Р Е Ш Е Н И Е

№ 479

17 юли 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Господинов

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура- Плевен, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 462 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Н.Б.А. ***, подадена чрез процесуалния му представител адв. Й.Д. ***, с която е предявен иск против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени по АНД № 1536/2017г. по описа на Районен съд- Плевен, ведно с дължимата лихва върху претендираното обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С молбата е предявена и претенция за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящето производство.

В исковата молба се твърди, че за оказаната правна помощ и процесуално представителство пред РС – Плевен по АНД № 1536/2017 година, ищецът е направил разноски в размер на 500 (петстотин) лева, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д.№ 2/2016 година на ОСС на ВАС подлежат на обезщетяване от ответника, тъй като с постановеното по посоченото по- горе административно дело е било отменено издаденото против ищеца НП № 35-0000200/19.05.2018г. на началника на Областен отдел – Плевен на ИААА.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Й.Д., която поддържа предявения иск по посочените в исковата молба основания. Претендира присъждане на деловодни разноски за настоящето съдебно производство.

Ответникът не се представлява. Същият е изпратил писмен отговор чрез процесуален представител, в който признава основателността на иска – в частта за претърпените имуществени вреди от обжалването на НП пред съд. Счита исковата претенция за присъждане на разноски в настоящото производство за неоснователна, защото с действията си не е дал повод за завеждане на иск по ЗОДОВ. Заявява, че в решението на РС – Плевен няма осъдителен диспозитив за заплащане на разноски на жалбоподателя, а ищецът или негов представител не са правили изявление пред ИААА, че следва да им бъдат заплатени направените разноски. От друга страна в самата агенция вече има създадена трайна практика за доброволно плащане на разноски за адвокатски възнаграждения, направени в съдебни производство по обжалване на НП. Поддържа, че в тази част исковата молба следва да бъде отхвърлена.

Прокурорът пледира да бъде уважен предявеният иск като основателен.

Административен съд – Плевен, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледан по същество тя е основателна.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 35-0000200/19.05.2018г. на началника на Областен отдел – Плевен на ИААА, на основание чл.53 ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. на МТ; на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ и на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.38, предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.

След проведено обжалване от Н.А., с решение № 851/16.10.2017 година по н.а.х.д. № 1536/2017 година на РС- Плевен издаденото НП е отменено. Решението на РС е влязло в сила на 01.11.2017 година.

В процеса пред районния съд настоящият ищец е имал процесуално качество на жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер на 500 (петстотин) лева, които се признават от ответника - ИААА.

След влизане в сила на решението на РС няма данни ищецът или негов процесуален представител да е отправял искане или покана до ответната администрация, да му бъде възстановена сумата, която е заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на производството пред РС – Плевен по обжалване на НП.

По настоящото дело е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018 година, според който ищецът е заплатил на адвокатско дружество „С. И. и партньори“- адв. Й.Д. сумата от 300 (триста) лева за процесуално представителство по настоящето производство.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По делото е доказана първата предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на РС е отменено НП, издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Налично е и третото условие – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производството по обжалване на наказателно постановление пред РС. При тези съображения следва да бъде уважена и претенцията за законната лихва върху присъденото обезщетение, доколкото тази претенция има акцесорен характер и уважаването ѝ е обвързано с произнасянето на съда по основния иск.

Съдът намира за основателна претенцията за присъждане в полза на ищеца на направените в настоящето производство разноски и счита за неоснователни доводите на ответника за недължимост на същите на основание чл.78, ал.2 от ГПК. Тази законова разпоредба би била приложима в хипотезата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, но само за неуредени в специалния закон въпроси, а този с разноските не е такъв. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК.

Съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Извън горното следва да се посочи, че дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, то за да бъдат възложени разноските върху ищеца, е необходимо ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. По делото няма данни да е извършено плащане от страна на ответника преди завеждането на ИМ, а несъмнено на същия е било известно решението по НАХД 1536/17г. по описа на РС- Плевен, респ. обстоятелството, че по него ищецът е направил разноски. Няма и данни ответникът да е заплатил претендираната от ищеца сума след получаване на препис от ИМ, а несъмнено с факта на получаване на същата той /ответникът/ вече е бил уведомен за горната претенция, но отново не е извършил плащане. Ищецът няма нормативно установено задължение да отправя покана за доброволно плащане преди да предяви претенцията си по съдебен ред, а и като не е осъществено такова от страна на ответника, то същият е дал повод за завеждане на делото, респ. не може да се ползва от привилегията на чл.78, ал.2 ГПК.

Ето защо съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски в общ размер на 310 лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 10 лв. внесена държавна такса за образуване на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, II- ри състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- гр.София, ул. „Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на Н.Б.А. с ЕГН **********,***, сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени по НАХД 1536/17г. по описа на РС- Плевен, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба- 10.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- София, ул. „Й. В. Гурко“ № 5 да заплати Н.Б.А. с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящето производство и сумата от 10 лв. внесена държавна такса за образуване на настоящето дело.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: