Решение по Административно дело 477/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 500

гр.Плевен, 23.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Николай Господинов

Катя Арабаджиева

при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 477 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 264 от 28.03.2018 г., постановено по нахд № 148/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 982 от 19.12.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр.Видин, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „Широка“ № 18, ЕИК 81512341510, представлявано от управителя Г. В. В., на основание чл.201 ал.2 т.26 пр.първо от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите затова, че при извършена на 09.08.2017 г. проверка по документи в Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, ул. Чаталджа № 60 ет.5 стая 505 от експерти на БДДР – Плевен, е констатирано, че като титуляр на разрешително за водовземане № 11510703 от 10.10.2011 г. не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземното съоръжение Каптиран извор „КИ-Мярта-ВиК Видин-Раброво“ в ПИ № 204069, м.“Миройки/Ф.Мярата“, землище с.Раброво, общ.Бойница, обл.Видин, като не е предприело действия за обособяване на СОЗ, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта на т.11 „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“, подточка 11.4 „В срок от 30 дни от получаване на настоящото разрешително да се подаде заявление в БДДР гр.Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона“, от приложение към разрешителното.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „ВиК – Видин“ ЕООД гр.Видин, представлявано от управителя Г. В., който счита същото за незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е постановено без подробен анализ на всички данни и обстоятелства по делото. Счита още, че с изтичането на срока, в който наказаното лице е следвало да подаде заявление за учредяване на СОЗ, е осъществен състава на административното нарушение. Счита за недопустимо близо шестгодишното бездействие от страна на БДДР да бъде използвано за налагане на наказание, за което отдавна са изтекли всички законни давностни срокове, предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Счита за неправилни и изводите на съда, че в производството по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията, представляващи самостоятелни отменителни основания и че от формална страна в постановлението са налице всички реквизити, посочени в чл.57 ал.1 от ЗАНН. Твърди, че е налице нарушение на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на дата на извършване на нарушението и че посочената дата 9.08.2017 г. категорично не е датата на извършване на нарушението, а е датата на извършване на проверката. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът „ВиК-Видин“ ЕООД гр.Видин не се представлява, депозирал е писмено становище с вх.№2737/26.06.2018 год., в което изразява становище за неправилност на постановеното съдебно решение и моли съда да го отмени и да отмени потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция Дунавски район не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 9.08.2017 г. е извършена проверка по документи в Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен (БДДР-Плевен), съобразно изискванията на Закона за водите, от експерти на БДДР-Плевен, по изпълнение на условия на действащо разрешително за водовземане № 11510703/10.10.2011 год. Съставен е констативен протокол № 1-РЗ-47/09.08.2017 г. В момента на проверката е констатирано, че: “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин е титуляр на разрешително за водовземане № 11510703/10.10.2011 г. от Каптиран извор „КИ- Мярта-ВиК Видин-Раброво“ в ПИ № 204069, м. “Миройки/Ф.Мярата“ землище с. Раброво, общ. Бойница, с цел на водовземането: за питейно-битови нужди на населените места - с. Раброво и с. Каниц, общ. Бойница, обл. Видин. Краен срок на действие на разрешителното е 10.10.2021 г. В БДДР-Плевен “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин е представило декларация по чл. 194б от Закона за водите за ползваните водни обеми от гореописаното водовземно съоръжение за питейно-битово водоснабдяване на населените места - с. Раброво и с. Каниц, общ. Бойница, обл. Видин, както и справки отчети по месеци за периода 1.01.2016 г. до 31.12. 2016 г. Използваните водни обеми са: 9 193 м3 за 2016 г., като “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин експлоатира Каптиран извор „КИ-Мярта- ВиК Видин-Раброво“ в ПИ №204069, м.“Миройки/Ф.Мярата“ землище с. Раброво, общ. Бойница, за водоснабдяване на населените места - с. Раброво и с. Каниц, общ. Бойница, обл. Видин, с цел питейно-битово водоснабдяване. От направената проверка в деловодната програма и в Регистъра, воден в БДДР-Плевен на санитарно-охранителните зони, определени съгласно изискванията на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3) на територията на БДДР-Плевен е констатирано, че “Водоснабдяване и канализация - Видин“ ЕООД гр. Видин, като титуляр на разрешително за водовземане № 11510703/10.10.2011 г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземното съоръжение Каптиран извор „ КИ-Мярта- ВиК Видин-Раброво“ в ПИ № 204069, м.“Миройки/Ф.Мярата“ землище с. Раброво, общ. Бойница, обл. Видин, като не е предприело действия за обособяване на СОЗ, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта на т.11, „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“, подточка 11.4 „В срок от 30 дни от получаването на настоящото разрешително да се подаде заявление в БДДР гр. Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона“, от Приложение към Разрешително за водовземане. от подземни води, чрез съществуващи съоръжения № 11510703/10.10.2011 г.

Съдът е изложил мотиви, че административно-наказващият орган е извършил проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, обсъдил е възраженията на жалбоподателя и е счел, че фактическите обстоятелства са безспорно установени, след което е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ /Закона за водите/ на основание чл.200, ал.1, т. 26 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Съдът направил извод, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.От формална страна в постановлението са налице реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН. В производството по съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията представляващи самостоятелни отменителни основания, като възраженията в тази насока на жалбоподателя са неоснователни.

Съдът приел, че нарушението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Кредитирал с доверие дадените от актосъставителя и свидетелите по АУАН показания като безпротиворечиви и взаимно допълващи се и дал вяра на писмените доказателства, събрани по делото. Съдът направил извод, че неизпълнението на задължението по т.11 от разрешителното е в нарушение на императивната норма на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като по този начин от обективна страна се изпълнява състава на установеното с акта нарушение. Приел, че отговорността на дружеството е обективна и безвиновна, не са налице основания за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН и потвърдил наказателното постановление.

Касационната инстанция намира постановеното решение за неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.” В случая се касае за извършено екологично нарушение, срокът за повдигане на обвинение за което е две години от неговото извършване. Този двугодишен срок от извършване на нарушението е изтекъл. От приобщените към настоящото дело доказателства се установява, че нарушението е извършено на 17.11.2011 год., когато е изтекъл 30-дневният срок от получаване (на 17.10.2011 год., видно от обратна разписка на л.20) от титуляра на разрешителното за водовземане №11510703/10.10.2011 год. и до изтичането на две години-на 17.11.2013 год., не е бил съставен АУАН. С изтичането на този срок се е преклудирала възможността на органа да състави акт за нарушение.

АНО е допуснал и друго съществено нарушение при издаване на НП, съставляващо самостоятелно отменително основание. С процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че „ВиК-Видин“ ЕООД е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която, "Водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Следователно, и според описаното текстово в НП нарушение, дружеството е длъжно да изпълнява условията на издаденото разрешително, в частност, да подаде заявление в БДДР-Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона в 30 дневен срок от получаване на разрешителното, което е условие на издаденото разрешително по т.11.4- л.21 от делото на РС. За неизпълнение на това задължение-неизпълнение на условията на издаденото разрешително, се следва санкция на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която норма "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“ Наложено е обаче наказание за така посоченото нарушение на основание чл. 200, ал.1, т.26, пр.1 от ЗВ, съгласно която- "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно-охранителна зона - от 1000 до 5000 лв. Според настоящия състав на съда санкция на това основание може да се наложи за констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ , според който водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо между посочената за нарушена норма и приложената санкционна норма липсва съответствие, което е необходимо условие за законосъобразност на наказателното постановление, доколкото само при съответствие на приложените предписваща и санкционна норма може да се приеме, че не е нарушено правото на наказаното лице да узнае какво нарушение е извършило и съответно за какво е наказано. Доказаното осъществено нарушение на условията на издаденото разрешително за водоползване влече приложение на санкционната норма на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, а при установяване и ангажиране отговорността за нарушение на чл.48, ал.1, т.5-неизграждане на санитарно-охранителна зона, се следва ангажиране на отговорност на основание чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ. Като е приложил неотносима към твърдяното нарушение санкционна разпоредба, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е наказал жалбоподателя за различно нарушение от приетото за осъществено, както в процесния АУАН, така и в самото наказателно постановление и по този начин е нарушил правото му на защита.

На тези основания оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 264 от 28.03.2018 г., постановено по нахд № 148/2018 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 982 от 19.12.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр.Видин, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „Широка“ № 18, ЕИК 81512341510, представлявано от управителя Г. В. В., на основание чл.201 ал.2 т.26 пр.първо от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 982 от 19.12.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр.Видин, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „Широка“ № 18, ЕИК 81512341510, представлявано от управителя Г. В. В., на основание чл.201 ал.2 т.26 пр.първо от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.