РЕШЕНИЕ № 474

гр. Плевен, 17.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 489/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Образувано е по искова молба от С.Д.Г. срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Плевен с цена на иска 200 лева, като претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 16/15.05.2017 г. на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, отменено със съдебно решение № 291/05.04.2018 г., постановено по н.а.х. дело № 608 по описа на Районен съд – Плевен за 2018 г., влязло в законна сила на 27.04.2018 г.

Ищецът посочва, че на 20.03.2017 г. му е бил съставен АУАН № 16 от Инспектор в група „ДПК и ПД“ при РСПБЗН – Плевен, за извършено нарушение по чл. 5, т. 3 във връзка с чл. 21 и чл. 23 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за това, че на 20.02.2017 г. в магазин за GSM аксесоари „СВДЛ“ ЕООД, пл. „Свобода“ № 19, гр. Плевен, в качеството на управител на фирма„СВДЛ“ ЕООД, не поддържа пожарогасителите в обекта в изправно състояние /не се презаредени в указания срок/. Посочва още, че в последствие въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващия орган е издал НП № 16/15.05.2017 г. на Началник РСПБЗН – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 267, ал. 2 от ЗМВР и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, за констатирано в АУАН нарушение на Г. е била наложена административна санкция в размер на 200 /двеста/ лева и същото е изпратено за принудително събиране на НАП – В. Търново, офис Плевен. Сочи, че Г. е обжалвал издаденото НП пред РС – Плевен, където е образувано н.а.х.дело № 608/2018 г. по описа на РС- Плевен, като с Решение № 291/05.04.2018 г. съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 16/15.05.2017 г. на Началник РСПБЗН – Плевен, като така постановеното съдебно решение е влязло в законна сила на 27.04.2018 г. Сочи, че по повод обжалването на издаденото НП пред РС – Плевен жалбоподателят Г. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оказаното му процесуално представителство и защита по н.а.х.дело № 608/2018 г. по описа на РС- Плевен в размер на 200 лева, които вреди счита, че са в пряка връзка и са непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт. Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ да бъде осъден ответникът Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Плевен да заплати причинените на С.Д.Г. имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева във връзка със съдебното производство по н.а.х.дело № 608/2018 г. по описа на РС- Плевен. Моли на основание чл. 78 от ГПК да бъдат присъдени и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Ч.Д. с пълномощно на л. 9 от делото. Счита, че предявеният иск срещу ответника е основателен и че са налице кумулативно изискуемите предпоставки предвидени в закона – незаконосъобразен административен акт, причинени имуществени вреди, причинна връзка между тях, поради което моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на доверителя му имуществени вреди в размер на 200 лева, както и да присъди в негова полза сторените от него в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, за което своевременно е представен списък приложен към исковата молба.

Ответникът – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, което гласи, че предявените пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления за изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, поради което счита, че предявеният иск е основателен и същият следва да бъде уважен.

Представено е цялото дело н.а.х. дело № 608 по описа на Районен съд Плевен за 2018 г. От същото се установява, че ищецът е провел успешно оспорване на НП № 16 от 15.05. 2017г., издадено от Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр. Плевен, като това НП е отменено, като незаконосъобразно и съдебният акт е влязъл в сила на 27.04.2018 г.

Установява се още, че настоящият ищец е бил представляван от адв. Т.К. от Адвокатска колегия Плевен в съдебното производство пред Районен съд Плевен и е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено и платено в брой възнаграждение в размер от 200 лева /л.13 от н.а. х. делото/. Упълномощеният адвокат е участвал активно в проведено съдебно заседание /протокол от 07.03.2018 г. л.л. 17 – 20 от н.а.х. делото/ и е представил писмено становище /л.л.14-16 от н.а.х. делото/ по съществото на спора.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено НП, изразяващи се в направените в хода на а.н.д. № 608/2018 год. по описа на РС – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Искът е предявен срещу Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на население Плевен, което е териториално звено със статут на юридическо лице на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на население. Следователно налице е надлежен ответник.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Плевен, който е компетентният съд и по двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер по отношение на претендираната главница от 200 (двеста) лева. За да достигне до този извод, съдът счита:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт за органите на съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

НП следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното а.н.д. № 608/2018 год. на ПРС, че НП е отменено с решение на РС, което не е било оспорено пред касационната инстанция в законовия срок и е влязло в законна сила. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на регионална дирекция Пожарна безопастност и защита на населението Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на а.н.д. № 608/2018 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 200 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат.

Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 200 (двеста) лева, по следните съображения: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Съгласно чл.18, ал.2 от същата Наредба №1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая адвокатът се е явил в съдебно заседание, като е задавал въпроси на свидетеля по АУАН и е пледирал по делото. Уговореният и заплатен хонорар –200 лева, е малко под минималния – 300 лева, и съдът приема че същият отговаря на сложността и характера на правния спор. Ето защо съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв. по а.н.д. № 608/2018 г. по описа на РС - Плевен.

Относно възражението за недоказаност на плащането на възнаграждението на адвокатът и оспорване на истинността на договора. Съдът намира същото за неоснователно. Представен е бланков договор от адвокатски кочан, който е надлежно попълнен и има всички реквизити, включително в оригинал по делото. /л.6 от настоящото дело/. Договорът е с дата 19.02.2018г. Ясно е посочен предмета на договора - процесуално представителство и защита по а.н. дело 608/2018 г. на РС-Плевен, договорено е възнаграждение в размер от 200 лева и е отбелязано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписване на договора. Договорът е подписан, както от настоящия ищец, така и от упълномощения адвокат. Този вид бланкови договори при надлежно оформяне се счита на квитанции за извършено плащане в брой. Въз основа на същите отбелязваният, адвокатът плаща данъци и осигуровки върху договорено и платено възнаграждение, поради което съдът намира че плащането на възнаграждението е доказано. Следователно оспорването на документа е неуспешно.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт – отмененото НП и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП а.н.д. 608/2018 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 200 лева, платена за адвокатско възнаграждение по а.н.д. № 608/2018 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена на ищеца.

Отговорна по иска за вреди е Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Плевен като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отмененото НП, на основание чл.205 от АПК. Качеството на юридическо лице на следва от чл. 39, ал.5 от ЗМВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск за главницата се явява изцяло основателен и доказан и по основание, и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по а.н.д. № 608/2018 год. по описа на РС – Плевен.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски общо в размер на 310 лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за воденото исково производство общо в размер на 310 лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно преводно нареждане на л.8 и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съразмерно с изцяло уважения иск по отношение на главницата, в размер на 300 лева, съгласно адвокатско пълномощно на л.9 от делото и с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. Следва да се посочи, че така заплатеното адвокатско възнаграждение е минималното по дело с материален интерес в размер на 350 лева, каквото е настоящето, поради което не може да бъде намалено и претенциите в тази насока са неоснователни.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен, с адрес гр.Плевен, ул. „Кирил и Методий “ № 31, да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** *** сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. № 608/2018 год. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Плевен, с адрес гр.Плевен, ул. „Кирил и Методий “ № 31,, да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** *** разноски по настоящото дело в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/