Р Е Ш Е Н И Е
№ 745
гр.Плевен, 14 Декември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Ц. Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №439 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба от „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с
ЕИК 130822878, със седалище и адрес на управление гр.София 1080, район
„Средец“, ул „Иван Вазов“№3, против Заповед №РД-11-20/5.04.2018 год. на кмета
на община Червен бряг, с която на основание чл.195, ал.6 във връзка с чл.196,
ал.3 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахната масивна жилищна сграда, пететажна със сутерен и
тавански етаж, находяща се в гр.Червен бряг, имот пл.№2131, част от парцел XI, кв.155 по ЗРП на гр.Червен бряг и с идентификатор
80501.806.133 по КККР на гр.Червен бряг, като е определен срок до 1.08.2018 год. собственикът да извърши премахването за своя сметка, след одобряване на план за
управление на строителните отпадъци.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна
и необоснована, издадена при съществено нарушение и в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Сочи се в жалбата, че заповедта е формална,
тъй като с последната се „изменя и допълва“ Заповед №РД-11-2/13.02.2018 год.,
която заповед няма нищо общо с огледа на сграда-жилищен блок, находящ с в имот
с пл.№2131, част от парцел XI, кв.155 по
ЗРП на гр.Червен бряг с идентификатор 80501.806.133. От Заповед №РД-11-2/13.02.2018
год. се установява, че се касае за оглед и обследване на мост, находящ се в
землището на с.Сухаче, изграден над р.Габърска.. На следващо място се твърди в
жалбата, че в заповедта за огледа не е включен като член представител на
жалбоподателя, и не е поискано и изслушано неговото становище относно
състоянието на сградата и намерението на жалбоподателя какви действия ще бъдат
предприети в бъдеще. Последното се
установява и от констативен протокол от 23.02.2018 год., в който не е отразено
огледът да е извършван в присъствието на представител на железниците нито, че
следва при изготвяне на протокола да се вземе становището или да се изслуша
собственикът на сградата, което съставлява съществено нарушение на
процесуалните норми на закона. Твърди се, че кметът на общината в разрез с
решението и предложението на комисията, назначена от него за обследване на
процесния строеж и конструктивното становище на инж. И. Я. Х.-проектант ППП
секция КСС е издал оспорената заповед. Ако кметът е съобразил преценката на
комисията и конструктивното становище, че негодните строежи се премахват, че
застрашените от самосрутване се поправят или заздравяват и че вредните в
санитарно –хигиенно отношение се хигиенизират, т.е. че мерките, които трябва да
се предприемат, градират по тежест и че се допуска премахването на строеж само
като крайна мярка, към която се прибягва в краен случай и то само ако не
съществува възможност за заздравяване, той не би издал оспорената заповед.
Сочат се конкретни констатации от предложението на комисията и от конструктивното становище на инж.Х. и се
твърди, че оспорената заповед е издадено
в разрез с тези констатации. Сочи се, че процесната сграда е в добро
състояние, което позволява довършването ѝ и пускането ѝ в
експлоатация. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
юрисконсулт Б. с надлежно пълномощно на л.13 от делото, която поддържа жалбата
на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената
заповед. Излага конкретни и подробни съображения за незаконосъобразност на
заповедта в съдебно заседание. Представя
и писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение съобразно приложен на л.345 от делото списък.
Ответникът-кметът на община Червен бряг е депозирал
писмен отговор вх.№2285/29.05.2018 год. на л.162-164, в който се излагат
подробни съображения за неоснователност на жалбата, претендира се съдът да
остави същата без уважение. В съдебно заседание ответникът не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни - Г.Ц.Г., И.Й.М., Ц.И.Ц., В.Ц.К.,
С.П.С., Й.П.К., А.Б.Н. и Б.М.Н., в съдебно заседание не се явяват и не се
представляват и не вземат становище по жалбата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В полза на СО“БДЖ“-район
–Червен бряг е издадено Разрешение за строеж №9/14.03.1990 год. на л.140, по
силата на което да построи жилищен блок-една секция в кв.1551 ул „Паисий“
съобразно одобрените на 15.02.1990 год. от ОбНС-Червен бряг проекти. С Протокол
№3/14.03.1990 год. за определяне на строителна линия и ниво на л.142 е дадено
начало на строежа в кв.155. Периодът на
изграждане на строежа е 1990-1995 год. предвид датата на дадената строителна
линия и ниво. Строежът на жилищната сграда, който е разположен в имот с
идентификатор 80501.806.133 (бивш УПИ XI-2131,
кв.155 по ЗРП на гр.Червен бряг) с административен адрес гр.Червен бряг, ул
„Отец Паисий“ №47, е останал незавършен.Установява се от справки на л.177 и
л.144 от делото, че блок в кв.156 по ЗРП на гр.Червен бряг се води в баланса на
БДЖ ЕАД като незавършено строителство. Фирмата БДЖ ЕАД с Протокол
№ПД-151/22.10.2010 год. на л.151-152 е изменена на Холдинг БДЖ ЕАД, вписан в ТР
, видно от удостоверение на л.126 от делото.
Видно от констативен протокол
от 24.10.2006 год. на л.117 е , че при фактически оглед на датата на съставяне
на протокола на жилищния блок е установено, че са изградени четири етажа
монолитно строителство, завършен е тавански етаж с два броя апартаменти, като
не е завършена покривната конструкция, т.е. обектът не е завършен във фаза
„груб строеж“.
Със Заповед
№РД-09-603/20.11.2013 год. на кмета на община Червен бряг е назначена комисия,
която с оглед довършване на отчуждителното производство, да установи какво е
състоянието и степента на завършеност на жилищен блок в стр.кв.155 в гр.Червен
бряг, собственост на БДЖ ЕАД. Въз основа на заповедта е изготвено становище от
главен архитект на община Червен бряг на л.80, по т.2 от което е констатирано,
че започналото строителство е спряно
около 1995 год. на фаза „груб строеж“ без вътрешни и външни довършителни
работи. Налично е следващо становище на л.79, в което е отразено още, че е
налице незавършен „груб строеж“-частично изпълнен бетонов покрив, без вътрешни
и външни довършителни работи, без изпълнени инсталации, без определени кота
било и кота корниз. Степента на завършеност на грубия строеж е 70%.
До Холдинг БДЖ ЕАД е
изпратено писмо изх.№38-00-1647/7.12.2017 год. на л.63 от кмета на община
Червен бряг, че във връзка с предстояща процедура по чл.195 от ЗУТ относно
обследване на неподдържани и опасни строежи на територията на гр.Червен бряг е
необходимо в 7 дневен срок да се
представи документ за собственост на имот и жилищна сграда в гр.Червен бряг,
имот пл.№2131, част от парцел XI, кв.155 с идентификатор 80501.806.133, както и
да бъде излъчен представител на
холдинга, който да представи намеренията му относно поддържане и стопанисване
на имота, както и строителни книжа за извършеното строителство. Постъпил е
отговор на л.62, че холдингът не
разполага с документи за собственост и моли да бъде уведомен за предстояща среща. Покана до холдинга за среща
е изпратена с изх.№38-00-1647/2/8.01.2018 год. на л.60.
Със Заповед
№РД-11-2/13.02.2018 год. на кмета на община Червен бряг е назначена комисия,
която да направи оглед и обследване на мост в с.Сухаче, изграден над река
Габърска. Със следваща Заповед №РД-11-5/20.02.2018 год. на л.59 е изменена и
допълнена предходната, като е предвидено още да се извърши и оглед и обследване
на сграда-жилищен блок, находящ се в имот пл.№2131, част от парцел XI, кв.155 с
идентификатор 80501.806.133, като установи с протокол състоянието на сградата,
необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по
чл.195, ал.6 от ЗУТ-застрашена ли е от самосрутване. Определен е 23.02.2018
год. за оглед на място. Заповедите от 13 и 20 февруари са връчени на
жалбоподателя, видно от писмо и обратна
разписка на л.55-56. В община Червен бряг е заведено с вх.№42-00-129/9.03.2018
год. конструктивно становище от инж.И. Я. Х. относно процесния жилищен блок, по
повод издадената Заповед №РД-11-5/20.02.2018 год. Становището е дадено след
оглед на място и е отразило състоянието
на сградата към датата на огледа. Приложено е на л.40-43 и съдържа следното
заключение-сградата е изоставена и не се поддържа от много години, но
констатациите, отразени в протокола от огледа и описани в него не са от степен
на сериозност, която да налага категоричното й премахване. Описани са мерки за
незабавно изпълнение с цел предотвратяване на бъдещи произшествия, а в случай
на предприемане на действия за довършване-и мерки за ограничаване на проблемите,
описани в констативната част.
На 23.02.2018 год. е извършен
оглед от назначената със Заповед
№РД-11-5/20.02.2018 год. комисия на процесния
жилищен блок и е констатирано, че сградата е на етап –почти завършен
„груб строеж“-изпълнена е конструкцията на четирите жилищни етажа, тухлените
зидове в таванския етаж и частични стоманобетонови елементи на ниво таванска и
покривна конструкция. Съставен е констативен протокол от 23.02.2018 год. на л.38-39, в който е описана конструкцията, сутеренът, основите, зидовете
и появилите се в годините проблеми, които са подробно отразени. На основание
констатациите в протокола и в конструктивното
становище на инж.Х. и на основание чл.196, ал.2 от ЗУТ, е направено предложение
на кмета на общината да издаде заповед за предприемане на незабавни действия от
собственика на сградата за извършване на пълно обследване на конструкцията на
сградата с изготвен доклад и довършване на строителните и монтажните работи
съгласно одобрен проект. Ако не бъдат предприети действия за завършване на
строителството и въвеждане на обекта в експлоатация, да се издаде заповед за
премахване на сградата като строеж, който създава непосредствена опасност за
здравето и живота на гражданите, негоден за ползване, създаващ условия за
възникване на пожар и вреден в санитарно-хигиенно отношение. Констативният
протокол е изпратен на холдинга с писмо с обратна разписка на л.34-35 на
26.03.2018год., като е дадена възможност на жалбоподателя за възражения в 7
дневен срок. Съставен е следващ констативен протокол от 3.04.2018 год. на л.33,
с който е констатирано, че в предоставения 7 дневен срок не са постъпили
възражения по КП от 23.02.2018 год. от БДЖ ЕАД.
Издадена е и оспорената в
настоящото производство Заповед №РД-11-20/5.04.2018 год. на кмета на община Червен
бряг, с която на основание чл.195, ал.6 във връзка с чл.196, ал.3 от ЗУТ е
разпоредено да бъде премахната масивна
жилищна сграда, пететажна със сутерен и тавански етаж, находяща се в
гр.Червен бряг, имот пл.№2131, част от парцел XI, кв.155 по ЗРП на гр.Червен
бряг и с идентификатор 80501.806.133 по КККР на гр.Червен бряг, като е
определен срок до 1.08.2018 год.
собственикът да извърши премахването за своя сметка, след одобряване на план за
управление на строителните отпадъци. Описано е в оспорената заповед, че
сградата е масивна, пететажна със сутерен и тавански етаж (сутерен, партерен
етаж-гаражи, четири жилищни етажа и тавански етаж-в подпокривното
пространство). Към датата на огледа сградата е на етап- почти завършен груб
строеж: изпълнена е конструкцията на четирите жилищни етажа, тухлените зидове в
таванския етаж и частични стоманобетонови елементи на ниво таванска и покривна
конструкция. Конструкцията на сградата е скелетно-гредова: стоманобетонови
колони, греди, стоманобетонови плочи по всички нива подови конструкции,
стоманобетонови противоземетръсни шайби за поемане на ефектите от сеизмични
въздействия. Сутеренът е изпълнен под цялата сграда, чрез ограждащи
стоманобетонови сутеренни стени. Основите са единични и ивични бетонови или
стоманобетонови фундаменти. Покривната конструкция не е изпълнена. Таванската
плоча, последните две стълбищни рамена и изградените зидове в таванския етаж,
през целия изминал период, са били и в момента са изложени на преки въздействия
от атмосферните влияния. Зидовете са неносещи, иззидани са от единични и
четворки тухли на варов разтвор и изпълняват само преградна функция. В
следствие на дългогодишната безстопанственост на имота и на сградата са се
появили следните проблеми: Последните две стълбищни рамена (от последния
жилищен етаж към таванско ниво) са в предаварийно състояние-наблюдават се
процеси на извличане на циментовия камък, бетоновото покритие на армировката на
пързалките почти изцяло липсва, армировката е оголена и корозирала; тухлените
зидове в целия тавански етаж, както и по фасадните стени са обрушени вследствие
на многократни цикли замръзване-размразяване в мокро състояние. Частичните
стоманобетонови елементи на ниво покривни плоскости са полуразрушени, а
изпълнената стоманобетова стреха по челната фасада е в предаварийно състояние.
Както в прилежащия имот, така и в непосредствена близост около сградата има
пораснали дървета и храсти, което създава предпоставки към все по-бързо
компрометиране на основите и сутеренните стени. Направен е извод, че с оглед
предотвратяване на бъдещи аварии и условия, застрашаващи сигурността и живота
на гражданите и на основание чл.195, ал.6 във връзка с чл.196, ал.3 от ЗУТ,
следва да се премахне процесната масивна жилищна сграда.
Заповед №РД-11-20/5.04.2018
год. на кмета на община Червен бряг е изпратена на жалбоподателя по пощата и е
получена на 13.04.2018 год., видно от обратна разписка на л.29 от делото
Жалбата против тази заповед е подадена на 27.04.2018 год., видно от
отбелязаната дата върху щемпела на л.8 от делото.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване
индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съгласно нормата на чл.
195, ал. 6 от ЗУТ, на основание на която е издадена процесната заповед,
кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради
естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и
живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят. Въз основа на цитираната
разпоредба се следва изводът, че оспорената заповед е издадена от оправомощения
по силата на специалния закон орган – кмета на Община Червен бряг.
При постановяването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗУТ специални административно - производствени правила. По
аргумент от разпоредбата на чл.
196, ал. 2 от ЗУТ, административното производство по глава
ХІІІ, раздел ІІІ от ЗУТ може да започне служебно или по искане на
заинтересованите лица. Законово регламентираната процедура предвижда
освидетелстване на строежа от назначена от кмета на общината комисия, като
последната служебно събира всички необходими данни за вида и състоянието на
същия и изслушва заинтересованите лица. В случая такава комисия е назначена от
кмета на Община Червен бряг със Заповед № РД-11-2/13.02.2018 г. Въз основа на
извършената от нея проверка е съставен и подписан Констативен протокол от 23.02.2018
год, съдържащ констатациите на длъжностните лица от помощния орган досежно
състоянието на процесния жилищен блок, а също и предложение за действията,
които следва да бъдат предприети от компетентния орган - кмета на Общината.
Нормата на чл.
196, ал. 2 от ЗУТ регламентира изслушването на заинтересованите лица от комисията,
като задължителна част от процедурата и предпоставка за издаването на
заповедта. Съдът намира, че това
изискване не е изпълнено, нито по отношение на жалбоподателя, нито по отношение
на останалите заинтересовани в производството лица. До холдинг БДЖ ЕАД
действително е била изпратена покана за присъствие на проверката, приложена на
л.55 от делото, която е била получена от представител на дружеството на
21.02.2018 год., видно от обратна разписка на л.56. Като към писмото-покана са
били приложени заповедите от 13.02.2018 год. и
от 20.02.2018 год., с които жалбоподателят е уведомен , че проверката и
огледът ще се извършат на 23.02.2018 год. Но представител на дружеството не е
присъствал на проверката, поради което не е бил изслушан. Не са били нито конституирани в
административното производство по издаване на оспорената заповед, нито
поканени, нито изслушани при огледа на сградата останалите собственици на
самостоятелни обекти в сградата-предмет на премахване. От събраните по делото
доказателства-отчуждителни заповеди, с които са отчуждени имоти на собственици
за изграждане на процесната жилищна сграда и настанителни заповеди, по силата
на които същите тези отчуждени собственици са обезщетени със самостоятелни
апартаменти в процесната сграда се
установява, че отчуждените собственици/техните наследници са настанени в
самостоятелни апартаменти в жилищния блок, който се премахва с оспорената
заповед. Това са конституираните като заинтересовани страни в настоящото
съдебно производство лица. Следователно, те, в качеството си на собственици на
самостоятелни обекти в сградата-предмета на премахване, са заинтересовани лица
по смисъла на нормата на чл.196, ал.2 от ЗУТ. Всички тези лица не само че не са
били изслушани в деня на огледа, но изобщо не са издирени и поканени да
участват в производството по издаване на оспорената заповед. Което съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл.196, ал.2
от ЗУТ, защото законът задължава Комисията по чл.
196, ал.1 от ЗУТ да изслуша заинтересованите лица, като нормата на чл.
196, ал.2 от ЗУТ е императивна – т.е изслушването от комисията като задължителна
част от процедурата, не само гарантира правата на заинтересованите страни, но е
и условие за постановяване на законосъобразен административен акт. Тези
допуснати съществени процесуални нарушения са самостоятелно основание за отмяна
на оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав
счита, че в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед са били допуснати и други съществени процесуални нарушения, а освен
това е нарушено и изискването за формата на индивидуалния административен акт.
Тези нарушения са довели до несъответствие на оспорената заповед с изискванията
на материалния закон.
Разпоредбата на чл.
195, ал. 6 от ЗУТ допуска, при установяване на предвидените в нея
предпоставки, прилагането на крайна мярка - разпореждане за премахване на
сградите. За прилагане на тази крайна мярка следва да са налице кумулативно
всички предвидени в правната норма условия, а именно: от една страна - сградите
да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване, да
са застрашени от самосрутване, да създават условия за възникване на пожар или
да са вредни в санитарно-хигиенно отношение и от друга страна - да не може да
се поправят или заздравят.
В хода на протеклото
административно производство, а и от приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че техническото състояние на сградата съответства на описаното в
оспорената заповед. От заключението на експертизата
по т.3,3, което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и
съответно на останалите събрани по делото доказателства се установява, че
процесната жилищна сграда в състоянието, в което се намира, е опасна за живота
и здравето на гражданите, пожароопасна е и не е годна за ползване. В също време
констатация относно другите кумулативно изискващи се в нормата условия , а
именно невъзможността сградата да се поправи или заздрави, застрашеност от
самосрутване или вредност в санитарно-хигиенно-отношение в констативния
протокол не е направена, а в заповедта липсват фактически установявания за
това. Това се явява нарушение на императивната разпоредба на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, съгласно която индивидуалният административен акт
следва да съдържа задължително като реквизити фактически основания за
издаването му, т. е. да е мотивиран. По наличието или липсата на тези
кумулативно изискващи се предпоставки административният орган не е изложил
никакви съображения, а такива не се съдържат и в предхождащия издаването на
заповедта констативен протокол. Впрочем единствените изложени мотиви след
описание състоянието на сградата се свеждат до факта, че сградата застрашава
сигурността и живота на гражданите и следва да се премахне, за да се
предотвратят бъдещи аварии. Няма отклонения в съдебната практика, че е
недопустимо мотивите на административния акт да бъдат "дописвани" и
допълвани от него след приключила процедура по издаване му и неговото
съобщаване, респ. това да става в хода на съдебното оспорване, и то въз основа
на прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в каквато хипотеза
попада разглеждания казус. Административният орган е бил длъжен да изложи фактически и правни основания
при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички
доказателства от съществено значение за административния спор, чието
разрешаване се цели с издаването на административния акт. Неизясняването на
горепосочените обстоятелства относно възможността или невъзможността за поправянето
или заздравяването на обекта и другите кумулативни предпоставки на нормата на
чл.195, ал.6 от ЗУТ (освен направената единствена констатация в заповедта, че
сградата застрашава сигурността и живота на гражданите), респ. несъбирането на
доказателства за установяването им в хода на производството пред
административния орган, представлява и съществено процесуално нарушение на чл. 35 от
АПК, във вр. с чл.
219, ал. 3 от ЗУТ, тъй като заповедта е издадена без да са изяснени всички
обстоятелства от значение за случая, а и без да са изслушани заинтересованите
страни. Тези съществени нарушения също се явяват самостоятелни основания за
отмяна на заповедта.
На последно място тези
допуснати съществени процесуални нарушения са се отразили и на материалната
законосъобразност на заповедта и това се установява от заключението на
изслушаната съдебно –техническа експертиза. От същото по несъмнен начин е
установено, че процесната сграда е опасна за живота и здравето на гражданите,
пожароопасна и е негодна за ползване. Но сградата не е застрашена от
самосрутване, не е вредна в санитарно-хигиенно отношение и може да се поправи и
заздрави. Заключенията на експерта са обективни и са в съответствие с всички
събрани по делото доказателства, а такива, които да ги опровергават, не са
ангажирани. При тези данни оспорената
заповед е издадена в противоречие с нормата на чл.
195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за
премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят
или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или
заздрави липсва, а в заповедта липсват фактически установявания за това. В
административното производство не е изследвана възможността за поправянето или
заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл.
195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него
предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са
негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като са
налице само някои от предвидените в закона предпоставки, заповедта за
премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна и подлежи на
отмяна и на това основание.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят
своевременно поисканите и сторени в производството разноски в следните размери:
50 лева държавна такса за образуване на делото съобразно вносна бележка на л.11
от делото; 300 лева внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза съобразно
вносна бележка на л.194 от делото. Таксите за банкови преводи (в случая два
пъти по 4 лева или общо 8 лева за два банкови превода за д.т. и за депозит за
експертиза) не се включват към разходите, които следва да бъдат възмездени при
отмяна на административен акт и затова искането за присъждане на таксите за
банкови преводи следва да се остави без уважение. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл.143, ал.1 от
АПК. Видно е от пълномощното на л.13, че Л.Б., представлявала Холдинг БДЖ ЕАД в
съдебното производство, е на длъжност старши юрисконсулт в Холдинг БДЖ ЕАД.
Холдингът в случая е под формата на еднолично акционерно дружество, съобразно
чл.277, ал.1 от ТЗ и с оглед разпоредбата чл.64, ал.1, т.4 вр. чл.63, ал.3 от
ТЗ е юридическо лице. При това положение приложими се явяват разпоредбите на чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Въз основа на тези норми на
жалбоподателя, който е бил представляван от юрисконсулт в съдебното производство,
протекло в няколко съдебни заседание и в хода на което са депозирани няколко
писмени становища от жалбоподателя, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в максималния предвиден в нормата на чл.24 от
НЗПП размер от 200 лева, като за разликата над присъдените 200 лева до пълния
претендиран размер от 600 лева, искането следва да бъде отхвърлено.
Воден от
изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата
на
„Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с ЕИК 130822878, със
седалище и адрес на управление гр.София 1080, район „Средец“, ул „Иван
Вазов“№3, Заповед №РД-11-20/5.04.2018
год. на кмета на община Червен бряг, с която на основание чл.195, ал.6 във
връзка с чл.196, ал.3 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахната масивна жилищна сграда, пететажна със сутерен и
тавански етаж, находяща се в гр.Червен бряг, имот пл.№2131, част от парцел XI, кв.155 по ЗРП на гр.Червен бряг и с идентификатор
80501.806.133 по КККР на гр.Червен бряг, като е определен срок до 1.08.2018 год. собственикът да извърши премахването за своя сметка, след одобряване на план за
управление на строителните отпадъци.
ОСЪЖДА Община Червен бряг да заплати в полза на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, с ЕИК
130822878, със седалище и адрес на управление гр.София 1080, район „Средец“, ул
„Иван Вазов“№3 разноски общо в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, от
които 50 лева д.т. за образуване на делото, 300 лева депозит за вещо лице и 200
лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Холдинг Български държавни
железници“ ЕАД, с ЕИК 130822878, със седалище и адрес на управление гр.София
1080, район „Средец“, ул „Иван Вазов“№3 за присъждане на разноски в размер на 8
(осем) лева , представляващи две такси за банкови преводи и за разноски за
юрисконсултско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 200
(двеста) лева до пълния претендиран размер от 600 (шестстотин) лева.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от
разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ .
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: