РЕШЕНИЕ
№ 51
Плевен, 29.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
шести състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева, изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 433 по описа за 2017 година
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК,
във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Административното дело е образувано по жалба от М.Л.М.,*** срещу
заповед № РД-10-646/06.04.2017 година на кмета на Община Плевен , с която е
прекратено наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен лицето за
ползваното общинско жилище в гр. Плевен, ул. ***, представляващо две стаи,
кухня и сервизни помещения. Жалбата е подадена на 25.05.2017 г..
В жалбата се сочи, че заповедта е нищожна, доколкото
административното производство е било опорочено. Жалбите и сигналите до община
Плевен от 2010 и 2011 г. са по отношение на нарушения, които са погасени по
давност, а тези от 2015 и 2017 г. не са проверени и не отговарят да действителността.
Твърди, че тези сигнали са неверни, недоказани, злонамерени и целящи да го
отстранят от жилището, като посочва, че преди 6 години са имали спор относно
абонатната станция, тогава съседите са извикали полиция, като полицаите са го
помолили да ги придружи до полицейското управление. Понеже това не е било възможно,
тъй като синът му е бил с ТЕЛК за нарушения в поведението, на 7 г., а съпругата
му не си е била в къщи, е помолил да изчакат докато се върне, полицаите са
приложили сила, арестували са го и на следващия ден е бил осъден на глоба. Сочи,
че не може да бъде санкциониран повторно за инцидент, за който вече е бил
наказван. Твърди, че във връзка с издадената заповед е подал предходна жалба,
която не е била администрирана и подадена в съда. Твърди, че не е доказано
нарушение на добрите нрави. Сочи, че е подал жалби в РП-Плевене за извършено
престъпление спрямо него с оглед неверните и клеветнически твърдения в
сигналите срещу него. Моли да се отмени заповедта като нищожна, противоречаща
на административно производствените правила и целта на закона.
С определение № 567/31.05.2017 г. /л.41/ съдът е указал
да се отстранят нередовности на жалбата - да се внесе държавна такса и да се уточни
прави ли искане за спиране предварителното изпълнение, доказателства за
настъпване на значителни и трудно поправими вреди. Нередовностите са отстранени
в посочения от съда срок.
С определение №
585/02.06.2017 г. /л.58/ съдът е спрял предварително изпълнение на заповедта,
като определението е оспорено с частна жалба. С определение № 8515/03.07.2017
г. по адм.д. № 7403/2017 г. ВАС е оставил в сила това определение на съда.
С определение № 586/02.06.2017 г. /л.63/ съдът е конституирал
страните и е указал доказателствената тежест.
С протоколно определение № 1238/26.10.2017 г. /л.75,
гръб/ производството по делото е било прекратено поради просрочие на жалбата.
Същото определение е обжалвано с частна жалба, като с Определение № 14377 от
27.11.2017 г. по адм.д №13105/2017 ВАС е отменил частично определението на съда
- в частта, с която е оставена жалбата без разглеждане относно доводите за
нищожност. С оглед това определение предмет на делото е заповед №РД-10-646 от
06.04.2017 г. на кмета на община Плевен само по отношение на искането за
прогласяване на нейната нищожност.
От ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор,
въпреки дадената му възможност.
В съдебно заседание оспорващият - М.Л.М.,*** , редовно призован, явява се лично.
Сочи, че от 2008 г. е в това жилище. В началото съседите са го поканили в сем.
Б. да уточнят как ще бъдат нещата с парното, било
е без топломери тогава и са се опитали да го накарат да плати частта на предния
наемател. От 9 години е там, още не е
ползвал мазата си. До заповедта се е стигнало въз основа на жалби, които са
лъжливи и фалшиви. Твърди, че не вдига шум, има две деца и жена, в 2 часа през
нощта не пуска музика. От 6 години, от
25.10.2011 г. от ТЕЦ - а са дошли и са сложили
патрон на абонатното. Описва посещение на полицията, при което е задържан. Моли
да се отмени заповедта.
