Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

гр.Плевен, 22.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №480 по описа за 2017 г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).

Производството по делото е образувано по жалба от В.И.Д. ***, срещу Експертно решение /ЕР/ № 0250 от заседание №048 от 20.04.2017 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по психични болести.

В жалбата се оспорва ЕР на НЕЛК изцяло, като същото се счита за нищожно, алтернативно - за незаконосъобразно като издадено при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалния закон и целта на закона. Сочи се, че и потвърденото с ЕР на НЕЛК ЕР на ТЕЛК общи заболявания към ЦВМК към ВМА е нищожно, алтернативно - незаконосъобразно. Иска се делото да се реши по същество, алтернативно - да се върне за ново произнасяне. Като пороци в ЕР на НЕЛК се сочи, че неговите т.5 - „състояние до експертизата“, и т.13 - „оценка на работоспособността“ не са попълнени, което означава липса на мотиви. Твърди се от оспорващия, че е необходимо да се установи работоспособността му, доколкото с обжалвания болничен лист /БЛ/ № Е20167628008 и посочените в него заболявания: ХХХХХХХХХХХ се поставя въпроса за неговата надежност - дали страда от ХХХХХ и може ли да му бъде даден достъп до класифицирана информация, като липсата на достъп води до освобождаването му от военна служба. Твърди се още, че специализирано медицинско изследване във връзка с процедура за надежност по реда на ЗЗКИ /Закон за защита на класифицираната информация/ се извършва съгласно чл.42, ал.3 от този закон по Наредба №6 от 19.03.2003 г. /обн., ДВ бр.35 от 16.04.2003 г., по-долу Наредба №6/. В тази връзка се сочи, че в случая разпоредбите на тази наредба не са спазени, доколкото не му е връчен екземпляр от извършеното психологическо изследване. Сочи се също, че твърденията за проведено лечение са неверни, тъй като е държан 14 дни във ВМА против неговата воля, а издадените епикриза и БЛ са документи с невярно съдържание. Твърди се, че е бил насочен към ВМА за провеждане на специализирано медицинско изследване във връзка с процедура за надежност по реда на ЗЗКИ, като във ВМА не му е провеждано лечение. Твърди са още, че БЛ е издаден незаконосъобразно, доколкото е бил в командировка, а видно от производствената му характеристика, прекият му командир посочва, че върши добре и съвестно работата си. В заключение се моли жалбата да бъде уважена.

От ответника-НЕЛК е представен писмен отговор по жалбата /наименован молба - л.л.91,92/, в който се възразява срещу нея, като се сочи, че липсват нарушения при постановяването на ЕР на НЕЛК, обуславящи отмяната му. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От заинтересованата страна ЦВМК към ВМА е постъпил писмен отговор /л.л.74-76/, в който се възразява срещу жалбата и се сочи, че е неоснователна. Твърди се, че за Д. е поискано провеждане на специализирани медицински и психологически изследвания съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗКИ, като на 01.12.2016 г. същият се е явил във ВМА, но му е било обяснено, че следва да му бъде извършено по-продължително наблюдение и изследване. Твърди се още, че е постъпил на 07.12.2016 г., като е подписал информирано съгласие, и не са били предприемани мерки за задължително настаняване по реда на чл.155 от ЗЗдр. Сочи се, че на 16.12.2016 г. е издаден протокол за извършено психологическо изследване, а на 19.12.2016 г. е проведен клиничен съвет, като същият се е обединил около извода, че се касае за ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ. Твърди се, че на 20.12.2016 г. е изписан, като е поставена диагноза: ХХХХХХХХ. Сочи се, че от ЛКК е издаден БЛ със същата диагноза. Сочи се, че е издадено и изпратено Свидетелство за проведено специализирано медицинско изследване №38410, като съгласно заключението на същото заболяването не покрива критериите за психоза или зависимост, лицето може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, но поради количествени нарушения в емоционалната, мисловната и волевата сфера, особено в периоди на декомпенсация, надежността по отношение на тайна във връзка със ЗЗКИ страда. В заключение се счита, че БЛ, ЕР на ТЕЛК и ЕР на НЕЛК за законосъобразни.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът за съдебно заседание не изпраща представител.

