Р E Ш Е Н И Е

№ 448

гр.Плевен, 03.07.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Николай Господинов

                                                                                   Цветелина Кънева

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 472 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 266 от 28.03.2018 г., постановено по НАХД № 596 по описа за 2018г. Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление №770/07.02.2018 г. на Зам.кмета на Община Плевен, с което на ЕТ „Орхидея мебел-Т. П.“ гр.Плевен, представлявано от Т. П., на основание чл.209 във вр. с чл.63 т.3 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500лева, за извършено нарушение на чл.63 т.3 от ЗЗП.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез юрисконсулт П. П. с надлежно пълномощно, в която са изложени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че съдът погрешно е приел, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно ненадлежно връчване на покана за съставяне на акта, водещо до накърняване правото на защита на ЕТ. Твърди се, че в случаят не е необходимо изпращане на покана за съставяне на акт, тъй като проверката е извършена на 22.11.2017г. в присъствието на представляващия ЕТ, като констатациите са обективирани в констативен протокол. Твърди се, че в последния е определена дата за съставяне на акта, поради което не е необходимо изрична покана. Счита се за неправилен още и изводът на съда, че съставянето на акта на дата 18.12.2017г., за която нарушителят не е получил покана, е нарушение на процедурните правила. В тази връзка се твърди, че е несъстоятелно да се приеме, че общинската администрация следва да носи отговорност за неполучени по надлежния ред от нарушителя изпратени по пощата покани за съставяне на акт. Твърди се още, че контролните органи са положили необходимите усилия, за да може представител на ЕТ да присъства при съставяне на акта. В заключение се твърди, че са спазени всички изисквания на ЗАНН при съставяне и връчване на АУАН и се моли за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

            В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, която поддържа касационната жалба по наведените в нея основания и моли за отмяна на решението на районния съд, като отново излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление.

            В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.М., която счита касационната жалба за неоснователна, като поддържа доводите в приложените пред районния съд писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като административно-наказващият орган не е допуснал нарушение в процедурата по съставяне и връчване на акта.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ за това, че при извършена проверка на 22.11.2017г. в търговски обект на търговеца в гр.Плевен е установено, че последният е извършил намаление на конкретно изброени стоки, които притежават стара и нова цена, като не е посочил срока, през който стоките се продават с намалени цени. В НП е посочено още, че АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не се е явил на посочените в поканите дати. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл.63 т.3 от Закона за защита на потребителите.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че при издаване на същото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че е нарушена нормата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта, поради обстоятелството, че изпратените покани до ЕТ не са получени от него. В тази връзка е приел, че ЕТ не е бил уведомен надлежно за съставяне на АУАН на дата 18.12.2017г., като извършеното уведомяване с КП е за дата 23.11.2017г., когато не е съставен акт. Счел е за недопустимо да се приеме, че едва ли не е налице уведомяване по принцип, като същото следва да е за конкретна дата и при неявяване на същата, да се приложи хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН. Посочил е, че последващото надлежно връчване на акта и упражняване правото на възражение от нарушителя не санира допуснатото нарушение при съставяне на акта. За пълнота е посочил също, че не се споделят възраженията за неправилно посочено нарушено правило за поведение, както и че е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснато в хода на административно-наказателното производство нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, което е опорочило и издаденото НП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

По касационните възражения настоящият състав съобрази следното:

По делото не се спори, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Според настоящият състав, обаче, не е изпълнена хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, доколкото нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта. По делото са приложени два броя писма, едното изпратено на адреса на управление, другото изпратено на адреса на търговския обект. Тези писма не са връчени на представляващия ЕТ, поради което не може да се приеме, че той е поканен за съставяне на акта. В тази връзка следва да се отбележи, че се споделят изцяло мотивите на районния съд, че нарушителят би бил надлежно поканен за съставяне на акт, ако последният бе съставен на 23.11.2017г., датата посочена в КП. Тъй като не е съставен на тази дата, а на 18.12.2017г., то именно към този момент следва да се докаже изпълнението на предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно за надлежно връчена покана за съставяне на акта на дата 18.12.2017г. Такава няма, поради което в конкретния случай АУАН е съставен в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН.

За пълнота и в подкрепа на горните изводи следва да се посочи, че още на датата на констатиране на нарушението (22.11.2017г.) е била налице законова възможност да бъде съставен АУАН – констатирано нарушение, свидетели на установяването му, присъствие на представляващия ЕТ. Също така, от доказателствата по делото се установява, че нарушителят е бил известен и е имало възможност да бъде намерен за връчване на покана за съставяне на акта, така както е намерен за връчване на вече съставения в хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН АУАН, а именно в самият търговски обект.

Следва да се отбележи също, че се споделят и мотивите на районния съд за доказано и правилно квалифицирано нарушение по чл.63 т.3 от ЗЗП, както и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Нарушената правна норма на чл. 63, т.3 от ЗЗП има за цел защита правото на потребителите да бъдат осведомени към момента на избора на стоката за какъв период се отнася актуалната и крайна цена. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 63, т.3 от ЗЗП. Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици, като при формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо е налице извършено и доказано нарушение, но при съставяне на акта е допуснато съществено нарушение на процедурата, което опорочава издаденото НП и води до неговата отмяна.

Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266 от 28.03.2018 г., постановено по НАХД № 596 по описа за 2018г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.