В съдебното заседание ответникът - кмет на община Плевен, редовно призован, не
се явява, представлява се от юрк. Б. с пълномощно по делото. Сочи, че М.Л.М. е
общински наемател от 2008 г., настанен на ул. ***.
След започване на ползването на общинския имот, в администрацията на ОП
„Жилфонд“ започват да постъпват жалби срещу неговото поведение. Видно е от
цялата административна преписка, че жалбите датират от 2010 г. до 2017 г.
Същите описват недобросъседско отношение към комшиите, разрушаване на общинска
собственост, заплахи за физическо насилие и убийство. Общинската администрация няколкократно
го е предупреждавала с протоколи и срещи, като г-н М. е бил предупреждаван да
спазва добрите нрави, да избягва конфликти със съседите си, иначе ще бъдат
прекратени наемните му правоотношения по Наредба № 18 на ОбС – Плевен. От
приложената кореспонденция, както и от началника на Първо РПУ е видно, че предупрежденията
не са довели до очаквания резултат. Това е станало основание на М. да бъдат
наложени по - сериозни санкции, включително и отстраняването му от общинския
имот. След поредните жалби през 2017 г. за административния орган започва
процедурата, довела до атакуваната заповед. Счита, че същата е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 33 от Наредба № 18 на ОбС - Плевен, в
установената форма, при спазване на
административно - производствените правила, както и в съответствие с материално
– правните разпореди и целта на закона. Моли да се отхвърли жалбата и да се
обяви оспорената заповед за законосъобразна, като не претендира разноски по
делото.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед №
РД-11-177/21.10.2016 г. на кмета на община Плевен /л.33/ М. е настанен в общинско
жилище, находящо се от гр.Плевен, ул.***. По делото е приобщен и последният
договор за наем на имота от 01.11.2016 г. /л.л.17,18/.
До М. на 15.03.2017
г. е изпратено уведомление от кмета на община Плевен /л.л.15,16/, в което се
сочи, че със заповед и договор за наем от
В сигнал от
26.01.2011 г. се твърдят същите нарушения.
С протокол от
03.02.2011 г. е предупреден да спазва добрите междусъседски отношения и
общоприетите правила за поведение, в противен случай ще започне процедура по
прекратяване на наемните отношения.
С писмо от 10.02.2011 г. от ОДМВР, Първо РУП /писмото
е приобщено на л.26/ общинската администрация е уведомена, че срещу М. са
постъпвали сигнали от съседи за нарушаване на спокойствието, неколкократно са
извършвани проверки и е предупреден да уреди взаимоотношенията си и да опазва
реда. В заключение се сочи, че предупрежденията не са довели до очаквания
резултат и е необходимо налагане на подходящи санкции, както и отстраняването му
от общинския имот.
С писмо от 06.04.2015
г. отново е предупреден да спазва добрите нрави и да преустанови конфликта със
съседите от първи и трети етаж. Постъпили са следващи сигнали от 18.02.2015 г.,
30.03.2015 г., 16.02.2017 г., 20.02.2017 г. и 27.02.2017 г., в които се сочи,
че руши общинска и частна собственост, държи се грубо и непристойно със
съседите, заплашва ги с физическа саморазправа, както и с убийство, извършва
непрестанен тормоз върху тях. Уведомява се, че нарушенията са такива по чл.46,
ал.1, т.3 от ЗОС, като се открива производство по издаване на заповед по чл.46,
ал.2 от ЗОС, като с уведомлението се дава възможност за писмени обяснения в
тридневен срок от получаването му, и същото е по чл.26, ал.1 вр. чл.24, ал.1,
както и по чл.34, ал.3 вр. чл.35 от АПК. Същото е връчено на 30.03.2017 г.
/л.16, гръб/.