В съдебно заседание заинтересованите страни ТЕЛК-ВМА-ЦВМК - СОФИЯ, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – СОФИЯ, ФАКУЛТЕТ „АВИАЦИОНЕН“ – ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 52610 ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, ЛКК ПРИ КЛИНИЧНА ПСИХИАТРИЯ КЪМ МБАЛ ПРИ ВМА - СОФИЯ, ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ПЛЕВЕН, не изпращат представители. От юрисконсулт на ВМА е постъпила писмена защита преди последното о.с.з. /л.л.97,98/, в която се иска да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗдр. регламентира, че обжалването от страна на освидетелствания срещу ЕР на НЕЛК е пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на . Следователно приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. ЕР на НЕЛК е връчено на Д. на 15.05.2017 г. /обратна разписка на л.46/, а жалбата е подадена на 29.05.2017 г., видно от клеймото на пощенски плик на л.10, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо рег.№ Пл 31-2365 от 29.11.2016 г. /л.113/ от ТДНС е поискано от началника на НВУ „В.Левски“ във връзка с открита процедура по разширено проучване за надежност по реда на ЗЗКИ на В.И.Д. да бъдат проведени специализирани медицински и психологични изследвания съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗКИ и Наредба №6, за което е необходимо да бъде командирован във ВМА-София. С писмо рег.№ Пл 31-2366 от 29.11.2016 г. /л.78/ от ТДНС е поискано от началника на ВМА във връзка с открита процедура по разширено проучване за надежност по реда на ЗЗКИ на Д. да бъдат проведени специализирани медицински и психологични изследвания съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗКИ и Наредба №6. И в двете писма се сочи, че в хода на проучване на лицето е установено ХХХХХХ, което поставя под съмнение надежността му.

Д. е командирован, видно от извлечение от заповед на л.112, като видно от информирано съгласие за постъпване в психиатрична клиника /л.85/, на 07.12.2016 г. той се е съгласил да постъпи на лечение в психиатричната клиника на ВМА. Постъпването на тази дата е видно и от лист за история на болестта /л.79/.

Видно от епикризата за този престой в лечебното заведение /л.л.2,3 от МЕД/, болничният престой е продължил от 07.12 до 20.12.2016 г. В епикризата са описани анамнеза и психичен статус. Проведено е обсъждане на клиничен съвет, като същият се е обединил в преценката, че се касае за ХХХХХХХ.

ЛКК е решила с цел стабилизиране на състоянието му да бъде пуснат в 30-дневен домашен отпуск по болест, като му бъде назначена антиконвулсивна терапия ХХХХХ. В епикризата е поставена окончателна диагноза ХХХХХХХ

По време на престоя е извършено психологично изследване, видно от протокол от 16.12.2016 г. /л.л.83-85/. Издадено е и свидетелство за проведено специализирано медицинско изследване №38410 /л.82/, съгласно което Д. боледува от ХХХХХХХХХХХ, като заболяването не покрива критериите за психоза или зависимост. Лицето може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, но поради количествени нарушения в емоционалната, мисловната и волевата сфера, особено в периоди на декомпенсация, надежността по отношение на тайна във връзка със ЗЗКИ страда.

В БЛ № Е20167628008 /л.81/ е посочено, че Д. е с диагноза: ХХХХХХХ, и е даден отпуск по болест - 14 дни при болничен режим и 30 дни домашен, общо 44 дни, считано от датата на постъпване - 07.12.2016 г., до 19.01.2017 г. включително. Същият БЛ е оспорен от Д. с жалба от 28.12.2016 г. /л.л.5,6 от МЕД/ пред ТЕЛК. По тази жалба ВМА ЦВМК-София - обща ТЕЛК е постановила ЕР №0004 от заседание 004 от 26.01.2017 г. /л.77/, в което подробно е описала медицинската документация, поставената диагноза и е направила заключение, че БЛ е издаден правомерно по отношение на диагнозата и продължителността на временната неработоспособност, поради което го е потвърдила. Срещу ЕР на ТЕЛК е подадена жалба от Д. на 07.02.2017 г. /л.л.20-24 от МЕД/. С писмо /л.л.15,16/, получено на 31.03.2017 г. /л.17/ Д. е уведомен, че следва да се яви на преглед на 12.04.2017 г. в НЕЛК. С процесното ЕР на НЕЛК /л.11/, постановено след преглед, ЕР на ТЕЛК е потвърдено по всички поводи, като след обсъждане на анамнезата, включително епикризата от болничния престой във ВМА, и психичния статус при прегледа в НЕЛК, е прието, че БЛ е издаден според изискванията на нормативната уредба.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза с ВЛ - психиатър, като същата е приобщена на л.л.145-151. Съгласно заключението й, след психиатрично изследване и запознаване с документацията, при Д. не се установяват данни за умствена недоразвитост или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Касае се за абнормна личностова структура като поставената диагноза ХХХХХХХХ удовлетворява критериите по сега действащата Международна класификация на болестите, десета ревизия, което я прави надеждна и валидна. Вещото лице сочи, че диагностиката изисква по-продължително наблюдение и допълнителни специализирани изследвания, каквито са психологичните, и хоспитализирането на лицето не е в противоречие с Наредба №6. Сочи още, че БЛ е с оглед влошаване на социалното поведение през времето, когато е настанен в лечебно заведение. Според вещото лице, при военнослужещи професионалната среда е източник на интензивен стрес и води до отслабване на компенсаторните възможности при абнормни личности да се приспособят към изискванията на ежедневието им. Отречена е обаче от вещото лице диагнозата Разстройство в адаптацията. В о.с.з. специалистът добавя, че издаването на БЛ не противоречи на съответните разпоредби, като посочва включеното медикаментозно лечение за дома.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Експертно решение № 0250 от заседание № 048 от 20.04.2017 г. на НЕЛК психични болести е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на, понастоящем отменена, но действаща по време на постановяването на ЕР/ и. Същото е издадено в установената от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона.

Разпоредбата на чл.45, ал.4 предвижда, че при обжалване на решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от лицето болнични листове, които са обсъждани в решението на ТЕЛК. В случая е оспорен пред ТЕЛК само един БЛ, за който ТЕЛК се е произнесъл.

Разпоредбата предвижда, че обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК. Жалбата на Д. пред ТЕЛК е подадена в този срок. Съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗдр жалбите срещу решенията на ТЕЛК се подават в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Този срок също е спазен, и ТЕЛК и НЕЛК са се произнесли по подадени в срок жалби.

Следва да се посочи, че непроизнасянето на НЕЛК в срока по не представлява съществено процесуално нарушение и не обуславя незаконосъобразност на постановеното ЕР. Предвиденият в същата разпоредба 15-дневен срок е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не отпада задължението на административния орган да се произнесе с изричен акт.

Легална дефиниция на понятието временна неработоспособност е дадена с. Тя съвпада и с указанието кога е налице временна неработоспособност. В процесния случай Д. би бил временно неработоспособен, ако е бил в състояние, при което не може или е възпрепятстван да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо заболяване или поради необходимост от изследване и/или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина. В тази връзка следва да се посочи, че по време на престоя му в психиатрична клиника във ВМА-София Д. е бил възпрепятстван да работи поради необходимост от изследване. Въпреки че изследването е във връзка с работата му, това не означава, че БЛ за този период е незаконосъобразен. Д. е бил командирован, но същият не е могъл да изпълнява служебните си задължения в периода 07.12-20.12.2016 г., докато се е намирал на изследване, поради което в този период е бил временно неработоспособен.

Няма спор между страните, че Д. действително е пребивавал в клиниката по психиатрия на ВМА в периода 07.12-20.12.2016 г. Същият е бил там на изследване, което съгласно посочените по-горе разпоредби означава, че е бил в състояние на временна неработоспособност по смисъла на закона. Съгласно заключението на ВЛ, диагностиката му е изисквала по-продължително наблюдение и допълнителни специализирани изследвания, каквито са психологичните, и хоспитализирането му не е в противоречие с Наредба №6. В тази наредба няма ограничение в срока, за който следва да се извършват съответните изследвания. Периодът на пребиваване в лечебното заведение, както сочи вещото лице, е бил необходим за извършването на изследванията. Следва да се посочи, че Д. не е бил държан принудително, както твърди, а видно от информираното съгласие, е пребивавал доброволно. Поставената диагноза при пролежаването се потвърждава от вещото лице в частта и относно диагнозата ХХХХХХХХХХХХ и не се потвърждава в частта и относно ХХХХХХХХХХХХ. Въпреки че в тази й част диагнозата не е потвърдена от вещото лице, същото освен че сочи, че пролежаването е било необходимо, сочи, че БЛ е с оглед влошаване на социалното поведение през времето, когато Д. е настанен в лечебното заведение. Посочва още, че при военнослужещи професионалната среда е източник на интензивен стрес и води до отслабване на компенсаторните възможности при абнормни личности да се приспособят към изискванията на ежедневието им. Вещото лице ясно посочва в о.с.з., че издаването на БЛ по принцип не противоречи на съответните разпоредби, като посочва включеното медикаментозно лечение за дома. Предвид изложеното съдът приема, че БЛ и по отношение на периода след изписването от лечебното заведение също е законосъобразен, доколкото е било необходимо Д. да изпълнява медикаментозно лечение и да се откъсне от стреса в службата. ЕР на НЕЛК е мотивирано, като са обсъдени приложените медицински документи, данните от анамнезата и психичния статус, и твърденията за нищожност поради липса на мотиви са неоснователни. Липсват основания за нищожност и на потвърденото от него ЕР на ТЕЛК, което също подробно е обсъдило БЛ и е направило същия извод за неговата законосъобразност. Основната диагноза на Д. се потвърждава от вещото лице по назначената от съда експертиза, като последното изрично сочи, че издаването на БЛ не противоречи на съответните разпоредби.

По останалите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:

Непопълването в ЕР на НЕЛК на неговите т.5 - „състояние до експертизата в ТЕЛК“, и т.13 - „оценка на работоспособността“ не е липса на мотиви. Същите графи в бланката на ЕР правилно не са попълнени, доколкото липсват доказателства към експертизата в ТЕЛК - на 26.01.2017г. каква е работоспособността на Д., а това не е предмет на медицинската експертиза. Защото НЕЛК обсъжда законосъобразността на ЕР на ТЕЛК и потвърдения от него БЛ, респективно каква е работоспособността на Д. в периода на БЛ - от 07.12.2016 г. до 19.01.2017 г., и не следва да обсъжда работоспособността на Д. извън този период, включително към датата на прегледите в ТЕЛК и НЕЛК. Също така, дори ако разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №6 не е спазена, като не е връчен на Д. екземпляр от извършеното психологическо изследване, това не се отразява на законосъобразността на ЕР на НЕЛК, респективно на законосъобразността на БЛ. Д. е могъл да поиска връчването на екземпляр от удостоверението, и ако му бъде отказано - да оспори отказа за връчването му. Копие от това удостоверение е приобщено и към настоящето дело.

По отношение на твърденията, че не е проведено лечение, видно от епикризата медикаментозно лечение е назначено само за периода след изписването. За това дали същото е проведено няма доказателства, но твърдение, че такова лечение е проведено, няма в епикризата, доколкото тя го предвижда само след изписването. Издадената епикриза не е документ с невярно съдържание, приета е като доказателство и не е оспорена, поради което не е изключена от доказателствата по делото и съдът следва да я съобразява при постановяване на своето решение.

Фактът, че Д. върши добре и съвестно работата си, няма връзка със законосъобразността на ЕР на НЕЛК. Законосъобразността на БЛ е била изследвана от органите на медицинската експертиза, и последният акт на същата - решението на НЕЛК, е предмет на настоящето дело. Същото ЕР на НЕЛК е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва оспорващият да бъде осъден да заплати в полза на ответника - НЕЛК и на заинтересованата страна - ТЕЛК-ВМА-ЦВМК направените по делото разноски. Същите страни са били представлявани от редовно упълномощени юрисконсулти, които своевременно са поискали присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото от тях са направени само възражения срещу жалбата /НЕЛК- в отговора на жалбата, а ВМА- в отговора на жалбата и в писмени бележки/, но не са се явявали в о.с.з., следва да се присъди на всяка от тези страни на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Д. ***, срещу Експертно решение № 0250 от заседание №048 от 20.04.2017 г. на специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по психични болести.

ОСЪЖДА В.И.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Национална експертна лекарска комисия София направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. (петдесет) лева.

ОСЪЖДА В.И.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на Военномедицинска академия София направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. (петдесет) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: