Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 513

 

гр. Плевен, 25.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове:       ЕЛКА БРАТОЕВА

  СНЕЖИНА ИВАНОВА                      

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 478/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ВиК-Видин“ ЕООД, чрез управителя Г. В. срещу Решение № 263 от 28.03.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 75/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 963/15.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД  - гр. Видин, представлявано от управителя Г. В. В. на основание чл. 200 ал.1 т. 26 /пр. първо/ от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите, затова  че при извършена документална проверка на 09.08.2017г. e констатирано, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр. Видин като титуляр на Разрешително за водовземане № 11510309/11.03.2009г. с цел на водовземането – питейно-битови нужди на населените места – с. Ружинци и с. Плешивец, община Ружинци, обл. Видин и краен срок на разрешителното 11.03.2034г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно охранителна зона около водовземното съоръжение -  Шахтов кладенец – „ШК-ПС-Плешивец-ВиК Видин-Плешивец“ в имот № 014056, м. „Барата“, в землището на с. Плешивец, община Ружинци, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водоползването“, т. 13, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000г., в срок 30 дни от получаване на разрешителното“.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочва, че първоинстанционното решение е постановено без подробен анализ на всички данни и обстоятелства по делото. Сочи, че в издаденото разрешително е определен изричен 30-дневен срок от неговото получаване за подаване на заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона, което обуславя, че моментът, в който е осъществен съставът и е извършено нарушението е денят следващ тридесетия ден от получаването на разрешителното през м. март 2009г., като именно тогава е осъществен състава на административното нарушение. В тази връзка посочва, че са изтекли всички давностни срокове, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място твърди, че в АУАН и НП не се съдържа задължителен реквизит – датата на която е извършено нарушението. Посочената в АУАН дата – 09.08.2018г. не е датата на извършване на нарушението, а датата на проверката. Моли да бъде отменено съдебното решение, а по същество – да бъде отменено НП.

Ответникът по касация – Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен, чрез директора П. Д. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в НП са описани всички факти и обстоятелства, свързани с нарушението, посочена е датата на нарушението – 09.08.2017г., като именно към тази дата са били налице достатъчно данни за наличието на нарушение и нарушителя.  Експлоатира се водовземно съоръжение, без да е изпълнено условието от разрешителното за учредяване на СОЗ, което не е обвързано със срок и във всеки момент е налице бездействие.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага решението на Районен съд – Плевен – да бъде отменено, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но  неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд, макар и лаконично, е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото визираното в НП административно нарушение, за което дружеството законосъобразно е било наказано с предвиденото наказание. Приел е, че дружеството не е изпълнило вмененото с разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ задължение в качеството си на водоползвател – титуляр на разрешително да изпълнява условията по издаденото разрешително по Закона за водите. Приел за доказано по категоричен и несъмнен начин, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. „ВиК Видин“ ЕООД е извършило водовземане на общо водно количество 19228 куб. м. от Шахтов кладенец – „ШК-ПС-Плешивец-ВиК Видин-Плешивец“ в имот № 014056, м. „Барата“, в землището на с. Плешивец, община Ружинци, област Видин с цел питейно-битово водоснабдяване, но като титуляр на издаденото разрешително към датата на проверката – 09.08.2017г. (когато е установено нарушението) ВиК Видин не е изпълнило условието на разрешителното като не е депозирало пред надлежния орган – БДДР – Плевен заявление за учредяване на СОЗ около водовземното съоръжение. Затова съдът е приел за установено по несъмнен начин осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя относно допуснати съществени процесуални нарушения.

Следователно съдът макар и лаконично, е изложил конкретни и ясни съображения каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на нея извел правните си изводи като отхвърлил възраженията на жалбоподателя, поради което доводите на касатора за липса на същински мотиви в съдебното решение са неоснователни.

Но настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП.

Дружеството е наказано, затова че като титуляр на издадено разрешително не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение – шахтов кладенец, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водоползването“  от Приложение към разрешителното т. 13, а именно: „В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да подаде заявление в БДДР – Плевен за определяне на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000г.“, което представлява нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Санкционирано е на осн. чл. 200 ал.1 т.26 пр. първо от ЗВ, който предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лв. за юридически лица, които експлоатират водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-охранителна зона.

Разрешителното е получено през месец март 2009г. Задължението на  титуляра да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. е обвързано с изтичането на 30-дневен срок, считано от датата на получаване на разрешителното. Това означава, че задължението за изпълнение на това условие е  следвало да се изпълни в този 30-дневен срок, но не е било изпълнено от ВиК дружеството. Нарушението е извършено чрез бездействие и се счита за извършено на първия ден след изтичане на определения срок, докогато е било дължимо предписаното действие. Датата, на която е извършено нарушението не е посочена в акта и НП, което е самостоятелно основание за отмяната на НП.

В момента на проверката на 09.08.2017г. е установено, че задължението не е било изпълнено от титуляра на разрешителното в продължение на 8 години. Датата на проверката е датата на откриване на нарушението, а момента на извършването му е изтичането на определения в разрешителното 30-дневен срок, в който титулярът е следвало да подаде заявление до компетентния орган БДДР – Плевен за учредяването на СОЗ около водовземното съоръжение.

Следователно от момента на извършване на нарушението до издаването на АУАН, когато е констатирано нарушението, е изтекъл период от 8 години.

Според разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство,  ако са изтекли две години от извършването на нарушението, когато се касае за екологични нарушения, както е в случая. Предмет на опазване със Закона за водите е водното богатство на страната и задължението за учредяване на СОЗ, каквото е конкретното нарушение, е с пряко въздействие върху чистотата на водния ресурс. Изтичането на определения в чл. 34 ал.1 ЗАНН давностен срок от 2 години, е преклудирало възможността на контролния орган по ЗВ - БДДР да състави акт на дружеството за констатираното при проверката нарушение. Това обуславя незаконосъобразност на НП.

Като е потвърдил НП, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, несъобразено с доказателствата по делото и закона, което  следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 263 от 28.03.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 75/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 963/15.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД  - гр. Видин, представлявано от управителя Г. В. В. на основание чл. 200 ал.1 т. 26 /пр. първо/ от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“  в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.