Направено е
възражение от М. /л.14/, че написаното в жалбите срещу него е невярно, с
изключение на конфликта преди 6 години относно абонатната станция.
С процесната заповед №РД-10-646 от 06.04.2017
г. на кмета на община Плевен /л.л.20-21/, на основание чл.46, ал.1, т.3 от ЗОС
е прекратено наемното правоотношение между ОП “Жилфонд“ и М. за ползваното от
него общинско жилище, находящо се в гр.Плевен, ул.***, представляващо две стаи,
кухня и сервизни помещения, даден е срок до 27.04.2017 г. М. доброволно да
освободи имота, като е предупреден, че при неосвобождаване в срок ще започне
процедура по принудително изземване по реда на чл.65 ЗОС. Посочено е, че М.
системно се държи грубо и непристойно със съседите си, заплашва ги с физическа
саморазправа, както и с убийство, извършва непрестанен тормоз срещу тях, руши
общинска и частна собственост, не се съобразява с определените часове на
почивка. Неколкократно с писма е предупреждаван от администрацията на Община Плевен
да преустанови конфликтите със съседите и да спазва добрите нрави, но
поведението му остава непроменено. Посочено е и писмото на началника на Първо
РУП Плевен, в което е налице становище, че предупрежденията срещу наемателя не
са довели до очаквания резултат и е необходимо налагане на подходящи санкции от
страна на общината, включващи и отстраняването му от общинския имот. Посочва
се, че възражението от страна на М. е неоснователно, като не се опровергават
изложените твърдения в жалбите на съсобствениците. Заповедта е получена от М.
на 13.04.2017 г. /л.21, гръб/. До кмета на община Плевен още същия ден - 13.04.2017
г., е изпратена „жалба“ от М. /л.48/, в която се сочи, че му е непонятно как се
приемат жалби, в които се пишат неща, които не са верни, не са конкретизирани с
дати и факти, и не са доказани.
По преписката и делото са приобщени:
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 29.02.2016 г.
/л.27/, в което се сочи, че по сигнал на Н. и Б. Б. за упражнен психически
тормоз от М.М., не се установяват данни за престъпление от общ характер; жалба
от 27.02.2017 г. от В. П., Н. Б. и Б. Б. /л.л.28-32/ , в която се сочи, че М. на 24.02.2017 г.
в 21.30 часа е гърмял с пиратки по прозорците им, пуснал е силна музика, тропал
е с крака и тежки предмети по пода, което е продължило и след полунощ.
Извиканите полицейски служители са звънели и чукали по вратата му, но не им е
било отворено. След заминаването на полицейските служители отново са продължили
гърмежите; заявление от същите лица от 20.03.2015 г. /л.л.35-37/, в което се
сочи, че от настаняването си в жилището М. е счупил: катинара на общата врата
на мазите, катинара на входната врата на двора на сградата, бравата на входната
врата на сградата, вратата на общинската маза, със саморазправа е завзел
направен от „Металснаб“ в двора гараж, за който не плаща наем. Сочи се, че
постоянно е влизал в абонатната станция на парното, като го е регулирал
самоволно, два пъти е чупил поставения катинар, с голяма сила блъска вратите,
създава силен шум от музика, изхвърля боклук от терасата си в двора, и замърсява
и стълбищата и цялата сграда, без да почиства. Съден е за това, че се е
нахвърлил върху тях и ги е заплашил да ги убие, защото е решил, че имат ключ от
абонатната станция. Започнал е да бие и псува пристигналите трима полицаи,
поради което е бил арестуван и осъден.
В жалба от 18.02.2015 г. /л.л.90-93/,
допълнително се твърди, че след отнемането на книжката му, държи
катастрофиралата си кола в гаража, като за да не се маневрира пред гаража, е
изкопал яма дълбока 1 метър; сочи се, че е откраднал комарника на терасата на
първи етаж, краде писма от пощенската кутия; жалба от 16.02.2017 г.
/л.л.94-98/, в която допълнително се твърди, че ги заплашва, постоянно ги
псува, учи сина си да хвърля камъни по жалбоподателите и да ги обижда с
вулгарни думи в присъствието на други деца.
В жалба от 20.02.2017
г. /л.л.99-103/, в която допълнително се сочи, че стреля с въздушна пушка от
източната тераса и пробва вратите им дали са заключени; сигнал от 04.11.2010 г.
/л.104/ в която се сочат оплаквания относно разбиване на катинари, врати и
самоволно заемане на гараж.
В отговор на
сигналите и жалбите срещу М. до жалбоподателите са изпратени протокол от
03.02.2011 г. /л.87/, че му е разяснено, че следва да спазва добрите
междусъседски отношения; писмо от 06.04.2015 г. /л.88/, че е предупреден, че
при повторно нарушаване на реда в жилищната сграда ще бъде открита процедура по
прекратяване на наемните отношения; приобщено е и писмото до М., с което е
предупреден /л.89/.
Приобщени са и
обяснение от М. от 01.11.2016 г. /л.38/, в което се сочи, че след скандала през
2011 г., когато са отказали пускане на парното, не разговаря с тях, но същите
пишат неоснователни жалби, които след проверки е установено, че не отговарят на
истината.
По делото са
разпитани двама свидетели. Св. В. П. сочи, че отношението на М. спрямо нея е агресивно без
да има причина. Заплашвана е няколко пъти - че ще я убие и погребе, след това -
че ще я смачка и унищожи. Това е било август - септември 2016 г. Не го е
предизвикала, само е попитала, кой е отворил вратата на гаража. След
предупрежденията към него липсва промяна. Св. често се обръщала към органите на
реда във връзка със силна музика, викове. Има шумове до късно през нощта. През
2010 г. е счупил катинарите и патроните на мазата, абонатното и към детската
градина и още две сгради. Патрона на вратата е счупил. Свидетелката се страхува
в негово присъствие, дъщеря й и нейните три деца също. Св. Н. Б.
сочи, че М. я е заплашвал, че ще ги убие, че ще ги погребе. Преди известно време
се е опитал да с взлом да нахлуе в жилището им на първия етаж, за което са викали
полиция. Не са имали ключ от абонатното, той е решил, че крият ключа и се е
ядосал. Поставил е на ел.таблото до входната врата писмена заплаха към
инкасатора, такава има и на незаконно построения гараж. Освен това чува как
децата викат и пищят.
За пълнота съдът
отбелязва, че по делото са приобщени и части от преписката, свързана с
издадената заповед № РД-10-811 от 16.05.2017 г. на кмета на общината /л.л.22,23/,
с която на основание чл.65 ЗОС е наредено при липса на доброволно освобождаване
на имота същият да бъде иззет принудително, като тази заповед не е предмет на
настоящето дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество
само в частта и по отношение твърдяната нищожност, в какъвто смисъл е и определението
на ВАС, цитирано по-горе. Същата е подадена от надлежна страна-адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорването, пред надлежния съд и против
индивидуален административен акт-годен предмет на оспорване.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2
от ЗОС наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед.
Видно от приобщената настанителна заповед, това е кметът на общината. В същия
смисъл е и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 18 за реда за управление, ползване и
разпореждане с общински жилищни имоти /Наредба № 18/, съгласно която кметът на
общината издава заповед за прекратяване на наемните отношения.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма в съответствие с чл. 59, ал. 2,
във връзка ал. 3 от АПК
и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 46, ал. 2
от ЗОС, а именно основания за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не е по - дълъг от един
месец. По отношение изискващите се реквизити в чл. 59, т. 4
от АПК, а именно фактически и правни основания за издаване на акта, настоящия
съдебен състав намира за
установено следното:
Оспорената заповед съдържа правни основания за нейното
издаване, съответно за прекратяване на наемното правоотношение със оспорващия -
чл. 46, ал.
1, т. 3 от ЗОС и чл.
32, т. 3 от Наредба № 18, съгласно които наемните правоотношения се прекратяват
поради нарушаване на добрите нрави. Като фактически основания за издаване на
заповедта са посочени нарушаване на добрите нрави, изразяващо се в грубо и
непристойно държане със съседите, заплахи с физическа саморазправа, както и с
убийство, непрестанен тормоз, изразяващ се в рушене на общинска и частна
собственост, несъобразяване с определените часове на почивка. Посочено е, че неколкократно
с писма е предупреждаван от администрацията на община Плевен да преустанови
конфликтите със съседите и да спазва добрите нрави, но поведението му е
останало непроменено. Посочено е и писмото на началника на Първо РУП Плевен, в
което е налице становище, че предупрежденията срещу наемателя не са довели до
очаквания резултат и е необходимо налагане на подходящи санкции от страна на
общината, включващи и отстраняването му от общинския имот. Посочва се също, че
възражението от страна на М. е неоснователни, като не се опровергават
изложените твърдения в жалбите на съсобствениците. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на правното основание - нарушаване на
добрите нрави са изложени фактически основания за издаване на оспорената заповед.
Съгласно ТР № 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ, не е необходимо да съвпаднат
по време издаването на административния акт или отказа и излагането на
съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото
решение, т. е. е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. В настоящия случай, мотивите за издаване на заповедта се
съдържат не само в нея, но и в жалбите на живущите.
При издаването на обжалваната заповед не е допуснато
нарушение на административно - производствените правила. Производството по чл. 46 от ЗОС
е административно по своя
характер и при липсата на специална правна уредба в ЗОС, следва да се прилагат
общите правила, регламентирани в АПК. В случая в представената по делото административна
преписка са налице доказателства за настоящия жалбоподател, в качеството му на
заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1
от АПК, че е изпратено надлежно уведомление по чл. 26, ал. 1
от АПК за образуваното
административно производството. Дадена му е възможност на основание чл.35 АПК
да изложи своите обяснения и възражения. М. само голословно твърди, че
описаното от съседите му е невярно, без да излага каквито и да е доказателства
за обратното. При развилото се съдебно производство събраните от органа
доказателства се потвърждават от събраните от съда такива.
Съдът намира, че е
налице съответствие на акта с материално-правните разпоредби. Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал.
1, т. 1 - т. 8 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват при
наличието на конкретно посочени предпоставки, като заповедта за прекратяване на
наемните правоотношения се издава при наличието на всяка една от тях, без да се
изисква кумулативност и всяка една от тези предпоставки представлява
самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение. Налице са
доказателства за нарушаване на добрите нрави. В законодателно липсва дефиниция
за понятието "добри нрави", но според настоящия съдебен състав под
това понятие следва да се разбира такова поведение на наемателя, което е съобразено
с морала и бита на българина. Това са е поведение в обществото, което следва е
съобразено с обичайните правила за добро поведение и се преценява за всеки отделен случай. Следва
да се отбележи, че "нарушение на добрите нрави" представлява действие
или бездействие, което отрицателно въздейства върху установените в обществото
морални и/или етични норми или е в противоречие с тях. По делото са събрани множество достатъчни и
относими доказателства за нарушаване на добрите нрави от страна на оспорващия,
а именно: множеството жалби и сигнали, писмо на началника на РУП. Конкретните
проявления на нарушаване на добрите нрави са подробно описани по-горе от съда
при описание на фактите. Изложеното в жалбите се потвърждава от събраните
свидетелски показания пред съда. По тази причина съдът приема, че фактите,
изложени в жалбите са доказани. Поведението на М., изразяващо се в увреждане на
имущество, заплахи, обиди, шум без да се спазват часовете за почивка са
