ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 668

гр.Плевен, 22.05.2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №487/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Л.И.Б. *** срещу Заповед №ЗД/Д ЕН-ЧБ-016/21.03.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Червен бряг.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от териториално некомпетентен орган и е материално незаконосъобразна. Иска се същата да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена. В жалбата е направено искане на основание чл.166 ал.2 от АПК да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед.

При проверка редовността на жалбата и във връзка с направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение съдът е указал на оспорващия в срок до 9.00часа на 22.05.2018г. да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд Плевен държавна такса в размер на 10лева, както и да обоснове искането за спиране направено на основание чл.166 ал.2 от АПК.

На ответника е изпратено копие от жалбата за становище по искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение в срок до 9.00часа на 22.05.2018г.

На 22.05.2018г. в 08.44часа от Дирекция „Социално подпомагане“-Червен бряг е депозирано становище, в което е посочено, че настаняването на детето А. в приемно семейство е изцяло в негов интерес и остава най-подходящата мярка за закрила.

На 22.05.2018г. в 11.28часа от оспорващия е подадена молба, в която се сочи, че не е налице нито една от предпоставките, посочени в чл.6 ал.1 от АПК, за да се допусне предварително изпълнение на оспорената заповед, както и че не са изложени никакви мотиви за допускане на предварителното изпълнение, каквото изисква чл.60 ал.1 от АПК. Отделно се твърди, че детето е откъснато от учебния процес. Към молбата е приложен документ за внесена държавна такса.

По направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед №ЗД/Д ЕН-ЧБ-016/21.03.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Червен бряг, на основание чл.27 ал.1 вр. с чл.4 ал.1 т.4 и чл.25 ал.2 от Закона за закрила на детето и във вр. с чл.33 ал.2 от ППЗЗДет., малолетният А. Л. Б. е настанен по спешност в приемното семейство на Д. Г. Й. с постоянен и настоящ адрес ***, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В заповедта на основание чл.60 ал.1 от АПК е разпоредено предварително изпълнение на акта. Заповедта е получена от бащата Л.Б. на 23.03.2018г. (л.62).

Заповедта е обжалвана по административен ред, като с Решение №15-РД06-0015/27.04.2018г. на Директора на РД“Социално подпомагане“ гр.Плевен е отхвърлена жалбата на бащата Л.Б..

От приложения по делото социален доклад се установява, че е постъпила информация от детето, че е било жертва на домашно насилие от страна на бащата и не желае да живее с него, тъй като се страхува. Установява се, че не са открити роднини или близки, които да са съгласни да поемат дългосрочното отглеждане на детето, поради което единствената алтернатива за него да остане в семейна среда е настаняването му в приемно семейство, каквото е това при което е настанено. Установява се още, че детето е настанено в приемното семейство на 21.03.2018г.

При така установеното от към факти, съдът намира, че искането за спиране е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по следните съображения:

Тъй като допуснатото на основание чл.60 ал.1 от АПК предварително изпълнение на заповедта не е обжалвано пред съда в срока по чл.60 ал.4 от АПК (тридневен срок от съобщаването на акта), съдът приема, че направеното искане следва да бъде разгледано по реда на чл.166 ал.2 от АПК.

Съгласно нормата на чл.166 ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60 ал.1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Разпоредбата на чл.60 ал.1 от АПК предвижда възможността да се разпореди предварително изпълнение на административния акт в няколко хипотези, една от които е защита живота или здравето на гражданите, която е хипотезата мотивирала органа да допусне предварително изпълнение на заповедта, доколкото по делото са налице данни, че се касае за дете, по отношение на което има данни, че е било обект на насилие в семейна среда и което е изразило категоричното си нежелание да живее с баща си след смъртта на майката. В диспозитива на оспорения акт е постановено разпореждане по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК от издалия акта орган, в което е посочено, че актът подлежи на предварително изпълнение. Допуснатото от административния орган предварително изпълнение на административен акт, както се посочи и по-горе, е допустимо да бъде спряно. Но това искане подлежи на общо основание на преценка за наличие на правен интерес, за който съдът следи служебно, а такъв в процесния случай не е налице, тъй като актът е изпълнен. От доказателствата по делото се установява, че настаняването на детето в приемното семейство е извършено на 21.03.2018г. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК спиране се допуска, когато предварителното изпълнение ще причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По аргумент от тази разпоредба, спирането губи смисъла, ако актът е вече изпълнен, което безспорно е установено по делото, защото липсва предмета на искането за спиране. Не може да се иска спиране изпълнението на акт, който е изпълнен. Може да се иска спиране на изпълнение, което не е започнало, или ако е започнало, не е довършено до край, но не и на изпълнен административен акт. Последното обосновава липсата на правен интерес за искането за спиране.

За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК изисква освен причиняване на значителна или трудно поправима вреда и настъпването на нови обстоятелства. В конкретния случай такива не са налични по делото, поради което взетата мярка за закрила на детето все още е единствената алтернатива за него да остане в семейна среда.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на оспорващия Л.Б., направено в жалбата, за спиране на допуснатото предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д ЕН-ЧБ-016/21.03.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Чревен бряг.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Определението може да се оспори с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд на Република България.

Преписи от определението да се изпратят на Л.Б., на посочения в жалбата съдебен адрес, и на Директора на Д“Социално подпомагане“ гр.Червен бряг.

СЪДИЯ: