ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 762

гр. Плевен, 07.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

разгледа докладваното от Председателя частно касационно административно дело № 476 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.14, ал.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ - Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Образувано е по частна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, чрез юрк. И. Д., против протоколно определение /без №/ от 18.04.2018 г., постановено по гр.дело №1871/2018 на Районен съд /РС/ - Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата /наименована искова молба/ на МЗХГ против шест броя решения на Поземлена комисия /ПК/-Пордим, с която се иска прогласяване на същите за нищожни, и е прекратено производството по делото.

Районният съд е приел, че ОСЗ /Общинска служба „Земеделие“/ Плевен, ИРМ Пордим е специализирана териториална администрация към министъра на ЗХГ съгласно чл.33, ал.1 от ЗСПЗЗ, и че претенцията за нищожност на индивидуален административен акт е недопустима самостоятелно, и само при спор за собственост е допустимо по искане на Държавата упражняване на косвен съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК върху административния акт за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, с какъвто иск РС не е сезиран.

С частната жалба се иска отмяна на оспорваното определение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с практиката на върховните съдилища. Сочи, че в производството пред ОСЗ държавата не е страна, като ОСЗ също не е страна, а административен орган, пред който се развива това производство. Държавата се представлява от МЗХГ съгласно чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ и чл.27, ал.6 от ЗГ по дела, отнасящи се до земи от държавния поземлен фонд /ДПФ/, съответно до гори и земи от държавния горски фонд. Твърди, че когато с постановения в реституционното производство акт са засегнати вещни права на Държавата, същата може да ги защити по общия исков ред, като предяви установителен иск по отношение на претендираното от нея право. Същевременно твърди, че Държавата е засегната от административния акт, и има право да го оспори пред съд, съгласно чл.147 от АПК. Смята, че ТР №5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк.дело №5/2011 г. ОСГК неправилно е тълкувано и прилагано от РС. Твърди, че в т.2 от същото е посочено, че решението на съда относно законосъобразността на административния акт е задължително за държавата и нейните органи, в съответствие с чл.302 ГПК. Посоченото в т.1 от ТР е само една допълнителна правна възможност за осъществяване на контрол върху незаконосъобразни административни актове. Твърди, че липсва пряка процесуална пречка за съдебен контрол върху незаконосъобразни административни актове, поради което се моли да се отмени определението на РС.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да остави жалбата без разглеждане и прекрати делото, РС е изложил мотиви, от които може да се направи извод, че оспорените решения на ПК не могат да се обжалват от Държавата.

Определението на РС е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила.

В производството по възстановяване правото на собственост върху зем. земи пред ОСЗ (бивша ОСЗГ, ПК), както и в съдебно-административното производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, участват само заявилите искането за земеделска реституция и административния орган.

Съгласно изричната разпоредба на  чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, споровете за материални права се разглеждат по общия исков ред, а не в административното производство. В този смисъл е Определение № 7760 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2009 г.

Видно от събраните доказателства пред РС, заявител по оспорените решения на ПК е СПТУ по СС „Д-р Хаскел“ гр.Пордим. Същият единствен има право да ги обжалва по съдебен ред, като няма данни за такова обжалване, въпреки че някои от решенията на ПК не са благоприятни за заявителя. Държавата, представлявана от МЗХГ, може да защити своите права на собственост върху земите, които са възстановени на СПТУ по СС „Д-р Хаскел“ по общия исков ред. Въпреки че жалбата на МЗХГ пред РС е наименована „искова молба“, със същата не се претендира право на собственост върху земеделски земи, а прогласяване на нищожност на решенията на ПК, с които са признати или отказани права на собственост върху земеделски земи на заявителя. От изложеното в частната жалба е видно, че така посочените по-горе правни норми са добре известни на процесуалния представител на МЗХГ. Видно от материалите по дело 1871/2018, пред РС е образувано гр.дело №8184/2017 по отношение собствеността на имоти, предмет на решенията на ПК.

Твърдението, че държавата е засегната от административните актове - решенията на ПК, и има право да ги оспори пред съд, съгласно чл.147 от АПК, е неоснователно. ЗСПЗЗ предвижда специален ред, като лица, освен заявителя /или неговите наследници/ не могат да оспорят решенията на ПК /сега ОСЗ/. Евентуално претендиращите право на собственост върху същите земи, които са предмет на решенията на ПК /ОСЗ/ имат възможност да защитят правата си по съдебен ред - чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, и това е общия исков ред.

Съгласно ТР №5 от 14.03.2013 г. на ВКС по тълк.дело №5/2011 г. ОСГК на ВКС, в същото е налице произнасяне по въпроса: Обвързана ли е държавата от постановения административен акт или решение на съд по жалба срещу такъв акт за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ и допустимо ли е по предявен иск за собственост от или срещу държавата, тя да иска да се упражни косвен контрол за нищожност или унищожаемост на този административен акт. Мнозинството от ОСГК на ВКС е приело, че когато държавата е страна в гражданскоправен спор за собственост, произхождаща от реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя не е обвързана от административния акт за възстановяване в случаите, когато актът е постановен в едностранно административно производство и е допустимо по нейно искане или възражение упражняването на косвен съдебен контрол (по чл. 17, ал. 2 ГПК.). Също така е прието, че  решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ. Това следва и от разпоредбата на чл. 302 от ГПК, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност.

От така приетото в това ТР следва изводът, че в случай, когато страна по иск за собственост е Държавата, и реституционният административен акт не е оспорен пред съд /какъвто е настоящият случай/, Държавата може да защити правата си, като поиска да се упражни косвен контрол за законосъобразност върху този акт. Такъв косвен контрол не може да се упражни, ако със съдебно решение е налице вече такова произнасяне, ако е осъществен пряк контрол за законосъобразност върху този акт - съдебният контрол в този случай вече е бил упражнен и гражданският съд ще е обвързан със съдебното решение по административния спор.

Никъде в ТР не се твърди, че на Държавата се дава право да оспори административния акт за възстановяване на собствеността по административен ред, за да може да защити правата си в иск за собственост, който вече е бил предявен. След като такъв иск вече е бил предявен, Държавата има право в делото, образувано по същия иск да иска да се упражни косвен контрол за законосъобразност на административния акт, а не само за валидност, в какъвто смисъл е жалбата по настоящето дело. Косвеният съдебен контрол върху административния акт по гражданското дело за собственост е предоставената от закона възможност Държавата да защити правото си на собственост.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.236 във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение /без №/ от 18.04.2018 г., постановено по гр.дело №1871/2018 на Районен съд - Плевен.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/