безспорно израз на укоримо поведение, свързано с нарушаване на реда в сградата,
спокойствието на живущите в нея и извършване на противообществени прояви, които
са в разрез с морала и нравите на обществото ни, като следва да се отбележи, че
това поведение продължава дълъг период от време, налице са множество жалби в
годините и съдът счита, че в случая е установено от събраните доказателства, че
оспорващият системно нарушава обществения ред и спокойствието на останалите
живеещи в блока. Съдът отчита, че оспорващият е лице, за което са налице
основанията за настаняване в общинско жилище –четиричленно семейство с две непълнолетни
деца, но обстоятелството, че са картотекирани и настанени под наем в общински
имот, не следва да води до поведени, което пречи на останалите живущи в блока
да водят нормален начин на живот, да се нарушават добросъседските
взаимоотношения и да не се съблюдава вътрешния ред, а и с оглед
обстоятелството, че оспорващият е общински служител, то следва поведението да
му е съобразено и да отговаря на етичните правила. От друга страна в настоящото съдебно
производство М. не ангажира доказателства, с които да обори констатациите на
административния орган. В случая цялостното поведение на наемателя сочи на
незачитане правата и свободите на останалите живущи в имота лица и на системно
нарушаване на обществения ред - на установените в държавата обществени
отношения, основани на правовия ред и морала, което поведение правилно е
квалифицирано от административният орган като такова, нарушаващо добрите нрави
и съответно като основание на чл. 46, ал.1,
т. 3 от ЗОС, във
връзка с чл. 32, т. 3 от Наредба № 18 за прекратяване на наемното
правоотношение.
По отношение на
твърденията на М., че изложеното в жалбите и сигналите е неоснователно, съдът счита,
че по делото е налице само един констативен протокол на общината от 14.02.2011
г. /л.51/, в който се сочи, че при проверка в този ден топлоподаването на
сградата не е прекъснато, а само намалено, като радиаторите и жилищата на
съседите на М. са затоплени. Този протокол не отразява обстоятелството, че към
датата на подаване на писмото от Първо РУП Плевен - 09.02.2011 г. това също е
било така. С този протокол изрично е наредено на М. да спазва наредбата за
спокойствието на гражданите, да ползва имота по предназначение, да не нанася щети
върху общинската собственост, и да не извършва самоуправни действия с
последната без да уведоми ОП „Жилфонд“. Този констативен протокол всъщност
доказва, че М. е бил предупреждаван да преустанови действия, с които нарушава
добрите нрави. Не са основателни и възраженията за давност, доколкото е видно
от събраните доказателства, че е налице едно непроменящо се поведение,
нарушаващо добрите нрави, което е започнало през 2010 г. и продължава до
издаването на заповедта през 2017 г.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира,
че по делото е доказано, че с поведението си оспорващият като наемател на
общинския имот е нарушил добрите нрави, като е нарушил спокойствието на останалите
живущите /на първия и третия етаж/, поради което оспорената заповед на кмета на
община Плевен и на посоченото основание е съобразена с материалния закон и са
налице основания за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал.
1, т. 3 от ЗОС, съответно
чл. 32, т. 3 от Наредба № 18. Заповедта е съобразена и с целта на закона,
доколкото ЗОС изисква наемателите на общински жилищен имот да се съобразяват и
с останалите живущи, като спазват добрите нрави.
С оглед на изложеното, заповедта на кмета на общината
за прекратяване на наемното правоотношение не страда от пороци, които да я
правят нищожна. Същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, съобразена е с административно производствените правила и материалния
закон, както и с целта на закона и е законосъобразна, като жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2 , предл последно от АПК, Административен
съд-Плевен, шести състав
РЕШИ :
Отхвърля жалба на М.Л.М.,*** срещу заповед №
РД-10-646/06.04.2017 година на кмета на Община Плевен , с която е прекратено
наемното правоотношение между ОП „Жилфонд” Плевен лицето за ползваното общинско
жилище в гр. Плевен, ул. ***, представляващо две стаи, кухня и сервизни
помещения.
Решението да се съобщи на
страните.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :