РЕШЕНИЕ

№ 508

гр. Плевен 24.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 434 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 78 от Закона за водите .

Образувано е по жалба от „ГЕО-ПЕТ-М“ АД с ЕИК 130552297, със седалище и адрес на управление гр.София, ,л „Буная“ №8, ет.4, ап.11, съдебен адрес ***, оф.1, представлявано от изпълнителния директор Г.И.Г., против Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от минерални води №01610029/5.10.2007 год., изм. с Решение №214/23.07.2010 год.

Жалбоподателят изразява недоволство от постановеното решение и моли съда да го отмени изцяло и да върне преписката на компетентния орган с указания за продължаване на срока за действие на разрешителното за водовземане от минерални води № 01610029 от 05.10.2007 г., изменено с Решение № 214/23.07.2010 г., респ. да постанови решение, с което да се продължи срока на действие на съответното разрешително. Сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и на административно производствените правила, както и и че не е съобразено с целта на закона. Счита, че са спазени изискванията на чл.78 ал.2 т.3. Административният орган, въпреки че е констатирал изпълнение на законовите разпоредби от страна на дружеството, а именно: подадена в срок молба за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане, същата е съобразена с нормативните разпоредби, планови предвиждания и не нарушава обществени интереси и най-вече условията на издаденото разрешително са изцяло изпълнени от дружеството, е постановил отказ. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от Закона за водите, основна предпоставка за продължаване срока на действие на издаденото разрешително за водовземане е депозирането на молба за продължаване на срока пред органа, който е издал разрешителното, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, което безспорно в случая е направено от дружеството. На следващо място, при разглеждане на молбата органът, издал разрешителното за водовземане, следва да направи проверка дали са налице абсолютните предпоставки по смисъла на чл.78 ал.2 от Закона за водите, а именно: 1.1. Подадена ли е молбата в определения от закона срок – в настоящия случай това е направено и потвърдено от административния орган, както и са платени таксите, определени в Тарифата за таксите, които се събират в системата на МОСВ при иницииране на процедура за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане от минерални води; 1.2. Нарушават ли се нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси в случай на продължаване действието на съответното разрешително за водовземане – в настоящия случай не е установено да са налице такива обстоятелства. В тази връзка моли да се има предвид, че дружеството е получило съответните разрешения и становища от всички компетентни органи и съответно е бил изпълнен надлежно строежът на обект: „Снабдяване с минерална вода на резиденция в УПИ ІІ-2419, гр.Банкя – напорен водопровод по проект РРR-Ф 63, с налягане РN16 с обща дължина L=750 м. и електропровод с дължина L=80,26 м.“ съобразно издаденото Разрешение за строеж № Б-17/27.10.2014 г. на благоустройствени обекти на основание съгласувани проекти от Дирекция „Териториално планиране“ СО, отдел „Териториален кадастър“, VІVАСОМ, „Софийска вода“ АД, ЧЕЗ Разпределение България АД, Улично осветление ЕАД, Дирекция „Зелена система“ Софиягаз ЕАД, РИОСВ, включително съгласуван с фирма изпълнител на нова канализация на гр.Банкя. Прави извод, че „ГЕО ПЕТ-М“ АД е реализирало всички законови процедури, получило е съответните разрешения и положителни становища от всички компетентни органи и организации, включително е финансирало самостоятелно и вече изградило описания по-горе строителен обект. В този смисъл продължаването срока на разрешителното за водовземане не би довело до нарушаване на действащата нормативна уредба или засягане на обществени интереси, а би било законосъобразно и правилно с оглед реално изпълнените условия, при които е издадено разрешителното за водовземане; 1.3. Изпълнени ли са условията на издаденото разрешително – в тази връзка както към заявлението за продължаване срока на действието на разрешителното, така и с последващо писмо с вх.№ ПВ2-М.00002/27.10.2017 г. в БДДР са представени всички поискани от административния орган, доказващи надлежно изпълнение на условията на издаденото разрешително, а именно: копие от дневника за собствен мониторинг, документи за изпълнение на условието, посочено в т.22 на Раздел „Условия, при които е разрешено водовземането, документи за платени такси за водовземане от минерални води по разрешителното, информация за минералното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект от кладенеца съгласно изискванията на § 77 на ПРЗ от 23.12.2016 г. на НИД на Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, информация/документ за заустване на отпадъчните води от обекта, който се водоснабдява – договор с „В и К“ оператор за извозване и за приемане на отпадъчните води от обекта, който се водоснабдява, както и документи в изпълнение на условията, посочени в т.25 на раздел „Условия, при които е разрешено водовземането на разрешителното“. Твърди се още, че на 13.10.2017 г. във връзка с извършена проверка от БДДР по повод подаденото от „Гео Пет-М“ АД заявление за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане от минерални води от сондаж № 1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“ на минерално находище „Банкя“, е подписан констативен протокол № 2-ВМ-47, от който е видно, че „Гео Пет-М“ АД е изградило водопровода от указаната точка на водовземане до имота си, като все още не го е въвел в експлоатация. Инвестирани са много средства в реализацията на инвестиционното намерение – проектиране, учредяване на право на прокарване на отклонения на общи мрежи – трасе на водопровод за минерална вода и електропровод за ел.захранване на помпена станция през имоти – публична общинска собственост, сключване на договор за гаранции със СО – район „Банкя“, издаване на разрешение за строеж, изпълнение на строежа. Нещо повече, дружеството е изплащало редовно задълженията от момента на издаване на Разрешителното за водовземане на 23.07.2010 г. до 2011 г. включително.

Счита, че компетентният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е взел под внимание и обсъдил представените от дружеството документи относно извършените действия по изпълнение на условията, упоменати в разрешителното, както и реално изградения напорен водопровод по приетия и съгласуван проект. Като основание за постановяване на отказа да бъде продължен срока на действие на Разрешителното за водовземане, директорът на БДДР е посочил разпоредбата на чл.68 т.4, във връзка с чл.78 ал.2 т.3 и чл.78а от Закона за водите, което не съответства на действителните обстоятелства и ангажираните от дружеството ни документи, доказващи по безспорен начин изпълнението на условията в разрешителното, както и съобразяване на законовите разпоредби по отношение реда и начина на депозиране на заявлението /молбата/ за продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане от минерални води. Сочи, че действително дружеството не е заплатило изцяло таксите за водовземане за периода 2012-2016 г., но реално са инвестирани средства в много по-голям размер за изпълнение на всички законови изисквания при реализирането на строежа на напорния водопровод. „ГЕО ПЕТ-М“ АД е заявило намерение да извърши плащане на тези такси в срок до три месеца от издаване на съответното решение за продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане от минерални води.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата-Директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х. с надлежно пълномощно на л.164, която оспорва жалбата, по същество моли съда да отхвърли същата. Сочи, че дружеството не е заплатило дължимите такси, както и не е започнало в едногодишния срок водовземане от минерални води, предвид че към момента на проверката през 2017 год. е констатирано, че съоръженията все още не са изградени.

Участващият в делото прокурор Иво Радев от ОП-Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:

Жалбоподателят „ГЕО ПЕТ-М“ АД, е титуляр на издадено Разрешително за водовземане от минерални води №01610029/5.10.2007 год. за водовземане от подземен воден обект :находище „Банкя“-№3 от Приложение №2 към чл.14, т.2 от Закона за водите, водовземно съоръжение Сондаж №1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“, издадено от Министъра на околната среда и водите. Обект на водоснабдяване по разрешителното е жилищна сграда-резиденция „Банкя“ на територията на УПИ II-2419 в местността „Тенев баир“ от кв.104-Г по плана на гр.Банкя, Столична община, обл.София, със срок на действие на разрешителното-10 години от началния срок. Решението е изменено с Решение №214/23.07.2010 год. на Министъра на околната среда и водите, с което първоначално издаденото разрешително е изменено в частта по т.5 от раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“, като изразът „от резервоар 3000 куб.м.“ се заличава, а останалите раздели на разрешителното не се променят. Краен срок на разрешителното е 5.11.2017 год.

На 2.08.2017 год. до Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е входирано заявление от дружеството с вх.№ПВ2-М-00002 на л.62-64 за продължаване на разрешително за водовземане от минерални води, към което са приложени изискуеми документи. С писмо изх.№ПВ2-М-00002/11.10.2017 год. на л.60-61 административният орган е изискал от дружеството да представи описаните в същото документи. Дружеството е депозирало писмо с вх.№ПВ2-М-00002/27.10.2017 год. на л.50 с разяснения, към което са приложени Предварителен договор за присъединяване на недвижими имоти и потребители на услуги към водоснабдяване и/или канализационна система и Констативен протокол №2-ВМ-47/13.10.2017 год. на БДДР. Видно от приложения към писмото Протокол на л.55-57, той обективира резултати от проверка на място на адреса на дружеството, при която е установено, че към момента на проверката липсват данни дружеството да е заплатило дължимата сума по разрешителното в размер на 55188 лева; констатирано е още, че обектът и захранващият водопровод са недоизградени и не се ползва минерална вода към момента. От страна на БДДР до дружеството е изпратено следващо писмо №ПВ2-М-00002/4.12.2017 год., с което дружеството е уведомено, че с писмо изх.№4985/6.10.2016 год. на БДДР, получено на 7.10.2016 год., както и с Констативния протокол №2-ВМ-47/13.10.2017 год., дружеството е уведомено, че дължи такса за водовземане от минерална вода по издаденото разрешително за водовземане в общ размер на 551888 лева. Даден е с писмото 7 (седем) дневен срок на дружеството да представи документ за платени такси за водовземане. Писмото с указанията до дружеството е връчено на същото на 5.12.2017 год., видно от обратна разписка на л.46. С писмо вх.№ПВ2-М-00002/19.12.2017 год. дружеството е поискало от Директора на БДДР удължаване на срока за представяне на документ за платени такси за водовземане, до 27.02.2018 год.

Постановено е и оспореното в настоящото производство Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от минерални води №01610029/5.10.2007 год., изм. с Решение №214/23.07.2010 год. В мотивите на постановеното решение е посочено, че съгласно чл.78 ал.1 от ЗВ, молба за продължаване на срока на действие на разрешителното се подава пред органа, който го е издал, не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, а съгласно ал.2 на чл.78 , органът по чл.52 ал.1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. Молбата е подадена в срока по ал.1; 2. Не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. Посочено е още в мотивите, че на основание чл.78а на Закона за водите, изменение и продължаване на срока на действие на издаденото разрешително по реда на чл.78 ал.2 се извършват след плащане на дължимите такси по чл.194. Органът е приел, че заявление с вх.№ ПВ2-М-00002 от 02.08.2017 г. в БДДР гр.Плевен е подадено в срока по чл.78 от Закона за водите (ЗВ). . Във връзка с преценка по чл.78 ал.2 т.3 на ЗВ за изпълнение условията в разрешително № 01610029 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г. от сондаж № 1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“ на минерално находище „Банкя“ с писмо изх.№ ПВ2-М-00002 от 11.10.2017 г. сте били уведомени, че е необходимо да представи копие от дневника за собствен мониторинг, съгласно изискванията на раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“, т.21 на разрешителното; документи за изпълнение на условието, посочено в т.22 на раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“; документи за платени такси за водовземане от минерални води по разрешителното за периода от 2007 г. до 2016 г., както и изпратени в БДДР документи в изпълнение на условията, посочени в т.25 на раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“ на разрешителното. Във връзка с изменение на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води от 23.12.2016 г. - § 77 от Преходни и заключителни разпоредби (ПРЗ), в решението е посочено, че дружеството е уведомено, че в разрешителните за водовземане от подземни води е необходимо вписване на допълнителни условия. В тази връзка за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г. от сондаж № 1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“ на минерално находище „Банкя“ дружеството е било уведомено, че е необходимо да представи: Информация за минималното водно количество, при което е възможно изпълнение на дейностите във водоснабдявания обект от кладенеца, съгласно изискванията на § 77 на ПРЗ от 23.12.2016 г. на НИД на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води; Информация/документ за заустване на отпадъчните води от обекта, който се водоснабдява – договор с „В и К“ оператор за извозване и за приемане на отпадъчните води от обекта, който се водоснабдява.За представянето на горепосочените документи е бил предоставен 14-дневен срок от получаването на писмото, като дружеството е предупредено, че при непредставянето на документите БДДР Плевен ще се произнесе по искането съгласно Закона за водите за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г. от сондаж № 1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“ на минерално находище „Банкя“. Изложено е още в мотивите на решението, че с вх.№ ПВ2-М-00002 от 27.10.2017 г. в БДДР от дружеството са представени документите по т.І.1., т.І.2, т.І.4 и І.5 от решението, като не са представени документи за платени такси за водовземане от минерални води по разрешителното за периода от 2007 г. до 2016 г. в съответствие с т.23 и т.25 на раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“. В писмото дружеството е поискало да бъдат указани размера на задължението и дължимата такса върху него. С писмо изх.№ ПВ2-М-00002 от 04.12.2017 г. на БДДР, получено на 05.12.2017 г. (съгласно известие за доставяне) дружеството е уведомено, че с писмо изх.№ 4985 от 06.10.2016 г. на БДДР, получено на 07.10.2016 г. (съгласно известие за доставяне), както и от приложения към писмо изх.№ 111/26.10.2017 г. Констативен протокол № 2-ВМ-47 от 13.10.2017 г. на представител на БДДР дружеството е уведомено, че дължи такса за водовземане от минерална вода по разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г. за периода 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с общ размер 55188,00 лв. (петдесет и пет хиляди сто осемдесет и осем лева). Определянето на посочения общ размер на дължимата такса е подробно разписан в Констативен протокол № 2-ВМ-47 от 13.10.2017 г. от извършена проверка на представител на БДДР. Предоставен е 7-дневен срок за представяне на документ за платените такси за водовземане от минерална вода по разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г. В предоставения от БДДР срок не са постъпили платежни документи и не е платена дължимата такса за водовземане. С писмо с вх.№ ПВ2-М-00002 от 19.12.2017 г. е отправено искане да бъде удължен срока за заплащане на дължимата такса до 27.02.2018 г. В мотивите на оспореното решение е описано, че искането не може да бъде уважено, тъй като е следвало дължимите такси да се заплащат редовно, съответно до 31.03. на следващата година за предходната, като това не е сторено и се е натрупала сума в голям размер. Отделно от това е дадено допълнително време да се заплатят таксите, предвид изтичане срока на разрешителното, като това отново не е направено. На това основание е направен извод, че с направена преценка в съответствие с чл.78 ал.2 т.3 на ЗВ е установено, че не са изпълнени условията в разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г., посочени в раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“, т.1, т.23 и т.25, като не е упражнено правото на водовземане в срок от 1 година от началния срок на действие на разрешителното, не са платени дължимите такси за водовземане за периода 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер 55188,00 лв.

Предвид гореизложеното заявлението на „ГЕО ПЕТ-М“ АД за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане № 016129 от 05.10.2007 г., изменено с решение № 214 от 23.07.2010 г. не е уважено, поради неспазване на изискванията на чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ, поради неизпълнение на условията на издаденото разрешително. Не са изпълнени условията в раздел „Условия, при които е разрешено водовземането“ на разрешителното, както следва: По т.1 не е упражнено правото на водовземане от сондаж № 1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“ в обекта на водоснабдяване не по-късно от 1 година от началния срок на действие на разрешителното; по т.23 не са платени дължимите такси за водовземане за периода 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., съгласно Тарифа за таксите за водовземане по чл.194 на ЗВ; По т.25 не са представени в БДДР гр.Плевен документи за извършено плащане на дължимите такси за водовземане. На тези основания е постановен оспорения отказ.

Постановеното решение е изпратено на дружеството с писмо изх.№ПВ2-М-00002/6.03.2017 год. на л.26 от делото и е получено от същото на 12.03.2018 год., видно от обратна разписка на л.31. Против това решение е подадена жалба от дружеството по административен ред-пред Министъра на околната среда и водите с входящ номер на МОСВ Ж-35/23.03.2018 год. г., видно от поставената дата върху щемпела на самата жалба на л.17 от делото.Предвид, че жалбата е постъпила направо пред Министъра на околната среда и водите, а не чрез органа, постановил акта,МОСВ с писмо изх.№Ж-35/27.03.2018 год. на л.37 е изпратил на Директора на БДДР-Плевен постъпилата жалба за окомплектоване на преписката. Жалбата , ведно с преписката, са изпратени от БДДР-Плевен в МОСВ и са постъпили с вх.№Ж-35/2.04.2018 год. По жалбата е постановено Решение №53/23.04.2018 год. от Министъра на околната среда и водите, с което подадената жалба е отхвърлена и е потвърдено Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 год. на Директора на БДДР. На 24.04.2018 год. е постъпила жалба до Административен съд-Плевен, чрез МОСВ, заведена с вх.№Ж-35, против Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 год. на Директора на БДДР.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред настоящия съд е Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от минерални води №01610029/5.10.2007 год., изм. с Решение №214/23.07.2010 год., съгласно правната уредба при потвърдени от горестоящия административен орган решения, по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК.

Оспореното решение е постановено от компетентния орган по чл.78 във връзка с чл. 52, ал.1, т.4 от ЗВ. Съгласно чл.78 от ЗВ , молба за продължаване срока на действие на разрешително се подава пред органа, който го е издал, като органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното. Вярно е, че първоначалното разрешително за водовземане, продължаване чийто срок на действие е отказано с оспореното решение, е издадено от Министъра на околната среда и водите, а оспореното в настоящото производство решение е издадено от Директора на басейнова дирекция-Плевен, който не е същият, издал разрешително за водовземане орган по смисъла на чл.78 от ЗВ. Първоначалното разрешително за водовземане от минерална вода №01610029 е издадено на 5.10.2007 год. , когато съобразно приложимата тогава редакция на ЗВ-чл. 52, ал.1, т.2, б.“а“, подт. „бб“. (ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.), компетентен да издава разрешителни за водовземане от минералните води по чл. 14, т. 2; в случаите, когато не са предоставени на концесия (каквото е било издаденото) е бил Министъра на околната среда и водите. С изменението на разпоредбата на чл. 52 от ЗВ с ДВ, бр. 61 от 2010 г. е предвидено право на директора на Басейнова дирекция да издава разрешителни за водовземане от воден обект от типа на процесния (чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ). От това следва, че от този момент правомощието да издава разрешителни за посочения воден обект, а съгласно чл. 78 от ЗВ - и да продължава срока на действието им, е на Директора на съответната Басейнова дирекция. Законът свързва това правомощие съобразно изброяването в разпоредбата на чл. 52 от ЗВ. Поради това не е определящ фактът, че разрешението, чийто срок на действие е отказано да бъде продължен, е издадено първоначално от министъра на околната среда и водите. След изменението на закона министърът на околната среда и водите няма правомощие да издава разрешителни за водовземане, а от това следва, че няма правомощие и да продължава срока на разрешителни за водовземане за този обект, независимо кога са издадени. На основание чл. 78 във вр с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ и правото да продължава разрешителните за водовземане от минерална вода е на Директора на БД. Посочените съображения водят до извод, че Директорът на БДДР е бил компетентният орган, който да продължи/откаже продължаването срока на действие на разрешително за водовземане от минерална вода.

