ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 983

гр. Плевен, 25.07.2018 г.

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 484/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 159 вр. чл. 128 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н.М.З. *** чрез адв. А.А. *** срещу отказ на Районен съд – Левски от 25.04.2018 г. да издаде свидетелство за съдимост на лицето, в което не е вписано осъждането по н.о.х. дело № 1849/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Жалбоподателят счита обжалваният отказ за незаконосъобразен. Сочи, че РС – Левски не се е съобразил с приложената константна практика към искането му и е разпоредил да бъде издадено свидетелство за съдимост с вписване на осъждането, а не е приел константната практика за настъпване „реабилитация по право“. Счита, че в конкретния случай съдът е следвало да уважи молбата му, тъй като тя по същество се явява основателна и законосъобразна. Посочва, че според чл. 86, ал. 2 от НК „Реабилитацията по право не настъпва за престъпления, извършени от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.“, като счита, че по аргумент на противното следва да се приеме, че ако лицето е било реабилитирано като непълнолетно, то е възможно да се приложи отново разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Счита, че на следващо място съдът следва да вземе предвид и факта, че ако това е била действителната воля на законодателя да не настъпва повторна реабилитация по право, той не би формулирал по този начин волята си както е посочено в закона, а е щял да го посочи изрично и то не като ал. 2 на чл. 86 от НК. Моли да бъде отменено волеизявлението на РС – Левски за вписване в издаденото свидетелство за съдимост на осъждане по н.о.х. дело № 1849/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен и да бъде постановено решение, с което да задължите да бъде издадено свидетелство за съдимост без вписване на това осъждане, тоест да се приеме, че е настъпила „реабилитация по право“ по отношение на Н.М.З., ЕГН ********** ***.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. А.А. с пълномощно на л. 23 от делото. Моли да бъде уважена жалбата. Представил е писмени бележки, с които на първо място обосновава допустимост на жалбата, като сочи и съдебна практика в същия смисъл. Второ обосновава и основателност на жалбата, като развива мотиви относно реабилитацията по право и възможността тя да бъде приложена независимо, че вече е била приложена спрямо същото лице, но когато то е било непълнолетно.

Ответникът – Председателят на РС – Левски, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че е жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Сочи, че е недопустимо да се смесват понятията за индивидуален административен акт, с който се разпорежда издаването на документ удостоверяващ факти с правно значение с оспорване на съдържанието на самия документ, който материализира фактите с правно значение, поради което, погрешно жалбоподателят дефинира и предмета на спора.

Съдът дължи първо произнасяне по направеното от представителя на прокуратурата възражение за недопустимост на жалбата и намира същото за основателно.

Чл. 128 от АПК определя подведомствените на административните съдилища спорове, като най-общо тези спорове се отнасят до административни права и правоотношения. Всички други материално правни правоотношения и свързаните с тях права не са подведомствени на административните съдилища. Реабилитацията е институт на наказателното право, който се отнася до факта и последиците от осъждането на едно лице и поради това е от компетентността на наказателния съд. Спорът настъпила ли е реабилитация по право, в частност възможно ли е настъпването й за пълнолетно лице, за което веднъж вече е приложено, кого то е било непълнолетно са все въпроси, който не са подведомствени на административния съд, а именно до отговора на тези въпроси се свежда претенцията на жалбоподателя.

Свидетелството за съдимост предвид съдържанието му не е индивидуален административен акт, а официален свидетелстващ документ. Той се издава от съд и удостоверява факти свързани с наказателното право, като в него се вписа дали е налице осъждане на лицето. Наредба № 8/2008 г. регламентира условията и реда, по който се издава свидетелството за съдимост. В този нормативен акт липсва правила относно защита срещу такъв документ, но това не може да обоснове приложение на правилата за съдебно оспорване на административни актове – чл. 145 и сл. от АПК , тъй като свидетелството за съдимост не е такъв акт. Пак според правилата на АПК – чл. 81, ал.2 от АПК - съдържанието на документ се оспорва по административен ред.

Жалбоподателят не правилно е посочил в жалбата си, че оспорва отказа на председателя на РС-Левски да издаде свидетелство за съдимост по молбата му вх. № 1908/24.04.2018 г.

Копие от посочената молба е представена по делото /л. 9 от делото/ и видно от резолюцията на Председателя на РС-Левски в горния ляв ъгъл на молбата, че се нарежда издавена на свидетелство за съдимост, но с вписване на осъждането по н.о.х. дело № 1849/2014 г. на РС-Плевен. Следователно настоящия жалбоподател е искал издаване на свидетелство за съдимост и компетентният съдебен орган се е произнесъл положително и е наредил издаването на свидетелство за съдимост. Налице е положително произнасяте на съдебния орган относно искането за издаване на документ с правно значение. Съдържанието по същество - настъпили ли са реабилитации на лицето, амнистии или други обстоятелства са извън компетентността на административния съд.

С оглед изложеното, жалбата поставила начала на тона производство следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Също следва да бъдат отменени определенията за даване ход на делото и ход по съществото на спора.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.159, т.1 вр. чл. 128 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от съдебно заседание от 16.07.2018 г. за даване ход на делото и ход по същество по административно дело № 484 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2018 година.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Н.М.З. *** чрез адв. А.А. *** срещу отказ на Районен съд – Левски от 25.04.2018 г. да издаде свидетелство за съдимост на лицето, в което не е вписано осъждането по н.о.х. дело № 1849/2014 г. по описа на Районен съд – Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 484 по описа на Административен съд – гр. Плевен за 2018 година.

Определението подлежи на оспорване с частна касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/