Р Е Ш Е Н И Е

№ 419

гр. Плевен, 20 Юни 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на първи юни две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 427/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова Дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, чрез юрк. З. срещу Решение № 290 от 05.04.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 574/2018 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 973/18.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, с което на „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД на основание чл. 200 ал.1 т.26 /пр.първо/ от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, затова че при извършена проверка на 09.08.2017г. по документи в Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен е установено, че „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД, като титуляр на разрешително за водовземане № 11510756/09.03.2012г., с цел на водовземането питейно-битово водоснабдяване на населените места с. Тошевци, община Грамада, област Видин и краен срок на действие – 09.03.2022г., не е представило в БДДР-Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение каптиран извор „КИ 2 –ВиК Видин – Тошевци“ КИ2 и СШ 2 в ПИ № 000612, м. „Полето“ в землището на с. Тошевци, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водовземането“ от Приложение към него - т.11.5, а именно: В срок от 30 дни от получаване на настоящото разрешително да се подаде заявление в БДДР гр. Плевен за определяне на санитарно-охранителна зона.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че е посочена дата на извършване на нарушението, това е 09.08.2017 г., когато е извършена проверката и са били налични всички данни относно, нарушителя, нарушението и неговата вина. Сочи, че от доказателствата е безспорно доказано, че жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация - Видин” ЕООД, е извършвал водовземане /експлоатирал е водоизточници, без учредена/ изградена санитарно-охранителна зона, в което се състои описаното нарушение. В мотивите на решението РС – Плевен правилно тълкува като понятие института на давността за реализиране на административно-наказателната отговорност, но неправилно приема, че датата на нарушението е денят, следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното за водовземане, както и че давностният срок е една година. Прилага се двугодишен давностен срок, тъй като се касае за нарушение на екологичното законодателство. Твърди, че дадения в разрешителното 30-дневен срок е инструктивен, а не законов, защото не произтича нито от Наредба № 3/16.10.2000 г., нито от Закона за водите. Моли за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – „Водоснабдяване и канализация – Видин“ ЕООД – гр. Видин, чрез юрисконсулт Г. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита Решението на Районен съд – Плевен за правилно и законосъобразно. Счита, че моментът, в който е осъществен състава на нарушението е денят, следващ тридесетия ден от получаване на разрешителното. Преценката на Районния съд, че 30-дневния срок не е инструктивен и с изтичането му, е осъществен състава на административното нарушение е правилна. В подкрепа на тези твърдения излага доводи, че систематичното място на поставеното изискване – посочения срок е условие, изрично поставено от издателя на разрешителното. Излага аргументи, че неподаването на заявление за учредяване на СОЗ и експлоатацията на водовземни съоръжения без изградена санитарно-охранителна зона са две различни нарушения. Изтъква, че в НП изрично е посочено, че БДДР води регистър за санитарно-охранителните зони и цялата информация е била налична и на разположение на проверяващите във всеки един момент. Предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН счита, че от извършване на нарушението до констатирането му е изминал период от близо пет години, което е достатъчно основание за отмяна на НП, поради изтекла давност.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на НП.

Дружеството е наказано, затова че като титуляр на издадено разрешително не е представило в БДДР – Плевен заявление за учредяване (определяне) на санитарно-охранителна зона (СОЗ) около водовземното съоръжение – каптиран извор, с което не е изпълнило посоченото условие в разрешителното в частта „Други условия, съобразени със спецификата на водоползването“ от Приложение към разрешителното т. 11.5, а именно: „В срок от 30 дни от получаване на разрешителното да се подаде заявление в БДДР – Плевен за определяне на СОЗ“, което представлява нарушение на чл. 48 ал.1 т.11 от ЗВ. Санкционирано е на осн. чл. 200 ал.1 т.26 пр. първо от ЗВ, който предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 5000 лв. за юридически лица, които експлоатират водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване без изградена санитарно-охранителна зона.

Разрешителното е получено на 20.03.2012г. Задължението на титуляра да подаде заявление за учредяване на СОЗ съгласно Наредба № 3/16.10.2000г. е обвързано с изтичането на този 30-дневен срок, считано от датата на получаване на разрешителното – т.е. до 20.04.2012г. Това означава, че задължението за изпълнение на това условие е следвало да се изпълни в този 30-дневен срок, но не е било изпълнено от ВиК дружеството. Нарушението е извършено чрез бездействие и се счита за извършено на първия ден след изтичане на определения срок т.е. на 20.04.2012г., докогато е било дължимо предписаното действие. Датата, на която е извършено нарушението не е посочена в акта и НП, но може да се определи, въз основа на приложената по делото административна преписка.

В момента на проверката на 09.08.2017г. е установено, че то не е било изпълнено от титуляра на разрешителното повече от 5 години. Датата на проверката е датата на откриване на нарушението, а момента на извършването му е изтичането на определения в разрешителното срок, в който е следвало да подаде заявление до компетентния орган БДДР – Плевен за учредяването на СОЗ около водовземното съоръжение.

Следователно от момента на извършване на нарушението – 20.04.2012г. до издаването на АУАН – 2017г., когато е констатирано нарушението, е изтекъл период от 5 години.

Според разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако са изтекли две години от извършването на нарушението, когато се касае за екологични нарушения, както е в случая. Предмет на опазване със Закона за водите е водното богатство на страната и задължението за учредяване на СОЗ, каквото е конкретното нарушение, е с пряко въздействие върху чистотата на водния ресурс. Изтичането на определения в чл. 34 ал.1 ЗАНН давностен срок от 2 години, е преклудирало възможността на контролния орган по ЗВ - БДДР да състави акт на дружеството за констатираното при проверката нарушение. Това обуславя незаконосъобразност на НП, както правилно е преценил и първоинстанционния съд.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290 от 05.04.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 574/2018 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.