Решението е постановено в предвидената от закона писмена форма и наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта.

Органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ според чл. 78 от ЗВ продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срока по ал. 1; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Тези три кумулативни предпоставки следва да са налице. Органът е отказал продължаване действието на разрешителното за водовземане от минерални води, защото е установил, че титулярът на разрешителното не изпълнява някои от условията на същото.

Първото от условията, при които е разрешено водовземането, е титулярът да упражни правото на водовземане от сондаж №1ВКП и каптиран естествен извор „Бански каптаж“ в обекта на водоснабдяване не по-късно от една година от началния срок на действие на разрешителното, като не надвишава разрешения дебит и годишен воден обем. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в този едногодишен срок от началния срок на действие на разрешителното, дружеството не е упражнило правото си на водовземане. Без правно значение са извършените от дружеството действия по изграждане на водопровода от указаната точка на водовземане до имота му, както и че са извършени множество действия във връзка с реализация на инвестиционното намерение като проектиране, учредяване право на прокарване на отклонения на общи мрежи-трасе на водопровод за минерална вода и електропровод за ел.захранване на помпена станция, сключване на договор за гаранции и т.н., след като водовземането не е упражнено в указания в условията срок. Видно от приложените от дружеството документи, удостоверяващи изпълнение на условията по издаденото разрешително, на л.135 и сл. от делото, че по-голяма част от извършените от дружеството дейности и изготвяне на документи, се е осъществило през 2014год.-години след възникване на задължението за упражняване на правото на водовземане. Неупражняването на това право е съществено, предвид че е основание за отнемане на разрешителното за водовземане на основание чл.79, ал.1, т.3 и т.4 от ЗВ. Доказателства, че водовземането е започнало да се упражнява в едногодишния срок дружеството не е представило, напротив, от съставения Констативен протокол №2-ВМ-47/13.10.2017 год. на БДДР се установява, че обектът и захранващият водопровод са недоизградени и не се ползва минерална вода., а и не е имал как да се ползва, предвид че Разрешението за строеж е издадено едва през 2014 год.

Не са изпълнени и условията: по т.23-ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения годишен воден обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа на Министерски съвет по чл.194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата; по т.25-за всяко извършено плащане водоползвателят да представя/изпраща платежен документ в БДДР-Плевен и в Дирекция „Води“ на МОСВ. Безспорно е установено и не се оспорва от жалбоподателя, че същият не е заплащал нито ежегодно, нито до определен краен срок дължимите такси за водовземане за 2012 год., 2013 год., 2014 год., 2015 год. и 2016 год. Същите са били дължими на основание условията на издаденото разрешително, както и на основание чл.15, ал.1 от действащата в периода 2012-2016 год. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177/2011 год. (отм.). Съгласно цитирания текст, законовоопределеният срок за заплащане на годишните такси за водовземане е не по-късно от 31 март на следващата година. По делото не са представени платежни документи, удостоверяващи дължимите плащания за съответните периоди, нито доказателства, че такива документи са представени при ответника.

Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата „ГЕО-ПЕТ-М“ АД с ЕИК 130552297, със седалище и адрес на управление гр.София, ,л „Буная“ №8, ет.4, ап.11, съдебен адрес ***, оф.1, представлявано от изпълнителния директор Г.И.Г., против Решение №ПВ2-М-00002/21.12.2017 год. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително за водовземане от минерални води №01610029/5.10.2007 год., изм. с Решение №214/23.07.2010 год.

Решението може да се оспори пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: