Р E Ш Е Н И Е
№ 435
гр.Плевен, 21.06.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно
дело № 454 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
решение № 231 от 19.03.2018 год., постановено по НАХД № 3422/2017 год., Районен
съд- Плевен е отменил на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН наказателно постановление № 225/21.11.2017г. на Министъра на
земеделието, храните и горите, с което на ЕТ “Ивел-Ил. В.“, ЕИК:106540723 с адрес на управление гр.Кнежа, ул.“Цанко
Церковски“ № 42, представлявано от И. В. К., ЕГН ********** е наложено на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН,
вр.чл.50,ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
административно наказание-имуществена санкция в размер на 1600 / хиляда и
шестотин лева/ за нарушение на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители.
Със същото решение въззивният съд е
оставил без уважение искането на И. Д.- старши юрисконсулт в Областна Дирекция
”Земеделие” – гр. Плевен, процесуален представител на Министър на земеделието,
храните и горите по АНХД № 3422/2017г. по описа на Районен съд - гр.Плевен, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Против
горното решение е постъпила касационна жалба от И.Д., процесуален представител на
Министъра на земеделието, храните и горите, в която се излагат доводи, че решението
на Районен съд- Плевен е неправилно, тъй като е налице противоречие в обстоятелствената
част на същото, изразяващо се в обстоятелството, че първоначално съдът е
посочил, че жалбата е неоснователна, а впоследствие е развил доводи, поради
което е отменил обжалваното НП. На следващо място се оспорват правните изводи,
изложени от въззивния съд, във връзка с допуснато съществено процесуално
нарушение, изразено в непосочване на санкционната разпоредба, въз основа на
която е бил санкциониран нарушителят. Сочи се, че текстът на чл.50 от ЗПЗП
препраща към неупоменатата в НП разпоредба на чл.49а от ЗПЗП, която урежда
размера на имуществената санкция. В заключение се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде потвърдено оспореното НП.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Д., който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Ответникът се представлява от адв. М.,
който оспорва касационната жалба. Излага доводи, че непосочването на
санкционната разпоредба в обжалваното НП е довело до нарушаване правата на
доверителя му. Сочи, че в хода на административното производство, довело до
издаване на оспореното НП, са допуснати и други нарушения на процесуалните
правила, за които са изложени доводи пред РС- Плевен, а именно, че
санкционираният земеделски производител не е бил поканен да присъства на
извършената проверка на терен, не му е предоставена възможност да направи
възражения по изготвения констативен протокол, а от съставения АУАН и обжалваното
НП не е ясно как точно е нарушил разпоредбата на чл.33б от ЗПЗП, тъй като той
не е собственик на имота, а и от събраните в хода на въззивното производство
доказателства е установено, че този имот има друг ползвател. В заключение
пледира да бъде потвърдено решението на РС- Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е
приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обжалваното НП, тъй като
не е посочена санкционната норма, въз основа на която е определен размера на
наложената на едноличния търговец имуществена санкция, с оглед компетентността на административнонаказващият
орган по смисъла на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав е съгласен с тези доводи. В
конкретния случай административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбите
на чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.50, ал.2 от ЗПЗП. Първата от посочените
разпоредби е обща, а втората касае компетентността на длъжностните лица, в
кръга на чиито правомощия е издаването на НП, но тази норма не препраща към
чл.49а от ЗПЗП. Такава препратка е налице в разпоредбата на чл.50, ал.1 от
ЗПЗП, която не е упомената изобщо в оспореното НП, а и това препращане касае
единствено правомощията на длъжностните лица за установяване на посочените в чл.49а
ЗПЗП нарушения, т.е. нормата сочи компетентните актосъставители, но не съдържа
препращане, свързано с правомощията на
административнонаказващият орган.
Непосочването на санкционната норма в обжалваното НП
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Следва да се има предвид и обстоятелството,
че размерът на административната санкция в чл.49а ЗПЗП не е в абсолютен размер,
а е с установен миниум от 500 лв. и максимум от 10 000 лв., а в оспореното
НП липсва обосновка по отношение размера на определената имуществена санкция от 1600 лв.
С касационната жалба не се оспорва решението в частта
му, с която е оставено без уважение искането на процесуалния представител на
ответника във въззивното производство за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което касационната инстанция не намира за нужно да
излага доводи в тази част на оспорения съдебен акт.
Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията от
касационната жалба, свързани с обстоятелството, че в решението на въззивният
съд първоначално е посочено, че жалбата е неоснователна, а след това е развил
доводи, поради които е отменил оспореното НП. Касае се за допусната техническа
грешка, която обаче не поставя под съмнение волята на решаващия съд, с оглед
изложените подробни и последователни мотиви, които не противоречат на
диспозитива на постановеното съдебно решение.
При тези съображения АС- Плевен намира, че решението
на Районен съд- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. С оглед този изход на производството се явява неоснователно
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а и следва да се има предвид, че административните съдилища не присъждат
разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните
съдилища по административнонаказателни дела, в който смисъл е Тълкувателно решение
№ 2 от 03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008г. на ВАС.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от
ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
231 от 19.03.2018 год., постановено по НАХД № 3422/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.