Р E Ш Е Н И Е
№ 428
гр.Плевен, 20.06.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно
дело № 453 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С
решение № 260 от 28.03.2018 год., постановено по НАХД № 392/2018 год., Районен
съд- Плевен е потвърдил наказателно
постановление № 17-0940-000485 от 05.01.2018 г. на Началник РУП – Пордим към
ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП, чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени по отношение на Л.Ф.Д., ЕГН: ********** *** административни
наказания, както следва : глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 300 лв.,
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, за извършени нарушения на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП; чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Против
горното решение е постъпила касационна жалба от Л.Ф.Д., в която се излагат доводи,
че произшествието, във връзка с което е санкциониран, не е посещавано от
органите на РУП- Пордим, а въззивният съд е изградил изводите си единствено въз
основа обясненията на другия участник в ПТП. Твърди, че не е съобразен
представеният договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и в
заключение прави искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП.
В
съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения. Излага доводи за недоказаност на обстоятелството,
че е участник в ПТП. Твърди, че към момента на процесното произшествие е имал
валидна застраховка „гражданска отговорност“ и оспорва полицата, приложена във
въззивното производство. Сочи, че в първоначално съставен АУАН от 25.11.2017г.
е посочен контролен номер на управлявания от него автомобил ХХХХ, а неговият
автомобил е с ДК№ ХХХХ, поради което му е съставен акт за това, че е управлявал
автомобил, който е различен от неговия. Твърди, че този АУАН е бил отменен по
негова жалба, но впоследствие му е съставен нов АУАН, в който вече били
посочени действителните номера на автомобила му. Излага доводи, че не е
извършил нарушенията, за които е санкциониран и пледира за отмяна на
обжалваното НП. Представя като писмени доказателства полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ от 10.02.2017г., издадена на името на Б. М.
Б., копие от договор за покупко- продажба на МПС от 10.02.2017г., протокол за
ПТП № 1625882 от 25.11.2017г. и индигирано копие от АУАН бл. № 046563/25.11.2017г.
Ответникът
не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен изразява
становище, че АС- Плевен следва да постанови съдебно решение, с което да
съобрази представените от касатора нови писмени доказателства и защитната му
теза.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставяне на АУАН бл. № 046563/25.11.2017г. /копие от който е представен от
касатора като писмено доказателство/, вследствие подаден сигнал за ПТП,
настъпило на 20.11.2017г. между селата Одърне и Каменец. В този АУАН е
посочено, че касаторът е управлява л.а. „Пежо“ с ДК № ХХХХ. Д. е депозирал
възражение против него /л.9 от въззивното дело/, в което всъщност не оспорва, че
е участник в процесното ПТП, но твърди, че то не е настъпило по негова вина и
излага твърдения, че не е допуснал посочените в АУАН нарушения. Един от доводите
на касатора е, че на 20.11.2017г. не е управлявал лек автомобил с номер ХХХХ,
т.к. тази регистрация е от 21.11.2017г.
Горното възражение е било уважено и посоченият по-
горе АУАН е бил анулиран и вместо него е издаден АУАН бл. №
033930/18.12.2017г., в който е посочено, че на 20.11.2017г. Д. е управлявал
л.а. „Пежо“ с ДК № ХХХХ. Въз основа на този АУАН е съставено оспореното
НП.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в
хода на въззивното производство писмени доказателства по несъмнен начин се
установява обстоятелството, че Д. е лицето, управлявало л.а. „Пежо“, което е
участвало в ПТП с л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ХХХХ на 20.11.2017г., както и че
горният автомобил „Пежо“ е бил с ДК№ ХХХХ
към момента на произшествието, а към момента на съставяне и на двата АУАН вече
е бил със сменена регистрация, а именно с ДК№ ХХХХ. Обстоятелството, че към
момента на процесното ПТП горният автомобил е управляван от Д. се установява от
подаденото от него собственоръчно написано възражение, от приетата като писмено
доказателство справка /л.7 от въззивното производство/, а и от докладна записка
/л.10/, както и от обясненията на Д., дадени в хода на полицейската проверка по
случая /л.14/ .От събраните по делото доказателства, вкл. и от представените от
касатора в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав е видно, че
процесният автомобил „Пежо“ е бил закупен с договор с нотариална заверка на
подписите, сключен на 10.02.2017г., като към този момент автомобилът е бил с
ДК№ ХХХХ. Касаторът е регистрирал така
закупеният автомобил в Сектор „Пътна полиция“ - Плевен един ден след
настъпилото ПТП, а именно на 21.11.2017г., когато е върнал старите регистрационните
табели и автомобилът е бил регистриран с нов номер, а именно ХХХХ. При тези
съображения оплакванията на касатора, във връзка с обстоятелството, че не е
ясно кой автомобил е участвал в процесното ПТП се явяват неоснователни. От
посочените по- горе доказателства се установява по несъмнен начин, че Д. е
напуснал местопроизшествието, като не е спрял непосредствено след настъпването
на ПТП, продължил е движението на управлявания от него лек автомобил и не е
сигнализирал съответната служба за контрол. Последното е сторено от другия
участник в процесното ПТП- Й. А. А., от чийто сигнал /л.12/ и
обяснения /л.13 и л.17/ се установява механизма на произшествието и по-
конкретно настъпване на удар при разминаване между управляваното от касатора
МПС и това на г-н А., вследствие на което са настъпили материални щети за
автомобила на последния, което несъмнено се дължи на неосигуряване на
достатъчно странично разстояние при извършеното разминаване м/у двете МПС.
Обстоятелството, че управляваното от Д. е било спряно
от движение към момента на произшествието се установява от разпечатка на л.20
от въззивното производство, от която е видно, че регистрацията на л.а. “Пежо“ е
била прекратена на 16.11.2017г. заради липса на задължителна застраховка ГО, а
новата регистрация е била извършена на 21.11.2017г., т.е. един ден след произшествието. Тъй като с
оспореното НП касаторът не е санкциониран за управление на МПС без сключена
задължителна застраховка ГО, настоящият съдебен състав не намира за нужно да
обсъжда представения в с.з. застрахователен договор, както и този, находящ се
във въззивното дело. Извън пределите на съдебния контрол е законосъобразността
на извършеното прекратяване на регистрацията, отразено в разпечатката на л.20.
Същото е безспорен факт към момента на осъщественото ПТП, което е единственото
релевантно обстоятелство, имащо значение за преценката за извършено нарушение
на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, респ. приложимостта на санкционната норма на
чл.177, ал.1, т.4 ЗДвП.
При тези
съображения АС- Плевен намира, че въззивният съд е достигнал до правилния
извод, че Д. е осъществил състава на всяко от нарушенията, за които е
санкциониран. Правната квалификация на допуснатите нарушения е правилна,
коректно са определени и санкционните норми за всяко от тях.
Наложените санкции са съответни на тежестта на
извършените нарушения, личността на нарушителя и неговата вина. Настоящият
съдебен състав напълно споделя доводите на РС- Плевен в тази им част, поради
което не намира за нужно да ги повтаря.
При тези съображения съдът намира, че решението на РС-
Плевен е правилно и законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
260 от 28.03.2018 год., постановено по НАХД № 392/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.