РЕШЕНИЕ

№ 520

гр. Плевен , 30.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 488 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от А.С.Я.,*** чрез адв. Ч.Д., съдебен адрес: *** против Областна дирекция на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №17-0256-000909/15.01.2018 г. на началник РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който я е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пред РС. Претендира се заплащане на сума в размер на 300 лева, както и разноски по настоящото дело.

В исковата молба твърди, че с отмяната на НП № 17-0256-000909/ 15.01.2018 г. на началника на РУ долна Митрополия лицето е претърпяло вреда, изразяваща се в извършените разходи за процесуално представителство от адвокат пред РС Плевен в размер на 300 лева и претендира изплащането на обезщетение в размер на 300 лева и съдебни разноски по настоящото дело.

Ответникът по делото-ОД на МВР Плевен не представя становище.

В съдебно заседание ищецът – А.С.Я.,*** не се явява, представлява се от адв. Д., който намира исковата молба за основателна и моли да бъде уважена, като претендира и разноски на настоящото производство.

Ответникът - Областна дирекция на МВР Плевен, се представлява от гл. юрк. Ф., която намира исковата молба за неоснователна и счита, че обезщетението следва да бъде определено по справедливост с оглед фактическата и правна сложност на делото пред РС Плевен, което е приключило в едно съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен прокурор Антонова дава заключение за основателност на исковата претенция и за доказаност на същата по основание и размер, и предлага на съда да бъде уважена с оглед ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 272/02.04.2018 г., постановено по анд № 605/2018 год., Районен съд – Плевен е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №17-0256-000909/15.01.2018 г. на началник РУ гр. Долна митрополия, с което на Я. за това, че на 15.12.2017 г в 15.50 часа в гр. Долна митрополия на ул „Бузлуджа“ при управление на лек автомобил „Форд фокус“ с рег № ЕН*** КН при движение с несъобразена скорост на десен завой навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в товарен автомобил, като настъпва ПТП с материални щети . Наложеното наказание е глоба в размер на 200 лева.

В развилото се пред Районен съд - Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, Я. е упълномощила адв. Д. по анд № 605 г. по описа на РС Плевен за осъществяване на представителство пред Рс Плевен, в което е отбелязано, че е за първа инстанция. Договорено е възнаграждение от 300 лева , като в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 605/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ОД на МВР -Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното анд №605/2018 год. на РС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди .

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 605/2018 г. по описа на РС – Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че следва размерът на обезщетението като прекомерен следва да бъде определен по справедливост. За определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл. 18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената наложена санкция- глоба е в размер на 200 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес до 1000 лв. е в размер на 300 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е именно 300 лева и в случая договореното и изплатено възнаграждение е в рамките на предвиденото по Наредбата, не е прекомерно голям, тъй като е в минимален размер и не е налице основание за намаляването му. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството и съдът намира, че в случая са спазени критериите за справедливост.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №605/2018 по описа на РС Плевен.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на разноските за адвокат в размер на 300 лева в настоящото производство, тъй като това е минимум на адвокатското възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лева - адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на А.С.Я.,*** сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №605 по описа за 2018 година на РС Плевен.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на А.С.Я.,*** чрез адв. Ч.Д., съдебен адрес: *** направените в настоящото съдебно производство разноски в размер общо на 310 (триста и десет) лв., съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: