Р Е Ш Е Н И Е
№ 446
гр.Плевен, 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №466 по описа за 2018г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба и уточнение към нея от И.С.Б.
***, чрез адв.Р.Р. *** с надлежно пълномощно, срещу Национална агенция по
приходите – София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която
се претендира присъждане на обезщетение
в размер на 1800лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени
по административно-наказателни производства по обжалване на Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново разноски за адвокатско възнаграждение и
вещи лица. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето
дело.
В исковата молба се
твърди, че с решение №107/21.02.2018г. по КАНД №1093/2017г. на Административен
съд Плевен е потвърдено решение №117/25.10.2017г. по АНД №473/2016г. на Районен
съд Левски в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново. Твърди се, че в резултат на издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление са претърпени имуществени вреди в
размер на 1800лева, от които 400лева възнаграждение на адвокат по договор за
правна защита и съдействие по АНД №209/2016г. на РС-Левски, 500лева
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие и 150лева за
изготвяне на графична експертиза и 450лева за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза по АНД №473/2016г. на РС-Левски и 300лева за адвокатско
възнаграждение по КАД №1073/2017г. на АС-Плевен. В заключение се моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 1800лева за претърпени имуществени вреди, както и се претендира
присъждане на направените разноски по настоящето дело.
От ответника по делото не е депозирано писмен отговор
по исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв.Р. с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната
искова молба и счита, че са налице предпоставките по чл.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Моли исковата молба
да бъде уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Г. с надлежно пълномощно, който счита исковата молба за
неоснователна. Счита, че не е налице вреда, тъй като е получена правна услуга
срещу заплащане. Счита, че не е налице и причинна връзка между отмененото
незаконосъобразно наказателно постановление и твърдяните вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен
дава заключение, че исковата молба е основателна и моли да бъде уважена в
размера, в който е предявена.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото безспорно е установено, че с Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново на И.С.Б. ***, на основание чл.5 ал.1 от
Закона за ограничаване плащанията в брой е наложена глоба в размер на
16500лева, за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от ЗОПБ.
По жалба на И.Б., с Решение №75/09.08.2016г. по АНД
№209/2016г. по описа на Районен съд Левски е отменено изцяло Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново. В производството по АНД №209/2016г. са
проведени две открити съдебни заседания, в които жалбоподателят е представляван
от адв.М., като л. 38 от делото е приложен договор за правна защита и
съдействие сключен между адв.М. и И.Б. за процесуално представителство, като
между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400лева с
посочване, че е платено в брой.
При инстанционен контрол, с Решение №551/07.12.2016г.
по КАД №791/2016г. по описа на Административен съд Плевен е отменено Решение
№75/09.08.2016г. по АНД №209/2016г. по описа на Районен съд Левски и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В това производство е
проведено едно съдебно заседание, на което Б. е представляван от адв.М. с
пълномощно от първата инстанция.
При новото разглеждане е образувано АНД №473/2016г. на
РС-Левски, по което с Решение №117/25.10.2017г. е отменено изцяло Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново, както и е възложено на Държавата
направените по делото разноски от Б. в размер на 456.49лева за изготвяне на
съдебно графична и съдебно икономическа експертиза. На проведените три съдебни
заседания Б. е представляван от адв.Б., съгласно приложен на л.16 договор
за правна защита и съдействие и пълномощно. В договора между страните е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500лева с посочване, че е платено изцяло в брой. В
първото по делото съдебно заседание на 31.01.2017г. е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като е определен първоначален депозит от
150лева, вносим от жалбоподателя Б., както и е допусната съдебно-графическа
експертиза с определен първоначален депозит от 150лева, вносим от Б.. По делото
са налични заключения по допуснатите съдебни експертизи, като въз основа на
справка-декларация от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
определен окончателен депозит в размер на 450лева. На кориците на делото са приложени три броя
разписки (разписка №02000535410311/31.01.2017г., разписка
№02000535411238/31.01.2017г. и разписка №02000641429704/03.10.2017г. ) за
сумите от 150лева, 150лева и 300лева за внесените от Б. депозити за допуснатите
съдебни експертизи. Възнагражденията са
изплатени на вещите лица, видно от отбелязването с посочване на РКО върху
протоколите от о.с.з.
При инстанционен контрол, с Решение №107/21.02.2018г.
по КАД №1093/2017г. на Административен съд Плевен е отменено Решение
№117/25.10.2017г. на РС-Левски в частта за разноските, а в останалата част
решението е оставено в сила. По делото е проведено едно съдебно заседание, по
което Б. е представляван от адв.Б. съгласно пълномощно и договор за правна
защита и съдействие на л.18 от делото. В договора между страните е договорено
възнаграждение в размер на 300лева с посочване, че е платено изцяло в брой.
