РЕШЕНИЕ

№ 467

гр. Плевен , 12.07.2018  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                            

                                                            Председател:  Снежина Иванова

 

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура - Плевен, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 420 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба К.Б.В. *** чрез адв. Д. срещу Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 31 с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно НП № 56/19.12.2016 г. на началника на РСПБЗН-Плевен, представляващи заплатени възнаграждения за един адвокат по а.н.д. № 332/2017 г. на Районен съд гр. Плевен по договор за правна помощ и съдействие № 00000442/27.01.2017 г. (лист 19 по делото) за сумата от 300 (триста) лв., както и сумата от 200 (двеста) лв. за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза, и пред Административен съд-Плевен за процесуално представителство по канд№ 401/2017 г. по договор за правна помощ и съдействие № 0000045708.09.2017 г. за сумата от 150 (сто и петдесет) лева ведно със законната лихва.

В исковата молба ищецът  посочва, че през септември 2016 г. е сключил договор с „Марица Олио“ АД гр. Пазарджик за проект „Пожарна безопасност“ за извършване на проектни работи и изготвяне на технически инвестиционен проект по части и подобекти към предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор № 87597.403.101 по КК и КР на с. Ясен, община Плевен, включващ изброена в договора проектна документация. Твърди, че с наказателно постановление № 56/19.12.2016 г. началникът на РСПБЗН – Плевен на основание чл. 232, ал. 1, т. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 3 от ЗУТ му е наложил административно наказание глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. за извършено нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ във връзка с таблица № 6 към чл. 12, ал. 4 от Наредба № Із-1971 от 29.10.2009 г. Посочва, че за проверка на законосъобразността на наказателно постановление № 56/19.12.2016 г. началникът на РСПБЗН – Плевен е било образувано а.н.д. № 332/2017 г. на Районен съд гр. Плевен, като с влязло в сила решение на съда от 21.09.2017 г. наказателното постановление е било изменено, като наложената глоба от 3000(три хиляди) лв. е намалена на 100 (сто) лв. и е преквалифицирано деянието по чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ. Твърди, че за производството пред Районен съд гр. Плевен и Административен съд – Плевен е направил разходи за адвокатско възнаграждение, съответно пред първия съд в размер на 300 лв. по договор за правна защита № 00000442/27.01.2017 г.  и 150 лв. по договор за правна помощ и съдействие № 00000457/08.09.2017 г., както и е заплатил сумата от 200 (двеста) лв. за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза, или общо съдебни разноски в размер на 650 лв. Излага доводи, че така направените от него съдебни разноски, свързани със защитата му срещу незаконосъобразните актове, издадени от началника на РСПБЗН – Плевен представляват имуществена вреда, която е основание по чл. 1 от ЗОДОВ да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. Визира чл. 39, ал. 5 от ЗМВР, предложение второ, в което е посочено, че териториалните звена на РДПБЗН-Плевен са юридически лица, а съгласно чл. 17, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на МВР, директорът на РДПБЗН представлява юридическото лице. Счита, че съгласно чл. 8, ал. 4 от ПУДМВР, териториалните  звена на ГДПБЗН са регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“(РДПБЗН), в които може да се създават отдели, сектори, районни служби „Пожарна безопасност и защита на населението“ и други звена от по-нисък ранг. Навежда доводи, че гореизложеното предполага възможността им за участие в гражданския оборот, да сключват договори и т.н., включително и да притежават пасивна процесуална легитимация да бъдат ответници по искове по ЗОДОВ за вреди, претърпени от гражданите и юридическите лица, в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служителите на РДПБЗН, в случая от дейността на служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен да му заплати сумата, представляваща имуществена вреда, причинена му с издаденото против него незаконосъобразно наказателно постановление № 56/19.12.2016 г. началникът на РСПБЗН – Плевен, изменено с  решение № 326/20.04.2017 г. по а.н.д. № 332/2017 г. на Районен съд гр. Плевен. Моли съдът да осъди РДПБЗН – Плевен да му заплати направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът – К.Б.В. *** се явява лично и с адв. Д.Д., който поддържа исковата молба и намира, че са доказани вредите , тъй като е отменено НП № 56/19.12.2016 година и по представен договор за правна защита и съдействие № 00000442 от 27.01.2017 година за защита пред РС Плевен е изплатено възнаграждение 300 лева и 200 лева за изготвяне на съдебна експертиза, а за пред касационната инстанция по договор за правна защита  и съдействие № 00000457/08.09.2017 година – 150 лева. Посочва, че към завеждане на делото пред РС Плевен възнаграждението не е изплатено изцяло, но плащане на цялата сума е налице с оглед представените доказателства. Моли за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски по делото – адвокатска възнаграждение и държавна такса.

Ответникът – Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен  дава заключение, че искът е основателен.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 326/20.04.2017 г. по а.н.д. № 332/2017 г. на Районен съд гр. Плевен се е изменено наказателно постановление № 56 от 19.12.2016 г. (на началник на РСПБЗН- Плевен за това, че на 31.10.2016г. К.Б.В., като проектант по част „Пожарна безопасност“ на обект: „Предприятие за производство на растителни масла в ПИ с идентификатор 87597.403.101 по КК и КР – с. Ясен, общ.Плевен, обл. Плевен“, не е изчислил за подобект: „Разширение на съществуващ склад за сурово олио – за масло от кориандър № 8“, обема на обваловката спрямо единичната вместимост на най-големия резервоар – за група надземни резервоари, съгласно чл.525 ал.2 т.3 от Наредба № Із – 1971/29.10.2009г за строително – технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар /обн., ДВ, бр.96 от 4.12.2009г, в сила от 5.06.2010г.

В развилото се пред Районен съд - Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, К.Б.В.  – жалбоподател, е упълномощил адвокат Д.Д. с пълномощно на л. 19 от а.н.д. № 332/2017 г. по описа на Районен съд гр. Плевен за изготвяне на жалбата и процесуално представителство и защита, като същият е осъществил процесуално представителството по делото в съдебно заседание. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено възнаграждение за адвокат в размер на 300 (триста) лева, като е отбелязано, че 150 лева се изплащат при сключване на договора, а остатък от 150 лева на 14.02.2017 година. Не е отразено плащане на сумата нито в брой, нито по сметка. Представен е  на л.30 по делото пред РС Плевен  разписка от ищеца за внесен депозит за изготвяне на експертиза в размер на 202, 97 лева.

Пред касационната инстанция е обжалвано решението от В. и по образуваното дело е представен договор за правна защита  и съдействие № 00000457/05.05.2017 г.на л. 11по канд № 401 по описа за 2017 г. на АС Плевен, в което е отбелязано договорено възнаграждение 150 лева, но не е отбелязано, че е сумата от 150 лева е платена.

Към исковата молба е представено на л. 19 договор за правна защита  и съдействие № 00000442/ 27.01.2017 г. в който се установява, че освен текстът, отбелязан на химизираното копие име дописване в графа „платена сума“ – 300 лева и дописване „в брой.  

На л. 21 по делото е представено копие на договор за правна защита и съдействие № 00000457 от 05.05.2017 година, в който е извършено дописване върху химизираното копие в графа „платена сума4 – „в брой“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление  № 56/19.12.2016 г.  на началник РСПБЗН-гр. Плевен от касационната инстанция, като вредите са разноските, направени в хода на а.н.д. № 332/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен за адвокатско възнаграждение .Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е изцяло неоснователен, като и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

         Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди в тази връзка е неоснователно твърдението на ответника в становището по исковата молба, че разноски не са дължими.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.     В хода на а.н.д. № 332/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. , което обаче не  е посочено в графа „платена сума“ да е платено. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. В случая не е доказано плащане на уговореното възнаграждение от 300 лева да процесуално представителство пред РС Плевен. Представеното на л. 19 по делото копие на договор за правна защита и съдействие № 00000442 от 27.01.2017 година не доказва плащане на сумата, тъй като не съответства на химизирания екземпляр , приложен по а.н.д № 332 по описа за 2017 на РС Плевен, има дописване и текст, който липсва в договора по делото пред РС Плевен.

Съдът намира с оглед изложеното относно недоказаност на претенцията за обезщетение за вреди, че недоказана е и претенцията за заплащане на законна лихва.

Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 200 лева – заплатен депозит за извършване на съдебно-техническа експертиза пред РС Плевен, съдът намира  за неоснователна. В случая претенцията неоснователно се претендира по реда на АПК, тъй като съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Съгласно ТР№3 от 08.04.1985 година по н.д.№ 98/1984 година на РС, ОСНК по делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски и съдът с решението е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото т.е. налице е друг процесуален ред относно определяне и възлагане на разноските и исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 200 лева, е неоснователна.

По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение в размер на 150 лева, които ищецът е заплатил за процесуална защита по канд № 401 по описа за 2017 година на АС Плевен, съдът намира същата за недоказана. В касационното производство е представено на л. 10 договор за правна защита  и съдействие № 000000457 от 05.05.2017 година, в който е уговорено възнаграждение в размер на 150 лева, но липсва посочване, че същото е платено. В исковата молба се претендира заплащане на обезщетение  по договор за правна помощ  и съдействие № 00000457 от 08.09.2017 година, какъвто не е наличен и не е представен в касационното производство т.е. претендира се обезщетение за сума, за която не е представено съответен документ за извършени разходи, а представеният в касационното производство договор макар и със № 00000457 е от дата 05.05.2017 година и сочената договорена сума от 150 лева, не е отбелязано да е платена.

С оглед горепосоченото макар и да налице отменено като незаконосъобразно НП, то ищецът не доказа претенцията си за претърпени имуществени вреди респективно акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираната сума  и следва да бъде отхвърлена исковата молба.

Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 400 лева –договорено възнаграждение за един адвокат и 10 лева държавна такса, съдът намира, че същото е неоснователно  не следва да бъде уважено.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

         Отхвърля искова молба К.Б.В. *** чрез адв. Д. срещу Регионална дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 31 с искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно НП № 56/19.12.2016 г. на началника на РСПБЗН-Плевен, представляващи заплатени възнаграждения за един адвокат по а.н.д. № 332/2017 г. на Районен съд гр. Плевен по договор за правна помощ и съдействие № 00000442/27.01.2017 г. за сумата от 300 (триста) лв., както и сумата от 200 (двеста) лв. за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза, и пред Административен съд-Плевен за процесуално представителство по канд № 401/2017 г. по договор за правна помощ и съдействие № 00000457/08.09.2017 г. за сумата от 150 (сто и петдесет) лева ведно със законната лихва.

Оставя без уважение искането на К.Б.В. *** за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.  

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: