Р E Ш Е Н И Е

 

№ 435

 

гр.Плевен, 21.06.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИEВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 454 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 231 от 19.03.2018 год., постановено по НАХД № 3422/2017 год., Районен съд- Плевен е отменил  на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН наказателно постановление № 225/21.11.2017г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което на ЕТ “Ивел-Ил. В.“, ЕИК:106540723  с адрес на управление гр.Кнежа, ул.“Цанко Церковски“ № 42, представлявано от И. В. К., ЕГН ********** е наложено на основание чл.53 ал.1 от  ЗАНН, вр.чл.50,ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители административно наказание-имуществена санкция в размер на 1600 / хиляда и шестотин лева/ за   нарушение  на чл.33б, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Със същото решение въззивният съд е оставил без уважение искането на И. Д.- старши юрисконсулт в Областна Дирекция ”Земеделие” – гр. Плевен, процесуален представител на Министър на земеделието, храните и горите по АНХД № 3422/2017г. по описа на Районен съд - гр.Плевен, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Против горното решение е постъпила касационна жалба от И.Д., процесуален представител на Министъра на земеделието, храните и горите, в която се излагат доводи, че решението на Районен съд- Плевен е неправилно, тъй като е налице противоречие в обстоятелствената част на същото, изразяващо се в обстоятелството, че първоначално съдът е посочил, че жалбата е неоснователна, а впоследствие е развил доводи, поради което е отменил обжалваното НП. На следващо място се оспорват правните изводи, изложени от въззивния съд, във връзка с допуснато съществено процесуално нарушение, изразено в непосочване на санкционната разпоредба, въз основа на която е бил санкциониран нарушителят. Сочи се, че текстът на чл.50 от ЗПЗП препраща към неупоменатата в НП разпоредба на чл.49а от ЗПЗП, която урежда размера на имуществената санкция. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдено оспореното НП.

 В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Д., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Ответникът се представлява от адв. М., който оспорва касационната жалба. Излага доводи, че непосочването на санкционната разпоредба в обжалваното НП е довело до нарушаване правата на доверителя му. Сочи, че в хода на административното производство, довело до издаване на оспореното НП, са допуснати и други нарушения на процесуалните правила, за които са изложени доводи пред РС- Плевен, а именно, че санкционираният земеделски производител не е бил поканен да присъства на извършената проверка на терен, не му е предоставена възможност да направи възражения по изготвения констативен протокол, а от съставения АУАН и обжалваното НП не е ясно как точно е нарушил разпоредбата на чл.33б от ЗПЗП, тъй като той не е собственик на имота, а и от събраните в хода на въззивното производство доказателства е установено, че този имот има друг ползвател. В заключение пледира да бъде потвърдено решението на РС- Плевен.

          Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен изразява становище, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на обжалваното НП, тъй като не е посочена санкционната норма, въз основа на която е определен размера на наложената на едноличния търговец имуществена санкция, с оглед компетентността на административнонаказващият орган по смисъла на чл. 57, ал.1, т.7 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав е съгласен с тези доводи. В конкретния случай административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбите на чл.53, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.50, ал.2 от ЗПЗП. Първата от посочените разпоредби е обща, а втората касае компетентността на длъжностните лица, в кръга на чиито правомощия е издаването на НП, но тази норма не препраща към чл.49а от ЗПЗП. Такава препратка е налице в разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗПЗП, която не е упомената изобщо в оспореното НП, а и това препращане касае единствено правомощията на длъжностните лица за установяване на посочените в чл.49а ЗПЗП нарушения, т.е. нормата сочи компетентните актосъставители, но не съдържа препращане, свързано с правомощията на  административнонаказващият орган.

Непосочването на санкционната норма в обжалваното НП съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя. Следва да се има предвид и обстоятелството, че размерът на административната санкция в чл.49а ЗПЗП не е в абсолютен размер, а е с установен миниум от 500 лв. и максимум от 10 000 лв., а в оспореното НП липсва обосновка по отношение размера на определената  имуществена санкция от 1600 лв.

С касационната жалба не се оспорва решението в частта му, с която е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника във въззивното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което касационната инстанция не намира за нужно да излага доводи в тази част на оспорения съдебен акт.

Настоящият съд намира за неоснователни оплакванията от касационната жалба, свързани с обстоятелството, че в решението на въззивният съд първоначално е посочено, че жалбата е неоснователна, а след това е развил доводи, поради които е отменил оспореното НП. Касае се за допусната техническа грешка, която обаче не поставя под съмнение волята на решаващия съд, с оглед изложените подробни и последователни мотиви, които не противоречат на диспозитива на постановеното съдебно решение.

При тези съображения АС- Плевен намира, че решението на Районен съд- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на производството се явява неоснователно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а и следва да се има предвид, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела, в който смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008г. на ВАС.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231 от 19.03.2018 год., постановено по НАХД № 3422/2017 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.