоподателката граждански брак. Съдебното решение на РС, с което този брак се прекратява, още не е влязло в сила. Налице е обаче определение на ОС с привременни мерки относно упражняването на родителските правя и издръжката на децата, с което упражняването на родителските права спрямо В. Д. е възложено на бащата. Следователно, до изменение на това определение или до влизане в сила на окончателното решение относно предоставяне на родителските права, именно С. Д. следва да упражнява родителските права спрямо детето В. Д.. Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД, месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Доколкото именно бащата Димитров упражнява родителските права, и отглежда детето с трайни увреждания, именно той, а не майката следва да получава месечната помощ. По тази причина заповедта, с която получаването на помощта от страна на Д. се прекратява, е съобразена с материалния закон.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.8д, ал.1 от ЗСПД е в съответствие с общата разпоредба на чл.9, ал.1 и ал.3 от ЗСПД. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗСПД действително предвижда, че помощите по чл. 2, ал. 3 (месечните семейни помощи) се предоставят на майката, т. е. тя има приоритет от двамата родители, но ал. 3 на същия чл. 9 урежда изключение от това правило: при невъзможност на майката да получава помощите, те се предоставят на законния представител на детето, какъвто законен представител е бащата по отношение на своята малолетна дъщеря с трайно увреждане, който полага грижи за нея и следва да получава помощите. При условие, че майката е напуснала семейството, което е видно както от съдебното решение на РС, така и от нейното признание пред съда, е очевидно, че хипотезата на  чл. 9, ал. 3 от ЗСПД е налице. Определението на ОС следва да бъде съобразено от административния орган, както и от настоящия съд. Като го е съобразил, органът е постановил един законосъобразен административен акт.

В случая майката е подала заявление за отпускане на помощта през м. февруари 2018 г. в ДСП – Левски. Впоследствие е настъпила промяна в декларираните обстоятелства, тъй като със съдебно определение от 15.03.2018 г. са определени привременни мерки относно децата, като упражняването на родителските права е предоставено на бащата и местоживеенето на децата е определено при него в гр. Мездра, поради което той е подал заявление за отпускане на помощите в ДСП – Мездра от м. април 2018 г. Съдебния акт за така определените привременни мерки е окончателен и не подлежи на обжалване и те важат до приключване на производството пред всички инстанции, затова е задължителен за административните органи.

Промяната в привременните мерки е обстоятелство, което майката е следвало да декларира, тъй като то е основание за прекратяване изплащането на помощта от ДСП – Левски и за изплащането й по подаденото от бащата заявление от ДСП – Мездра, на когото са предоставени родителските права с привременните мерки. Към момента на издаване на процесната заповед е налице посоченото основание за прекратяване изплащането на месечните помощи по чл. 8д, ал.1 ЗСПД на майката, тъй като тя не упражнява родителските права, а последното е предоставено на бащата, който следва да получава помощите в тази хипотеза, която е сходна на хипотезата на чл. 9, ал.4 от ЗСПД.

Следва да се посочи, че ако ОС промени привременните мерки, или с окончателно решение по заведените искове за упражняване на родителските права същите се предоставят на майката, ще е налице промяна на обстоятелствата и основание за отмяна на заповедта, с която помощта се отпуска на бащата. Докато обаче такава промяна не е налице, органът е длъжен да съобрази определението на ОС, и да прекрати получаването на помощта от майката.

По отношение на останалите твърдения на жалбоподателката съдът съобразява следното:

Липсва съществено нарушение на процесуалните правила. Вярно е, че органът не е уведомил Д. за започване на производството, но това нарушение не е съществено, доколкото е разполагал с необходимите доказателства - данни за семейно положение и Определението на ОС за привременни мерки. Както е посочено по-горе, майката е била длъжна да уведоми органа за постановените привременни мерки, което тя не е направила в посочения в ЗСПД срок, нито след срока.

Липсва противоречие с целта на закона. ЗСПД изисква лицата, които се грижат за детето, да получават помощта. Органът не действа при условията на оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност и след като ОС е преценил кой следва да упражнява родителските права, не може да се продължи да изплащането на помощта на другия родител. След като е налице заявление от този родител пред съответната ДСП, са налице фактически и правни основания за започване на производство по отмяна на предходната заповед за отпускане на семейната помощ. Именно в изпълнение на чл.6, ал.1 от АПК, директорът на ДСП е прекратил помощта, за да може родителят, на когото са възложени родителските права, да получи тази помощ. Доколкото детето е с 80 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, видно от ЕР на ТЕЛК, то приложима относно изразходването на помощта е разпоредбата на чл.8д, ал.5, т.1, съгласно която месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят за: 1. задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания. Липсват доказателства по делото, че средствата, получавани за детето чрез бащата, не се харчат по предназначение, както твърди жалбоподателката. Но дори да е така, този факт не може да доведе до прекратяването на помощта, а само до предоставянето й в натура съгласно чл.2, ал.6 от ЗСПД, като помощта отново следва да се предоставя на лицето, което се грижи за детето с увреждане.

В случая административният орган точно е приложил закона, като е прекратил отпусната на Д. помощ, доколкото от ОС са постановени привременни мерки, с които на бащата на детето с увреждане са възложени родителските права. При постановяването на отказа не се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Като мотивиран и съответстващ на материалноправните разпоредби на закона и неговата цел, оспореният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Н.Д. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЗСПД/Д-ЕН-Л/226 от 2.05.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Левски.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: