Р E Ш Е Н И Е

№ 407

гр.Плевен, 18.06.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 449 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 273 от 02.04.2018 г., постановено по НАХД № 3120 по описа за 2017 г. Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 118/12.10.2017 г. на Заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите на Община Плевен, представлявана от кмета Г. С. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение по чл. 138а, ал.3, т. 2 от Закона за водите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез адвокат В. П., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Сочи се, че съдът не е отговорил на въпросите поставени от защитата относно допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и последвалото го наказателно постановление – предмет на жалбата, както и не е отговорил на доводите относно оплакванията за нарушение на чл. 42, т. 4; чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е извършено нарушение по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, тъй като разпоредбата на този текст от закона съдържа компетентността на областния управител да назначава комисия за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. Посочва се, че в текста на НП е записано, че нарушението се състои в неизпълнение от страна на собственика на предписания дадени в констативен акт със срок 15.03.2017 г., а твърдяното в НП касае бездействие и е обвързано с период, като такъв период липсва описан в АУАН и НП, поради което се счита, че наказателното постановление не покрива критериите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за надлежна дата /период/ на нарушението, което да дава възможност на нарушителя да изгради защитата си. Сочи се, че същевременно е издаден констативен протокол от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, като на последната страница е посочено, че за изпълнение на дадените задължителни преписания собствениците уведомяват писмено Председателя на ДАМТН в срок от 14 календарни дни след изтичане на срока за изпълнение на предписанията. Възраженията на касатора са, че при така изложеното не става ясно как на 16.03.2017 г. Общината е извършила твърдяното нарушение след като това е първият ден от определения от самите контролни органи 14 дневен срок за уведомяване. Счита се още, че неправилно съдът е приложил материалния закон, тъй като действително Председателят на ДАМТН има право съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ да дава задължителни предписания, но като нарушена следва да бъде посочена разпоредбата на чл. 139в, ал. 4 от ЗВ, която е специално създадена и урежда задълженията на „Оператора на язовирната стена да предприеме действия от своята компетентност за изпълнение предписанията, дадени по реда на чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ“. Сочи се също, че съдът не е съобразил задължителното посочване в НП на санкционната разпоредба, въз основа на която е определен вида и размера на наказанието, като в текста на НП е посочено единствено, че на Община Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписания по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ, но цитираната разпоредба по-горе показва правомощия на областния управител по назначаване на комисии по ЗВ. Посочва се, че съдът не е подложил на анализ писмените доказателства към административната преписка, ако беше сторил това щеше да стигне до други правни изводи относно обстоятелството има ли извършено административно нарушение, извършено ли е виновно от правна и фактическа страна. В заключение се моли да бъде отменено оспореното решение.

От ответника е депозиран писмен отговор по касационната жалба с подробни доводи за неоснователност на същата.

В съдебно заседание касаторът Община Плевен не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Плевен следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Община Плевен за това, че в качеството си на собственик на язовир „Николаево-2“ на 16.03.2017г. не са изпълнени предписания по чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, дадени с констативен протокол №272/18.10.2016г., а именно да се възложи проект за ремонтни работи за възстановяване на технологичната и експлоатационната сигурност на язовирната стена и основния изпускател, със срок на изпълнение 15.03.2017г. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ. В НП е посочено още, че нарушението е установено на 12.04.2017г. при извършена проверка на язовир „Николаево-2“, собственост на Община Плевен, за което е съставен констативен протокол №03-04-063/12.04.2017г., като при проверката е поискан проект за ремонтни работи, който не е представен.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от всички събрани по делото доказателства се установява, изложената в акта фактическа обстановка. Въз основа на последната е счел, че по безспорен начин е установено, че Община Плевен в качеството на собственик на язовир „Николаево-2“ е извършила нарушението по чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание – да се възложи проект за ремонтни работи за възстановяване на технологичната и експлоатационната сигурност на язовирната стена и основния изпускател със срок на изпълнение 15.03.2017г., като нарушението е правилно квалифицирано. Съдът е посочил, че наказателното постановление е издадено при спазване на всички изисквания на ЗАНН, а санкцията е в минималния по закон размер.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на общината, в качеството й на собственик на язовир „Николаево-2“. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е отговорил на доводите за нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Макар твърде пестеливо, районният съд е изследвал тези въпроси и е направил извод, че при съставяне на акта и издаване на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН, който извод съответства на доказателствата по делото. Съдът е направил и обоснован извод за допуснато нарушение на чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ. Нарушението, за което е съставен АУАН и издадено НП е за неизпълнение на предписание, дадено на Община Плевен като собственик на язовир „Николаево-2“. Съгласно чл. 200, ал. 1 т. 39 от Закона за водите се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. В случая е налице предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 от ЗВ обективирано в КП №272 от 18.10.2016 година и в същия е даден срок до 15.03.2017 година да се възложи проект за ремонтни работи за възстановяване на технологичната и експлоатационната сигурност на язовирната стена и основния изпускател. Това предписание на 12.04.2017г. е установено, че не е изпълнено, за което е съставен АУАН за извършено нарушение на чл.138а ал.3 т.2 от ЗВ, санкционирано с процесното НП, издадено на основание чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ. В хода на административно-наказателното производство се установява само дали е дадено задължително предписание и фактът на неговото неизпълнение, като не се преценява съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Също така, правилно и в акта и в НП е отразено като дата на нарушението 16.03.2017г., която дата е реално първата дата след изтичане на дадения срок за изпълнение на предписанията – 15.03.2017г. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 273 от 02.04.2018 г., постановено по НАХД № 3120 по описа за 2017 г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.