Решение по Административно дело 430/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 499

гр.Плевен, 23.07. 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Николай Господинов

Катя Арабаджиева

при секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 430 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 239 от 22.03.2018 г., постановено по нахд № 6/2018 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 17-0257-000500 от 03.07.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на А.Т.Ц. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, за това, че на 21.06.2017 г. в 16,54 часа в община Долни Дъбник, на път трети клас № 305, на разклона с.Градина посока гр.Долни Дъбник, управлява лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ хххххх, без да ползва предпазен колан, превозва един пътник без да е изпълнил задължението си да ползва обезопасителен колан и има неплатени глоби в размер на 1250 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от РУ на МВР – Долни Дъбник, представлявано от началника М. П., чрез юрисконсулт Г.А., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено в резултат на проведено без наличие на процесуални нарушения административно наказателно производство. Счита, че въззивният съд немотивирано е отменил изцяло НП, без да обсъди останалите вменени с него нарушения, а именно – „превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан“ и „водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба с НП и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане“, т.е. районният съд не е изпълнил императивното си задължение да извърши пълна, обективна и всестранна проверка на всички релевантни по делото доказателства. Освен това твърди, че от приложената по делото справка за нарушител е видно, че А.Т.Ц. е системен нарушител на ЗДвП и има редица неплатени глоби. Посочва, че за да издаде процесното НП, административно наказващият орган е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, но с оглед системните нарушения на водача, конкретният случай не следва да се разглежда като малозначителен. Сочи също, че задължението за ползване на обезопасителен колан е вменено със ЗДвП и за неизпълнението на това задължение законодателят е предвидил административно наказание „глоба“. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – А.Т.Ц. се явява лично . Твърди, че страда от заболяване на черния дроб, правена е пункция на черния дроб и коремната кухина, поради което болката в черния дроб е значителна, а коланът минава през черния дроб. Счита, че при физическо увреждане може да не се ползва предпазен колан. Моли съда да остави в сила решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 21.06.2017г. полицейски служители били на проверка по КАТ в община Долни Дъбник, на разклон с.Градина, посока гр.Д.Дъбник (път Плевен-Луковит-Крушовица-Садовец-Дерманци-Торос-Гложене), когато видели да се приближава към тях лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ххххх, водачът на който не бил поставил обезопасителен колан. Отделно от това, на предна дясна седалка се возил и пътник, който също не бил поставил обезопасителен колан. Проверяващите спрели за проверка водачът на МПС-то и след проверка на документите на водача и на автомобила, установили водача. При проверката било констатирано като нарушение това, че водачът при управление на МПС-то не използва обезопасителен колан, както пътникът, който се возел на дясна седалка до водача. За констатираното е съставен АУАН №217269 от 21.06.2017г. затова, че на 21.06.2017г., около 16:54 часа, в община Долни Дъбник, на разклон с.Градина, посока гр.Д.Дъбник (път Плевен-Луковит-Крушовица-Садовец-Дерманци-Торос-Гложене), управлява лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ хххххх, без да е поставил обезопасителен колан, превозва един бр. пътник, без да е изпълнил задължението си да ползва обезопасителен колан. Било установено също, че водачът имал неплатени глоби в размер на 1250 лева при направена справка с РСОД. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 17-0257-000500 от 03.07.2017г., на Началник на РУ-Долни Дъбник, с което е наложил на Ц., на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 50/петдесет/ лева; на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 /петдесет / лева и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 10/десет/ лева. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 6 точки.

Тази фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Б. И. и А. Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитирал показанията на свидетелите като последователни, безпротиворечиви, логични, незаинтересувани, непредубедени, достоверни и правдиви.

Относно вменените деяния-неизползване на обезопасителен колан от водача и от пътника в автомобила, съдът изложил следните мотиви: Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От своя страна чл.184, ал.4, т.7 предвижда специална санкция за водач, който превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. От събраните по делото доказателства съдът установил по несъмнен начин, че превозваният в автомобила пътник действително не е бил поставил съответния обезопасителен колан- обстоятелство, което приел и че не се оспорва от Ц.. По този начин жалбоподателят е нарушил нормативните изисквания и е осъществил състава на нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Съдът изложил мотиви, че Законът предвижда изключение от разпоредбата на ал.1 само по отношение на посочените в ал.2 лица, а именно 1. бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди и т.н. От представеното от Ц. Експертно решение №1062 /л.4/ съдът установил, че същият страда от фиброза и цироза на черния дроб, но никъде е посочено, че слагането на колан допълнително увеличава дискомфорта на пациента. От този документ съдът приел, че не става ясно, че лицето е с такова заболяване, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, от което съдът направил извод, че физическото състояние на лицето позволява използването на обезопасителен колан. Причиняването на дискомфорт, само по себе си не е основание, попадащо в приложното поле на посочените от чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП изключения, поради което съдът направил извод, че Ц. съзнателно е нарушил разпоредбата на закона, чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Независимо от горните изводи обаче, съдът констатирал, че при индивидуализиране на наказанието по първите два пункта на НП, административно – наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и наличието на смекчаващи вината и отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Налагайки административно наказание глоба, административно – наказващият орган е наложил санкция в размер, несъразмерен на степента на обществена опасност на извършените две нарушения и личността на нарушителя. Съдът изложил мотиви, че при определяне на наказанието не е взето предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е системен нарушител /липсват по делото данни да е бил въобще наказван по административен ред/. Не са взети под внимание характеристичните данни за неговата личност, а именно: възрастта му, здравословното му състояние, нарушенията са извършени при движение му по третокласен път. Касае се за нарушения, от които не са настъпили никакви вредни последици, обществената му опасност е толкова ниска, че по никакъв начин, не може да се приеме за съответно наказание глоба. Съдът направил извод, че неизпълнението на това задължение от страна на наказващия орган, води като последица налагането на необосновано по вид и размер наказание.

По силата на чл. 11 от ЗАНН, съдът счел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Нарушението макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

Приел още, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 б. „А” от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28 б. „А” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в нарушение с чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице,но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът направил извод в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че административните нарушения по пункт първи и втори в НП, за които е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицират като "маловажен случай".

За третото нарушение, в АУАН и в НП е посочено, че според справка в РСОД жалбоподателят има неплатени глоби в размер на 1250 лева, каквато справка обаче не е приложена по делото. Самият израз “неплатени глоби” не позволява формирането на несъмнен извод, дали глобите са наложени с фиш, с електронен фиш или с влязло в сила НП. Административно наказващият орган следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.

На тези основания съдът отменил изцяло издаденото НП.

Касационната инстанция намира подадената касационна жалба за частично основателна.

На първо място следва да се изложи, че касационната инстанция споделя единствено извода на РС за незаконосъобразност на НП досежно вмененото нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, за което на основание чл.185 от ЗДвП на Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Според чл. 190, ал.3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване." Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния акт от посочените в чл. 190, ал.3 от ЗДвП да бъде прецизно индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен срок. В процесното НП единственото, което е отразено във връзка с това нарушение е, че водачът има неплатени глоби в размер на 1250лева, справка в РСОД. Следователно, в случая от текстовото описание на нарушението се налага извод, че неплатените глоби са наложени не с един, а с повече от един санкционен акт, като нито един от тези санкционни актове-ел.фиш, фиш, НП или друго не е посочено, не е индивидуализирано и не е отразено дали и на коя дата е влязло в сила, за да може да се прецени дали е платено в срока за доброволно плащане, предвид, че касаторът е представил доказателства за заплатени глоби по НП. Това неконкретизиране и липса на изчерпателно описание представлява нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и е основание за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване правото на защита на Ц.. Съдебното решение в частта, с която е отменено НП за нарушението на чл.190, ал.3 от ЗДвП следва да се остави в сила.

В останалата част съдебното решение е неправилно и необосновано на събраните по делото доказателства, а и вътрешно противоречиво. РС е направил едновременно извод, че деянията от една страна поради своята малозначителност са с явно незначителна степен на обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и от друга страна, че са маловажни на основание чл.28 от ЗАНН. Тези изводи на РС не се споделят от касационната инстанция. Останалите две нарушения, за които е ангажирана отговорността на Ц., са такива по смисъла на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП. Свеждат се до това, че водачът на МПС Ц., който е управлявал автомобила, по време на движение не е използвал обезопасителен колан, и същевременно е превозвал пътник, който не е изпълнил задължението за използване на предпазен колан. И двете нарушения са типични за деянията от този вид и не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност. Осъществяването и на двете деяния е свързано със създаване на опасност за живота и здравето на пътуващите в автомобила лица, поради което засягат обществени отношения, поставени под засилена защита, поради което деянията не могат да се квалифицират нито като малозначителни, нито като маловажни. Фактът, че водачът е страдал от определени заболявания, не е основание здравословното му състояние, както е приел РС, да се вземе предвид при обосноваване маловажността на деянията. Това здравословно състояние единствено би могло да изключи отговорността на водача в специалните хипотези на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, само ако се докаже наличието на някоя от тях, не и да се преценява като обстоятелство, обосноваващо маловажност.

С оглед на горното, едното вменено на Ц. нарушение-това на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП-че превозва пътник без поставен обезопасителен колан, не е маловажно, нарушава установения в ЗДвП ред, доказано е от свидетелските показания на контролните органи и от приобщените по делото на РС справка и сведения от полицейските органи, извършването му не е опровергано чрез представяне от Ц. на други доказателства, извършено е виновно, съставомерно е на посочената в НП като нарушена норма, поради което и НП в тази част се явява правилно и законосъобразно. Ето защо съдебното решение, отменило НП в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Другото вменено на Ц. нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП-че сам той като водач на МПС не използва обезопасителен колан по време на движение на МПС, също не е маловажно и е доказано от приобщените по делото писмени и гласни доказателства. Настоящата инстанция намира, че Ц. не е доказал и че попада в изключенията на чл. 137 "а" ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не е било установено наличието на отличителен знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е било доказано също, че физическото състояние на водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която жалбоподателят да не може да постави колан. От приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК №1062 от заседание 065 от 4.04.2017 год. се установява, че Ц. страда от фиброза и цироза на черния дроб, цирозис хепатис чайлд-в, дахарен диабет 2 тип. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в представеното експертно решение на ТЕЛК не е обективирано мнение на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразените в решението заболявания употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт, разкъсване на черния дроб (както твърди Ц. в отговора на касационната жалба). Не са представени от Ц. и никакви други писмени документи, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Преценката за самото физическо състояние не може да бъде направено без специални знания в областта на хуманната медицина. В тази връзка Ц. не само не е представил относима медицинска документация, но не е поискал и назначаването на съдебно-медицинска експертиза, доказваща обективната невъзможност поради констатираните заболявания, от които страда, да използва такъв колан. Нещо повече-от разпита на полицейските органи в съдебно заседание се установява, че в момента на проверката Ц. не е заявявал, че страда от заболяване и не е представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността да ползва колан. Ето защо съдебното решение, отменило НП и в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 239 от 22.03.2018 г., постановено по нахд № 6/2018 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 17-0257-000500 от 03.07.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.Т.Ц. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки и вместо него ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0257-000500 от 03.07.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен в частта, с която на А.Т.Ц. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 239 от 22.03.2018 г., постановено по нахд № 6/2018 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 17-0257-000500 от 03.07.2017 г. на Началник РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР – Плевен, с което на А.Т.Ц. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.