При така установеното от фактическа страна, съдът
извежда следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 от
ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените
в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2
от АПК).
Разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Фактическият състав на
отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните
предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка
между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът Национална агенция
по приходите, съгласно чл.2 ал.2 от Закона за Национална агенция по приходите е
юридическо лице на бюджетна издръжка и се състои от централно управление и
териториални дирекции, които не са юридически лица. Ето защо НАП-София е
пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на И.Б..
В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът
намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във
връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди,
че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление,
като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско
възнаграждение и вещи лица.
Искът е предявен от физическо лице, претендиращо
имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи
се в направените в хода на административно-наказателни производство разноски за
адвокатско възнаграждение и вещи лица. Съгласно Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед
изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване
на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно
постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск
пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд по мястото на
увреждането и по настоящия адрес на ищеца.
Съдът намира, че предявеният иск за претърпени
имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г.
на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., дейността по административно наказване
по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните
нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с
другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като
приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда
на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е
не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед
задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че
при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по
реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с
което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен
акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска
за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
Наказателното постановление следва
да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия
случай не се спори и се установява от
приложените АНД и КАД, че НП е отменено изцяло и съдебното решение е влязло в
законна сила на 21.02.2018г., когато е постановено решението на касационната
инстанция. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска
за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от
страна на администрацията на НАП, изразяващо се в издаването на
незаконосъобразен акт.
За пълнота
следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от
ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този
закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда
обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита
в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито
субсидиарно приложимият НПК предвиждат
ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за
осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай,
че издаденият срещу него акт, в случая
НП, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е
постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по
тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като
съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се
дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.
е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
По административно-наказателните дела по описа на
РС-Левски и КАД 1093/2017г. по описа на Административен съд Плевен са
представени договори за правна защита и съдействие, видно от които уговорените
адвокатски възнаграждения в размер съответно на 400лева, 500лева и 300лева са
заплатени в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна
помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договорите за правна защита и съдействие е
направено, поради което съдът приема, че сумата в размер общо на 1200лв. е реално
заплатена от Б. за адвокатско възнаграждение на упълномощените от него
адвокати.
Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да
се присъди за производствата пред РС и административен съд, следва да се има
предвид следното: Тъй като упълномощените адвокати са осъществили процесуално
представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага
чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300
лв. В случая стойността на отменената санкция- глоба е в размер на 16500лева. Разпоредбата на чл.7,
ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението при интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е
размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е повече от
договорените такива в конкретния случай, а именно 400лева, 500лева и 300лева. В
мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.
д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид изложеното, предявената
искова претенция за изплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200лева
следва да бъде уважена в пълния размер.
Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда от заплатени
адвокатски възнаграждения, поради което на ищеца се следва заплащане на
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото
незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Директора
на ТД на НАП-Велико Търново, ищецът е
следвало да ангажира адвокати по образуваните във връзка с обжалването на НП наказателно-административен
характер дела пред РС и касационната инстанция. В този смисъл е и постановеното
Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II
колегия. Сумата в размер общо на 1200 (хиляда и двеста) лева, платена за
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдена. Като не се претендира
присъждане на законна лихва.
По отношение на предявената искова претенция за
платени разноски за вещи лица в общ размер на 600лева (150лева и 450лева) съдът
счита, че същата следва да бъде уважена. Този вид разноски е следвало да бъдат
поети от бюджета на съда, но доколкото в настоящето производство не следва да
се извършва проверка по законосъобразността на извършените от съда процесуални
действия, и при наличие на доказателства, че ищецът е внесъл определените
депозити по назначените съдебни експертизи, то следва, че на ищеца е причинена
имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена последица с отмененото
наказателно постановление.
По изложените по-горе съображения, предявеният иск се
явява основателен и доказан по основание
и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1800
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещи лица по
административно-наказателни производства по обжалване и отмяна на Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново.
В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от
адв.Р., която прави искане за присъждане и на направените в настоящето
производство разноски, а именно 400лева адвокатско възнаграждение и 10лева
платена държавна такса. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от
ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и
предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва НАП-София да бъде осъдена да
заплати в полза на ищеца 410лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие на л.4 от делото с посочено плащане в
брой на сума от 400лева и внесена държавна такса за образуване на дело в размер
на 10лева.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-София да
заплати на И.С.Б. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4
от ЗОДОВ сума в размер на 1800лева (хиляда и осемстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещи лица по
административно-наказателни производства по обжалване и отмяна на Наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г. на
Директора на ТД на НАП-Велико Търново.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите-София да заплати на И.С.Б. ***, с ЕГН: **********, направените
по делото разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляващи 400
(четиристотин) лева адвокатско възнаграждение и 10 (десет) лева внесена
държавна такса.
Решението може да се
оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: