РЕШЕНИЕ

№ 411

град Плевен, 18.06.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 452/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез гл. юрк М. Ж., срещу решение № 298/11.04.2018 г. по а.н.д. № 661/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неоснователни и неправилни доводите на съда, като е приел че обжалваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган, без да е обсъдил възможността за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че доводите на съда, подкрепящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на веда са неотносими към предмета на спора. Счита, че не следва конкретното нарушение да бъде определено като маловажно. Намира, че изложените съображения на Районен съд гр. Плевен могат да бъдат релевантни само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й, но не и като изключващи я – решение № 95/07.03.2011 г. на Административен съд гр. Плевен. Навежда доводи, че преценката за маловажност, не следва да почива единствено и само на целесъобразност и цитира ТР № 1/12.12.2007 г.: „Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи. Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България“. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 298/11.04.2018 г. по а.н.д. № 661/2018 г. по описа на Районен съд гр. Плевен и да потвърди изцяло наказателно постановление № 306834-F339846/15.12.2017 г., издадено от директор на ТД на НАП – Велико Търново, в качеството му на административно – наказващ орган.

В съдебно заседание касаторът - ТД на НАП - гр. Велико Търново, офис Плевен, се представлява от ст. юрк Г.. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи касационната жалба и да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно по доводите, изложени в самата касационна жалба. Моли съдът да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – „ЛИВ АГРО ПЛЕВЕН“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. К.. Моли съдът да остави в сила обжалваното решение на Районен съд гр. Плевен, с което е отменено наказателното постановление, издадено от директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Допълнителни правни доводи и съображения относно незаконосъобразността на отмененото наказателно постановление, излага в писмени бележки, които представя.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен моли съдът да уважи касационната жалба на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен и да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд гр. Плевен по н.а.х.д. № 661/2018 г. Посочва, че в случая наказателното постановление не е за едно формално нарушение, а за нарушение с конкретни последици, тъй като имуществена санкция е изчислена във връзка с начисления ДДС. Счита, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и моли съдът да отмени съдебното решение и да потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 306834-F339846/15.12.2017., издадено от Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на „ЛИВ АГРО ПЛЕВЕН“ ООД с ЕИК 201127650, с което дружеството санкционирано, за това, че при извършена проверка е установено, в т. 1 от НП, че не е начислен ДДС в размер 45 000 лева за данъчен период месец март 2017 г. и по т. 2 за това, че ДДС в размер на 12 400 лева е издаден и отразен в дневник за покупки и продажби и справка декларация за месец юли 2017 година, а не в съответния данъчен период –месец юни 2017 година и ДДС в размер на 12 400 лева е начислен в месеца, следващ периода, през който е следвало да бъде начислен – нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДД и на основание чл. 180а, ал.1 от ЗДДС по т. 1 е наложена имуществена санкция в размер на 2250 лева, а по т. 2 – имуществена санкция в размер на 248 лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. Съдът правилно е приел, че е доказано извършеното нарушение, но в настоящия случай не е приложим чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. Същото е формално, като настъпването на вреди не е елемент от състава му, поради което и само липсата на такива не може да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 298/11.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 661/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 306834-F339846/15.12.2017. на директора на ТД на НАП Велико Търново.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.