РЕШЕНИЕ

№ 518

гр.Плевен, 26.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 458 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от К.А.Д.,***, чрез адв. А.А.,***, срещу решение № 2153-14-33/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен.

Оспорващата твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно. Посочва, че със своето решение, директорът на ТП на НОИ – Плевен е отхвърлил подадената от нея жалба с вх. № 1046-14-11#6/26.03.2018 г., като неоснователна и е потвърдил разпореждане № РВ-3-14-00388875/16.03.2018 г., с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 21.08.2017 г. до 18.11.2017 г., в размер на 963.16 лв., от които 924.85 лв. главница и 38.31 лв. дължима лихва. Посочва, че за времето от 21.08.2017 г. до 20.11.2017 г. е била в болничен, като твърди че има двама работодатели: „Мундус 2“ ЕООД гр. София и „Георги Венциславов 2005“ ЕООД гр. Левски. Сочи, че на „Георги Венциславов 2005“ ЕООД гр. Левски своевременно е представила болничният лист, а работодателят „Мундус 2“ ЕООД гр. София е уведомила по телефона, като не е представила пред него болничен лист, поради незнание от нейна страна. Твърди, че за времето, в което е била в болничен, не е извършвала трудова дейност, тъй като е била трудно подвижна. Посочва, че съставеният констативен протокол не й е връчван, за да се запознае с констатациите на контролния орган. Твърди, че от връчването й на разпореждане № РВ-3-14-00388875/16.03.2018 г. се е снабдила и е изпратила и на втория си работодател: „Мундус 2“ ЕООД гр. София болничните листове за осчетоводяване. Счита, че с тези си действия е изпълнила задълженията си на работник. Моли съдът да отмени изцяло решение № 2153-14-33/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен като незаконосъобразно.

В съдебно заседание оспорващата - К.А.Д.,***, не се явява, представлява се от адв. А.А., като поддържа жалбата на доверителката си. Счита, че същата е изпълнила задълженията съгласно тази наредба за болничните листове. Твърди, че тя в действителност е била с травма на крака и е била трудно подвижна. Посочва, че началникът на ТП на НОИ е издал разпореждане, което са обжалвали по административен път, което е потвърдено и го обжалват в съдебно заседание. Сочи, че в разпореждането е посочено, че са съставени констативни протоколи, които констативни протоколи и с цялата преписка, оспорващата не е запозната. Навежда доводи, че в хода на административното производство, след като е получила разпореждането, същата се е снабдила с болнични листове и за втория работодател, които са изпратени за осчетоводяване. Счита, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, се представлява от гл. юрк Р., която моли съдът да потвърди решението и разпореждането като правилно и законосъобразно постановени. Излага доводи, че административният орган е установил, че оспорващата работи по две трудови правоотношения, при което при първия работодател е представила 3 бр. болнични листове за временна неработоспособност, но пред втория, такива не са представени, поради което е извършена проверка при втория работодател „Мундус 2“ ЕООД гр. София. Посочва, че компетентният контролен орган е установил, че за периода от време, който пред единия работодател са представени болничните листове, то при другия работодател, има отработено време, с получено трудово възнаграждение и съответно подадена информация по надлежния ред в Регистъра на осигурените лица. Сочи, че след като оспорващата е подала жалбата, в която твърди, че има представени болнични листове пред втория работодател, от ТП на НОИ са извършили проверка и това е отразено в решението. Твърди, че в електронния регистър за издадени болнични листове и действително фигурират такива за втория работодател, но същите не са били представени пред него и той съответно не ги е приел и не е подал информация по надлежния ред. Посочва, че това е установено към момента на постановяване на решението и затова решението е с посочените мотиви и посочения резултат. Моли за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане № РВ-3-14-00388875/16.03.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен, на основание чл. 114, и ал. 3 от КСО е разпоредено К.А.Д. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 21.08.2017 г. до 18.11.2017 г. в размер на 963.16 лв., от които 924.85 лв. главница и 38.31 лв. – дължима лихва.

Срещу разпореждането е подадена жалба с вх. № 1046-14-11#6/26.03.2018 г. от К.А.Д. (лист 17 по делото), като твърди, че за времето от 21.08.2017 г. до 20.11.2017 г. е била в болнични, както и че има трудови правоотношения с двама работодатели: „Мундус 2“ ЕООД гр. София и „Георги Венциславов 2005“ ЕООД гр. Левски, като болничните листове е представила пред работодателя си „Георги Венциславов 2005“ ЕООД гр. Левски. Посочва, че не е представяла болнични листове пред работодателя в гр. София и едва към 26.03.2018 година ги е изпратила на Мундус 2 ЕООД, гр. София и моли да отпадне основанието за връщане на сумите.

По делото е представено писмо изх. № 1046-14-11#1/30.01.2018 г. (лист 27 по делото), с което е изискана по компетентност извършване на проверка от контролен орган на НОИ при ТП на НОИ – София град на осигурителя „Мундус 2“ ЕООД гр. София и е съставен констативен протокол № КП-5-21-00384132/06.03.2018 г. (лист 31 по делото), в който е отразено, че съгласно трудов договор № 644/03.11.2016 г. К.А.Д. работи като хигиенистка на непълно работно време в „Мундус 2“ ЕООД, гр. София – 1 час през определени дни в месеца, като осигурителят е представил платежни ведомости за периода от м. 08.2017 г. до м.11.2017 г. включително и е отразено, че К.Д. има работни дни и възнаграждение, както следва: за м. 08.2017 г. – 23 отработени дни – 57.50 лв.; за м.09.2017 г. – 19 отработени дни – 57.50 лв.; за м. 10.2017 г. – 22 отработени дни – 57.50 лв.; и за м. 11.2017 г. – 22 отработени дни – 57.50 лв. Установено е, че данните са коректно подадени и отразени в регистъра и за периода м.8 2017 г до м. 11.2017 година за лицето при работодателя „Мундус 2“ ЕООД, гр. София няма подени болнични листове към датата на проверката и съставяне на КП – 06.03.2018 година т. .е. към датата на издаване на разпореждането и постановяване на решението не е налице подаване на болнични листове към втория работодател в гр. София.

С процесното решение № 2153-14-33/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, е отхвърлена жалба с вх. № 1046-14-11#6/26.03.2018 г. на К.А.Д. срещу разпореждане № РВ-3-14-00388875/16.03.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен. Прието е, че К.А.Д. е осигурено лице по трудови правоотношения при осигурителя ЕТ„Георги Венциславов 2005“ ЕООД гр. Левски на 8 – часов работен ден. Сочи, че поради настъпване на риск „временна неработоспособност поради общо заболяване“ на г-жа Д. са издадени болнични листове: № Е20171257025, № Е20171257129 и № Е20171453969 за периода от 21.08.2017 г. до 18.11.2017 г. без прекъсване, които болнични листове са представени на осигурителя ЕТ „Георги Венциславов 2005“ ЕООД гр. Левски , който своевременно ги представя пред компетентите органи на Тп на НОИ Плевен. С ведомости от 13.09.2017 г., 25.09.2017 г., 04.10.2017 г., 25.10.2017 г., 06.11.2017 г. и 22.11.2017 г. на г-жа Д. по лична банкова сметка ***нна неработоспособност в общ размер на 924.85 лв., но след проверка се установява, че лицето е осигурена и на друго основание – по трудово правоотношение в осигурителя „Мундус 2“ ЕООД гр. София и след извършена проверка , отразена в КП от 06.03.2018 година се установява, че болнични листи не са представени пред работодателя, лицето е получило трудово възнаграждение с оглед представени платежни ведомости за периода месец август 2017 г – месец ноември 2017 година по 57, 50 лева. Административният орган приема, че в случая правилно се претендира възстановяване на сумата, тъй като съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, а видно от ведомостите при втория работодател е налице изплатено трудово възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Процесното решение е постановено от компетентен орган по чл. 117, ал.3 от КСО – директора на ТП на НОИ Плевен, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Съдът намира че същото е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал.3 от КСО и съответства на материалния закон.

Фактът, установен в хода на административното производство, за липса на представени болнични листи от Д. пред втория работодател не се оспорва от същата, потвърждава от установеното от контролните органи в КП от 06.03.2018 година и пред работодателя „Мундус 2“ ЕООД, гр. София болнични листи за периода от м.07 – м. 11 2017 година не са представени към датата на постановяване на разпореждането. По делото на л. 10 е представено известие за доставяне от 19.03.2018 година, от което се установява, че има изпратени документи до „Мундус сервиз“ на 19.03.2018 година , като болнични листове към този работодател не са отразени с корегиращи данни към датата на постановяване на решението.

Обстоятелството, че лицето е получило трудово възнаграждение от работодателя „Мундус 2“ ЕООД за периода, през който е била във временна неработоспособност, не се опровергава от доказателствата по делото, за което е представила болничен лист при осигурителя „Георги Венциславов 2005“ ЕООД, гр. Левски, като за този период е получено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 924, 85 лев за сметка на ТП на НОИ-Плевен.

Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях, като в графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. А нормата на чл. 9, ал.2 от същата наредба регламентира, че осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

С оглед на горепосоченото съдът приема, че Д. не е изпълнила задължителните изисквания на чл. 8, ал.1 и чл. 9, ал.2 от НМЕ. По делото са налични доказателства, но след постановяване на разпореждането, че болнични листове са представени едва на 19.03.2018 година пред „Мундус 2“ ЕООД, гр. София, но същите не са отразени в регистъра т.е. не са представени в ТП на НОИ.

Съгласно чл. 46, ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравни органи. Паричните обезщетения от фондовете на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Осъществяването на трудовата дейност следва да се установи от административния орган, което в настоящето производство е сторено.

При наличието на горното правилно е прието, че на лицето не се следва изплащане обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 21.08.2017 г – 18.11.2017 г. , тъй като получаването на възнаграждение за упражнявана трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничен лист, е пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон.

Съдът намира, че правилно е прието, че лицето е недобросъвестно и следва да възстанови сумата заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал.1 от КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал.2 от КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на определени от закона случаи, в които възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая такива данни не са налице. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурително плащане, да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В конкретната хипотеза Д. е получила обезщетение за процесния период, знаейки, че през същият този период е упражнила трудова дейност, за която е получила следващото й се трудово възнаграждение. В нарушение на изискванията на НМЕ лицето не е представило пред своя втори работодател болничния лист за временна неработоспособност за период от 21.08.2017 г.– 18.11.2017 г. и е налице хипотезата на чл. 46, ал.3 от КСО.

Предвид горепосоченото съдът намира оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане за правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства и следва жалбата да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2 , предл последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ :

Отхвърля жалба на К.А.Д.,***, чрез адв. А.А.,***, срещу решение № 2153-14-33/18.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :