Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

гр. Плевен, 20 Юни 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 450/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ВиК-Видин“ ЕООД, чрез управителя Г. В. срещу Решение № 249 от 26.03.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 147/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 984/19.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД - гр. Видин на основание чл. 200 ал.1 т. 26 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите, затова че при извършена документална проверка на 09.08.2017г. e констатирано, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД гр. Видин като титуляр на Разрешително за водовземане № 11510705/10.10.2011г. с цел на водовземането – питейно-битови нужди на населените места – с. Рабково и с. Каниц, община Бойница, обл. Видин и краен срок на разрешителното 10.10.2021г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно охранителна зона около водовземното съоръжение - Каптиран извор „КИ Потоку Дракулу – ВиК Видин – Каниц“ в ПИ № 032010 в м. „Потоку Дракулу“ в землището на с. Каниц, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водоползването“, т. 11.4, а именно: В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да подаде в БДДР заявление за учредяване на СОЗ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочва, че първоинстанционното решение е постановено без подробен анализ на всички данни и обстоятелства по делото, не съдържа мотиви и съда не е изпълнил задължението си да отговори на наведените в жалбата срещу наказателното постановление аргументи по неговата законосъобразност. Твърди, че изводите на съда са общи и бланкетни като съдържанието на решението преповтаря и преразказва извършените действия по съставяне на АУАН и НП и техните връчвания, без да съдържа ясни, конкретни и мотивирани изводи и анализ на събраните доказателства и наведените в жалбата основания. Моли да бъде отменено съдебното решение, а по същество – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за произнасяне по изложените твърдения в жалбата и представените доказателства. Алтернативно моли по същество да бъде отменено НП. Посочената в АУАН дата – 09.08.2018г. не е датата на извършване на нарушението, а датата на проверката, датата на извършване на нарушението не е посочена. В НП е посочено, че БДДР води регистър на СОЗ, т.е. разполага с цялата необходима информация. С изтичането на 30-дневния срок е осъществен състава на нарушението, което се изразява в бездействие, затова се позовава на изтекла давност. Допуснато е противоречие в НП между обстоятелствената част, правната квалификация на нарушението и приложената санкционна норма. Липсва преценка относно възраженията на управителя на дружеството, направени в хода на издаване на наказателното постановление, като формулировката е бланкетна, липсват данни в какво се е изразила преценката, какви са били съображенията и мотивите на наказващия орган, има ли настъпили обществено опасни последици и засегнати ли са обществени отношения.

Ответникът по касация – Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд, макар и лаконично, е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото визираното в НП административно нарушение, за което дружеството законосъобразно е било наказано с предвиденото наказание, което е съответно по вид и минимално по размер. Приел е, че дружеството не е изпълнило вмененото с разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ задължение в качеството си на водоползвател – титуляр на разрешително да изпълнява условията по издаденото разрешително по Закона за водите. Приел за доказано по категоричен и несъмнен начин, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. „ВиК Видин“ ЕООД е извършило водовземане на общо водно количество 9193 куб. м. от Каптиран извор „КИ Потоку Дракулу – ВиК Видин – Каниц“ в ПИ № 032010 в м. „Потоку Дракулу“ в землището на с. Каниц за водоснабдяване на населените места – с. Каниц и с. Раброво с цел питейно-битово водоснабдяване. Несъмнено е и, че към датата на проверката – 09.08.2017г. (когато е установено нарушението) ВиК Видин не е изпълнило това условие на разрешителното като не е депозирало пред надлежния орган – БДДР – Плевен заявление за учредяване на СОЗ. Затова съдът е приел за установено по несъмнен начин осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ, което е такова на формално извършване. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на жалбоподателя относно местната неподсъдност на делото на РС – Плевен, тъй като НП санкционира неизпълнение на задължение за учредяване на СОЗ, въз основа на издадено разрешително за водоползване на ВиК – Видин, което задължение следва да се изпълни пред Директора на БДДР – Плевен, което определя мястото на извършване на нарушението и респективно местната подсъдност на делото в района на РС - Плевен.

Следователно съдът е изложил конкретни и ясни съображения каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на нея извел правните си изводи като се произнесъл по възраженията на жалбоподателя, поради което доводите на касатора за липса на същински мотиви в съдебното решение са неоснователни.

Но настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП.

Дружеството е наказано, затова че като титуляр на издадено разрешително не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение – каптиран извор, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водоползването“ от Приложение към разрешителното т. 11.4, а именно: „В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да подаде заявление в БДДР – Плевен за определяне на СОЗ“, което представлява нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Санкционирано е на осн. чл. 200 ал.1 т.26 пр. първо от ЗВ, който предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лв. за юридически лица, които експлоатират водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-охранителна зона.

Разрешителното е получено на 18.10.2011г. Задължението на титуляра да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. е обвързано с изтичането на този 30-дневен срок, считано от датата на получаване на разрешителното – т.е. до 18.11.2011г. Това означава, че задължението за изпълнение на това условие е следвало да се изпълни в този 30-дневен срок, но не е било изпълнено от ВиК дружеството. Нарушението е извършено чрез бездействие и се счита за извършено на първия ден след изтичане на определения срок т.е. на 18.11.2011г., докогато е било дължимо предписаното действие. Датата, на която е извършено нарушението не е посочена в акта и НП, но може да се определи, въз основа на приложената по делото административна преписка.

В момента на проверката на 09.08.2017г. е установено, че то не е било изпълнено от титуляра на разрешителното в продължение на 6 години. Датата на проверката е датата на откриване на нарушението, а момента на извършването му е изтичането на определения в разрешителното 30-дневен срок, в който е следвало да подаде заявление до компетентния орган БДДР – Плевен за учредяването на СОЗ около водовземното съоръжение.

Следователно от момента на извършване на нарушението до издаването на АУАН, когато е констатирано нарушението, е изтекъл период от 6 години.

Според разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на нарушението, когато се касае за екологични нарушения, както е в случая. Предмет на опазване със Закона за водите е водното богатство на страната и задължението за учредяване на СОЗ, каквото е конкретното нарушение, е с пряко въздействие върху чистотата на водния ресурс. Изтичането на определения в чл. 34 ал.1 ЗАНН давностен срок от 2 години, е преклудирало възможността на контролния орган по ЗВ - БДДР да състави акт на дружеството за констатираното при проверката нарушение. Това обуславя незаконосъобразност на НП.

Като е потвърдил НП, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, несъобразено с доказателствата по делото и закона, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 249 от 26.03.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 147/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 984/19.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД - Видин на основание чл. 200 ал.1 т. 26 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.