Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 453

                                                   гр.Плевен, 04.07.2018 г.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

 

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното  от съдия Кънева адм.дело №437 по описа за 2018г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Производството по делото е образувано по жалба от ЕТ „Доктор Т.М.“***, представлявано от управителя д-р Т.М., против Заповед за налагане на санкции №РД-08-824/02.04.2018г. на Директора на РЗОК-Плевен, в частите по т.І.1, т.ІІІ.1, т.ІІІ.2 и т.ІІІ.3, с която на ЕТ е наложена „финансова неустойка“ общо  в размер на 200 (двеста) лева.

            В жалбата са наведени доводи, че заповедта в оспорените части е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че проверяващите не са съобразили разпоредбите на чл.385, ал.2, чл.386 и чл.397 от НРД, като така е нарушено правото на защита на ЕТ и не е изяснена правилно и в пълнота фактическата обстановка. Твърди се още, че при проверката по т.I.1 относно констатацията за празна кислородна бутилка, д-р М. не е била поканена и не е присъствала на нея. Счита се, че констатацията не почива на обективната истина, както и че проверяващите нямат необходимата квалификация и компетентност в тази насока. Твърди се още, че не е взето предвид възражението за наличие на пълна кислородна бутилка и не е направена необходимата проверка. Считат се за нарушени разпоредбите на чл.55, ал.2, т.1 , т.2 и т.3 от ЗЗО вр. чл.20, ал.2 във вр. чл. 105 вр. чл.119, т.5 от НРД и Приложение №10 към него, доколкото е налице пълна кислородна бутилка. На следващо място се сочи, че по т.III.1 са нарушени разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО във вр. с чл.221, чл.222, ал.1, т.1 и ал.2, т.1А, т.1 от НРД и Приложение №3 към него, тъй като такова нарушение не е налице. Твърди се, че е представен надлежен амбулаторен лист /АЛ/ №1350/15.06.2017 г., и в същия ден е осъществен преглед от невролог - д-р К. П. с издаден талон №3-000364, като д-р П. е издала направление № 000131 за ортопед. По т.III.2 се считат за нарушени разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО във вр. с чл.221, чл.222, ал.1, т.1 и ал.2, т.1А, т.1 от НРД и Приложение №3 към него, тъй като е представен изисканият АЛ №002146/21.09.2017г. По т.III.3 за нарушени се считат разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО във вр. с чл.221, чл.222, ал.1, т.1 и ал.2, т.1А, т.1 и чл.224, ал.1 от НРД и Приложение №3 към него, тъй като е налице изисканият АЛ и са извършени всички изискуеми процедури по медицинско обслужване. В заключение се сочи, че са налице достатъчно безспорни и категорични доказателства за добросъвестното изпълнение на договорните задължения с НЗОК. Моли се за отмяна на заповедта в оспорените части.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.

            В съдебно заседание оспорващият ЕТ се представлява от адв. С.М. с пълномощно на л.100 от делото, който поддържа депозираната жалба и счита, че не са налице доказателства за извършване на посочените в заповедта нарушения. Твърди, че са налице особено съществени процесуални нарушения при провеждането на цялата процедура, които водят до нищожност на заповедта. В представена в срок писмена защита допълнително сочи, че заповедта е нищожна, тъй като не е издадена по надлежния ред и от надлежния орган. Развива подробни доводи в подкрепа на изложеното в жалбата за допуснати съществени нарушения на процедурата и несъответствие с материалния закон и целта на закона. Моли за отмяна на заповедта в обжалваната част.

            Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В представени в срок писмени бележки излага подробни съображения за законосъобразност на заповедта в оспорените части.

            Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

            Нормата на чл.76, ал.3 от ЗЗО регламентира, че санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на АПК, т.е. приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на представляващия ЕТ на 12.04.2018г., видно от отбелязването върху оспорения акт /л.13/, а жалбата срещу нея е подадена в РЗОК-Плевен на 26.04.2018г., видно от клеймото на пощенския плик /л.3/, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

            От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

ЕТ е изпълнител на медицинска помощ по ИД №150327/05.05.2017г., сключен с НЗОК и допълнително споразумение №1 към него, като същите са приложени на л.л.74-86 от делото. Бил е изпълнител и по ИД №150327/18.02.2015 г. /л.л.87-95/.

            Със Заповед №РД-08-201/23.01.2018г. на Директора на РЗОК-Плевен /л.л.56-57/ е наредено да бъде извършена проверка от 25.01.2018 г. до 26.01.2018 г. по изпълнение на двата посочени по-горе ИД. Посочени са двамата контрольори, които да извършат проверката, като в същата въз основа на Заповед № РД-25-11/19.01.2018 г. на управителя на НЗОК следва да вземат участие и двама експерти в дирекция ИМДП. Приобщена по преписката е и заповедта на управителя на НЗОК /л.55/. Заповедта за проверка е връчена на представляващия ЕТ на 25.01.2018г., видно от отбелязването на самата нея.

            Изготвен е Протокол №1 от 26.01.2018г. за извършената проверка /л.л.43-47/, с който по т.I.1 е констатирано, че не са спазени „Изисквания на НЗОК за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на извънболнична медицинска помощ“ на НРД от Приложение №10 към него - кислородната бутилка с редуциращ вентил е налична, но празна. По т.VII е посочено, че при проверка на здравни /медицински/ досиета не се спазват установените изисквания за работа с медицинска документация, съгласно НРД и Приложение №3 към него: т.VII.1 - при ЗОЛ П. Т. Н. в досието липсва АЛ №1350/15.06.2017 г., издаден от д-р М.. Със същото са нарушени изискванията за издаването и съхраняването на медицинската документация от ИМП. Посоченият АЛ е приобщен на л.51 от делото. По т.VII.2 - при ЗОЛ М. Х. Б. в досието липсва АЛ №2146/21.09.2017 г., издаден от д-р М.. Със същото са нарушени изискванията за издаването и съхраняването на медицинската документация от ИМП. Посоченият АЛ е приобщен на л.52 от делото. По т.VII.3 - при ЗОЛ Н. П. Е. в АЛ №2756/04.12.2017 г. липсва задължителният реквизит при попълване на АЛ - подпис на пациента, с което ЗОЛ не е информиран за необходимите медицински дейности, назначената му терапия и очакваните резултати. Нарушени са изискванията и реквизитите за правилното попълване на първичната медицинска документация от ИМП. Посоченият неподписан АЛ е приобщен на л.53 от делото. Посочени са като нарушени - по т.I.1 разпоредбите на чл.55, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр. чл.20, ал.2, чл. 105, чл.119, т.5 от НРД и Приложение №10 към него; по т.VII.1 и т.VII.2 - разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.221, чл.222, ал.2, т.IА, т.1 от НРД и Приложение №3 към него; по т.VII.3 - разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.222, ал.2, т.IА, т.1 и чл.224, ал.1 от НРД и Приложение №3 към него. В протокола са налице и други констатации - по отношение на въпроси, които са извън предмета на делото.

            Съдържанието на Протокол №1 е възпроизведено и в доклад до Директора на РЗОК /л.л.38-42/.

Срещу констатациите в Протокол №1 на 01.02.2018 г. е подадено „становище по направените констатации“, с което от страна на д-р М. се оспорват констатациите в  него /л.л.23-25/. Сочи се, че не е съгласна със същите, излага съображения във връзка с това и прилага доказателства /л.л.26-37/. Направени са възражения както следва: По т.I.1 - сочи, че е член на сдружение на семейните лекари, което има за цел снабдяване с изискуемото медицинско оборудване, както и че е оборудвано специално помещение - манипулационна, като в същата има две кислородни бутилки - по-голямата е празна, а по-малката, която се намира до спешния шкаф, е пълна и оборудвана; По т.VII.1 сочи, че АЛ е бил задържан за ксерокопиране за пред комисия от ортопед-травматолози, за които д-р П., към която е насочено ЗОЛ, е издала направление за пред ортопед; По т.VII.2 сочи, че пациентът е диспансеризиран за новооткрит диабет, има две досиета и АЛ е съхранен в друга папка, където се съхраняват листите на недиспансеризираните, като представя липсващия АЛ; По т.VII.3 сочи, че има подписан АЛ, който представя.

Постъпилото становище с оспорване на констатациите е изпратено от Директора на РЗОК до арбитражна комисия по чл.75 от ЗЗО с писмо, приобщено на л.20 от делото, като със Заповед № РД-18-10/12.02.2018 г. /л.л.21,22/ е определен съставът на тази комисия. Комисията е провела свое заседание на 28.02.2018 г., видно от Протокол №17, приобщен на л.л.17-19, и е постановила Решение № 14 от 14.03.2018 г. /л.л.15,16/. Видно от Протокол №17, комисията не е стигнала до единодушно становище /и въобще до становище/ по констатацията по т.I.1 от протокола за проверката, както и е потвърдила констатациите по т.VII.1, и т.VII.2 и т.VII.3 от Протокол №1, видно от Решение №14.

Издадена е Заповед за налагане на санкции №РД-08-824/02.04.2018 г. /л.л.6-13/, в която са изложени фактите, установени при проверката, посочени са същите правни норми, отразени в протокола, и са приети за констатирани същите нарушения. В заповедта са изложени и следните мотиви: По т.I.1 от заповедта е посочено, че арбитражната комисия не е могла да стигне до становище, като представителите на РЗОК са приели, че възражението на д-р М., че има две кислородни бутилки, като едната е празна, а другата пълна, е недоказано, като липсват протоколи за пълнене, свидетелства удостоверяващи изправността на същите и пр., а членовете от БЛС в арбитражната комисия са приели, че в НРД липсва нормативна уредба колко следва да е заредена бутилката и под какво налягане, като проверяващите не притежават техническа компетентност за работа с прибори с високо налягане. В т.III.1 от заповедта е препратено по отношение на констатациите в т.VII.1 от протокола към мотивите на арбитражната комисия, според които не е основателно възражението, че АЛ е задържан за ксерокопиране за пред комисия от ортопед-травматолози, като е прието, че е следвало в досието да се приложи екземпляр от АЛ, а при условие, че е бил нужен екземпляр и за пациента, е следвало да се даде такъв при поискване. В т.III.2 от заповедта е препратено по отношение на констатациите в т.VII.2 от протокола към мотивите на арбитражната комисия, според които не е допустимо АЛ да се съхранява в друго досие, както и че не е редно ЗОЛ да има две досиета, а досието е едно с цел на едно и също място да се съхранява медицинската документация, касаеща определен пациент, както и че в случай, че се приеме, че е имало две досиета, д-р М. е следвало да представи и двете на проверяващия екип, а не точно това, в което липсва АЛ. В т.III.3 от заповедта е препратено по отношение на констатациите в т.VII.3 от протокола към мотивите на арбитражната комисия, според които при проверката е представен АЛ без подпис на пациента, като към възражението е представен АЛ с подпис на пациента. Прието е, че ако към момента на проверката д-р М. е разполагала с АЛ с подпис на пациента, е следвало да го представи на проверяващия екип с оглед задължението за оказване на съдействие на длъжностните лица от РЗОК и НЗОК, като представянето на подписан АЛ на по-късен етап поставя под съмнение обстоятелството кога е изготвен същия и кога е подписан от пациента.

За всички нарушения в заповедта е посочено, че са извършени за първи път, като за всяко от четирите е наложена санкция в размер на по 50 лева, общо в размер на 200лева.

            Именно тази заповед в оспорените й части е предмет на съдебен контрол в настоящето съдебно производство.

            По делото са приложени и Заповед №РД-09-39/03.07.2017 г., съгласно т.2 от която на основание чл.20, ал.1, т.2 от ЗЗО Зам.директорът на РЗОК в случай на отсъствие замества Директора на РЗОК, включително има право да издава заповеди за санкции /л.96/. Приложени са и доказателства за назначаване на Д. П. за служител и за Зам.директор на РЗОК /л.л.102,103/, както и доказателства, че Директорът на РЗОК е била в командировка в гр.София към датата на издаване на заповедта - л.104.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, като липсата на някои от визираните в тази норма предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му, респективно за нищожност и основание за прогласяване на същата. Заповед за налагане на санкции №РД-08-824/02.04.2018 г. е издадена от компетентен орган - Директорът на РЗОК-Плевен, при условията на заместване, в рамките на неговите правомощия, което се установява от събраните по делото доказателства.

По отношение на формата, спазването на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:

 Не е спорно, че оспорената заповед е индивидуален административен акт и съгласно нормата на чл. 59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма той следва да съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 реквизити, един от които е фактически и правни основания за издаването му. В случая такива са налице, поради което заповедта е мотивиран административен акт.

При налагането на санкцията по т.I.1, обаче, съществено са нарушени административно-производствените правила и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗО, в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. В случая констатациите на проверяващия екип в Протокол №1 са били оспорени от ЕТ, но Арбитражната комисия не е достигнала до решение, като гласовете са се разделили по равно. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.76, ал.1 от ЗЗО, само при потвърдително решение на арбитражната комисия Директорът на РЗОК може да наложи санкции. За да бъде налице потвърдително решение, следва повече от половината от присъстващите на заседанието членове на арбитражната комисия да гласуват за потвърждаване на констатациите. Такова потвърдително решение за т.І.1 не е налице, поради което не може да бъде наложена санкция от Директора на РЗОК. Вярно е, че съгласно чл.36, ал.2 и ал.3 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, в случаите, когато арбитражната комисия не стигне до решение по констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО поради равен брой противоположни гласове, комисията изготвя протокол, екземпляр от който се предоставя на управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК и на председателя на РК на БЛС/БЗС, като препис-извлечение от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката. След запознаване с протокола по ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК може да наложи предвидените в НРД за медицинските дейности по чл. 53, ал. 1 от ЗЗО/Решението по чл. 54, ал. 9 от ЗЗО санкции. В настоящия случай, обаче, съдът счита, че тази разпоредба на инструкцията е неприложима, тъй като противоречи на изричната разпоредба на чл.76, ал.1 от ЗЗО, а съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Ето защо следва да се приложи ЗЗО, който задължително изисква потвърдително решение на арбитражната комисия, каквото не е налице.

Също така, посочените като нарушени разпоредби на чл.55, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗО във вр. чл.20, ал.2, чл. 105, чл.119, т.5 от НРД и Приложение №10 към него биха могли да бъдат нарушени само ако Приложение №10 към НРД изисква пълна кислородна бутилка. Видно от същото приложение е, че се изисква кислородна бутилка, като обаче липсват каквито и да е изисквания относно кислорода в нея - количество, налягане, срок за напълване след използване и пр. Доколкото такива изисквания за кислород в бутилката липсват, не може да се приеме, че разпоредбата от Приложение №10 е нарушена. Също така, доколкото за проверяващите не са налице доказателства, че са с техническо образование, не може да се приеме, че могат да установят дали кислородната бутилка е пълна.

Следва да се посочи още, че санкционната разпоредба на чл.402 от НРД, която е надлежно посочена в заповедта, изисква да е налице решение на арбитражната комисия, за да се индивидуализира наказанието, което също означава, че такова решение е задължително.

Предвид изложеното по-горе, заповедта в т.I.1 е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

По отношение на посочените нарушения в точки III.1, III.2 и III.3 от заповедта, които нарушения са по точки VII.1, VII.2 и VII.3 от Протокол №1 и се отнасят за нарушения в документацията, следва да се посочи, че оспорването на констатациите на проверяващите в случая е било разгледано от арбитражната комисия и са потвърдени установените нарушения, като не е спорно, че прегледите са извършени, доколкото ЕТ е наказан за нарушения в документацията по извършени прегледи.

По отношение на нарушенията по точки III.1 и III.2 от заповедта, за които е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.221, чл.222, ал.2, т.1А, т.1 от НРД и Приложение №3 към него, съдът съобразява, че нарушенията се изразяват в това, че при две отделни пациентки липсват АЛ /индивидуализирани/ в досиетата на тези пациентки. Съгласно посочените като нарушени разпоредби, документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 и глава десета. Първичните медицински документи са: 1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1), като когато същият се издава от общопрактикуващия лекар, екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. В случая при проверката за издадени АЛ е установено, че не се съхраняват в здравното (медицинско) досие на съответното ЗОЛ в кабинета на лекаря. Съдът намира, че така направените констатации са правилни. Твърденията, че АЛ липсват, не се опровергани. В тази връзка е необходимо да се посочи, че доколкото екземпляр от АЛ следва да е предоставен на пациента, с този екземпляр пациентът следва да отива на преглед при други лекари. Дори ако пациентът загуби своя екземпляр на АЛ, няма пречка да му бъде издадено копие на АЛ от ОПЛ. Не е допустимо, обаче, АЛ в досието на пациента да липсва, като в случая не е налице каквато и да е основателна причина за тази липса. Пациентът следва да има само едно досие, и ако е допуснато да има две досиета, следва лекарят при проверка да представи и двете досиета. Ето защо наложените санкции по точки III.1 и III.2 от заповедта са законосъобразни, нарушенията са доказани, а фактическите констатации не са опровергани.

