Р Е Ш Е Н И Е

№ 420

гр. Плевен, 20 Юни 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи юни две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 432/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ВиК-Видин“ ЕООД, чрез управителя Г. В. срещу Решение № 201 от 12.03.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 79/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 965/15.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД на основание чл. 200 ал.1 т. 26 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите, затова че при извършена документална проверка на 09.08.2017г. e констатирано, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД като титуляр на Разрешително за водовземане № 11510325/06.04.2009г. с цел на водовземането – питейно-битови нужди на населеното място – с. Държаница, община Димово, обл. Видин и краен срок на разрешителното 06.04.2034г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно охранителна зона около водовземното съоръжение - Тръбен кладенец – ПС „Държаница – ВиК Видин - Държаница“ в поземлен имот № 000417, м. „Барата“, в землището на с. Държаница, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Условия на водоползването“, т. 13, а именно: Да подаде заявление за учредяване на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. в срок 30 дни от получаване на разрешителното.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че в издаденото разрешително е определен 30-дневен срок за подаване на заявление за учредяване на санитарно-охранителна зона, считано от получаването му, според условието, залегнало в разрешителното. Това означава, че нарушението е осъществено с изтичането на този срок, което се обуславя и от систематичното място на това изискване. Позовава се на изтекла давност съобразно разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, тъй като от момента на извършване на нарушението до констатирането му е изминал период повече от осем години, което е достатъчно основание за отмяна на НП. Счита за несъстоятелни изводите на съда, че нарушението се счита за открито на 09.08.2017г., когато са били установени достатъчно данни за извършване на нарушението и откриване на нарушителя. Датата на осъществяване на проверката не може да се счете за дата на извършване на нарушението, тъй като при административно нарушение, изразяващо се в бездействие, релевантната дата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. В АУАН и НП е посочена само датата на извършената проверка, но не и датата на извършване на нарушението, което е в разрез с императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и до отмяна на НП. БДДР води регистър на санитарно-охранителните зони, както се сочи в НП, т.е. цялата информация е била налична и на разположение на проверяващите във всеки един момент. Следователно административно-наказващият орган е бил в обективна възможност и е имал достатъчно данни, както за извършеното нарушение, така и за нарушителя. Налице е повече от 8-годишно бездействие от страна на контролния орган, което обуславя отмяната на НП, поради изтекла давност.

Ответникът по касация – Басейнова дирекция „Дунавски район“ – гр. Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП районният съд, е приел за безспорно доказано от писмените и гласни доказателства по делото визираното в НП административно нарушение, за което дружеството законосъобразно е било наказано с предвиденото наказание, което е съответно по вид и минимално по размер. Приел е, че дружеството не е изпълнило вмененото с разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ задължение в качеството си на водоползвател – титуляр на разрешително да изпълни условията по издаденото разрешително по Закона за водите като не е депозирало пред надлежния орган – БДДР – Плевен заявление за учредяване на СОЗ. Затова съдът е приел за установено по несъмнен начин осъществяването на всички признаци от състава на нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Приел е, че датата на нарушението е посочена и тя е 09.08.2017г., когато е била извършена проверката, тъй като тогава е открит автора на нарушението и установено нарушението с неговите съставомерни признаци и спрямо тази дата давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта – тримесечен, считано от датата на извършването на нарушението и едногодишен от датата на откриването на нарушителя не са били изтекли.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на НП.

Дружеството е наказано, затова че като титуляр на издадено разрешително не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение – тръбен кладенец, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водоползването“ от Приложение към разрешителното т. 13, а именно: „В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да подаде заявление в БДДР – Плевен за определяне на СОЗ, съгласно Наредба № 3/16.10.2000г.“, което представлява нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Санкционирано е на осн. чл. 200 ал.1 т.26 пр. първо от ЗВ, който предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лв. за юридически лица, които експлоатират водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-охранителна зона.

Разрешителното е получено на 09.04.2009г. Задължението на титуляра да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. е обвързано с изтичането на този 30-дневен срок, считано от датата на получаване на разрешителното – т.е. до 09.05.2009г. Това означава, че задължението за изпълнение на това условие е следвало да се изпълни в този 30-дневен срок, но не е било изпълнено от ВиК дружеството. Нарушението е извършено чрез бездействие и се счита за извършено на първия ден след изтичане на определения срок т.е. на 09.05.2009г., докогато е било дължимо предписаното действие. Датата, на която е извършено нарушението не е посочена в акта и НП, но може да се определи, въз основа на приложената по делото административна преписка.

В момента на проверката на 09.08.2017г. е установено, че то не е било изпълнено от титуляра на разрешителното в продължение на 8 години. Датата на проверката е датата на откриване на нарушението, а момента на извършването му е изтичането на определения в разрешителното 30-дневен срок, в който е следвало да подаде заявление до компетентния орган БДДР – Плевен за учредяването на СОЗ около водовземното съоръжение.

Следователно от момента на извършване на нарушението до издаването на АУАН, когато е констатирано нарушението, е изтекъл период от 8 години.

Според разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на нарушението, когато се касае за екологични нарушения, както е в случая. Предмет на опазване със Закона за водите е водното богатство на страната и задължението за учредяване на СОЗ, каквото е конкретното нарушение, е с пряко въздействие върху чистотата на водния ресурс. Изтичането на определения в чл. 34 ал.1 ЗАНН давностен срок от 2 години, е преклудирало възможността на контролния орган по ЗВ - БДДР да състави акт на дружеството за констатираното при проверката нарушение. Това обуславя незаконосъобразност на НП.

Като е потвърдил НП, Районен съд – Плевен е постановил неправилно решение, несъобразено с доказателствата по делото и закона, което следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 201 от 12.03.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 79/2018г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 965/15.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с което на „ВиК-Видин“ ЕООД на основание чл. 200 ал.1 т. 26 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от Закона за водите.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.