Р E Ш Е Н И Е

 

№ 428

 

гр.Плевен, 20.06.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИEВА

                                                                          

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от Председателя касационно административно-наказателно дело № 453 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 260 от 28.03.2018 год., постановено по НАХД № 392/2018 год., Районен съд- Плевен е потвърдил наказателно постановление № 17-0940-000485 от 05.01.2018 г. на Началник РУП – Пордим към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени по отношение на Л.Ф.Д., ЕГН: ********** *** административни наказания, както следва : глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 300 лв., глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършени нарушения на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП; чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

         Против горното решение е постъпила касационна жалба от Л.Ф.Д., в която се излагат доводи, че произшествието, във връзка с което е санкциониран, не е посещавано от органите на РУП- Пордим, а въззивният съд е изградил изводите си единствено въз основа обясненията на другия участник в ПТП. Твърди, че не е съобразен представеният договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и в заключение прави искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП.

 В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага доводи за недоказаност на обстоятелството, че е участник в ПТП. Твърди, че към момента на процесното произшествие е имал валидна застраховка „гражданска отговорност“ и оспорва полицата, приложена във въззивното производство. Сочи, че в първоначално съставен АУАН от 25.11.2017г. е посочен контролен номер на управлявания от него автомобил ХХХХ, а неговият автомобил е с ДК№ ХХХХ, поради което му е съставен акт за това, че е управлявал автомобил, който е различен от неговия. Твърди, че този АУАН е бил отменен по негова жалба, но впоследствие му е съставен нов АУАН, в който вече били посочени действителните номера на автомобила му. Излага доводи, че не е извършил нарушенията, за които е санкциониран и пледира за отмяна на обжалваното НП. Представя като писмени доказателства полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 10.02.2017г., издадена на името на Б. М. Б., копие от договор за покупко- продажба на МПС от 10.02.2017г., протокол за ПТП № 1625882 от 25.11.2017г. и индигирано копие от АУАН бл. № 046563/25.11.2017г.

 Ответникът не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

          Представителят на Окръжна прокуратура Плевен изразява становище, че АС- Плевен следва да постанови съдебно решение, с което да съобрази представените от касатора нови писмени доказателства и защитната му теза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН бл. № 046563/25.11.2017г. /копие от който е представен от касатора като писмено доказателство/, вследствие подаден сигнал за ПТП, настъпило на 20.11.2017г. между селата Одърне и Каменец. В този АУАН е посочено, че касаторът е управлява л.а. „Пежо“ с ДК № ХХХХ. Д. е депозирал възражение против него /л.9 от въззивното дело/, в което всъщност не оспорва, че е участник в процесното ПТП, но твърди, че то не е настъпило по негова вина и излага твърдения, че не е допуснал посочените в АУАН нарушения. Един от доводите на касатора е, че на 20.11.2017г. не е управлявал лек автомобил с номер ХХХХ, т.к. тази регистрация е от 21.11.2017г.

Горното възражение е било уважено и посоченият по- горе АУАН е бил анулиран и вместо него е издаден АУАН бл. № 033930/18.12.2017г., в който е посочено, че на 20.11.2017г. Д. е управлявал л.а. „Пежо“ с ДК № ХХХХ. Въз основа на този АУАН е съставено оспореното НП.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството, че Д. е лицето, управлявало л.а. „Пежо“, което е участвало в ПТП с л.а. „Мерцедес“ с ДК№ ХХХХ на 20.11.2017г., както и че горният автомобил „Пежо“ е бил с ДК№  ХХХХ към момента на произшествието, а към момента на съставяне и на двата АУАН вече е бил със сменена регистрация, а именно с ДК№ ХХХХ. Обстоятелството, че към момента на процесното ПТП горният автомобил е управляван от Д. се установява от подаденото от него собственоръчно написано възражение, от приетата като писмено доказателство справка /л.7 от въззивното производство/, а и от докладна записка /л.10/, както и от обясненията на Д., дадени в хода на полицейската проверка по случая /л.14/ .От събраните по делото доказателства, вкл. и от представените от касатора в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав е видно, че процесният автомобил „Пежо“ е бил закупен с договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 10.02.2017г., като към този момент автомобилът е бил с ДК№  ХХХХ. Касаторът е регистрирал така закупеният автомобил в Сектор „Пътна полиция“ - Плевен един ден след настъпилото ПТП, а именно на 21.11.2017г., когато е върнал старите регистрационните табели и автомобилът е бил регистриран с нов номер, а именно ХХХХ. При тези съображения оплакванията на касатора, във връзка с обстоятелството, че не е ясно кой автомобил е участвал в процесното ПТП се явяват неоснователни. От посочените по- горе доказателства се установява по несъмнен начин, че Д. е напуснал местопроизшествието, като не е спрял непосредствено след настъпването на ПТП, продължил е движението на управлявания от него лек автомобил и не е сигнализирал съответната служба за контрол. Последното е сторено от другия участник в процесното ПТП- Й. А. А., от чийто сигнал /л.12/ и обяснения /л.13 и л.17/ се установява механизма на произшествието и по- конкретно настъпване на удар при разминаване между управляваното от касатора МПС и това на г-н А., вследствие на което са настъпили материални щети за автомобила на последния, което несъмнено се дължи на неосигуряване на достатъчно странично разстояние при извършеното разминаване м/у двете МПС.

Обстоятелството, че управляваното от Д. е било спряно от движение към момента на произшествието се установява от разпечатка на л.20 от въззивното производство, от която е видно, че регистрацията на л.а. “Пежо“ е била прекратена на 16.11.2017г. заради липса на задължителна застраховка ГО, а новата регистрация е била извършена на 21.11.2017г.,  т.е. един ден след произшествието. Тъй като с оспореното НП касаторът не е санкциониран за управление на МПС без сключена задължителна застраховка ГО, настоящият съдебен състав не намира за нужно да обсъжда представения в с.з. застрахователен договор, както и този, находящ се във въззивното дело. Извън пределите на съдебния контрол е законосъобразността на извършеното прекратяване на регистрацията, отразено в разпечатката на л.20. Същото е безспорен факт към момента на осъщественото ПТП, което е единственото релевантно обстоятелство, имащо значение за преценката за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, респ. приложимостта на санкционната норма на чл.177, ал.1, т.4 ЗДвП.

 При тези съображения АС- Плевен намира, че въззивният съд е достигнал до правилния извод, че Д. е осъществил състава на всяко от нарушенията, за които е санкциониран. Правната квалификация на допуснатите нарушения е правилна, коректно са определени и санкционните норми за всяко от тях.

Наложените санкции са съответни на тежестта на извършените нарушения, личността на нарушителя и неговата вина. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на РС- Плевен в тази им част, поради което не намира за нужно да ги повтаря.

При тези съображения съдът намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 28.03.2018 год., постановено по НАХД № 392/2018 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.