По отношение на нарушението по точка III.3 от заповедта, за което е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.222, ал.2, т.1А, т.1 и чл.224, ал.1 от НРД и Приложение №3 към него, съдът съобразява, че нарушението се изразява в това, че в АЛ /индивидуализиран/, съхраняващ се в медицинското досие на пациента, липсва негов подпис. Съгласно посочените като нарушени разпоредби, документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложения № 3 и 5 и глава десета. Първичните медицински документи са: 1. "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1), като когато същият се издава от общопрактикуващия лекар, екземпляр от амбулаторния лист на хартиен носител, подписан от ОПЛ и ЗОЛ, се прилага към здравното (медицинско) досие на ЗОЛ, което съдържа всички медицински документи, и се съхранява в кабинета на лекаря. Съгласно препращането на чл.224, ал.1 от НРД, документите по чл. 222, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 3. Това означава, че и АЛ се изготвя съгласно изискванията на Приложение №3. Съгласно последното, в неговата част „УКАЗАНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА АМБУЛАТОРЕН ЛИСТ ЗА ПРЕГЛЕД ОТ ОБЩОПРАКТИКУВАЩ ЛЕКАР ИЛИ ЛЕКАР СПЕЦИАЛИСТ“, и там т.10, изр.първо, пациентът (родител, настойник/приемен родител) удостоверява с подписа си информираност за извършените медицински дейности, назначените изследвания и терапия, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран.  В случая видно от приложения екземпляр на АЛ е, че такъв подпис на пациент липсва. При проверката е представен АЛ, който не е бил подписан от пациента. С оглед на този факт по-късното представяне на подписан от пациента АЛ не може да доведи до отпадане на отговорността. ОПЛ има право да приложи в досието на пациента само надлежно подписан АЛ. По тази причина санкцията по точка III.3 от заповедта е правилно наложена, нарушението е доказано, фактическите констатации не са опровергани.

По отношение на размера на наказанията по точки III.1, III.2 и III.3, същият е определен в минимален размер съгласно посочената в заповедта санкционна разпоредба на чл.405, ал.1 от НРД.

За пълнота следва да се посочи, че отразените в жалбата като нарушени разпоредби на чл.385, ал.2, чл.386 и чл.397 от НРД в случая не са нарушени, и не е нарушено правото на защита. Неизясняването на фактическата обстановка по I.1 се дължи на други фактори, посочени по-горе. Дори ако контролната дейност е осъществена по начин и във време, довели до затрудняване на основната дейност на изпълнителите на медицинска помощ, това не води до невярност на констатациите при проверката. В случая не се е налагало ЗОЛ да бъдат поканени за съдействие на контролните органи на НЗОК/РЗОК за уточняване на обстоятелства във връзка с дейността на ИМП, включително и в писмен вид, а нарушенията в документацията не могат да се опровергаят със свидетелски показания.

По отношение на нарушенията по точки III.1, III.2 и III.3 от заповедта липсва соченото от оспорващия несъответствие с целта на закона. Законът изисква осигуряване на качествена и ефективна медицинска помощ. Оказването на такава следва да е надлежно документирано, не само за да може да бъде заплатена, но и за да може в бъдеще такава помощ да бъде съобразена с вече оказаната, доколкото в АЛ надлежно се документира здравословното състояние и приложеното лечение. Липсата на съответна документация възпрепятства последващо съобразяване на лекаря с предходното лечение, доколкото не може да се установи има ли промяна в състоянието на ЗОЛ, поради което нарушенията, свързани с документацията, също се наказват съгласно ЗЗО и НРД.

С оглед на изложеното, заповедта в нейната т.I.1 следва да се отмени, поради нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. В частта по точки III.1, III.2 и III.3 от заповедта жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, доколкото административният акт в тази част е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Липсват основания за прогласяването на заповедта за нищожна.

Доколкото никоя от страните не е претендирала разноски и не е представяла списък на разноските, съдът не следва да се произнася.

            Водим от изложените мотиви и на основание  чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ т.I.1 на Заповед за налагане на санкции №РД-08-824/02.04.2018г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса-Плевен, с която на ЕТ „Доктор Т.М.“***, представлявано от управителя д-р Т.М. е наложена „финансова неустойка“ в размер на 50лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Доктор Т.М.“ срещу т.III.1, т.III.2 и т.III.3 на Заповед за налагане на санкции №РД-08-824/02.04.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса-Плевен, с която на ЕТ „Доктор Т.М.“***, представлявано от управителя д-р Т.М. е наложена „финансова неустойка“ в общ размер на 150лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: