Р E Ш Е Н И Е

№ 469

гр.Плевен, 13.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 422 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 44 от 28.02.2018 год., постановено по НАХД № 1206/2017 год., Районен съд – Ловеч е отменил НП № 11-0000244/01.02.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Ловеч, с което на жалбоподателя „АВИС“ ЕООД с ЕИК 000275854, със седалище село Йоглав, община – Ловеч, представлявано от П. Х. Т. с ЕГН ********** – управител, в качеството й на работодател, за нарушение на чл. 11, ал. 1 предл. първо, във вр. с чл. 14, ал. 2, предл. второ от Наредба № РД-07-2 от 16.02.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Това касационно оспорване е повторно, след като по жалба срещу един и същи административен акт – НП№ № 11-0000244/01.02.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч с Решение № 250/23.11.2017 г. по КАНД № 227/2017 г. Ловешкият административен съд е отменил Решение № 222/20.07.2017 г. по НАХД № 537/2016 г. на РС – Ловеч и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

Против въззивния съдебен акт е постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, представлявана от М. Л. М. - Директор, чрез пълномощник юрк. А. Д., в която се навеждат доводи, че решението на Районен съд - Ловеч е неправилно постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че първоинстанционният съд прави неправилно тълкуване на разпоредбите на закона, както и неправилен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по делото. Твърди се, че е неправилно заключението на съда за наличие на съществен процесуален порок в НП, състоящ се в несъставомерност на нарушението към датата на установяването му. Излагат се доводи, че е изцяло неправилно тълкуването на районния съд на правния термин „не по-рядко от веднъж годишно“, в смисъл, че периодичният инструктаж следва да се провежда веднъж на календарна година, а не от датата на последния проведен такъв. Твърди се, че това тълкуване е неправилно с оглед разпоредбата за регламентиране провеждането на периодичен инструктаж, а именно чл. 14, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Сочи се, че разпоредбата регламентира сроковете за провеждането на периодичен инструктаж, които не могат да бъдат по-малки от една година в конкретния случай. Навеждат се доводи, че ако разпоредбата се тълкува в смисъл, че инструктажът може да се извърши до края на календарната година, а не до датата на изтичане на 1 година от последния проведен такъв, то това тълкуване е в разрез с целта на нормативната уредба и в този смисъл разширителното тълкуване по отношение на сроковете за провеждане на периодичния инструктаж ще е в противоречие с целта на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, а именно своевременно да се поддържат и допълват знанията на работещите по безопасност и здраве при работа. Излагат се доводи, че едногодишният период следва да се брои от датата на последния проведен периодичен инструктаж, а не до края на календарната година. В заключение се прави искане да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от юрк. Д., който поддържа касационната жалба по изчерпателно изложените в нея съображения. В заключение пледира за отмяна на решението на РС- Ловеч.

Ответникът също не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

С касационната жалба е направено единствено оплакване за неправилно приложение на материалния закон от страна на въззивния съд, а именно чл. 14, ал. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, без да се оспорва приетата за установена от РС-Ловеч фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав намира оплакването от касационната жалба за неоснователно.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.08.2015 година бил съставен Акт № 11-0000244 за установяване на административно нарушение от свидетеля Ц. Ц. в присъствието на свидетелката К. П., по отношение на „АВИС” ЕООД с ЕИК 000275854 със седалище село Йоглав, община Ловеч, представлявано от управителя П. Т., в качеството ѝ на работодател, за това, че на 08.07.2015 г. е извършена проверка от представители на Дирекция Инспекция по труда гр.Ловеч по работни места и документи във връзка с настъпила смъртна злополука в кланица за водоплаващи птици, намираща се в с.Йоглав, община Ловеч. Извършена е проверка на документация по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. От представената при проверката Заповед №2/18.01.2010г. е констатирано, че работодателят е определил периодичен инструктаж на работниците веднъж годишно. На 16.07.2015 г. е извършена нова проверка във връзка с разследване на злополуката и е изискана и съответно представена документация относно провеждането и документирането на периодичен инструктаж на работниците и служителите в „Авис“ ЕООД – с. Йоглав. При преглед на книгата за документиране провеждането на периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа е констатирано, че въобще няма вписвания, удостоверяващи провеждане на периодичен инструктаж по правилата за осигуряване на ЗБУТ за 2015 година на лицето А. М. Б.. Последният проведен периодичен инструктаж на Б. е на 23.04.2014 година. Предвид гореизложеното актосъставителят е приел за установено, че „Авис“ ЕООД – с. Йоглав, общ. Ловеч, в качеството си на работодател е извършило нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не провело на лицето А. М. Б., полагало труд в експлоатираната от дружеството кланица за водоплаващи птици, намираща се в с. Йоглав, периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа до 23.04.2015г., с което не е осигурил провеждането на такъв инструктаж на лицето не по - рядко от веднъж годишно, с което е нарушен чл.11, ал.1, предложение първо във връзка с чл.14, ал.2, предложение второ от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Така приетата от РС- Ловеч фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от събраните в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства и не се оспорва от страните.

Настоящият съд споделя доводите от въззивното решение, че издадените АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица и при спазване изискванията на ЗАНН, поради което не намира за нужно да повтаря съображенията от обжалваното решение в тази насока, а и касаторът не оспорва горното.

За да отмени обжалваното НП, въззиният съд е приел, че посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби на чл.11 ал.1 предложение първо във връзка с чл.14 ал.2 предложение второ от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вменяват в задължение на работодателите да осигуряват провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време, както и че в конкретния случай периодичният инструктаж е следвало да се провежда не по-рядко от един път годишно. При проверката наказаното лице е представило Заповед №2/18.01.2010г., с която работодателят е определил, че периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа се провежда не по – рядко от един път годишно. Предходният периодичен инструктаж на А. Б. е проведен на 23.04.2014г., но горното обстоятелство не следва да се счита като нарушение към дата 08.07.2015г. / датата на следващия проведен периодичен инструктаж/, т.к. изразът "един път годишно" е тълкуван неправилно от административно наказващият орган. Въззивният съд е приел, че при липса на конкретно посочени в нормативния акт срокове с начален и/или краен момент, за годишен период се счита този, покриващ рамките на една календарна година, т.е. за наказаното дружество е съществувала възможността да извърши инструктаж в рамките на календарната година, а именно до 31.12.2015 г. и едва след този срок бездействието му може да се приема за нарушение на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009 г.

Настоящият съдебен състав е съгласен с горното и намира за неоснователни доводите на касатора за неправилно тълкуване на Наредбата от въззивния съд, при постановяване на оспореното решение. Изразът „не по- рядко от веднъж годишно“ е достатъчно ясен, а тълкуването му от АНО е неправилно, защото въвежда правило за поведение, несъществуващо в чл.14 ал.2 предложение второ от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 година, а именно периодичният инструктаж да се провежда в едногодишен срок от предходния такъв

При тези съображения съдът намира, че РС- Ловеч е постановил решение, което е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН, във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 28.02.2018 год., постановено по НАХД № 1206/2017 год., по описа на Районен съд – Ловеч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.