Решение по Административно дело 493/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 455

гр. Плевен, 05.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен –касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА- КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

при секретаря Десислава Добрева и с участието на И. Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от съдия Господинов касационно административно дело № 493 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С Решение № 16 от 26.03.2018 г., постановено по НАХД № 44/2018 г., Районен съд – Никопол е потвърдил на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №17-0305-000472/01.01.2018г. на началника на РУ на МВР – Никопол, с което на И.Н.К., ЕГН********** с адрес *** на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. и на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Н.К., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да отмени същото. Сочи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като твърди на първо място, че при съставяне на оспореното НП не е спазена разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, т.к. административнонаказващият орган е издал НП преди изтичане срока за подаване на възражение по съставения АУАН, такова е подадено, но не е разгледано, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. На второ място се сочи нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че НП е издадено в неприсъствен ден- 01.01.2018г. На трето място се оспорват доводите на въззивния съд за липса на допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН. Излагат се доводи, че в АУАН и НП не са посочени разпоредбите, които реално са нарушени, доколкото жалбоподателят е разполагал с аптечка и пожарогасител, но същите не са били приведени в съответствие на изискавията на подзаконови нормативни актове, а в АУАН и НП са посочени нарушения на чл.139, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, които се изразяват в управление на МПС без аптечка, респ. без пожарогасител. На последно място се излагат доводи, че в административнонаказващият орган не е съобразявал наличието, респ. липсата на предпоставките на чл.28 ЗАНН. В заключение се иска отмяна на въззивния съдебен акт, както и да бъде отменено обжалваното НП.

Касаторът не се явява в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище, в което повтаря аргументите, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на жалбоподателя. Последният е бил запознат със съдържанието на съставения АУАН, който му е бил прочетен от актосъставителя, подписал го е и е посочил възражения. АУАН е бил връчен по надлежния ред и съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

По наведените оплаквания от страна на жалбоподателя съдът е приел, че са неоснователни, т.к. от АУАН, представляващ годно доказателствено средство, се установява, че на 27.12.2017г. около 14,55ч. в с.Бацова махала, общ.Никопол по посока на движение гр.Никопол по ул.“Г.Димитров“ до дом №31, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „МАЗДА СХ5“ с ДК№ ХХХХХ, който автомобил собственост на „ЗММ Инструмент“ООД, ЕИК120068967 със седалище в гр.Смолян и след като бил спрян за проверка, били установени от органа на АНО нарушения, а именно, че управлява МПС без то да е оборудвано с аптечка и пожарогасител.

Настоящият съдебен състав намира, че отразените в АУАН констатации не съответстват на обективно установените обстоятелства при извършената проверка. От показанията на свидетелите А. И. и Ю. К., преценени в съвкупност помежду им, се установява, че управляваното от касатора МПС е било снабдено с аптечка и пожарогасител, но аптечката не е била напълно окомплектована, а пожарогасителят не е минал техническа проверка за изправност, т.е поставеният стикер е с изтекъл срок или е липсвал.

Въззивният съд е приел за правилна преценката на АНО, че е налице административно нарушение по смисъла на 139, ал.2, т.2 и 3 от ЗДвП, като е счел, че задължението на водача на МПС по отношение съдържанието на аптечката и техническата проверка на пожарогасителя произтичат от подзаконови нормативни актове /Инструкция №1/20.02.2008г. издадена от министъра на здравеопазването и обнародвана в ДВ, бр.27/11.03.2008г., а относно пожарогасителите Наредба №8121з-531/9.09.2014г. за реда и условията за осъществяване на дейности по осигуряване на пожарна безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, от търговци и контрола върху тях, издадена от министъра на вътрешните работи/, както и че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си във връзка с тях, поради което, дори в АУАН и издаденото въз основа не него НП да не са подробно посочени разпоредбите, които жалбоподателя е нарушил, той е разбрал какви нарушения е извършил и в срок е обжалвал издаденото НП, като по този начин е защитил интересите си, респ. не му е нарушено правото на защита.

Настоящият съдебен състав не е съгласен с тези доводи. Касаторът е наказан за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДП, съгласно който текст движещите се по пътя моторни превозни средства се оборудват с аптечка и пожарогасител. Не е спорно между страните, а това се установява и от показанията на разпитаните свидетели-контролните органи, извършили проверката, че в автомобила, управляван от К. в момента на проверката са били налични пожарогасител и аптечка. Спорът се свежда до тълкуването на посочената като нарушена разпоредба на чл.139, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП. Тълкувана буквално, нормата действително създава едно формално задължение за водачите/собствениците да осигурят в движещия се по пътищата автомобил пожарогасител и аптечка, като наличието на такива е достатъчно, за да се приеме, че е спазено това изискването на закона, независимо от това дали е пожарогасителят е изправен, технически годен, преминал съответна проверка, а аптечката е оборудвана с всичко изискуемо от Инструкция №1/20.02.2008г., издадена от министъра на здравеопазването.

Настоящият съдебен състав намира, че липсата на стикер за проведен технически контрол на пожарогасителя следва да се приравни на липса на пожарогасител, тъй като единствено наличието на пожарогасител, без той да е проверен от компетентните органи, макар и самият той да е в състояние да функционира по предназначение, го прави негоден за употреба. Защото, както и всяко друго техническо средство, за да се гарантира не само възможността за неговото използване по предназначение, но и неговата безопасност, включително за самия водач, следва да се използва едва, когато е удостоверена тази годност, и то от компетентните органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно. Аргумент в тази насока се извежда от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, и по- конкретно от Методиката за извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС - Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредба Н-32/2011 г., част І "Насоки за оценяване на неизправностите", където в т.7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респективно такъв, който не е в съответствие с изискванията, представлява значителна неизправност. Това е така, защото пожарогасителят, като активно устройство за гасене или ограничаване на пожари, съставлява бутилка, съдържаща агент под налягане, поради което създава потенциална опасност от избухване, възможно е да се появи корозия, механични увреждания и т.н., именно поради което следва да преминава ежегоден преглед, който да се удостоверява със съответен стикер.

Сходни са и съображенията относно съдържанието на аптечката. Ако тя не е оборудвана със съдържанието, съобразно Инструкция №1/20.02.2008г., то тя не би могла да изпълни предназначението си, а именно да даде възможност за оказване на първа помощ на пострадал, поради което необорудваната съобразно нормативните изисквания аптечка следва да се приравни на липсваща такава. Независимо от горното обаче, решението на въззивния съд се явява неправилно, тъй като той не е отчел неправилното приложение на закона от АНО при издирване и посочване на нарушените разпоредби на закона. След като правилно е приравнил стикера с изтекъл срок с липсата на пожарогасител, респ. необорудваната аптечка на липсваща такава, наказаващият орган е следвало е да открие и посочи оня нормативен акт, въвеждащ задължение за водачите на МПС пожарогасителите да бъдат със стикери, сочещи определен срок на действие на техническото средство, неспазването на който следва да се санкционира с определена норма, респ. подзаконовият нормативен акт, регламентиращ съдържанието на автоаптечката. Съответните норми от приложимите нормативни актове, въвеждащи горното задължение, е следвало да се посочат в привръзка с нормата на чл.139, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, изискваща наличието на съответното оборудване в автомобила. По този начин, изискването за наличие на аптечка и пожарогасител, обвързано с изискването аптечката да бъде със съдържанието по чл.1 от Инструкцията, а пожарогасителят да бъде технически изправен и съответно обозначен, за да се удостовери последното, е щяло да изпълни изискването на закона за точно посочване на нарушената правна норма. Непосочвайки тези изисквания, АНО е ограничил правото на привлеченото лице да представя съответни доказателства и адекватно да организира защитата си и това не е отчетено от решаващия състав. Ето защо оспореното решение и потвърденото с него НП следва да се отменят.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 16 от 26.03.2018 г., постановено по НАХД № 44/2018 г., Районен съд – Никопол, с което е потвърдено на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №17-0305-000472/01.01.2018г. на Началника на РУ на МВР – Никопол, с което на И.Н.К., ЕГН********** с адрес *** на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. и на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0305-000472/01.01.2018г. на Началника на РУ на МВР – Никопол, с което на И.Н.К., ЕГН********** с адрес *** на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. и на основание чл.185 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.