Решение по Административно дело 451/2018г.

РЕШЕНИЕ № 465

гр. Плевен, 11 Юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 451 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Плевен, чрез адвокат В.П., срещу решение № 226/19.03.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 3121/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-134/18.10.2017 г. на Зам. Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ – София , с което на Община Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно. Сочи, че за да постанови решението си съдът не е уважил възраженията в жалбата на Община Плевен и е приел, че е налице ясно, понятно и безпротиворечиво описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено – дата и място на извършване, с което не са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4; чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като счита този извод на съда за неправилен. Счита за неправилни и констатациите на съда, с които е приел липса на юридически аргументи относно липсата на ясно формулиран диспозитив. Посочва, че в текста на НП е записано, че нарушението се състои в неизпълнение от страна на собственика на предписания дадени в констативен акт със срок 15.03.2017 г., твърдяното в НП касае бездействие и е обвързано с период, като такъв период липсва описан в АУАН и НП, поради което счита, че наказателното постановление не покрива критериите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за надлежна дата /период/ на нарушението, което да дава възможност на нарушителя да изгради защитата си. Сочи, че същевременно е издаден констативен протокол от 12.04.2017 г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, като на последната страница е посочено, че за изпълнение на дадените задължителни преписания собствениците уведомяват писмено Председателя на ДАМТН в срок от 14 календарни дни след изтичане на срока за изпълнение на предписанията. Възраженията на касатора са, че при така изложеното не става ясно как на 16.03.2017 г. Общината е извършила твърдяното нарушение след като това е първият ден от определения от самите контролни органи 14 дневен срок за уведомяване. Счита, че е неправилен изводът на съда, че правилно е посочена административнонаказателната разпоредба относно налагане на имуществена санкция – чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, тъй като действително Председателят на ДАМТН има право съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ да дава задължителни предписания, но като нарушена следва да бъде посочена разпоредбата на чл. 139в, ал. 4 от ЗВ, която е специално създадена и урежда задълженията на „Оператора на язовирната стена да предприеме действия от своята компетентност за изпълнение предписанията, дадени по реда на чл. 138, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ“. Сочи, че съдът не е съобразил задължителното посочване в НП на санкционната разпоредба, въз основа на която е определен вида и размера на наказанието, като в текста на НП е посочено единствено, че на Община Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписания по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ, но цитираната разпоредба по-горе показва правомощия на областния управител по назначаване на комисии по ЗВ. Посочва, че при крайния си извод съдът безкритично е посочил, че кредитира показанията на двамата свидетели – актосъставителя и свидетеля по акта, без да ги обсъди относно основните възражения в жалбата. Счита, че съдът е стигнал до изводи, за които не става ясно въз основа на кои доказателства са изведени, както и, че съдът е направил опит да отговори на доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, но липсват мотиви, а изводите са в противоречие със закона. Счита, че за да потвърди обжалваното НП съдът е използвал декларативни изрази, като не става ясно как е стигнал до тези изводи. Посочва се, че съдът не е подложил на анализ писмените доказателства към административната преписка, ако беше сторил това щеше да стигне до други правни изводи относно обстоятелството има ли извършено административно нарушение, извършено ли е виновно от правна и фактическа страна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат В.П.. Поддържа така депозираната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на ПлРС, постановено по нахд № 3121/2017 г., като моли да бъде отменено обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че при правилно установената фактическа обстановка Районен съд – Плевен е стигнал до неправилни изводи, като не е възприел доводите на защитата относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаденото НП. Счита, че при издаването на последното съществените процесуални нарушения се изразяват в неясно описание на извършено нарушение. Посочва, че съгласно съставения АУАН актосъставителят е записал, че при извършена проверка на 12.04.2017 г., Община Плевен, в качеството си на собственик на язовирна стена на язовир с.Николаево, не е изпълнила дадено предписание в констативен протокол със срок на изпълнение 15 март 2017 г., като действително, в издадения констативен протокол за проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, на последната страница е посочено, че за изпълнение на дадените задължителни предписания собствениците задължително уведомяват писмено Председателя на ДАМТН чрез Регионалния отдел в срок от 14 дни след изтичане срока за изпълнение на предписанието. Посочва, че от така изложеното в АУАН и в НП не става ясно как административно наказващият орган е приел дата на извършване на нарушението 16 април 2017 г., след като това е първия определен ден от дадените 14 дни срок за уведомяване. Посочва още, че друго основание за допуснато процесуално нарушение в обжалваното НП – не става ясно как Община Плевен е нарушила разпоредбата на чл.138а ал.3 от Закона за водите. Неизпълнението на дадени предписания от ЗВ е част от състава на разпоредбата на чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, която законодателят предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако подлежи на по-тежко наказание. Счита, че така изброените процесуални нарушения попадат в съществените такива по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и са неотстраними от наказващия орган по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, поради което моли да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд – Плевен.

Ответникът – ДАМТН, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен. Счита, че правилно съдът се е позовал на събраните доказателства по делото и е постановил едно законосъобразно решение, както и че правилно е отбелязал в това решение, че няма основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, предвид високата обществена стойност на нарушението и обстоятелството, че този язовир, както и всички други язовири, представляват в определен момент опасност за хората и имуществата им, поради което счита, че съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 16.03.2017 г. не е изпълнил дадени предписания за осигуряване на техническата изправност и безопасността на експлоатация на язовир „Николаево-2“, в дадения срок за това до 15.03.2017 г. съгласно констативен протокол $ 272/18.10.20016 г. деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 138а, ал.3, т.2 от Закона за водите и е санкционирано съгласно чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите в редакцията му към датата на нарушението.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, точно е установена фактическата обстановка, правилно е издирен и приложен материалния закон.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото писмени и гласни доказателства и закона.

Направените с касационната жалба оплаквания, преповтарят тези от първоначалната жалба до РС, като последният се е произнесъл по всички възражения и мотивите му се споделят от настоящия състав и не следва да се преповтарят.

За пълнота:

Описанието на нарушението е достатъчно ясно, като е приел и РС-Плевен, и не оставя съмнение, че на настоящия касатор е дадено предписание по чл. 138а, ал.3, т.2 ЗВ /действащ към 18.10.2016 г/ с констативен протокол №272 и е определен срок за изпълнение на тези предписания до 15.03.2017 г. Извършена е проверка след тази дата и е констатирано неизпълнение на дадените предписания в определения срок, за което е наложено и административно наказание със спорното НП. Обстоятелството, че проверяващият орган е възложил задължение на община Плевен при изпълнение на някое от предписанията да ги уведоми за това в 14 – дневен срок, не може да промени факта на неизпълнението, което вече е настъпило на 16.03.2017 г. – първият ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанията. Следователно налице е описание на нарушението и начална дата на неизпълението. Не са представени доказателства и не са направени възражение за изпълнение на предписанието в определения за това срок. Правилно решаващият съд е приел, че не е налице нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП.

Неоснователно е и възражението на касатора относно неправилното приложение на материалния закона от санкциониращия орган, което не е отчетено от решаващия съд. Последният е приел, че материалния закон е издирен и приложен правилно. Изводът се подкрепя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 138а, ал.3, т.2 ЗВ /действащ към момента на извършване на нарушението/ на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях е възложено задължението в определен срок да осигурят изпълнението на необходимите действия за осигуряване на техническата изправност и безопасна експлоатация на язовирните стени/съоръжения, предписани от нарочна комисия назначена от областните управители. Нормата въвежда ясно задължение за собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, като едновременно с това определя и правомощията на областните управители по организация на ежегодните обследвания на състоянието на язовирните стени. До сходни изводи е достигнал и решаващия съд.

Правилен е изводът на съда, че санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ /редакция към дата на извършване на нарушението/ е недвусмислена и сочи, че: за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3 т. 2 от ЗВ се налага санкция в размер от 1000 до 20 000 лева. Изложени са мотиви относно правилното индивидуализиране на наказанието, които са достатъчно подробни и не следва да се преповтарят.

Решаващият съд, като е достигнал до сходни изводи е постановил правилен съдебен акт. При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 226/19.03.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 3121 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.