Решение по Административно дело 473/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 503

гр.Плевен, 23.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова -Кучева

Членове: Николай Господинов

Катя Арабаджиева

при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 473 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 320, постановено по нахд № 688/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 961 от 01.12.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ /БДДР/, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр.Видин, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, ул. „Широка“ № 18, ЕИК 81512341510, представлявано от управителя Г. В. В., на основание чл.201 ал.2 т.26 пр.първо от Закона за водите, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите затова, че при извършена на 9.08.2017 г. проверка по документи в Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, ул. Чаталджа № 60 ет.5 стая 505, от експерти на БДДР – Плевен, е констатирано, че като титуляр на разрешително за водовземане № 11510307 от 11.03.2009 г. не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения – „ШК 1 – ПС Дражинци – В и К Видин – Дражинци“, „ТК 2 – ПС Дражинци – В и К Видин – Дражинци“ и „ТК 3 – ПС Дражинци – В и К Видин – Дражинци“ в землището на с.Дражинци, община Ружинци, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водовземането“, т.13, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 г. в срок 30 дни от получаване на разрешителното.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр.Плевен, представлявана от Директора, който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон. Намира, че РС – Плевен неправилно е приложил материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като неправилно приема, че липсва дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП и правно необосновано, и в противоречие с правната аргументация, че датата на извършване на нарушението, когато то е осъществено чрез бездействие е не датата, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие, е приел, че за такава следва да се счете 11.04.2009 г., като, за да я определи, се е позовал на 30-дневния срок в разрешителното, който срок е инструктивен и не е законово уреден. Твърди, че никъде в НП не се споменава, че нарушението се изразява в неизпълнение на 30-дневния срок, а напротив, неподаването на заявление за учредяване на СОЗ е обвързано с експлоатацията на водовземното съоръжение /с реализирано водовземане за питейно-битови нужди/. Освен това сочи, че нарушителят непрекъснато осъществява едно и също административно нарушение, като бездейства да извърши законовото задължение, инкорпорирано в разрешителното. Твърди, че дължимото действие не е предприето до 9.08.2017 г., но независимо от този сравнително продължителен период на осъществяване на нарушението не може да се приеме, че АУАН е съставен след изтичането на давностния срок, регламентиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Според касатора нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно, когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Посочва, че видно от административно наказателната преписка достатъчно данни за нарушителя са били налице към дата 9.08.2017 г. и именно към тази дата са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на жалбоподателя. Навежда доводи, че срокът започва да тече не от момента на извършване на нарушението /тъй като същото е продължавало и към момента на проверката/, респективно от началото на осъществяването на бездействието, както се приема в случая от РС – Плевен, а от момента, в който е открит, т.е. установен нарушителят, като отнесено към конкретната хипотеза по настоящото дело, нарушението е било факт и е осъществявано до намесата на контролните органи при извършената на 9.08.2017 г. проверка. Счита за недопустимо бездействието на нарушителя в един дълъг период по отношение изпълнение на посоченото условие в разрешителното да се използва, за да се погасява неговата отговорност за извършеното. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът е депозирал писмено становище с вх.№12541/15.05.2018 год., в което е изложил подробни писмени аргументи за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът БДДР не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, не се представлява, депозирал е писмо вх.№2738/26.06.2018 год., с което претендира да се остави в сила оспореното решение. Позовава се на съдебна практика на касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № 1040 от 9.10.2017г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на 9.08.2017г. е извършена проверка по документи в БДДР, съобразно изискванията на Закона за водите, от експерти на БДДР – Плевен, по изпълнение на условия на действащото разрешително за водовземане №11510307/11.03.2009г. Съставен е констативен протокол № 1-ГА-21/09.08.2017г. В хода на проверката е констатирано, че „ВиК-Видин“ ЕООД гр.Видин е титуляр на разрешително за водовземане №11510307/11.03.2009г. от „ШК 1 – ПС Дражинци– В и К –Видин-Дражинци“, „ТК 2 – ПС Дражинци-ВиК Видин-Дражинци“ и „ТК 3 – ПС Дражинци-ВиК-Видин-Дражинци“ в ПИ №029001, местността „Хисарлъка“ в землището на с. Дражинци, общ.Ружинци, област Видин, с цел на водовземането питейно – битови нужди на населените места – с. Дражинци, общ.Ружинци, обл.Видин и с.Бело поле, общ.Ружинци, обл.Видин. Краен срок на действие на разрешителното е 11.03.2034г. В БДДР-Плевен дружеството е представило декларация по чл.194б от Закона за водите за ползваните водни обеми от гореописаното водовземно съоръжение за питейно – битово водоснабдяване на с. Дражинци, общ.Ружинци, обл.Видин и с.Бело поле, общ.Ружинци, обл.Видин, както и справки -отчети по месеци за периода от 1.01.2016г. до 31.12.2016г. Използваните водни обеми са : 51 620 куб.м. за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., като „ВиК-Видин“ЕООД гр.Видин експлоатира „ШК 1 – ПС Дражинци– В и К –Видин-Дражинци“, „ТК 2 – ПС Дражинци-ВиК Видин-Дражинци“ и „ТК 3 – ПС Дражинци-ВиК-Видин-Дражинци“ в ПИ №029001, местността „Хисарлъка“ в землището на с. Дражинци, общ.Ружинци, област Видин с цел питейно – битово водоснабдяване. От направената проверка в деловодната програма и в Регистъра, воден в БДДР-Плевен на санитарно-охранителните зони (СОЗ), определени съгласно изискванията на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба № 3) на територията на БДДР-Плевен е констатирано, че "Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр. Видин, като титуляр на разрешително за водовземане № 11510307/11.03.2009г., не е представило в БДДР- Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения „ШК 1 – ПС Дражинци– В и К –Видин-Дражинци“, „ТК 2 – ПС Дражинци-ВиК Видин-Дражинци“ и „ТК 3 – ПС Дражинци-ВиК-Видин-Дражинци“ в ПИ №029001, местността „Хисарлъка“ в землището на с. Дражинци, общ.Ружинци, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта "Условия на водовземането", т. 11 а именно: Да подаде заявление в БДДР гр. Плевен за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г., в срок 30 дни от получаване на разрешителното-нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. В резултат на констатираното нарушение бил съставен АУАН № 1040/09.10.2017г.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Ангелова, Зарев и Иванов, чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност и взаимна кореспондентност.

Съдът направил извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, позовавайки се на приложената Заповед №28/12.04.2017г. на Директора на БДДР-Плевен, както и на разпоредбите на чл.201 ал.1 от Закона за водите. Съдът констатирал още, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на НП, които са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съобразно разпоредбите на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН АУАН и НП следва да съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е извършено, като изрично следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават нарушението. Видно от АУАН и от обжалваното НП като дата на извършване на нарушението е посочена 9.08.2017г, но това е датата на извършване на проверката в БДДР стая 505, при която е установено, че дружеството като титуляр на разрешително за водовземане №11510307/11.03.2009г, не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения, подробно описани в НП, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта "Други условия, съобразени със спецификата на водовземането" от Приложение към Разрешителното, като едно от условията, при които е разрешено водовземането - т.11.5, е да се подаде заявление в БДДР гр.Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона съгласно Наредба №3/16.10.2000г в срок от 30 дни от получаване на настоящето разрешително. В разрез с правилата на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП е посочена единствено датата на проверката - 9.08.2017г, но не и датата на извършване на административното нарушение. Съдът изложил мотиви, че датата на извършване на проверката не може да бъде определена като дата на осъществяване на нарушението, тъй като при административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. От разрешителното за водовземане № 11510307/11.03.2009г. и от констативен протокол №1-ГА-21/09.08.2017г съдът установил, че дружеството като титуляр на посоченото разрешително за водовземане, не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на СОЗ около водовземните съоръжения - „ШК 1 – ПС Дражинци– В и К –Видин-Дражинци“, „ТК 2 – ПС Дражинци-ВиК Видин-Дражинци“ и „ТК 3 – ПС Дражинци-ВиК-Видин-Дражинци“ в ПИ №029001, местността „Хисарлъка“ в землището на с. Дражинци, общ.Ружинци, област Видин, с което не е изпълнило посоченото условие в гореописаното разрешително в частта "Други условия, съобразени със спецификата на водовземането" от Приложение към Разрешителното - т.11.5, и не е подало заявление в БДДР гр.Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона в срок от 30 дни от получаване на разрешителното. След като в т.11.5 от Приложение към разрешително за водовземане от подземни води №11510307/11.03.2009г, издадено на „ВиК Видин“ ЕООД, гр.Видин е посочено, че дружеството следва да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба №3/16.10.2000г, в срок 30 дни от получаване на разрешителното, то датата на нарушението е денят, следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното за водовземане. Видно от входящия номер на придружителното писмо, разрешителното за водовземане е получено с вх.№11510307/11.03.2009г, т.е. датата на извършване на нарушението е 11.04.2009г. Непосочването на датата на извършване на нарушението представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка спазени ли са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Съдът направил извод, че неспазването на указания едногодишен срок от извършване на нарушението за иницииране на производство по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП е посочена датата на извършване на нарушението, но като се направи съпоставка на коя дата е получено разрешителното за водовземане и до коя дата е следвало да подадат заявление в БДДР-Плевен за определяне на СОЗ, се налага извод, че не само към датата на съставяне на АУАН, но и към датата на извършване на проверката от контролния орган едногодишният срок от извършване на нарушението е изтекъл. С изтичането на срока, в който наказаното лице е следвало да подаде заявление в БДДР-Плевен за определяне на СОЗ, е осъществен съставът на административното нарушение по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 9.10.2017г, т.е. след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН едногодишен давностен срок от извършване на нарушението, поради което се е погасила възможността за реализирането на отговорността. Давността е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административно наказващият орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН “Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.” В случая се касае за извършено екологично нарушение, срокът за повдигане на обвинение за което е две години от неговото извършване. Водите са общонационален неделим природен ресурс, поради което същите следва да се управляват интегрирано в интерес на обществото, по начин, незастрашаващ здравето на населението. Водите са жизненоважен ресурс и общо наследство, което следва да се опазва и защитава и именно поради това целта на закона е да се определи правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност. Затова всяко нерегламентирано въздействие върху водите като ценен природен ресурс с обществена значимост може обективно да доведе до нарушаване на специфичните условия на средата (такива са светлина, топлина, вода, соли, разтворени във водата, и др), така и на сложните взаимодействия между организмите, които връзки са предмет на екологията. За този вид нарушения-на екологичното законодателство, законодателят е предвидил абсолютна давност от две години от извършване на нарушението. Този двугодишен срок от извършване на нарушението в случая е изтекъл. Както правилно е приел РС, нарушението е извършено с изтичанвето на 30 дневния срок от получаване на разрешителното, изпратено на дружеството с писмо изх.№ПВ1-00141/18.03.2009 год. , и получено от същото на 20.03.2009 год., видно от обратна разписка на л.22 от делото и до изтичането на две години от този момент не е бил съставен АУАН.

АНО е допуснал и друго съществено нарушение при издаване на НП, съставляващо самостоятелно отменително основание. С процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е прието, че „ВиК-Видин“ ЕООД е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която, "Водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Следователно, и според описаното текстово в НП нарушение, дружеството е длъжно да изпълнява условията на издаденото разрешително, в частност, да подаде заявление в БДДР-Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона в 30 дневен срок от получаване на разрешителното, което е условие на издаденото разрешително по т.13- л.18 от делото на РС. За неизпълнение на това задължение-неизпълнение на условията на издаденото разрешително, се следва санкция на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която норма "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“ Наложено е обаче наказание за така посоченото нарушение на основание чл. 200, ал.1, т.26, пр.1 от ЗВ, съгласно която- "Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно-охранителна зона - от 1000 до 5000 лв. Според настоящия състав на съда санкция на това основание може да се наложи за констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ , според който водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да предприемат действия за определяне на санитарно-охранителните зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и тези за минерални води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели и бутилиране и а) изпълняват определените мерки в границите на санитарно-охранителните зони съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 и заповедта за определяне на санитарно-охранителната зона, и б) поддържат крайбрежните заливаеми ивици на реките или принадлежащите земи на язовирите, разположени в границите на зоната, в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо между посочената за нарушена норма и приложената санкционна норма липсва съответствие, което е необходимо условие за законосъобразност на наказателното постановление, доколкото само при съответствие на приложените предписваща и санкционна норма може да се приеме, че не е нарушено правото на наказаното лице да узнае какво нарушение е извършило и съответно за какво е наказано. Доказаното осъществено нарушение на условията на издаденото разрешително за водоползване влече приложение на санкционната норма на чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, а при установяване и ангажиране отговорността за нарушение на чл.48, ал.1, т.5-неизграждане на санитарно-охранителна зона, се следва ангажиране на отговорност на основание чл.200, ал.1, т.26 от ЗВ. Като е приложил неотносима към твърдяното нарушение санкционна разпоредба, административно- наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е наказал дружеството за различно нарушение от приетото за осъществено, както в процесния АУАН, така и в самото наказателно постановление и по този начин е нарушил правото му на защита.

На тези основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320 без дата, постановено по нахд № 688/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.