РЕШЕНИЕ
№ 475
Плевен, 17.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 442 по описа за
2018 година на Административен съд – Плевен.
Производството
е по реда на чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано по жалба на К.З.А.,***
срещу заповед № Л-1648/04.04.2018 година на впд гл. директор при ГД „Изпълнение
на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в ЗООТ към Затвора Ловеч.
В жалбата посочва, че преместването му ще
възпрепятства възможността му да работи като дояч в кравефермата и по този
начин да намали срокът на наложеното му наказание. Моли за отмяна на заповедта.
На л. 33 по делото е представен писмен отговор по
жалбата , в който се посочва, че няма
основания за отмяна на заповедта, тъй като същата е законосъобразна и е в
изпълнение на издадената заповед на главния директор на ГДИН за разпределение
на лишените от свобода с оглед постоянния им адрес. Намира, че обстоятелството,
че лицето работи , не са сред обстоятелствата, които възпрепятстват издаването
на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият - К.З.А., редовно
призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът – впд главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, редовно
призован, се представлява от юрк У., който оспорва жалбата и
намира същата за неоснователна, тъй като заповедта е съобразена с материалния
закон и заповедта на гл. директор на ГДИН за разпределение на лишените от
свобода да изтърпяват наложените наказания с оглед постоянния им адрес и тъй
като лицето е с такъв в. обл. Русе, то следва да изтърпява наказанието си в
ЗООТ към затвора Ловеч. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административен съд - Плевен, шести състав,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в
тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
К.А. *** на 21.03.2016
година за изтърпяване на наказание по нохд №782014 година на Окръжен съд русе в
размер на седем години лишаване от свобода.
Със заповед № 08-44 от
15.03.2018 година на началника на Затвора
Белене лицето е преместено в ЗООТ към затвора Белене.
В писмо на л. 5 по делото от
началника на Затвора Белене се посочва, че заповедите за промяна на режима на
изтърпяване на наказанието са изпратени на ГДИН и че лицето с оглед адресната
регистрация следва да изтърпява наказанието в затвора Варна. Посочва се, че лицето
полага доброволен труд и намира, че не следва да изготвя предложение за
преместване.
На л. 34 по делото е
приложена справка от НБД за А., от която се установява, че същият е с постоянен
адрес ***.
Със заповед № Л-1648/04.04.2018 година на впд гл. директор
при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, се разпорежда А. да бъде
преведен в ЗООТ към Затвора Ловеч.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 58, ал. 1 от от ЗИНЗС – впд главен директор на ГДИН.
Съдът намира, че актът е издаден в нарушение на
административно производствените правила, не е мотивиран и не съответства на материалния закон.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се
разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния
директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването
на чл. 43, ал. 4.. Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г. на гл.
директора та ГДИН София относно
разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития и съгласно т. 3.5 в затворническо общежитие „Полигона“
към Затвора гр. Ловеч се настаняват лишени от свобода от област В.Търново,
Русе, Ловеч и Шумен. В случая лицето има постоянен адрес *** и съгласно
заповедта следва да изтърпява наказанието в ЗООТ към Затвора гр. Ловеч, но в заповедта като основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който
предвижда на лишените от свобода да
бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото в заповедта,основанията за
преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на
лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието.
Съдът
намира , че не са налице доказателства относно площта, с която разполага всеки
лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника
в тази насока и не може да бъде
извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се
осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от А..
Преместването
на лишен от свобода от един затвор в друг се осъществява по реда на чл. 62 от
ЗИНС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода. Член 58 от ЗИНС регламентира редът за
първоначално настаняване на лишението от свобода в местата за лишаване от свобода
с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с
постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно основание освен чл. 58
от ЗИНС е и чл. 62, т. 5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения
от свобода, каквото не е изискано.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.5 от ЗИНЗС за преместването на
оспорващия в друг затвор.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя заповед № Л-1648/04.04.2018 година на впд гл.
директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София,
Решението да се съобщи на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: