Р E Ш Е Н И Е
№ 501
гр.Плевен, 23.07.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на трети юли
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Николай Господинов
Катя Арабаджиева
при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 448 по описа за 2018 год.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 281 от 3.04.2018 г., постановено по нахд № 562/2018 г., Районен съд – Плевен
е потвърдил Наказателно постановление № 17-0940-000330 от 8.12.2017 г. на
Началник РУ – Пордим към ОД на МВР – Плевен, с което на Д.В.Д. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП; чл.183 ал.1 т.1 пр.1
от ЗДвП са наложени глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 от
ЗДвП и две глоби в размер по 10 лева всяка, за две нарушения на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП затова, че на 21.11.2017 г. около 14,20 часа в община Пордим, на път
Трети клас № 3501 между с.Одърне и с.Каменец, посока с.Каменец, управлява
товарен автомобил Ивеко с рег.№ ххххх, без платена винетна такса за
републиканската пътна мрежа; не представя СУМПС и контролен талон към него.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.В.Д., който счита същото
за незаконосъобразно поради допуснато нарушение на закона и процесуалните
правила. Намира, че неправилно и без да съобрази събраните по делото гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел за установена
посочената в НП фактическа обстановка, игнорирал показанията на свидетеля –
очевидец Ивайло Иванов и едностранно е дал вяра на актосъставителя и на
свидетеля по съставянето на АУАН, които са заинтересовани пряко от изхода на
делото. Счита, че при наличието на противоречиви показания на свидетели по
отношение на едно и също обстоятелство, съдът е задължен да извърши очна ставка
за установяване на обективната истина и неизвършването на такава представлява
съществено процесуално нарушение, което води до необоснованост на съдебното
решение и нарушава правото му на защита. В заключение моли съда да отмени
решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и моли съда да отмени оспореното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
Районно управление на МВР – Пордим не с епредставлява и не взема становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено,че на 21.11.2017г. около 14.20 часа на път III №3501 между с. Одърне посока с. Каменец,
Д. е управлявал товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ххххх, като при проверката
няма заплатена винетна такса за републиканската пътна мрежа за 2017г., не
представя СУМПС и КТ, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1,
т.1 и чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което Д. е санкциониран на основание чл.179, ал.3,
т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП;
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, за това че на 21.11.2017г. около 14.20 часа в община Пордим на път Трети
клас №3501, като водач на товарен автомобил “Ивеко 35 С 11 В” с рег.№ хххххх,
на път III №3501 между с. Одърне и с. Каменец
посока с. Каменец, Д. управлява товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ хххх, без
платена винетна такса за републиканската пътна мрежа. Не представя СУМПС и
Контролен талон към него.
Съдът приел, че констатациите в АУАН се
потвърждават от показанията на свидетелите Х. И. и А. А., които непосредствено
са възприели фактическата обстановка. От техните показания съдът установил, че при извършената проверка
са констатирали, че водач на товарния автомобил е бил Д., както и че
управляваният от същия автомобил е без заплатена винетна такса за 2017г.
Показанията на свидетелите И. и А. съдът приел за точни и последователни, описващи подробно начина на извършване на проверката,
взаимно допълващи се и кореспондентни с писмените доказателства. Съдът дал вяра
на показанията и на двамата разпитани свидетели, тъй като същите предавали личните си впечатления от проверката, не са
заинтересовани от изхода на делото и техните твърдения не са изолирани от
останалия, приобщен към делото доказателствен материал.
От показанията на разпитания по делото
свидетел И. И. – пътник в управлявания
от Д. товарен автомобил съдът установил, че Д. не се е движил от гр. Пордим към
с. Одърне. Не са напускали с. Одърне, тъй като са извършвали ремонтни дейности
по товарния автомобил. Същите са изчаквали да им бъде осигурена винетка за
процесното МПС, тъй като предходната е била с изтекъл срок. За съда възникнало
основателно съмнение относно достоверността на показанията на свидетеля Иванов,
поради близките отношения между Д. и свидетеля, които внасяли съмнение относно
достоверността на неговите показания, които в сравнени с показанията на
свидетелите И. и А. изглеждали
нелогични, необосновани, дистанцирани в степен на недостоверност от
обективната истина.
Въз основа на анализираните доказателства
съдът направил извод, че Д. е извършил санкционираното нарушение. Изложил
мотиви, че задължението за заплащане на винетна такса е установено в чл.139,
ал.5 от ЗДвП, според който движението на определените в Закона за пътищата,
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Неизпълнението
на това задължение е обявено за наказуемо от нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП,
съгласно който ”Водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което
не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата се
наказва с глоба, както следва: Съгласно чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движение
по пътищата ”При управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8
или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства за превоз на
товари и/или пътни превозни средства, предназначени за пътници и товари, с
технически допустима максимална маса, не повече от 3,5т. - 300 лв.”
Съдът приел за неоснователни твърденията
на Д., че не са напускали населеното място, тъй като мястото, където е
констатирано нарушението между с. Одърне и с. Каменец в посока с. Каменец-
път III 3501 е
от Републиканската пътна мрежа. Съдът изложил мотиви, че движението на
определените в закона пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1 т.1 от Закона
за пътищата, съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Водачът на моторно
пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена
винетна такса в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно
средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно
винетния стикер след изтичането на неговата валидност /чл.100 ал.2 от ЗДвП/.
Приел, че с нормата на чл.179 ал.3, т.4 от ЗДвП е предвидена санкция глоба по
отношение на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските
пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1 т.1
от Закона за пътищата. Съдът приел още, че
съгласно Закона /чл.10а ал.5 ЗП/, при заплащане на винетната такса се
издава документ, който удостоверява правото на ползване на републиканските
пътища, наречен "винетка". Винетката се състои от две части, като
частта от винетката - "винетен стикер", който удостоверява плащането
на винетната такса, се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на
предното стъкло на пътното превозно средство, а другата част се съхранява от
водача на пътното превозно средство и е доказателство за платената винетна
такса за използване на републиканските пътища при увреждане или унищожаване на
винетния стикер.
По отношение на наложените административни
наказания за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът приел, че
разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в
движението да носят в себе си СУМПС и Контролния талон към свидетелството за
управление на МПС. От събраните по делото доказателства съдът установил,че Д. като водач на товарен автомобил към датата на
проверката не е носел със себе си СУМПС и контролния талон към свидетелството
си за управление на МПС. Това обстоятелство не било опровергано в хода на
съдебното следствие, тъй като не се представили доказателства в тази насока,
поради което съдът направил извод, че Д. е извършил твърдените нарушения и
правилно е ангажирана неговата отговорност. На тези основания съдът счел
атакуваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушенията по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което са наложени санкции на основание чл.183 ал.1
т.1 от ЗДвП, за правилно и законосъобразно.
Съдът изложил мотиви, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения,
както и че в настоящия случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, с оглед тежестта на извършените нарушения и обществените отношения, които
се регулират от ЗДвП.
На тези основания съдът потвърдил изцяло
атакуваното НП.
Касационната инстанция намира
постановеното решение за правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и
правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния
извод за съставомерност и доказаност на вменените с НП нарушения. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция. Контролните органи са категорични, че
управлението на процесното МПС от Д. е установено на път III 3501 между с.Одърне и с.Каменец посока
с.Каменец, а не в населеното място. Свидетелят И. при разпита си пред съда е
категоричен, че първоначално , към 14,20 часа от към гр.Пордим се е задал бус и
е влязъл в с.Одърне, след което контролните органи са се преместили на изхода
за с.Каменец, след табелата в с.Одърне-посока с.Каменец и са спрели автомобила
и водача за проверка, при което са установили, че няма заплатена винетна такса.
Свидетелят И. е категоричен, че автомобилът е спрян за проверка , след като
вече е излязъл извън населеното място. В същия смисъл са и показанията на
свидетеля А.. Правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на
разпитания свидетел И., които не кореспондират с останалите доказателства,
изолирани са и нелогични. Същият не е могъл в съдебно заседание да обясни
откъде е влязъл буса в населеното място,
твърденията му са били, че 2-3 дни са стояли в населеното място за ремонт на
буса, както и че предходно закупена винетка е била с изтекъл срок. Но Д. нито е
представил доказателства , нито контролните органи са констатирали наличието на
винетен стикер с изтекъл срок, който да потвърди тези показания, нито пък в АУАН е направено
възражение в тази насока. Затова правилно е прието извършеното нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП за съставомерно и доказано. Оплакването за допуснато
съществено нарушение на съда, изразяващо се в непровеждане на очни ставки между
двете групи свидетели с противоречиви показания
е неоснователно и не обосновава отмяна на оспореното решение, предвид,
че очната ставка е само един от възможните способи за събиране и проверка на
доказателства от една страна, а от друга-фактическата обстановка е била
изяснена в достатъчна степен и без очна ставка. Правилни са изводите на
решаващия съд за съставомерност и доказаност на останалите две констатирани
нарушения. Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо
следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 281 от 3.04.2018 г., постановено по нахд №
562/2018 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.