№ 670
гр.Плевен, 22.05.2018 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №481 по описа на Административен съд – Плевен за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 4, ал.1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и
местните такси /ЗМДТ/, във връзка с чл. 156, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по искане от „Климсист“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул
„Стоян Михайловски“ №118, с ЕИК 114542097, представлявано от Ц.Т.П., подадено
до Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при община Плевен.
В искането е посочено, че дружеството е обжалвало изцяло издадения срещу него Акт за установяване на
публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация
№107-1955/11.12.2017 год. Посочено е, че към настоящия момент решаващия орган
не се е произнесъл с решение съобразно изискването на чл.155 от ДОПК, и на това
основание е поискал от Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“
да се произнесе с мотивирано решение. Сочи се, в случай, че решаващият орган не
се произнесе с мотивирано решение, дружеството ще счете, че е налице мълчаливо потвърждаване на акта,
поради което настоящото искане в този случай да се приеме като жалба против
мълчаливото потвърждаване на акта за установяване на публично вземане и да се
препрати до компетентния съд да го разгледа като жалба. Позовава се на изтекла
давност.
Съдът е
оставил искането без движение, за внасяне на държавна такса за образуване на
делото и за уточнение дали поддържа искането си като жалба, подадена до съда. В
случай, че желае съдът да разгледа жалбата, да посочи изрично дали оспорва
мълчаливото потвърждаване на Акт за установяване на публични вземания от МДТ
№107-1955/11.12.2017 год. и/или оспорва изпратения до дружеството писмо –
отговор изх.№МДТ-1639/28.12.2017 год. на
Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“.
В
определения от съда срок дружеството е внесло дължимата държавна такса по
сметка на съда и е депозирало молба-уточнение вх.№2180/22.05.2018 год., в
която изрично е заявило пред съда, че обжалва мълчаливото потвърждаване от
Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ на Акт за установяване
на публични вземания от МДТ №107-1955/11.12.2017 год. Изложени са конкретни и
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт.
Съдът, за
да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
С Акт за
установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от
декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от орган по приходите в община
Плевен, в производство по чл. 107, ал.3 от ДОПК, на „Климсист“ ЕООД са
установени задължения за: данък върху недвижимите имоти и лихва върху ДНИ за
2012 год. в размер общо на 185,40 лева, такса за битови отпадъци и лихва ТБО за
2012 год. в размер общо на 618,01 лева; данък върху недвижимите имоти и лихва
върху ДНИ за 2013 год. в размер общо на 2730,23 лева, такса за битови отпадъци
и лихва ТБО за 2013 год. в размер общо на 2030,18 лева; данък върху недвижимите
имоти и лихва върху ДНИ за 2014 год. в размер общо на 2536,77 лева, такса за
битови отпадъци и лихва ТБО за 2014год. в размер общо на 1886,32 лева; данък
върху недвижимите имоти и лихва върху ДНИ за 2015 год. в размер общо на 2344,39
лева, такса за битови отпадъци и лихва ТБО за 2015 год. в размер общо на 1743,26
лева; данък върху недвижимите имоти и лихва върху ДНИ за 2016 год. в размер
общо на 2152,46 лева, такса за битови отпадъци и лихва ТБО за 2016год. в размер
общо на 2656,89 лева; данък върху недвижимите имоти и лихва върху ДНИ за 2017 год.
в размер общо на 1960,71 лева, такса за битови отпадъци и лихва ТБО за 2017
год. в размер общо на 2420,20 лева. Общо установено с акта задължения за ДНИ и
ТБО за периода 2012-2017 год.-23264,82 лева. Задълженията са с оглед деклариран
от дружеството с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ ДК14004688/7.11.2017 год.
недвижим имот, представляващ други нежилищни обекти-фитнес център с година на построяване
2012 с МЗ-масивна монолитна конструкция и с РЗП 231,22 кв.м. и други нежилищни
обекти с година на построяване 2012 с МЗ-масивна монолитна конструкция и с РЗП
102,53 кв.м., находящ се в гр.Плевен, ул „Парашкев Цветков“ №17 с декларирана
отчетна стойност в размер на 488958,00 лева.
По делото
няма данни на коя дата този АУПВМДТ е връчен на дружеството.
Този АУПВМДТ
е изцяло оспорен от дружеството с жалба, постъпила в община Плевен с вх.№ МДТ-1639/22.12.2017
год. и адресирана до Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“
при община Плевен. Жалбата е постъпила в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК,
предвид, че между датата на издаване на акта-11.12.2017 год. и датата на
подаване на жалбата до горестоящия административен орган-22.12.2017 год. е изминал по-кратък от 14 дневен срок. В жалбата
на л.8 от делото са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразност
на АУЗД и е направено искане за неговата отмяна или изменение.
По
движението на тази жалба, на 22.12.2017 год. същата е насочена към „г-жа М.Б.“,
изпълняващ длъжността Директор Дирекция ПМДТ, видно от заповеди на л.18-19 от
делото.
Директорът
на Дирекция „ПМДТ“ при община Плевен М.Б. е отговорила на дружеството с писмо изх.№МДТ-1639/28.12.2017
год. на л.4-6 от делото, което е получено от дружеството на 4.01.2018 год.,
видно от приложената на л.7 обратна разписка.
По делото
няма постановено решение по смисъла на чл.155, ал.1 от ДОПК, като решаващият
орган, след постъпилото при него искане на л.2 от делото е счел, че и след
искането няма да издаде такова и в съответствие с алтернативното искане при
непроизнасяне да препрати жалбата до съда, е сторил това.
Въз основа
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, съдът
намира, че жалбата до съда е подадена след срока, с който е свързано правото на
жалба, поради което е процесуално недопустима, като съображенията за това са
следните:
Правото на
жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство, като една от тези предпоставки е своевременното му упражняване.
Съгласно чл. 144, ал.1 от ДОПК по реда на обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от орган по приходите. Акт за установяване
на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация
№107-1955/11.12.2017 год., издаден от орган по приходите в община Плевен е
издаден в производство по чл. 107, ал.3 от ДОПК, от длъжностно лице, заемащо
длъжността "главен експерт" в дирекцията за местните приходи в община
Плевен, с правомощия на орган по приходите съгласно Заповед РД-10-1643/6.12.2016
год. на кмета на община Плевен на л.19. С посочената заповед са определени
общинските служители от общинската администрация, които имат права и задължения
на органи по приходите в производствата по установяване, обезпечаване и
събиране на местните данъци и такси по реда на ДОПК. С оглед на изложеното и на
основание чл. 156, ал.2 от ДОПК, Акт за установяване на публични вземания от
местни данъци и такси по данни от декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден
от орган по приходите в община Плевен, може да бъде обжалван по съдебен ред,
след като е изчерпана възможността за обжалването му по административен. С
оглед чл. 4, ал.5 ЗМДТ, във връзка с чл. 107, ал.4 от ДОПК обжалването по
административен ред се следва пред ръководителя на звеното за местни приходи на
общината, т.е. пред Директора на дирекция „Приходи от местни данъци и такси“
Това обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
обжалването по съдебен ред и с оглед резултата от оспорването по
административен ред, като с разпоредбите на чл. 156, ал.1 и ал.5 от ДОПК са
предвидени срокове за оспорване пред съд на акта в неотменената от решаващия
орган част. Съгласно чл. 156, ал.1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не
е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез органа пред административния
съд по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението.
Според чл. 156, ал.4 непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155 се
смята за мълчаливо потвърждение на акта, в обжалваната част, като в този случай
съгласно чл. 156, ал.5 от ДОПК актът подлежи на обжалване в 30 дневен срок от
изтичане на срока за произнасяне на решаващия орган.
Както
срокът за обжалване по чл. 156, ал.1, така и срокът за обжалване по чл. 156,
ал.5 от ДОПК, приложим в случаите по ал.4, са преклузивни. Затова при
неупражняване на правото на обжалване от страна на задължения субект в
преклузивния срок, последиците са еднакви независимо дали е налице изрично или
мълчаливо потвърждаване на оспорения акт. Това означава, че когато актът, който
е мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал.4 от ДОПК не е обжалван пред
съда в срока, предвиден в чл. 156, ал.5 от ДОПК, този акт влиза в сила. След
изтичане на срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК, решаващия орган не разполага с
материална компетентност да се произнесе по жалбата по реда на чл. 152 и сл.от
ДОПК, тъй като тази компетентност е времево ограничена от законодателя в
посочения в нормата срок, с изтичане на който се поражда субективното
процесуално право на жалба до съда против акта, приет за мълчаливо потвърден по
презумпцията, регламентирана в чл. 156, ал.4 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 156,
ал.6 от ДОПК, според която решаващия орган не може да постанови решение след
изтичане на срока за изпращане на преписката в съда, не води до различен извод,
тъй като възможността за такова произнасяне възниква само когато вече е
подадена жалба от задължения субект в срока по чл. 156, ал.5 против мълчаливо
потвърдения акт, какъвто настоящия случай не е. Произнасянето на решаващия
орган след срока за произнасяне не води до пораждане на ново основание за
обжалване на акта, след като законоустановения срок за обжалване по чл. 156,
ал.5 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл са указанията, дадени в ТР №
7/11.12.2008г постановено по тълк.дело № 3/2008г на ОСС на ВАС, и което по аргумент
от чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местно самоуправление, както и
за всички органи, които издават административни актове.
В случая Акт
за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от
декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от орган по приходите в община
Плевен е обжалван от дружеството по реда на чл. 107, ал.4 от ДОПК с жалбата на
л.8 пред Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“, входирана
при решаващия орган на дата 22.12.2017 год. Съгласно разпоредбата на чл. 155
ар.1 ДОПК шестдесет дневния срок за произнасяне от решаващия орган с мотивирано
решение тече от изтичане на срока по чл. 146 с.з. /а това е 7—дневния срок в
който органът, чрез когото е подадена, е следвало да я комплектова и изпрати на
компетентния за решаването й орган/, респ. от отстраняване на нередовностите й
или одобряване на споразумение по доказателствата. В настоящия случая
нередовности по подадената по административен ред жалба против АУЗД не са били
констатирани, не е било одобрявано споразумение по доказателствата. Поради
това, че жалбата на дружеството е била подадена директно при решаващия
орган-Директора на Дирекция „ПМДТ“, който я е получил на същата дата-22.12.2017
год., видно от вписването на това обстоятелство в първата страница на отговора
до дружеството на л.4 от делото, срокът за произнасяне на този решаващ орган с
мотивирано решение по чл.155, ал.1 от ДОПК е започнал да тече от 23.12.2017
год. и е изтекъл на 23.02.2018 год.-петък, присъствен ден. В този срок
произнасяне от Директора на Дирекция „ПМДТ" не е обективирано в мотивирано
решение. Следователно, Акт за установяване на публични вземания от местни
данъци и такси по данни от декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от
орган по приходите в община Плевен, по аргумент от чл. 156, ал.4 от ДОПК се
предполага мълчаливо потвърден.
Изтичането
на срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК за произнасяне от Директора на Дирекция
„ПМДТ“ по жалбата на „Климсист“ ЕООД
гр.Плевен против Акт за установяване на публични вземания от местни
данъци и такси по данни от декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от
орган по приходите в община Плевен, е породило субективното материално право на
адресата за оспорването на АУПВ по
съдебен ред /чл. 156, ал.5 от ДОПК/. Това право е следвало да се упражни в 30
дневен срок, считано от 24.02.2018 год., и който е срок е изтекъл на 26.03.2018 год.-понеделник, първият
присъствен ден след изтичане на срока за обжалване. В този срок дружеството не
е подало жалба до съда.
Искането
на л.2 от делото с характер на жалба до съда е подадено по пощата с пощенско
клеймо от 14 май 2018 год. и е заведено с вх.№ЖС-1, МДТ 1639/16.05.2018 год.,
т.е. почти два месеца след изтичане на срока за обжалване на АУПВ по съдебен
ред.
Дори на
основание §2 от ДР на ДОПК във връзка с чл.61, ал.2 от ГПК от горните
срокове да се изключат дните, обявени за
официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда- в случая това са
дните 23, 24, 25, 26 и 27 декември 2017 год. и 1 януари 2018 година-общо 6
(шест) дни, то и с добавяне на тези шест дни в полза на жалбоподателя, срокът
за обжалване пред съда не е спазен.
Макар че
дружеството изрично е заявило, че оспорва мълчаливото потвърждаване на Акт за
установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от
декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от орган по приходите в община
Плевен, а не изпратеното до дружеството писмо изх.№МДТ-1639/28.12.2018 год.,
дори да се приеме хипотетично, че този отговор има характер на решение по
чл.155, ал.1 от ДОПК, предвид датата на връчването му на адресата на 4.01.2018
год., то искането с характер на жалба от 14.05.2018 год. против това писмо също
би се явило подадено след срока за обжалване.
Предвид
изложеното, жалбата на „Климсист“ ЕООД гр.Плевен, подадена на 14.05.2018 год. против мълчаливо потвърждаване от Директор
ДПМДТ на Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по
данни от декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от орган по приходите в
община Плевен, по която е образувано настоящото производство, се явява подадена
след законовоустановения срок, в рамките на който това право може да се
упражни. С оглед на изложеното и по аргумент от чл. 151, ал.1 от ДОПК жалбата
следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство, да се прекрати.
Воден от
горното и на основание чл. 151 от ДОПК, Административен съд-Плевен, пети състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Климсист“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул „Стоян Михайловски“ №118, с ЕИК 114542097, представлявано от Ц.Т.П.,
против мълчаливо потвърждаване от Директора на Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ при община Плевен в хипотезата на чл.156, ал.4 и ал.5 от ДОПК,
на Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни
от декларация №107-1955/11.12.2017 год., издаден от орган по приходите в община
Плевен
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело №481 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Преписи от
определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: