РЕШЕНИЕ № 715

гр. Плевен, 3 Декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 460/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 226 и сл. от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Л.Ц.Ч. ***, чрез адвокат Д.С. ***, срещу Заповед № 3282з-1076/03.04.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ на Гранично полицейско управление Сомовит към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР.

Жалбоподателят иска оспорената заповед да бъде отменена като издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Счита, че същата не съответства на целите на закона, както и че е издадена при превратно упражняване на власт. Жалбоподателят сочи, че заема срочна длъжност като наблюдател в Украйна към ОССЕ и като такъв има право на неплатен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации, като такъв неплатен отпуск е одобрен от Министъра на МВР от 15.01.2017 г. до 31.03.2017 г. и в последствие продължен до 31.03.2018 г. Посочва, че поради изтичане срока на одобрение Ч. е изпратил заявление за продължаване на неплатения отпуск за още една година, докато заема длъжността към ОССЕ, считано от 01.04.2018 г. до 31.03.2019 г., като по време на изчакването на санкцията от Министъра на МВР жалбоподателят е бил в Украйна, където и до настоящия момент е на длъжност наблюдател към мисията на ОССЕ. Сочи, че на 02.04.2018 г. прави запитване до „Човешки ресурси“ на МВР – София, какво е становището на Министъра на МВР поради факта, че срокът за даването на такова е вече изтекъл, но не получава отговор да е налице такова становище и резолюция по молбата му относно неплатения отпуск, не получава и ясен отговор при липса на резолюция на Министъра на МВР, неявяването му на работа ще бъде ли считано поради „уважителни причини“ по чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР или не, поради което на 03.04.2018 г. жалбоподателят подава заявление за прекратяване на служебното си правоотношение по собствено желание с оглед опасността да бъде дисциплинарно уволнен на основание чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Счита, че е налице превратно тълкуване на ЗМВР от страна на органа по назначаването – веднъж дадено разрешение по чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗМВР не подлежи повторно на преразглеждане, при което процедирането от страна на органа по назначаване представлява превратно упражняване на власт, довело до мотивиране на жалбоподателя, че ако не подаде молба по чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, същият ще бъде дисциплинарно уволнен съгласно чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Посочва, че липсва „собствено желание“ и воля на жалбоподателя за прекратяване на служебното правоотношение, а органът по назначаването не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, като същият превратно е упражнил власт за постигане на противоправен резултат, т.е. постигане на цел, която не съответства на целта на закона. Счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Моли да бъде отменена оспорената заповед, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Представена е писмена защита, в която се обосновава недопустимост на жалбата, поради липса на правен интерес от оспорването, алтернативно е обосновавана законосъобразност на оспорената заповед и е направено искане за присъждане на разноски по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима /определение № 751/06.06.2018 г. л.30 от делото/ и подлежи на разглеждане.

Относно възражението за недопустимост на жалбата. Същото е неоснователно. Оспореният акт има негативно за жалбоподателя съдържание, с него е разпоредено прекратяване на служебното му правоотношение, което винаги е неблагоприятно за лицето. Всички индивидуални административни актове, които засягат неблагоприятно права и законни интереси на граждани подлежат на съдебен контрол за законосъобразност при подадена жалба срещу тях.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

С оспорената заповед № 3282з-1076/03.04.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, като държавен служител в Министерство на вътрешните работи на основание чл. 226, ал.1, т 4 от ЗМВР и във връзка със подадено заявление № 4066р-3993/03.04.2018 г.

Заявление № 4066р-3993/03.04.2018 г. /л. 13 от делото/ е с издател жалбоподателя , със същото той заявява желанието си да му бъде прекратено служебното правоотношение с МВР считано от 01.04.2018 г. Жалбоподателят сочи в жалбата си, че е подал това заявление. Налице е потвърждение на волеизявлението, което изключва всякакво съмнение относно авторството му.

Оспорваната заповед е с правно основание чл. 226, ал.1, т.4 от ЗМВР. Нормата гласи: „Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява: т.4 по собствен желание“. Следователно за прекратяване на служебното правоотношение на това основание е необходимо ясно изразено желание на служителя за прекратяване на правоотношението. В конкретния случай тази предпоставка е налице - жалбоподателят е подал заявление № 4066р-3993/03.04.2018 г., в което ясно е изразена волята му: „ да ми бъде прекратено служебното правоотношение по собствено желание, считано от 01.04.2018 г.“.

С достигане на това волеизявлението на жалбоподателя до адресата на заявлението - директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ за последния възниква задължението да се произнесе по искането за прекратяване на правоотношението. Това задължение е изпълнено с издаване на оспорената заповедта, с която искането на настоящия жалбоподател е удовлетворено и служебното му правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, именно на основание собственото му желание.

Обстоятелствата изложени в жалбата, че заявление № 4066р-3993/03.04.2018 г. е подадено вследствие нарушена комуникация между жалбоподателя и ръководителите му и непроизнасяне в срок по негово заявление за отпуск нямат отношение към законосъобразността на заповедта предмет на оспорване. Какви са причините мотивирали лицето да направи искане за прекратяване на служебното му правоотношение е ирелевантно за спора.

Оспорената заповед е с издател - Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. Същият е компетентен да издава заповеди с такъв предмет съгласно чл. 227 от ЗМВР вр. чл. 159, т.1 от същия закон – „Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159.“, Последната норма във връзка с чл. 37 от ЗМВР определят, че основните структури в МВР са главните дирекции, чийто директори имат правомощието да назначаван, преназначават държавни служители и съответно да прекратяват служебното им правоотношение.

Заповедта, предмет на спора, е издадена и при спазване на формалните изисквания на чл. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Заповедта е в писмена форма и в нея са налични изброените в посочената норма от Наредбата реквизити.

В производството по постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявлението на служителя е подадено чрез непосредствения ръководител съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з-311/2014 г., а заповедта е издадена в срока по чл. 228, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1 от ЗМВР.

Оспорената заповед е постановена след изрично волеизявление на служителя за прекратяване на служебното правоотношение, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативната уредба.

Издадената заповед и в съответствие и с целта на закона тъй като е постигната сигурност в отношенията между органа по назначаването и служителя между тях да съществуват желани отношения, спазена е и генералната цел на закона - държавната служба в МВР да се изпълнява от високо мотивирани служители, които имат лично желание да носят тази отговорна служба.

Налага се извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила за това, при спазване на материалния закон и неговата цел, поради което същата е законосъобразна, а жалбата срещу нея неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева – списък на разноските л.62 /гръб/. По делото са проведени две съдебни заседания, като в нито едно от тях не се е явил процесуален представител на ответника, по делото са представяни единствено писмени молби, становища и писмена защита. Настоящият състав счита, че изготвянето на писмени молби, становища и други по съдебни дела е обичайна дейност на юрисконсултите, която не следва да бъде възмездявана допълнително. Явяването в съдебно заседание напротив, препятства осъществяването на обичайна дейност на юрисконсултите по правно консултиране на назначилите ги органи и дружества, поради което е предвидена възможност при благоприятен изход, за представляваната от тях страна, на съдебния спор, техните допълнителни условия да бъдат възмездени.

С оглед посочено, не са налице основания за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждание по настоящото делото, поради което искането в тази връзка следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Ц.Ч. ***, чрез адвокат Д.С. ***, срещу Заповед № 3282з-1076/03.04.2018 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като старши полицай в група „Охрана на държавната граница“ на Гранично полицейско управление Сомовит към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по административно дело № 460 по описа на Административен съд Плевен за 2018 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/